Леле, какъв въпрос! Кой съм аз…аз съм хедонист. Хапче против стрес, както казват моите приятели, защото съм винаги засмяна и весела, което наистина е моето аз. А в последно време се изявявам като телевизионен водещ (смее се). Това е, аз съм един весел, доволен от живота и наслаждаващ се на живота човек.
Мечти… те са много и най-различни. Всички мечти ми се сбъдват, колкото и нескромно да звучи. Когато ми се сбъдне една мечта, веднага я отмятам и си набелязвам нова.
Абсолютно, това ми е философия на живота в последните 15 години и нещата ми се случват точно както съм си ги представяла, както съм ги видяла в съзнанието си, както съм ги визуализирала. И работата в телевизията така се случи. Както и участието ми в „Като две капки вода“ – винаги ми е било много голяма мечта да съм пред публика, на сцена, да пея с балет, с оркестър… така че аз съм въплъщение на това, че мечтите се сбъдват.
Да, защото напоследък гледаме много комерсиални неща, лоши новини.
Хайде, казваме и то се случва. Пускаме го във вселената и тя ще ни отговори. (смее се от сърце)
Храната за един телец…всеизвестно е, че телците обичат да си похапват. Клише е, но е вярно. Много обичам да си похапвам. За мен храната преди всичко е удоволствие за сетивата…обичам да я споделям с приятели, не обичам да се храня сама, почти никога не го правя. В последно време гледам да се ограничавам, защото… (смее се) килцата…не е добре! (смее се). Всичко ми е вкусно с изключение на телешко със сини сливи (смее се)…това не бих го хапнала никога!
Музиката е част от човешкото същество, тя просто присъства в човека. Едва ли има някой, който да каже, че не слуша музика, че не обича музика… просто тя съществува в нас, музиката е и във всяко едно изкуство. Музиката е част от мен… напоследък преоткрих класическата музика. Моцарт е моят любим композитор. Миналата година бях в Залцбург и там всичко е Моцарт. Любимият ми филм е на Милош Форман – Амадеус.
Съжалявам, че нямам този талант да пея, иначе щях да съм певица.
То е любимото ми питие в последно време. Предпочитам червеното вино, но явно не мога да го храносмилам добре, защото много бързо се напивам. Обичам тежките червени вина, Каберне, Мерло, по-гъстите и плътни вкусове.
Преди няколко дни се върнах от Италия и там преоткрих Пино Гриджо (Pinot Grigio), отдавна не го бях пила. Просеко също много обичам. В общи линии обичам да си хапвам и да си пийвам (смее се)…това съм аз! J
О да! Аз съм много щастлива. Знаеш ли, преди няколко години, един мой приятел, Еленко Ангелов, психолога, написа една книга, която беше посветена на отговора на въпроса „какво е щастието“ и тогава ми зададе този въпрос. Аз без да се замислям му отговорих, че щастието за мен е начин на мислене. Така че, в тази връзка, аз съм щастлив човек, защото искам да бъда щастлива, това съм си избрала. Това не означава обаче, че не ми се случват и лоши неща. Но дори едно ужасно лошо нещо, ако го обърнеш от страната на щастливо и добро нещо, то тогава придобива друг смисъл. Така си мисля аз, така живея по-добре. Някои казват, че само идиотите могат да бъдат щастливи по всяко време…. Значи тогава съм идиот (смеем се).
Любовта е това, което движи света. Любовта присъства в абсолютно всичко. В момента, нашия разговор, за да се получи добре, трябва да има любов. Любов, страст също…страстта да живееш, да се радваш. И пак е въпрос на избор дали да изберем любовта и страстта да ни съпътстват или да ги подбутнем някъде и да изберем другото.
Мога да готвя, но не обичам. Когато сина ми беше малък, готвех, но вече като порасна, се храним навън.
За да готвиш е нужно търпение, а аз съм нетърпелив човек. Освен всичко друго, много се дразня когато съм готвила нещо с часове, някой да дойде, да го изяде и след половин час да не остане нищо.
Преоткрих кулинарните магазини сега, където си купуваш сготвени неща и е много удобно.
Хайде, Ади…наздраве!
Наздраве, Джуджи! Добре е, кафе и Просеко!
Италианска работа, какво искаш J (смеем се)
Докато бях в телевизята ставах в 5:30 сутринта и задължително похапвах нещо. Сега ставам към 12 и закуската я пропускам. Първото нещо, когато стана е да си направя кафе. Не мога без кафе, обожавам го. Обядвам към 14-15 часа. Обичам закуската в хотелите, сигурно много хора са ти го казвали. Когато пътувам задължително закусвам в хотела и дълго пия кафе. J
На обяд, обикновено се събираме с приятелките ми, някои от тях познаваш. Обичам да хапвам месо, но не обичам да е сготвено, обичам го на барбекю или сухо тип колбаси.
