Аз съм един обикновен човек. Живея, за да причинявам удоволствие – това е моята житейска философия. Обожавам книгите, обожавам приятелите, обожавам да пътувам. Мечтая да правя точно тези неща, да се занимавам с книги, да пътувам и да споделям живота си с приятели.
Храната е изключително важно нещо за мен. Обожавам храната, обожавам да готвя, обожавам да консумирам, както казах, това е една от най-важните части от това да причиняваме удоволствие. Храната не е нещо за засищане. Храната е нещо, което да ни носи удоволствие, за това се опитвам всячески да си го причинявам.
Много важно нещо в живота ми, обожавам музиката, всякакви стилове, имам естествено любими групи. Музиката е нещо, което ни кара да се отворим от една страна, от друга да погледнем към себе си. Това е едновременно интровертно и екстровертно преживяване, което ни зарежда със сигурност. В музиката има много красота и чудесно разбиране за смисъл. Нея можеш да я прочетеш като книга, можеш да я почувстваш, можеш да я преживееш, можеш да й се наслаждаваш.
Еликсирът на боговете. Обожавам виното, това е наистина напитка, която има много различни вкусове. Обикновено концентрирания алкохол е нещо, което има един и същи вкус, като уискито, все пак доста сходен. Докато при виното, то е много различно. А според виното което харесваш, можеш да разбереш какъв е един човек, по виното ще го познаеш, или кажи ми какво вино пиеш, за да ти кажа какъв си.
Да, in vino veritas. Аз лично обичам силните вина със силно тяло, силен после вкус, вино което те кара да му се отдадеш, обичам такива вина. Обичам и червено и бяло, розето може би ми е на последно място. От белите вина обожавам Совиньон Блан, а от червеното може би Сира. По принцип обичам повече вина от Новия свят, обичам и сицилиански вина. Така че, виното е нещо много важно в живота. Обичам да пия чаша вино с приятели или сам вкъщи. Това е важно нещо.
да… храната няма да ти изневери, храната няма да те подведе, когато я познаваш, когато я избираш внимателно и когато й се наслаждаваш. Ако ти й се отдадеш и тя ще ти се отдаде.
В никакъв случай. Грях е да се прекалява, всяка крайност естествено не е ок. Така че, не трябва да се прекалява
(пауза)…ааа много екзистенциален, труден, да не кажа невъзможен въпрос. Понякога съм щастлив, не толкова често колкото ми се иска. За мен щастието не е състояние, а момент. Не можеш да бъдеш постоянно щастлив, както често казвам – може да бъде постоянно щастлив само един изключително прост човек … щастлив като мида, която не мисли за нищо. Аз съм по-често не-щастлив, не нещастен, а не-щастлив. Понеже съм зодия рак, и като такава, съм склонен към депресивни състояния. (Донесоха ни две студени бири, казваме си наздраве). Но се опитвам като живея по начина по който искам, като си причинявам нещата, които харесвам и обичам, да успявам колкото може по-често да си докарвам този момент на щастие. В момента се чувствам щастлив.
Най-великото нещо на света. Любовта е кръвта, която движи живота ни. Любовта е нещо не само без което не можем, то е въздуха, който дишаме. Ясно е, че липсата на любов ни убива. За мен любовта не е само любов към партньора, любов към човека до теб. Любовта е всичко, любовта е усещане, отношение към света. Трябва да се опитваме винаги да обичаме всичко, да обичаме себе си на първо място. Много трудно можеш да обичаш който и да било или да бъдеш обичан ако ти самия не се обичаш. Така че за мен всъщност, това е най-голямата борба, която имам – да се науча да обичам себе си.
Да обичаме другите, да обичаме приятелите си, да обичаме града си, да обичаме страната си, да обичаме работата си, да обичаме нещата, които правим, да се опитваме да обичаме … това което имаме и да обичаме изборите, които правим … също, може би второто най-трудно нещо е това, защото е много важно и това е единствения начин да бъдем в хармония със себе си. А хармонията е именно тази любов, за която говоря. Когато вземем един избор, да сме сигурни, че той е правилния.
Любовта е хармония със себе си, със света.
И двете неща. Много обичам да готвя, факт, но много често ме мързи (смее се). Когато си готвя в къщи обикновено отделям много време за това, от самата идея какво да направя, през подготовката на продуктите до самото готвене и вкуса на храна, която съм сготвил, особено с любов, защото това е най-важната подправка, колкото тривиално и изтъркано да е, това е факт. Когато обичаш да готвиш, тогава и ти се получава.
