Здравейте, приятели :)))
Ще ви предложа мое любимо и доста здравословно ястие, стига и пилешкото месо, което взимате да е възможно най-добро, защото знаем всички каква е репутацията му. Интересувайте се винаги продуктите ви от къде идват, как са “живели живота си”, четете етикети и питайте ако е нужно.
Днешното ми предложение е пилешко филе (гърди) с домашно направено гуакамоле.
За пилето
Поръсвате пилешкото филе със сол, куркума и малко черен пипер, от двете му страни и го “разтривате” добре.
Намазвате тавата със зехтин, полагате пилето и нарязвате няколко скилидки чесън. Завивате тава с фолио. Поставяте тавата в загряната фурна и печете на около 180 градуса за 20-ина минути, след което премахвате фолиото и и връщате тавата във фурната за още 10-ина минути, като обръщате един път пилето, за да може леко да хване загар.
Гуакамоле (по мой стил)
В един миксер слагате едно авокадо, малко чесън, магданоз, сок от половин лимон, малко сол, малко пипер, зехтин и малко зелена люта чушка (винаги опитвайте чушка
та преди да я ползвате, достатъчно е да я разрежете и с езика си да опитате). Миксирате.
Сервирате пилето с леко запечения чесън с гарнитура гуакамоле.
Добър апетит и да ви е сладко 🙂
Кой съм аз… (смеем се) Е какво му е семплото на този въпрос. Както се казва, човек ходи на терапия за този въпрос.
Кой съм аз, аз съм човек, който се старае да е полезен и на света и на себе си. Това съм. Майка съм, това е номер едно. След това съм другото.
Мечти …. Аз имам цели. Не съм мечтател. Гледам много практично на идеите, които ми се появяват в главата. Ако е нещо по-скоро нереално, веднага го махам. Не седя да мисля за едно нещо непрекъснато, но си седи като лайтмотив. Нещо, което ще се случи след три години, може да е след пет. До този момент, понеже нищо нереално не съм си поискала, всичко се е реализирало.
– Потвърждаваш всъщност, че всичко което мислим и реално работим за него, то се материализира.
Категорично. Много бачкай в посоката на нещата, които искаш да ти се случат. Аз се научих в Америка да съм работохолик. Понякога се случват и неща, които не си ги мисля. Има разни добри неща, които не си си ги представял, те изведнъж се появяват. За лошите също така се случва. Но вярвам, че тези добри неща се случват защото си свършил нещо друго важно за развитието ти и си готов вече да ги получиш.
Най-голямата ми мечта, ако може така да се каже, е да бъда близо до детето си, и всичко, което правя, независимо, че е тук, го правя за да мога да съм до нея.
Храната е едно от най-големите удоволствия и забавления. Аз обожавам да ям и като теб обичам хубавата храна. Това ме занимава, чета непрекъснато рецепти, обичам да готвя. Все по-малко имам време и затова използвам крок пот, както и една чугунена тенджера, в която като сложиш месо, сложиш зеленчуци и го оставиш така, то си къкри. Всичко правя в движение и храната ми е наистина забавление. Оня ден си купих от малките червени люти чушчици, тумбестите, изпържих ги в малко зехтин, нарязах си много магданоз, копър, чесън, козе сирене намачкано. И така два дни си го ядох с филийки. Обичам всякаква храна, не обичам банани, плодове не ям, никога не съм яла, много рядко, просто не обичам.
– Но си здрава, нали, и без тях? Защото като се почне да се говори кое трябва да се яде и кое не…
Да чукаме на дърво съм здрава, да. Трябва тялото си да слушаме. Аз мисля, че замествам плодовете с люти чушки. Плувам също, на планина ходя. Правя го защото имам нужда да няма говор, да има природа, да има вода.
Много ми липсва Корейска храна тук. Но София… има всякакви ресторанти, много ме кефи това.
Слушам много джаз, соул, например John Lee Hooker, част от мен е. Като седна да пиша, трябва има винаги музика. Пускам си често и радио Нова. Иначе всякакви компилации, като Кафе дел Мар. Всичко следя, всичко ново, поп, по-фолк, български рап. Винаги ще гледам.
