Sharing is caring!

• Кой си ти? Кои са твоите мечти?

Кой съм аз… (смеем се) Е какво му е семплото на този въпрос. Както се казва, човек ходи на терапия за този въпрос.

Кой съм аз, аз съм човек, който се старае да е полезен и на света и на себе си. Това съм. Майка съм, това е номер едно. След това съм другото.

Мечти …. Аз имам цели. Не съм мечтател. Гледам много практично на идеите, които ми се появяват в главата. Ако е нещо по-скоро нереално, веднага го махам. Не седя да мисля за едно нещо непрекъснато, но си седи като лайтмотив. Нещо, което ще се случи след три години, може да е след пет. До този момент, понеже нищо нереално не съм си поискала, всичко се е реализирало.

– Потвърждаваш всъщност, че всичко което мислим и реално работим за него, то се материализира.

Категорично. Много бачкай в посоката на нещата, които искаш да ти се случат. Аз се научих в Америка да съм работохолик. Понякога се случват и неща, които не си ги мисля. Има разни добри неща, които не си си ги представял, те изведнъж се появяват. За лошите също така се случва. Но вярвам, че тези добри неща се случват защото си свършил нещо друго важно за развитието ти и си готов вече да ги получиш.

Най-голямата ми мечта, ако може така да се каже, е да бъда близо до детето си, и всичко, което правя, независимо, че е тук, го правя за да мога да съм до нея.

• Какво е храната за теб, с какво я свързваш?

Храната е едно от най-големите удоволствия и забавления. Аз обожавам да ям и като теб обичам хубавата храна. Това ме занимава, чета непрекъснато рецепти, обичам да готвя. Все по-малко имам време и затова използвам крок пот, както и една чугунена тенджера, в която като сложиш месо, сложиш зеленчуци и го оставиш така, то си къкри. Всичко правя в движение и храната ми е наистина забавление. Оня ден си купих от малките червени люти чушчици, тумбестите, изпържих ги в малко зехтин, нарязах си много магданоз, копър, чесън, козе сирене намачкано. И така два дни си го ядох с филийки. Обичам всякаква храна, не обичам банани, плодове не ям, никога не съм яла, много рядко, просто не обичам.

– Но си здрава, нали, и без тях? Защото като се почне да се говори кое трябва да се яде и кое не…

Да чукаме на дърво съм здрава, да. Трябва тялото си да слушаме. Аз мисля, че замествам плодовете с люти чушки. Плувам също, на планина ходя. Правя го защото имам нужда да няма говор, да има природа, да има вода.

Много ми липсва Корейска храна тук. Но София… има всякакви ресторанти, много ме кефи това.

• Какво е музиката за теб?

Слушам много джаз, соул, например John Lee Hooker, част от мен е. Като седна да пиша, трябва има винаги музика. Пускам си често и радио Нова. Иначе всякакви компилации, като Кафе дел Мар. Всичко следя, всичко ново, поп, по-фолк, български рап. Винаги ще гледам.

• Виното е …

Обичам да си намеря хубаво червено вино. Но най-вече бяло вино пия. Но пия през ден, изградила съм си го като система, иначе ме напряга. Пуша само когато пия, даже си купувам тютюн и си свивам.

• Щастлива ли си?

Да. В рамките на възможното съм щастлива. Щастлива съм, че имам хората, които обичам около себе си. Само се моля да сме здрави. Всичко останало се подрежда някак. И няма политика на света, която да ме накара да бъда нещастна. Ето и таксиджията, когато идвах насам ме попита, слушайки нещо апокалиптично по радиото, дали съм чула и аз му отговорих, че чух, но че не слушам защото искам да съм щастлива и да не се натоварвам допълнително.

• Любов за теб е …

Любовта е първо да можеш да обичаш себе си. Как ще обичаш нещо или някой ако не обичаш себе си. Имам редки моменти, в които не се понасям, гледам да се поправям.

• Обичаш ли да готвиш или предпочиташ да се храниш навън?

Обичам много да се храня вкъщи. Но като огладнея след плуване например, обичам да си намеря нещо по-специално, като например Непалска кухня.

• Разкажи един твой ден чрез храната. Кое е любимото ти ястие?

Сутрин по принцип не закусвам. Понякога ям към 10-11. Правя си чаша кафе, по-скоро мляко с кафе. Отказах се от всичко ниско маслено, отрекоха го тотално и си купувам само пълномаслено. Общо взето похапвам по цял ден, нарежа си едно доматче, малко сиренце. И към 5 часа като съм отметнала работата, си сготвя нещо, голямо количество и изяждам всичко, с огромно удоволствие.