Обичам и да се храня навън, обичам разнообразието, обичам различни неща. У дома рядко успяваме да намерим време да си сготвим нещо по-завъртяно, по-трудно или по-особено. Заради това обичам да излизам много навън, примерно в къщи никога не съм си правил суши и единствения начин за да ям суши е да отида в ресторант.
Факт, абсолютно. Веднъж съм правил … имам три студентки, които са японистки и бяха събрали целия курс, те са двайсе и няколко човека, и направиха суши. Бяха ни направили всички заготовки и всеки един от нас направи по едно суши рулце и беше много приятно. Наканил съм се да го направя. Обичам много да се храня навън, но не обичам да се храня сам, трябва да е задължително с приятели.
Не, много рядко. С жена ми … готвя за някой, който обичам. Както казах аз съм мързелив човек, изключително мързелив, няма да седна никога да си сготвя нещо за да го ям сам. Много обичам суха храна, имам предвид да си нарежа два домата, сирене, хляб и нещо такова. Просто много обичам тези вкусове, които са семпли, натурални.
Много е различно когато пътувам и когато съм си в къщи. Когато съм си тук, през седмицата не закусвам. Обядвам…винаги с колеги. Вечеря в къщи или навън … с чаша вино задължително, или едно питие, узо или ракия за аперитив. Ако понякога съм имал тежък ден и съм уморен, пия по едно малко уиски за разпускане. Когато съм в командировка или почивка, както каза един колега на скоро докато бяхме в командировка във Варна, много е различно когато си на курорт и когато не си защото животът на курортиста е труден и тежък, така че храната е едно от нещата, на които той се отдава. Тогава обичам да закусвам, обожавам закуските в хотели …
… защото обожавам да пътувам, обичам много закуските. Преживявал съм ужасни закуски обикновено във Франкфурт в безумни хотели, около панаира на книгата, целия Франкфурт е пълен, хотелите са на безумни цени, много трудно можеш да си намериш място. Там съм ял гадни закуски. До закуската в Шератон във Варшава, която беше с пушена сьомга и черен хайвер, така че съм бил на различни видове закуски определено… Но едно от най-любимите ми е когато излезеш от хотела си в Париж в Маре, минеш покрай кварталната пекарна и си вземеш един топъл кроасан с кафе е наистина прекрасно.. (докато ми го разказва аз усещам вкуса на този кроасан, уханието на маслото и кафето смесени с френско-парижкия въздух, несравним, както всеки друг град … за секунда Светльо ме отведе в едно от любимите ми места).
Закуската всъщност е едно от нещата, на които искам да обръщам повече внимание. Дълги години не обядвах, което бе една огромна грешка, но вечерята е нещо което е основното за деня преживяване … вечерята е моето ядене.
Не, за съжаление. Когато се погледна отстрани, като погледна какъв съм, какво съм постигнал, какво съм направил, какви приятели имам, какво имам в живота си, жената до мен, всъщност аз съм един изключително готин човек постигнал много готини неща и след като имам такива приятели и такава жена до себе си, трябва да се харесвам много. Но …
Веднъж ми бяха правили един тест, за който психолога каза, че резултатът е невъзможен защото толкова нисък self-esteem излиза извън границата на възможния резултат. Така че официалните психологически данни са такива … аз не се харесвам.
Да, доста отдавна.
Не. Както казах, аз съм рак … никога не съм доволен от себе си. От друга страна това е нещо, което винаги ме бута напред, което ме амбицира.
За мен мъдростта е тази хармония, любовта. Мъдростта е хармония, хармония със себе си, с околния свят. Един човек е мъдър тогава когато постигне тази хармония, според мен. Аз не съм я постигнал и за това не съм мъдър. Другото много важно определение на мъдростта е страха … когато сме млади не ни е страх от нищо, не се притесняваме от нищо, не се боим да почнем от новото, от различното. Когато остаряваме започваме да претендираме, че ставаме мъдри и почваме да изпитваме страх и точно това не трябва да бъркаме. Мъдростта не е страх. Мъдростта е хармония, да приемаш нещата, да смяташ изборите ти за правилни, да бъдеш това което си, да го доказваш на самия себе си … тази хармония е мъдрост. Аз не съм я постигнал, надявам се това да се случи.