Сега съм на период лютеница. Филийка с лютеница е прекрасно. Имаше период, в който ядях постоянно ризото. Много обичам паста и пица. Докато бяхме в Италия сега, постоянно поръчвахме тези неща в огромни количества и събирахме погледите на сервитьорите (смее се! То е една постоянна усмивка и смях извиращ от всяка клетка на съществото й. Ще добавя, че наистина е хапче против стрес и
Да, много се харесвам. Направо се обожавам (смее се)…в кръга на шегата…но да, наистина, мисля, че съм добър човек и се харесвам такава каквато съм. Претърпях естествено различни метаморфози през всичките тези години и мисля, че са за добро. И физически се харесвам, естествено има какво да се желае, някое друго килце да сваля, но пък съм толкова пухкава и сладка!
(как да не се усмихнеш на това, кажете ми, драги читатели)
Противно на това, че всички казват, че мъдростта се придобива с възрастта…аз мисля, че мъдростта е в това да намериш баланса. Има много млади хора, които са много по-мъдри от възрастните. Баланс във всичко трябва да има…да си мъдър според мен е да намериш баланса в живота. Опитвам се да балансирам, но ми е много трудно защото съм човек на крайностите. Стремя се да живея по-хармонично, по-спокойно.
Преди за мен беше много важно да съм навсякъде, да присъствам на всички събития, ако може всичко да знам, да минава през мен, да го видя, да го чуя, да говоря с хората…. А сега се успокоих, искам да живея бавно, това не означава, че ми липсва нещо…напротив, искам да се наслаждавам на живота. Беше много важно да правя кариера, сега не е така. Бързам бавно и се наслаждавам на живота. Много съм припряна. Искам всичко да се случва сега, веднага. Затова ми е много трудно. Аз съм и много рязка и понякога нагрубявам хората. Работя върху това.
Много важно, независимо, че звучи клише. За моя голяма радост, имам приятели от повече от 20 години и независимо кой с какво се занимава, сме заедно. В последните години, някои хора се „откачиха“ от мен…просто се разминахме. Аз много вярвам и уважавам емоционалната интелигентност в хората. Когато ти дръпнеш напред, а другите не, те не се чувстват добре вече с теб.
Да, това не е лошо! За сметка на тези, които си тръгват, идват други. Ето като с теб например, от първия миг, в който те видях усетих енергията.
Не. Преди за всякакви глупости се страхувах. Като почнеш от птиците и всякакви пернати животни, все още имам този страх. Ако говорим за ирационалните … остана ми един, който е свързан с това да не загубя близък човек или някой от близките ми да се разболее. Но пак си давам сметка, че няма смисъл да се страхувам, защото не зависи от мен.
А от смъртта, не ме е страх, няма нищо страшно в нея…тя е част от цикъла на живота…едно негово продължение е.
Да, вярвам. И освен това вярвам, че не сме сами във вселената… някой ден, тези другите, ще ги срещнем!
А колкото до самотата, обичам да се усамотявам, просто да имам време за себе си.
Това се шегувахме с моите приятелки, че всичките ни снимки са на маса, други снимки нямаме…голяма веселба, голямо чудо (смее се).
Нали ти казах, че обичам много морски дарове, и когато отидох за първи път в Кейп Таун, там живее моята кума… бяхме в едно най-обикновено ресторантче на Нос Добра Надежда, където се събират двата океана, ядохме такива невероятни морски дарове….това беше през 1998 година…и все още го помня!
Изобщо не обичам тежки, луксозни ресторанти, които направо ми спират апетита!
Моята рецепта е: спри, ослушай се, наслади се на приятелите, на храната, на виното, на обстановката, на дрехите, с които си облечен. Търси хубавото винаги и навсякъде.
Автор: Адриана Гюзелева Снимки: Антон Чалъков
Приятели на вкусното и здравословното хранене!
Подготвих нещо много лесно, вкусно и наистина здравословно 🙂
Хляб със следните продукти:
Смесват се брашната (може да разнообразявате с различни брашна, като например от лимец, ръж…) с подправките.
После се добавя лека полека водата докато разбърквате, с вилица без проблем, и на края и бирата добавяте и зехтина.
Най- накрая добавяте маслините и сушените домати.
В този тип хляб без проблеми може да добавяте каквото ви харесва, ядки, семки и разнообразни продукти.
Пече се на 160-180 градуса за около 40-50 минути.
Аз съм едно момиче с много мечти! Все още казвам момиче, защото усещам, че имам още път да извървя, за да стана жената, която искам се да бъда един ден. Много често мечтая за какво ли не, мечтая да добия мъдростта на ежедневието, за да посрещам смело всички трудности. Мечтая за уютен и красив дом, пълен с много любов и
грижа. Мечтая да обиколя света. Мечтите ми са свързани и с много успехи, много музика, сцена…!:)
Много хора казват, че сме това, което ядем, пък други казват, че е много важно какво мислиш, докато се храниш, защото зареждаш храната с енергията си. За мен здравословния начин на живот се появи преди няколко години, когато се насочих по естествен начин към това, със спорт и корекции в храната. Обичам да се храня с качествена храна. Често експериментирам в кухнята и измислям свои здравословни рецепти!