Обичам да си намеря хубаво червено вино. Но най-вече бяло вино пия. Но пия през ден, изградила съм си го като система, иначе ме напряга. Пуша само когато пия, даже си купувам тютюн и си свивам.
Да. В рамките на възможното съм щастлива. Щастлива съм, че имам хората, които обичам около себе си. Само се моля да сме здрави. Всичко останало се подрежда някак. И няма политика на света, която да ме накара да бъда нещастна. Ето и таксиджията, когато идвах насам ме попита, слушайки нещо апокалиптично по радиото, дали съм чула и аз му отговорих, че чух, но че не слушам защото искам да съм щастлива и да не се натоварвам допълнително.
Любовта е първо да можеш да обичаш себе си. Как ще обичаш нещо или някой ако не обичаш себе си. Имам редки моменти, в които не се понасям, гледам да се поправям.
Обичам много да се храня вкъщи. Но като огладнея след плуване например, обичам да си намеря нещо по-специално, като например Непалска кухня.
Сутрин по принцип не закусвам. Понякога ям към 10-11. Правя си чаша кафе, по-скоро мляко с кафе. Отказах се от всичко ниско маслено, отрекоха го тотално и си купувам само пълномаслено. Общо взето похапвам по цял ден, нарежа си едно доматче, малко сиренце. И към 5 часа като съм отметнала работата, си сготвя нещо, голямо количество и изяждам всичко, с огромно удоволствие.
Едно от най-любимите ми неща е пастата, във всевъзможно варианти. Много често си правя паста с риба тон. Правя си и готини салата, супи. Много ползвам куркума, много я обичам. Много обичам месо, без него ми е доста трудно. Там съм в конфликт със себе си. Особено заради животните. Но или правиш нещата изцяло или няма смисъл. По тази логика, трябва да се говори за кожените дрехи, обувки, чанти.
Едно от най-хубавите неща във Фейсбук са видеата с животните. Много ги гледам, много харесвам. Научаваме се какви са те, много по-умни и емоционални от колкото сме си мислили.
С малки изключения, доста се харесвам. Не знам, може би съм някакъв нарцис.
Имам едни 10% не-мъдрост. Мъдростта се различава в очакванията. Човек трябва да е по-спокоен в очакванията. Нормално е с възрастта да имаш все по-малко очаквания. Единственото очакване, което ми се иска всички да имаме, е да има повече отговорност в това, което правим. Това е мъдростта също. Да знаеш, че имаш отговорности, отвъд това да сложиш храна на масата за детето си. Да научиш нещо от другите, да си отворен към другите хора.
Прекрасно нещо. Щастлива съм, че имам много приятели, изпробвани 
във времето, повече в Америка, по-малко тук. Наистина разстоянието няма значение, благодаря за интернет.
Приятелите са новите роднини. Моите приятели ги чувствам семейство. Някой път пропадаме, изваждаме се. Понякога те пропадат, друг път аз.
В това отношение, от малка познавам това чувство, че ние самите си имаме вините и отговорността, в една връзка, в приятелство. Няма смисъл да виним другите.
Оня ден имах телефонен маратон, от Бостън, Лос Анджелис, Ню Йорк. Жестоко е. Няма разстояния вече.
Трудно се разделям с хората, които са ми близки. Това ми е проблем.
Самотата иначе не ме плаши, защото знам, че ще бъда близо до детето. Страховете не са неща за които мисля. А човек се чувства самотен в различни моменти, и за това понякога предпочитам да съм сама отколкото да съм с хора и да се чувствам самотна. А и работата ми е такава, че имам нужда да съм сама, да съм вкъщи, да изключа и да си гледам филми и т.н.
Вярваш ли в преражданията?
Не знам дали точно в преражданията вярвам, но в кармата вярвам. Знам, че има свят, в който душите продължават да съществуват. Аз много сънувам напоследък родителите си. Много странно, интересно, защото за пръв път след толкова години ги сънувам. Последните години от живота на баща ми имахме силна истинска връзка. И сега, след 10 години, изпитвам истинска връзка, любов и виждам баща си в тази светлина и любов, която е трябвало да чувстваме докато е бил жив. На скоро го сънувах как той изрича една дума и след три дни това нещо ми се случи, нещо голямо. Буквално.