О, интересен въпрос. Това е една от другите характеристики на мъдростта, колкото по-мъдър ставаш толкова по-малко приятели имаш. Не защото едното е следствие от другото, а защото когато почнеш да помъдряваш започваш да опознаваш хората по-добре.
Има две приказки за приятелството, и двете са турски, които на пръв поглед се самоизключват. Едната гласи, че за да бъдеш приятел с един човек трябва да изядеш с него един килограм сол, което означава, че трябва да мине много време, да минете през много ситуации, да го оцениш. Другата гласи, че дори да изпиеш едно кафе с един човек той ти е вече приятел. Както казах и двете се изключват, но всъщност и двете са така. Понякога когато изпиеш едно кафе с един човек може да го почувстваш така че, да разбереш и да намериш себе си в другия. Но в крайна сметка приятелство се проверява с годините, с болките и нещастията. Щастието се преживява с другите много лесно и всички сме приятели в щастието си, но само в нещастието и в болката можеш да прецениш истинските ти приятели. Аз смятам, че имам доста истински приятели, приятели, на които вярвам, приятели, на които се чувствам сигурен да позвъня когато имам нужда, правил съм го, не са ме предавали. Имам много приятели и смятам, че това е най-великото и най-важното нещо, което съм постигнал в живота си – тези приятели. В техните очи се оглеждам. Те са единствените може би, които ме държат да не пропадна заради моя нисък self-esteem. Така че, да, имам много приятели и за това имам много щастливи мигове.
В никакъв случай. Напротив. Първо самотата е едно от най-любимите ми състояния. Обожавам самотата.
Това е супер странно за хората, които ме познават защото съм изключително социално животно, обожавам компаниите, приятелите, масата и да бъда сред хора и да завързвам нови приятелства. Но самотата е нещо, което ми е най … където съм най-аз. Всъщност аз съм самотата си и обожавам да бъда сам … сам с книга, сам в къщи, сам в град…
Да, правя го редовно защото се чувствам добре, въпреки, че не ме зарежда, напротив вкарваме в депресия, такъв човек съм. Важно е да имам такива моменти на самота, важна част от мен.
Смъртта, в никакъв случай, ни най-малко не ме е страх от смъртта. Дори от смъртта на другите, загубил съм много приятели. Бях може би на 35 когато така ми се стече живота, че бях на повече погребения на приятели от колкото на роднини и осъзнах, че смъртта е нещо, което се случва. Жалко е винаги, тежко.
Факт. Така е, но това е живота. Отношението ни към смъртта трябва да бъде като отношението ни към живота. Нормално, то се случва. Нямам абсолютно никакъв проблем, аз съм привърженик на евтаназията и смятам, че евтаназията трябва да бъде разрешена и всеки да има право да взема решение когато бъде изправен пред такъв избор, дали заради болест, дали заради нещо друго. Аз много често давам за пример най-големия белгийски писател Хуго Клаус, който през 2003 се подложи на евтаназия, беше болен от Алцхаймер. Въобще смъртта и отношението към нея дори не го мисля защото за мен е най-нормалното нещо. Неприятно, тъжно, болезнено, но най-нормалното нещо.
Да, абсолютно. Колкото и странно точно днес на 27 август, денят в който почина Валери Петров, преди една година написах един текст и днес го препостнах във Фейсбук, който беше точно за това, че ние се сещаме за живите, за великите в момента на тяхната смърт. Иначе те са просто част от нас, от нещата около нас и не се замисляме за тях. И когато умрат, тогава ние отдаваме нужното уважение. Не! Ние трябва да отдаваме уважението, обичта на живите. Смъртта е нещо, което ще достигне всеки един от нас.
В тази връзка да те попитам дали вярваш във вечността на душата и преражданията?
Не вярвам. Вярвам, че има висша сила, не знам как да я нарека. Някои я наричат Бог, други я наричат природата, Аристотел я нарича Абсолютния разум … материалист съм, вярвам, че след смъртта всичко свършва. Мислил съм много, чел съм много, има много доказателства за наличието на душа, за наличието може би на други животи, прераждания и т.н. но не е част от моята философия.
Хммм…труден въпрос (запалва си цигара). Обичам всяка вкусна хапка, затова не я запомням. Храната е толкова важна за мен, че е като поезия, която е също толкова важна за мен, никога не помня стихове. Като малък рецитирах много, вадих си оценките по руски език с рецитиране, тогава знаех много стихотворения. Но в един момент просто си казах, че поезията е нещо което трябва да изпиеш на мига и да оставиш, и да отпиеш пак, да вкусваш отново и отново и за това предпочитам да не помня. Предпочитам това усещане за момента, за преходност, което има във всяка хапка и във всеки стих. За това обичам да се наслаждавам и да не го помня.