Музиката е това, което осмисля моя живот, не мога нито ден без музика. Ако не я изпълнявам, ако не я сътворявам, най-малкото я слушам. Музиката винаги ме съпътства, докато готвя, докато спортувам, докато пътувам, спортувам….
Виното е любимата ми напитка. Обичам да пия розе. Харесвам вкуса и аромата. Мога да кажа, че ме отпуска и предразполага към романтизъм. Чудесен повод и за среща с приятелки, които не съм виждала дълго.:)
Обичам да си хапвам, да ти кажа. Но не бих могла да задоволявам всеки свои каприз, защото вече в себе си съм възпитала определен тип виждане и отношение към храната. Разбира се от време на време си позволявам нещо сладичко, тъй като е голяма моя слабост, но се старая да е наистина рядко.
Да. В момента съм във вероятно най-щастливия си период от дълго време насам, в който се осъществяват много мои мечти. Свързани с работа, лични отношения, пътувания…Посетих мечтани за мен дестинации..
Зареждам се от хубавата музика и от любовта. Те са източникът на вдъхновение за мен.А конкретно любовта, тя е нещо свято. Любовта е за всеки, всеки може да си го позволи, напълно безплатно е.
Моят дом си е моята крепост, но нямам много време да готвя. Разбира се , когато се прибера удома предпочитам да си сготвя, вместо да поръчам храна.Харесва ми да експериментирам с неща, които не знам как се готвят. Получава ми се, успявам да сътворя приятни неща.
Сутрин като стана, първото ми нещо е закуската. Гледам да изпия чаша вода. Обичам да си правя чай от джинджифил с и мед и лимон. Обичам плодове с кисело мляко на закуска. За обяд напоследък хапвам някакъв въглехидрат със зелена салата. Последното ми хранене за деня, се опитвам да не е след 18:30. Голяма моя слабост е сладкото и най-вече шоколад и сладолед.
Да, в комфорт съм със себе си. Много обръщам внимание на детайлите и винаги намирам някои недостатъци. Но се чувствам комфортно.
Мъдростта рядко идва на такава млада възраст. Тя идва с това да се научиш да изживяваш ежедневието. Но всеки ден изкачвам стълбицата към мъдростта.
Приятелство е да даваш…нещо като любовта. Имам малко приятели, сестра ми е най-добрата ми приятелка. Трудно успявам да отворя душата си за някого. Доста фалшиви хора има. Може би приятел е този, който е най-близо до твоята душа, този с който само с един поглед се разбираш.
Повече ме е страх от самотата. Смъртта не можем да я избегнем, тя е част от нашето съществуване. Обичам да съм сама, но не и да усещам самотата.
Вярвам във вечността на душата, че има много повече от това, което преживяваме тук на земята. Определено има много по-висша цел. Това тук е период, през който душата ни трябва да премине.
Сещам се за един веднага. Може би съм била 3ти или 4ти клас, около 10 годишна. Тогава все още играехме навън. Моята баба, много грижовна, се ми беше приготвила филии с майонеза и два домата. И така, към 16 часа, отивам аз да си взема филиите …тичам, спъвам се и двете филии падат на земята обърнати надолу, при което почвам да плача, но не заради болката, а заради храната, която изпуснах. (смее се)
Автор: Адриана Гюзелева
Продукти
Подготвяте си продуктите, да са всички под ръка.
В тенджера слагате вода да заври със сол. Докато заври, в един тиган слагате зехтин – когато загрее слагате нарязания чесън и нарязаната люта чушка докато станат леко златисти и се смесят вкусовете.
Когато водата заври, пускате пастата вътре (за двама души, не повече от 200 грама). Целите да е “ал денте”. Опитвате към десетата минута, не трябва да е преварена.
Добавяте гъбите и разбърквате – слагате сол на вкус и пипер ако желаете. Когато гъбките са почти готови, добавяте кренвирша нарязан на кубчета, на него малко му трябва. Разбърквате, опитвате за да проверите как е на сол и дали искате да добавите друга подправка. Разбърквате и е готово когато продуктите придобият хубав топъл цвят и усетите, че вкусовете са се смесили.
Опитвайте винаги докато готвите!
Когато пастата е сварена, изцеждате и я добавяте към сместа и разбърквате всичко заедно около 3-4 минути на среден огън. На края добавяте пресния магданоз и малко куркума ако желаете. Разбърквате и сервирате пушещо горещо 🙂
Перфектно с червено вино 🙂
Добър апетит!
Design by ThemeShift.