И баща ми и майка ми сънувам и те са екип сега между тях и към мен, след толквоа време. Извървяла съм пътя, и съм простила, и сега ги усещам по-сплотени от когато и да било.
Връзката не свършва, напротив става по-силна, продължаваме да се развиваме, животът не свършва тук когато умреш.
Абсолютно, повече го разбирам вече, виждам себе си в него. Аз по-скоро гледам на родителите ми като на деца. Така ги усещам.
Най-скъпите ми спомени с от Лос Анджелес в петък вечер с приятелите ми. Готвим много храна, събираме се и прекарваме часове, на голямата маса, която си виждала, тя е същата. (Усмихва се носталгично) Това е споделяне на вкусове, на живот…
Много е готино.
Грижа за духа и тялото. Спорт, природа, работа, любов. Всички неща са важни. В момента съм активирана да работя много и ми доставя голямо удоволствие. Пътешествията са много нужни, да се махне човек малко от ежедневната си среда. Дори за два дни.
Да, и сама пътувам когато имам нужда от мълчание, но по-скоро обичам с приятели да пътувам.
*** Предаването
Аз съм комуникатор и огромно удоволствие е срещата с толкова интересни хора, които вероятно не бих срещнала иначе. И „Провокативно“ е просто живот, комуникация.
снимки: Сиана Колибарова
снимка с книга: Ивелин Солаков
декор: Студио Хеликс
Много лесна, бърза, много вкусна и здравословна рецепта 🙂
Както винаги, почиствате и измивате хубаво ципурата. С нож по диагонал в обратна посока на кожата, почиствате добре.
Посолявате и добавяте подправките, които най-обичате, черен пипер, може някоя зелена подправка, босилек, провансалски подправки. Поставяте и едно/две резенчета лимон в коремчето им.
Увивате рибите в бекон или просто поставяте парчета бекон върху рибите.
Намазвате тавата със зехтин и поставяте рибите. Поръсвате отново с малко сол и пипер.
Печете за около 30 минути на 180 градуса. Изваждате тавата, поставяте рибите в чинии и сервирате с пресни зелени гръцки маслини.
Да ви е сладко. Не забравяйте чаша студено бяло вино или розе 🙂
За двама души 5 или 6 яйца.
Разбърквате яйцата със сол и подправки по вскус, натрошено козе сирене, кренвирш от месо нарязан на кубчета и пресни белени домати нарязани на кубчета.
За лесно обелване на домати, ги потопете за 2-3 минути във вряща вода докато не се напука ципата.
Мляно месо. Аз ползвах свинско и телешко и добавете подправки каквито са ви на сърце.
Зехтин и чесън разбира се 🙂 запържвате леко
Добавяте броколи, които сте варили малко предварително във вода със сол.
Добавяте и мляното месо (наденица).
Овкусявате със сол, пипер и други ваши любими подправки.
В тенджера с вряла солена вода, пускате пастата (пенне) и варите докато са сварени ал денте (al dente) тоест леко крехко и хрупкаво, да не са преварени. Значи ако на опаковката пише 10 минути варене, към 9-тата минута вече опитайте и преценете. Прецеждайте.
Добавяте сварената паста към другите съставки и няколко минути смесвате и разбърквате заедно. Може да добавите още зехтин.
Сервирате топло и се наслаждавате 🙂
Фри спирит, човек на света. Има ли разнообразие, има любов.
Ооо, храната може да бъде много неща. Едно е да се заситя когато съм много гладен, а друго любовта ми към един тип храна – шоколада. То е неизменна част от моето ежедневие. Пристрастен съм, то ми дава щастието, което ми липсва. Храната може да бъде свързана с любов… на времето имах една любов, с която много обичахме да си готвим. Това е един от най-яките спомени, отиваме да си пазаруваме, купуваме си една бутилка вино, готвим си и си пийваме и е много хубаво.
Музиката е втория ми наркотик. Това което слушам и това което пускам са две различни неща. Вкъщи обичам да си слушам предимно soul и rhythm&blues, но от по-стария. Тя е емоция, която ме кара да настръхвам.
Мавруд, Енира, 2009, 2836 бутилки – брутално! Шира, Южна Африка и Чили. Португалски вина. Френско и италианско вино – не. От българските Тодоров и Енира.