Аз го наричам бавно живеене. Създател съм на движение за бавно живеене и наслада от живота, което е едно измислено движение естествено, но имам 3000 последователи във Фейсбук, всичко беше на шега. Наложи ми се един уикенд по работа да прочета 7 книги и написах един текст, че трябва да създам движение за бавно живеене защото заради това бързане и нещата, които си причиняваме, нямаме време да се наслаждаваме на хубавите неща …тоя текст беше прочетен от страшно много хора, поканиха ме по телевизии и медии, взеха ми десетки интервюта и буквално ме принудиха да го създам. Много често съм давал тази рецепта за бавност. За това казвам, че моята рецепта за добър живот е бавното живеене. Бавното не е скорост. Бавното е усещане за живот. Когато правиш нещата, които обичаш, когато се наслаждаваш на нещата, които правиш, тогава живееш бавно. Моята рецепта, вече я казах в началото, е да направя трите неща, които обожавам – да бъда с приятелите, да чета книги и да пътувам. Това е моята рецепта за добър живот. Това е моето бавно.
Текст: Адриана Гюзелева Снимки: архив - Светльо
Много хубав въпрос. Понастоящем оперен певец, догодина ще станат 20 години от както се занимавам официално с опера, а преди това с друго пеене, може би от 9и клас се занимавам професионално с пеене, с църковни песнопения, които бяха към класическата гимназия. Битието определя съзнанието, по една или друга причина, благодарение на татко ти (Никола Гюзелев), можем да го споменем, цел и мечта станаха пеенето. Интересното е, че това се случи тук, когато татко ти и майка ти бяха преди много години, казаха всъщност, че един оперен певец трябва да бъде оперен певец даже когато влиза в трамвая и си дупчи билет – това беше изречението на татко ти тогава. Не е само да научиш операта, да знаеш всичко за нея, да се занимаваш. Той всъщност такъв беше наистина. Това е една фраза, която съм запаметил, както и други фрази за други наши близки приятели, които сигурно ще интервюираш, създадоха една пътека за живота, насока, по която човек тръгва и не се отклонява повече. Факт е че, нещата вече се виждат къде са стигнали. Тогава тези фрази са били много мислени от хората, като татко ти, които знаят за какво говорят, но дойде момента, в които и ние сме ги осъзнали вече. Човек като тръгне по една такава пътека много трудно може на ляво или на дясно да тръгне, защото това е един много отговорен ангажимент и от тази гледна точка заема цялото ти време ако искаш наистина да постигнеш нещо както трябва и започнеш да го обичаш това нещо, трябва да се отдадеш изцяло. Това е.
Ще допълним още нещо – аз съм щастлив когато пея.
Изключваме това, че храната е нещо което всеки има нужда ежедневно.
Храната е нещо много интересно. Аз много обичам да си хапвам, но това не ми се е отразило на килограмите все още, слава Богу (смее се). Мисля, че всяка страна има своите екзотични неща, които всеки човек би трябвало да опита.
Като човек, който пътува и се занимава с опера, това ни е и призванието на нас – имаме една по-голяма възможност да посещаваме различни държави с много различна кухня и към нея има и различните питиета. Има неща на тази земя, които са много интересни и вкусни.
Знаем за италианската храна и това което италианците имат като име. От някои пътувания, аз мога да кажа, че австрийската и унгарската кухня са много хубави, когато човек е бил там. И вината са им феноменални. В България също има много хубави неща, но колкото и да си ни вкусни ястията, не трябва да забравяме, че навсякъде има много приятни неща, които в някаква степен се приближават до нас, но и такива, които са много ексклузивни.
Ако говорим с какво мога да свържа храната – всяка храна е свързана сама по себе си с държавата. Всеки човек има рецептори, обстановката е важна, къде се случва тя, трябва да е вкусна. Но и това е доста общо понятие, човек може да изяде и на улицата примерно едно хлебче с три Братвурста в Нюрнберг и са много вкусни. Като цяло е много интересно човек да прави паралели с мястото от където идва. По някаква случайност сме били на 40км от Виена в една област, която се казва Бургенланд и там има такива вина, които трудно би си представил човек. Това е едно селце в Сант Маргаретен, където всяка къща си има собствена изба … и ако към това се добави страхотен виенски шницел със съответната порция гарнитура и великолепна бира … (усмихва се)
На нас българите там много ни харесва защото е близка до нашата кухня , но същевременно и различна.