Едно от най-любимите ми неща е пастата, във всевъзможно варианти. Много често си правя паста с риба тон. Правя си и готини салата, супи. Много ползвам куркума, много я обичам. Много обичам месо, без него ми е доста трудно. Там съм в конфликт със себе си. Особено заради животните. Но или правиш нещата изцяло или няма смисъл. По тази логика, трябва да се говори за кожените дрехи, обувки, чанти.

Едно от най-хубавите неща във Фейсбук са видеата с животните. Много ги гледам, много харесвам. Научаваме се какви са те, много по-умни и емоционални от колкото сме си мислили.

• Харесваш ли се?

С малки изключения, доста се харесвам. Не знам, може би съм някакъв нарцис.

• Мъдрост за теб е … Живееш ли мъдро?

Имам едни 10% не-мъдрост. Мъдростта се различава в очакванията. Човек трябва да е по-спокоен в очакванията. Нормално е с възрастта да имаш все по-малко очаквания. Единственото очакване, което ми се иска всички да имаме, е да има повече отговорност в това, което правим. Това е мъдростта също. Да знаеш, че имаш отговорности, отвъд това да сложиш храна на масата за детето си. Да научиш нещо от другите, да си отворен към другите хора.

• Приятелство…

Прекрасно нещо. Щастлива съм, че имам много приятели, изпробвани във времето, повече в Америка, по-малко тук. Наистина разстоянието няма значение, благодаря за интернет.

Приятелите са новите роднини. Моите приятели ги чувствам семейство. Някой път пропадаме, изваждаме се. Понякога те пропадат, друг път аз.

В това отношение, от малка познавам това чувство, че ние самите си имаме вините и отговорността, в една връзка, в приятелство. Няма смисъл да виним другите.

Оня ден имах телефонен маратон, от Бостън, Лос Анджелис, Ню Йорк. Жестоко е. Няма разстояния вече.

• Страх ли те е от самотата и смъртта?

Трудно се разделям с хората, които са ми близки. Това ми е проблем.

Самотата иначе не ме плаши, защото знам, че ще бъда близо до детето. Страховете не са неща за които мисля. А човек се чувства самотен в различни моменти, и за това понякога предпочитам да съм сама отколкото да съм с хора и да се чувствам самотна. А и работата ми е такава, че имам нужда да съм сама, да съм вкъщи, да изключа и да си гледам филми и т.н.

Вярваш ли в преражданията?

Не знам дали точно в преражданията вярвам, но в кармата вярвам. Знам, че има свят, в който душите продължават да съществуват. Аз много сънувам напоследък родителите си. Много странно, интересно, защото за пръв път след толкова години ги сънувам. Последните години от живота на баща ми имахме силна истинска връзка. И сега, след 10 години, изпитвам истинска връзка, любов и виждам баща си в тази светлина и любов, която е трябвало да чувстваме докато е бил жив. На скоро го сънувах как той изрича една дума и след три дни това нещо ми се случи, нещо голямо. Буквално.

И баща ми и майка ми сънувам и те са екип сега между тях и към мен, след толквоа време. Извървяла съм пътя, и съм простила, и сега ги усещам по-сплотени от когато и да било.

Връзката не свършва, напротив става по-силна, продължаваме да се развиваме, животът не свършва тук когато умреш.

Абсолютно, повече го разбирам вече, виждам себе си в него. Аз по-скоро гледам на родителите ми като на деца. Така ги усещам.

• Най-хубавият ти спомен свързан с храна?

Най-скъпите ми спомени с от Лос Анджелес в петък вечер с приятелите ми. Готвим много храна, събираме се и прекарваме часове, на голямата маса, която си виждала, тя е същата. (Усмихва се носталгично) Това е споделяне на вкусове, на живот…

Много е готино.

• Твоята рецепта за живота …

Грижа за духа и тялото. Спорт, природа, работа, любов. Всички неща са важни. В момента съм активирана да работя много и ми доставя голямо удоволствие. Пътешествията са много нужни, да се махне човек малко от ежедневната си среда. Дори за два дни.

• Пътуваш ли сама?

Да, и сама пътувам когато имам нужда от мълчание, но по-скоро обичам с приятели да пътувам.

*** Предаването

Аз съм комуникатор и огромно удоволствие е срещата с толкова интересни хора, които вероятно не бих срещнала иначе. И „Провокативно“ е просто живот, комуникация.

• Благодаря ти, Милена.

снимки: Сиана Колибарова

снимка с книга: Ивелин Солаков

декор: Студио Хеликс

 

© 2016, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2023

Sharing is caring!