За мен не е грях. Човек си угажда, храната ти дава наслада на небцето. Няма нищо по-естествено от това ние да желаем насладата. Съответно, ако си чревоугодник, спортувай за да си „фит“ и да се харесваш, да те харесват и другите хора.
Аааам. 78%, но като цяло, да! Въпреки, че до пълната картинка на щастието, има доста да се запълва. Жив съм, здрав съм, майка ми, баща ми и се сестра ми са живи и здрави, няма война все още в България… имам музика, имам си приятелите. Щастлив съм.
(смее се) Юхууу! Любов…. С жена…или всичко? Всеки обича да обича, всеки се стреми да обича…има много хора, които може да обичаме, само от нас зависи дали ще ги задържим. Любовта е лесно, да я задържиш е трудно. Но не е необходимо да търсиш любовта, не я търся, тя ще си дойде. Без нея се живее добре.
Обичам да експериментирам с нова кухня. Имам много голям късмет от гледна точка на храната, обиколил съм доста точки на света. Попадал съм на африканска, азиатска. Всякакви неща, които изглеждат ужасни на окото, те всъщност са уникално вкусни, рецепторите ти настръхват.
Обичам да експериментирам, но обичам да го правя споделено, за някой друг да готвя.
Според сестра ми, твърде много (смее се). Харесвам се, да, средно положение да кажем.
Аз не живея мъдро. Мъдростта не е свързана с годините на човека, а според начина на живот и дали в годините, в които си живял, си натрупал много – впечатления, житейски ситуации.
Според мен приятелството не е категоризира в това кой и как ти помага. Приятелството трябва да бъде безкористно, да обичаш човека срещу теб, без да очакваш същото от него. Хубаво е приятелите да бъдат с различен бекграунд и да се обогатяват взаимно, да се допълват.
От самотата не ме е страх. Не съм се замислил в интерес на истината. Винаги намирам какво да правя когато съм сам. Обичам да оставам сам със себе си.
От смъртта също не, за сега поне. Някой ден сигурно ще се стресна като наближи момента.
Иска ми се да вярвам в преражданията. Малко езотерика … не съм за като тип литература. Много ми се иска да има, да има право на избор. Казват, че енергията остава във вселената. Чувал съм го, нямам мнение по темата за сега.
Сингапур, две и някоя си…когато за пръв път опитах тяхната кухня, бях изумен. Стаята ми в хотела беше като апартамент и долу имаш бюфет и там… просто не можех да спра. Изобилие от цветове, вкусове.
Един друг спомен, когато бях първи или втори клас. В моят клас, всички имахме еднакви възможности с изключение на едно момче, чийто баща имаше достъп до Кореком и му беше купил близалка. Тогава и аз исках много, но нямаше как.
Амм… не го мисли много, бъди бохем. Наслаждавай се на всичко, което живота ти предостави. Никога не се страхувай да експериментираш. Аз имам един девиз – животът е един портокал, изстисквай до край. Искам да опитам от всичко. Това е.
Вземи всичко, което ти се дава.
Снимки: Антон Чалъков
Пресен лук и чесън
Мащерка
Магданоз и люта чушка 
Яйца 
Пармиджано
Подправки – сол, пипер, паприка
Наздраве и добър апетит 🙂
И не забравяйте – гответе с любов и удоволствие, оставяйте въображението да ви води и си сипете чаша вино, затворете очи и усетете вкусовете 🙂
Намазвате една тава със зехтин. В нея полагате нарязано на парченца пиле, което овкусявате със сол, пипер, подправка за пиле (може и къри) и други подправки по ваш вкус.
В отделен съд приготвяте нарязан на кубчета сладкия картоф, броколите, пресния лук и чесъна и ги поставяте в тавата с пилето. Овкусявате и тях.
Разбърквате с още малко зехтин.
Покривате с фолио и слагате във фурната предварително включена на около 200 градуса.
Оставяте да се пече за 35-40 минути (всеки си познава уреда).
Изваждате и премахвате фолиото. Добавяте лютата чушка (предварително я опитайте за да знаете колко да сложите) и поръсете по желание с настъргано пармиджано
(може и с кашкавал или друго сирене, което да се стопи и да образува коричка).
Връщате във фурната за 10-15 минути.
Сервирате топло с чаша червено вино.