Бих могъл да кажа и следното нещо, всеки човек израства някъде и израства с храната в съответната държава и по този начин възпитава рецепторите си да приемат някакъв по-специфичен вкус, например за европейците е по-трудно с някои храни в Азия и обратното, въпрос на виждане, на паралел, на вкус. Естествено в днешно време всичко се е объркало, но за по-специфичните неща е по-различно. Както и например китайската храна във всяка държава е различна и няма общо с тази в Китай.
Но важното е да си се нахранил, да ти е вкусно, да пийнеш малко вино и с това да си щастлив.
Всичко. Абсолютно всичко. Не е само оперната, но аз обичам да слушам абсолютно всичко, всякакви стилове. За мен музиката е нещо изключително, съвършенство, трептене. Музиката може да промени всичко, една хубава песен може да ти промени настроението, ако имаш някакви проблеми, дори в колата, да те накара да се чувстваш по-добре, да ти приповдигне всичко. Някой път и обратното може да се случи, може да те накара да се връщаш към хора, които си загубил, да си мислиш за тях, за изреченията, които са ти казали, мъдростта, която са се опитали да ти предадат. Това са чувства, които много трудно могат да се обяснят. За всеки е индивидуално, зависи от момента, но тези моменти почти всички хора ги изпитват под една или друга форма. Хубаво е да съзнаваме какво е музиката и да оценяваме това, което тя ни дава. Съзнателно да го съзнаваме, въпреки, че когато ни действа подсъзнателно не означава, че не ни действа и съзнателно.
Червено. Виното е много хубаво нещо. Една чаша хубаво вино е топло пулсиращо сърце. Всеки е опитвал една чаша червено вино и знае какво се случва с тялото му след като чашата е преполовена. Тази невероятно мекота и топлина, които почват да се разливат в кръвта и във вените и която човек чувства. Топлина.
Не мога да кажа, че това е грях. Едва ли бих могъл като грях да го приема.
– По този начин предизвиквам човека всъщност, защото това са наложени матрици на мисъл, така че както го разбираш, така.
Няма нищо по-хубаво от това да умееш да приготвиш нещо интересно вкъщи или да опиташ нещо интересно навън, което истински да ти достави удоволствие и да спаси един нервен или загубен ден, защото една хубава вечеря с чаша вино би могла да промени всичко.
(моментално отговори) Да. Трябва ли да обяснявам защо?
– Не. И това стига.
Щастлив съм, опитвам се да продължа нещо което съм получил като подарък от Никола Гюзелев, както и някои други наши близки приятели. Може би много хора в последно време се опитват да са щастливи по този начин, но всъщност тези които сме били в известна степен доста близко до този човек, можем да кажем, че всъщност знаем наистина какво сме получили и как да продължим напред.
Става разбира се все по-трудно за всички, но ние бяхме предупредени за това, така че щастието реално погледнато е нещо много трудно и се постига много трудно. В днешни дни човек трябва може би да е по-позитивен и за това отговорът е да.
Всичко е любов. Без любов нищо не може да съществува. Без любов не може да съществува музиката, без любов не може да съществува пеенето, семейството, децата. Любовта е нещо което в днешни дни трябва да си налагаме, даже и да ни е трудно, да си го задаваме като задача да го изживяваме както трябва.
В хладилника ми не е пустиня. Ако данъчните минат бих ги нахранил и бих им сготвил нещо. Обичам да готвя, да. Няма нищо по-хубаво от това когато човек иска да си приготви нещо вкусно, особено ако е и с приятели. В последно време има много предавания свързани с храна, които се споделят с публика или под формата на състезание, как храните и рецептите се раждат. Но няма нищо по-хубаво от това човек да има дом, в който да покани приятели и да приготви нещо простичко с едно хубаво питие и да прекара няколко чудесни часа.
О, това е много труден въпрос. Аз май нямам любимо ястие. В живота ми се случва така, че пробвам много различни неща.
А моя ден чрез храната е много различен, има дни, в които закусвам добре, в други моменти не закусвам добре. От тук следва, че ако не закуся добре, трябва да обядвам добре (смее се). Например когато сме в Германия, много ми липсва нашето кисело мляко, нашите салати … не че не можем да си ги направим, но продуктите са различни. Нещата са много индивидуални.
