Велислава Каймаканова-Ножарова – “Аз съм генератор на енергия. Моята рецепта за живот е любовта, във всички аспекти”

by , on
Jan 31, 2017

 

  • Кой си ти? Кои са твоите мечти?

Не си задавам много този въпрос защото отговорите са сложни. Един водещ много добре го каза „днес ще ни гостува една многофункционална брюнетка“. Може би това се оказа едно от най-точните определения за мен. Аз съм  всичко това. Искам всеки ден да правя различни неща, да бъде нещо ново. Всичко в мен трябва да е любов, иначе се размива. Ако усетя негативно отношение, ако има негативна реакция, значи не е моето. Последните 6 години се събуждам и си налагам да съм героя на деня, а не жертвата. И така, от 6 години творя бижутата си сутрин. Старая се да го обясня и на детето. Когато имаш познанията и философията на света, нещата стават по-отговорни, защото осъзнаваш каква отговорност носиш за всяко нещо, което казваш и правиш. Всичко което ми се случва, трябва да ми се случи, независимо как го възприемам и страха остава назад. Имам едно желание да се науча на мъдростите на мъдрите хора. Въпреки, че обичам сама да откривам нещата, във фотографията, в майчинството, в бижутата, във всичко. Интуицията на мен ми подсказва, че така е правилно.

Мечтите много са се променили във времето. Едно време са били материални, сега са благодарни. Вярвам, че всичко което ми се случи, може да бъде реална мечта. По някакъв начин съдбата ми наглася пътечката. Моите мечти са малки, ежедневни. Това съм аз, странна съм. Както казва мъжа ми „трудничка си си“… защото трябва да можеш да понесеш моята енергия, аз съм генератор на енергия. Разбрах, че няма как да избягам, да стана изцяло материален човек, разумен, който си мери приказките. При мен излизат из ведро, но съм спокойна, защото когато казвам истината, то е моето верую. Нямам проблеми със самата себе си, защото казвам истината.

  • Нещо пропуснала ли си, нещо, което не си направила, или би искала да си наваксаш или за което съжаляваш?

Не. Не мога да съжалявам, при положение, че съм стигнала до такива мъдрости. Категорично. Обичам алтернативните и невидимите неща. Обичам да съм откривател, не последовател. Вероятно така съм родена, защото нямам спомен да съм била по друг начин.

  • Какво е храната за теб, с какво я свързваш?

Последните две години се оказа нещо важно, а преди беше лакомия. В общи линии, невероятна любов към сладкото, без да осъзнавам, че храната трябва да бъде нещо друго. Храната вече е отговорност, едно заради детето, преминахме на безглутеново хранене. След като съм прочела много литература, внимаваме и с много други неща. Това е най-страшната отрова на нашето време, пшеницата е преработена през 1955 година, от тогава нещата се променят. Тогава правят сорт пшеница, която няма нищо общо с пшеницата, котя сме познавали преди това. Но е било удобно, за да може да се инвестира във фармацията. Този глутен е навсякъде, добавят го навсякъде. Защо в содата, в солта, в оцета, има глутен, каква е причината?

Почнах и спорт и ме предупредиха, че съм щяла да издържа много малко, но аз изкарах цял час без проблеми, а аз в общи линии съм вкъщи, с детето, в леглото.

… Кое е общото в света между жените, които имат целулит. В Корея нямат целулит – значи пшеницата и глутена. В Корея ядат ориз.

Вече всичко чета и проверявам. Всички в семейството съм помолила да се хранят по този начин. Много болести могат да се излекуват премахвайки глутена. Започнала съм да правя храна от нищо, да ползвам брашно от шипка, да правя боб на паста и да го добавям към безглутеновото брашно, за да стане пухкав.

Ето сега, направих баница на малката, но с оризови кори и стана фантастична, добавих пащърнак, брюкселско зеле.

… Не съм сигурна, че всички изследвания, които са правени за захарта, солта, са точни, и не всичко, което се е изписало, че е вредно, е така. Защото са правени на базата на резултати, които с течение на времето са се променили.

Аз всичко правя на интуиция, и фотографията дори, интуитивно, осветлението, блендите, ако ме питаш кое как точно съм направила, няма да мога да ти кажа. Ходех с един акумулатор и едно фарове от Москвич, на които сложих ксенони.

Колата когато се счупи я предекорирах с дантелите и техниките за заздравяване. Оправях си я и не мърда

  • Какво е музиката за теб?

Не е някаква съществена част, може би последните години малко повече заради детето най-вече, защото виждам, че я влече и съм отворена към всичко, за да разбера дали детето има таланта. В момента наистина е свързана само с дъщеря ми.

  • Виното е …

Може би само вино пия, но и там добавят глутен. Но като цяло не пия, организма ми не харесва алкохола, никога не съм харесвала, никога не съм имала нужда. Не ми харесва. Нямам потребност, но например за сладко имам (смее се)

  • Щастлива ли си?