Добър апетит 🙂
Ориз
Подготовка
Ризото се прави както се прави любов с човека, когото обичате, с любов, внимание и старателност, не бързате, имате цялото време да го направите идеално и не спирате докато не … приключите 🙂 между 25 и 40 минути!
И voilà 🙂 🙂 🙂
Сервираме с Nero d’Avola на изба Caruso&Minini (за повече инфор
мация, моля пишете в страницата ни в Facebook)
В по-голямата част от съзнателния си живот, съм се занимавал с това, което искам, с кино. 
Благодарение на него, успяхме да достигнем до места, до които най-вероятно щяха да си останат само в мечтите ни. Докоснахме се до Холивуд, докоснахме се до голямото кино, докоснахме се до света на звездите. Сега с виното е още по-весело, като че ли това е част от естественото продължение на киното. Не случайно компанията, с която развиваме търговията с вино се нарича „Кино и вино“.
Храната е едно удоволствие. Разбира се, храната е необходимост, въпреки, че смятам, че хората, за които тя е просто необходимост, са дълбоко нещастни. Може и да не осъзнават какво пропускат, но всъщност вкусната храна, приготвянето на храна, самият акт на изяждане, особено с приятели, е доста вълнуващ. Не на последно място, храната е доста секси. Разбира се, дълго време ние лапахме, плюскахме, тъпчехме се, сега вече храната е доста перфидно изживяване. Мисля, че тези години, които изгубихме в тъпкане, ще трябва да компенсираме в някаква интелектуална игра с храната.
Харесам музиката, но тя няма специално място в моя живот, никога не съм бил музикален, но при всички положения музиката ми доставя удоволствие. Последните двадесетина години в нашето семейство се слуша основно джаз и това си е една чиста еволюция. В последно време, все повече и повече харесваме и слушаме класическа музика.
(смее се) Виното е изключителна обсесия, поне в тази част от живота ми. Смятам, че виното е една огромна емоция. Много съм щастлив, че имам отношение към виното и че имам сетива за него и то постоянно, ежедневно ми доставя радост.
Признавам си, че понякога се улавям, че се дразня, че обичам да ям повече от колкото бих искал да ям. Мисля, че и при мен чревоугодието е грях, а бих повторил, че все повече и повече, не количеството, а качеството определя греха ни и се надявам да достигна до онова ниво, което единствено и само качеството, без да се интересувам от количеството, ще бъде критерия за греха ми. Мисля да си остана с този грях, няма да го изкоренявам.
Определено. Определено съм един щастлив човек, защото живея с човек, който обичам и съм превърнал хобитото си в професия. Мисля, че това изчерпва поне моя критерий за щастие.
Фундамент в живота. Мисля, че са много нещастни хората, които живеят без любов, без обич.
– Според мен и сами си го налагат хората.
Ами изобщо не знаят какво си причиняват. Тя изисква сетива, смелост, известна доза себеотрицание. И въобще да срещнеш гръмотевицата на любовта, която те е треснала и да разбереш, че е именно това, си е изкуство, защото тя удря не повече от веднъж. За съжаление, около себе си, виждам постоянно хора, които просто ей така си живеят.
Обичам да готвя, така се случи, че дълго време в нашето семейство, само аз готвих, но никога не се превърна в рутинна дейност. За щастие никога не е било проблем в нашето семейство, ако не ми се готви, да излезем и да се храним навън.
С времето установявам, че експериментирам по-малко, по-скоро готвя неща, които знам, че добре правя и не се впускам в нови течения, което ме кара да си мисля, че е време да почна.
Това е сериозна провокация. Закуската не ми е потребност или необходимост. Ако искам да започна деня си с храна, го започвам чак към обяд. Никога не съм закусвал. Почти не пия кафе. Обичам в последно време, хубав, но лек обяд. Общо взето в нашето семейство храната е концентрирана във вечерята. В последните години сме изместили вечерята по-рано, но това без което не може да мине деня е виното. Независимо кога, колко дълга е вечерята и къде, тя е придружена от вино. Обезателно.
– Любимо ястие имаш ли?
Ами аз съм класически месар. Обичам месо, всякакви видове. Обичам и морски дарове, но ако в този момент ме попитат какво искам да изям, виждам един стек Фиорентина (смее се).