(Мълчание) Оооо Боже! Да, да кажем да. Това е много сложен отгвор отново и изключително провокативен въпрос. Според мен, колкото и да е трудно, човек трябва да си налага да се харесва. Човек ако не се харесва, няма да хареса и храната, която прави, и чашата вино пред него. Би трябвало да върви всичко в една по-позитивна и нормална посока, която за жалост заради битие и други неща в момента всички все повече пропускаме. Когато човек харесва себе си, ще хареса и деня, който живее и приятелите си и ще бъде по-позитивен.
Мъдростта е нещо много сложно. Мъдростта е това да осъзнаеш въз основа на твоя опит и нещата, които си преживял, да почерпиш от случките, които си прескочил, позитивното, да научиш грешките си и да се опитваш да не ги повтаряш. Мъдростта всъщност е нещо което би могло да те води до това да се харесваш, мъдростта е нещото, което би ти помогнало да слушаш музика, да осъзнаваш това, че има музика, да я оценяваш. Мъдростта е всичко. Нямаш ли мъдрост, не осъзнаваш ли, че трябва да си мъдър и да вървиш с опита си напреди да я споделяш – тя трябва да бъде споделяна, защото човек ако си е мъдър за себе си едва ли ще доведе до нещо по-позитивно. Мъдростта е също когато приятел падне да му подадеш ръка, както и на човек, който ти е неприятел.
– Живееш ли мъдро според теб?
И да и не. Има неща, които при мен от една гледна точка вече стоят като някаква база, но други над които още трябва да поработя и да помъдрея. Това важи за всички, мисля.
Приятелите са хората, за които си струва да сготвиш нещо вкусно и да купиш една хубава бутилка вино. Приятелите са тези, които можеш да се обадиш по всяко време на денонощието и с които можеш да споделиш един труден момент. Те не са много в живота. Приятелите трябва да споделят твоята мъдрост, твоите интереси, твоя вкус за храната, музиката и за виното.
Не. Не. Нашата професия винаги е свързана с едно време, в което човек е самотен. Дългите пътувания, ходенето по сцените, репетиционните периоди са между 4 и 6 седмици на една оперна продукция, така че всъщност когато даже имаш и семейство и не съвпадат ваканциите и не могат да дойдат, някой път могат. От самотата не ме е страх, защото свикваш с нея.
От смъртта казах, че не ме е страх по простата причина защото не съм мислил за нея. С течение на времето, все по-често човек започва да губи хора около себе си, много близки, като че ли това е някаква подготовка за това, което ще се случи. Но всички имаме някакъв инстинкт за самозащита, това стой във всеки човек някъде.
– В тази връзка вярваш ли в преражданията?
Не мога да отговоря с да или не. Би ми се искало да има прераждане, защото хората, които са си тръгнали, би било хубаво да изпиеш едно топло черно кафе с тях, да изядеш по една тортичка. Би било хубаво да има една такава среща. Но това, само по себе си е много интересно. Всъщност смъртта е нещо абсолютно необратимо. Когато тя дойде, знаеш, че не може да си кажеш това, което би искал, но продължаваш да си мислиш, че разговаряш с него или търсиш съвет, това е на подсъзнателна основа. Хубаво е човек да може докато има приятели, които са живи да се чува с тях, да прави вечери, да изяде по една салата и да води по един хубав разговор и да сподели нещата, които го вълнуват.
Те са много. Човек има моменти, които се запечатват. Един от най-хубавите ми спомени с храна беше в Сицилия, в Енна, където си бях поръчал една пица за 15 марки, 80 сантиметра и я изядох цялата. Друг спомен в Мадрид. Когато човек е за известно на различни места, има достатъчно време да опита разнообразните храни, които да му напомнят собствената кухня, но са малко по-интересни и в друга атмосфера, други къщи, друга архитектура. Подсъзнателно и съзнателно е винаги много интересно.
Нямам рецепта за живот, но когато човек помъдрее от опита, който има и в зависимост от това какви неща се случват около него, все повече се налага това, че трябва да цениш всеки ден, който ти е даден. Няма нищо по-хубаво от това да си легнеш вечерта доволен и щастлив след един хубаво прекаран ден и да се събудиш сутринта с чаша горещо кафе, хубава закуска и чаша портокалов сок.
Design by ThemeShift.