– С кое вино би го комбинирал?
Ами ако все още е топло навън, защо не с някое от по-северните вина, с някое Пино Ноар или Барбера д‘Алба. Ако вече сме есен, но не е падна сняг, със сицилиански и най-вече Неро д‘Авола, а когато вече завали и е късна зима, едно Кианти.
По-скоро да. Майка ми има един прекрасен израз за това – „скромните са и прости“. Със сигурност не съм самовлюбен нарцис, но и от моя си гледна точка нямам кой знае какви трески за дялкане.
Едва ли живея съвсем мъдро. Мъдрост е прилагането на знанията. Много хора имат знания, но не е много ясно защо ги имат. Мъдрите хора успяват да приложат в своя житейска полза знанията. Не съм някой човек, който е налудничаво се мята в живота, по-скоро се опитвам познанията и опита, които имам да ги прилагам в една хедонистична част от живота ми, тоест да извличам удоволствие. За мен мъдростта е да изпитваш удоволствие от живота, разбира се само и единствено за своя сметка.
Странен въпрос. Имам доверени приятели, хора които обичам. За мен не е особено важно да е много добре подредена схемата, какво точно означава добър и доверен приятел. Има хора, които обичам и много много не се заглеждам в това дали те абсолютно адекватно ли отговарят на моите чувства и слава Богу не са ме разочаровали.
Страх ме е да не загубя любимите си хора. От това ме е страх най-много от всичко. Аз съм бил сам и знам, че съм си самодостатъчен. Разбира се, бил съм сам чисто физически и то ми е липсвало по-скоро емоционално, от колкото носталгично. Не бих казал, че се страхувам да бъда сам, но не го желая.
Смъртта – се плаша, нормално. Живее ми се още и ще бъда много разочарован ако не поживея още дълго време.
Ще ти отговоря с една шега. Аз казвам, че имам една тетрадка, в която си записвам нещата, които трябва да правя, но не правя. Имам си специално място, където я слагам. И ако се преродя ще знам къде е, ще я взема и вече ще живея „както трябва“. (смеем се)
Но абсолютно изповядвам тезата, че живеем единствения си живот и трябва да го изживеем щастливо, по начин, по който да извлечем максимално от него.
Като че ли кебапчетата, които ядяхме с брат ми, когато дядо ни уж ни водеше на кино. Хапвахме ги, ние с лимонада, а той с малко вино и си измисляхме кой филм сме гледали за да излъжем баба ни.
Мисля, че имам няколко постулата за живота. Трябва да живееш леко, спокойно. Животът предлага много възможности. Не подреждай живота по свой образ и подобие, остави живота да те подреди, ако му се оставиш, ако го обичаш, ако обичаш хората около себе си, животът също ще те заобича и ще ти даде каквото желаеш. Най-голямата грешка, която хората допускат, според мен, е че искат да моделират хората по някакви си собствени критерии и това превръща живота им в тегоба.
Интервю: Адриана Гюзелева Снимки: Антон Чалъков
Здравейте, приятели 🙂
Днес ще ви предложа нещо нетипично и което е за истински ценители, които обичат да експериментират, да търсят, да пробват и да се изумяват.
Открих заедно с една моя приятелка, рибата маятико, която е по-скъпа (между 50 и 60лв на кг.), но е дива и много хранителна.
Рибата
Радикио (не радичио)
Радикиото се измива добре, реже се на половина, и се слага в алуминиево фолио, малко зехтин и сол и на 275 градуса, между 7 и 10 минути.
Точно този сорт радикио тревиджано (от Тревизо – Италия) има много полезни свойства за здравето. Богато на антиоксиданти, изследвания показват, че повече и от боровинки и стафиди например. Противовъзпалително и подходящо за хора с артрит и ревматизми. Богато на витамин А, Б1 и Б2. Има пречиствателни свойства, спомага на доброто храносмилане и добрата работа на стомаха.
Гуакамоле вариация
И не забравяйте, наслаждавайте се на малките и семпли неща. Гответе с любов и желание. Не спазвайте всичко до грам и до точна съставка. Усещайте нещата, вкусвайте докато готвите 🙂
Добър апетит! 🙂
Design by ThemeShift.