Да. Имам си едни мъдри думи, които ми бяха казани от един от най-близките хора до мен. „Вили, няма идеално добро. Къде си тръгнала?“

Всеки път като нещо не ми хареса и се ядосам си казвам така. В случая ми е по-лесно да съм щастлива. Имало е години, в които не съм била, не съм познавала себе си, зодията ми е водна, една риба в една посока, другата в другата посока, асцендента също ми е воден…. Пълна кукувица.

Искам и правим благотворителност, само защото е 100% истинска. Възможно е и може да се случва. Осъзнахме, че от фотографиите сме събрали повече от четвърт милион. И не съм имала дори момент лакомия, нито стотинка не е влезнала в джоба ми. Каквото е влезнало в дарителската сметка, нищо не е излезнало, нищо за разходи. И се гордея с това, защото това решение съм го взела в труден момент за семейството ми. Ако всеки започне да осъзнава, че не остава празно, че за всеки са отредени много неща, няма да има такава лакомия.

Постигнахме изключителни резултати с тази кампания. И ще продължим, независимо обстоятелствата. Например, последната кампания…в повечето случаи нямах дори и гримьор..ей така, идват, мъжа ми държи черния плат отзад, имаш 10 минути с едни от най-популярните хора. В тази ситуация, без хора, без атмосфера, да постигнеш такива резултати, това означава за мен, че сме в правилната посока. За много хора сме странни, различни, но аз съм доволна, защото именно се различаваме от мнозинството. Когато влизаш с по-чиста душа, даваш с чиста енергия, нещата се получават по много естествен начин, просто се получават. Аз не искам да виждам грозните неща, лошото. Дори в колата, вече си карам спокойно без да обръщам внимание, едно време как се ядосвах…. Но си го наложих! Всичко си зависи от нас.

  • Приятелство …

Ами, приятелство…толкова изтъркана дума. Аз имам приятели от едно време, имам няколко човека, на които мога да кажа какво мисля, без да се притеснявам, защото те познават мен, и дори да са различни от мен, те го оценяват. Имам приятелка, която обича тишината, спокойствието и аз когато отида, преобръщам целия свят за една седмица и не може да се събуди от мен, но обича всичко, което правя. Нейния свят ще стане бавно, ще си направи кафе, аз през това време, съм ремонтирала половината кухня. Разбира се съм имала хора, които съм мислила за много близки…в един момент разбирам, че те не ме познават достатъчно добре, за да могат да си помислят, че съм направила нещо. Преди 10-12 години съм си обещала да не лъжа, водя битки и в семейството, с моето дете. Каквото и да коства, да си казва, и за най-малките неща, защото почнеш ли да лъжеш губиш себе си. Истината е една, а лъжата може да има много аспекти. Като влезна в спор, няма излизане, защото аз съм влезнала с моята истина.

  • Най-хубавият ти спомен свързан с храна?

Когато ходех на село при баба и ми правеше трахана…и отгоре да има много захар. Да ми прави мекички също така. Помня също така, майка ми като правеше един кекс, да не измива купата, в която бъркаше и си бях намерила едно ръбче, от което си обирах сместа и си мечтаех за този кейк за да мога да си обирам суровото… (смее се)

Но спомените са ми свързани със сладко и пшеница. Иронично.

  • Твоята рецепта за живота …

Любовта, във всичките й форми. В момента, в който осъзнаеш, че влизайки умишлено като жертва в някои ситуации, няма да ти донесат щастие, разбираш, че трябва да правиш обратното. Всичко, което съм правила с любов, съм имала успехи. Всичко, което ми е било наложено от живота или от хора, не се е получавало. За това може би, никога не съм имала авторитети пред себе си за учители. Било ми е по-благо сама да си откривам. Такава ми е натурата.

Автор: Адриана Гюзелева
Снимки: Антон Чалъков

Кестените – едно подценено съкровище

by , on
Jan 30, 2017

За родно място на кестена се смятат Балканите, Кавказ и Мала Азия, откъдето по-късно се е разпространил към Централна Европа, по Средиземноморието чак до земите на Китай.

Наричан от много народи „дървото на мъдростта”, ядливият кестен има повече сходства по свойства със зърнените култури, отколкото с ядките. За сурова консумация на кестените не може да се говори, заради танина, който съдържат и който му придава особен, тръпчив вкус. За сметка на суровите, варените и печените кестени ще оставят в устата ви приятно сладък вкус, който бихте оприличили по консистенция на хлебен крем. Това се дължи на нишестето в кестените, което се хидролизира до по-прости въглехидрати.

Кестените съдържат толкова витамин С, колкото и лимоните

Кой би предположил, че кестените съдържат почти толкова витамин C, колкото най-видния източник – лимонът? Богат е също така и на витамините B1, B2 и витамин A. Новина, която приветстваме с добре дошла особено за настоящия есенно-зимен период, който редовно подлага на изпитания имунната ни система. Освен с витамини, кестените могат да се похвалят като горди притежатели на минералите – калий, магнезий, фосфор, калций, желязо, натрий, а също мед, силиций и флуор. Дефицитът им в организма често води до липса на настроение, обща отпадналост и умора.

Макар, че кестените са богати на въглехидрати, следователно с висока калорийна стойност (около 248 калории се съдържат в 100 г), те са богати и на фибри и бедни на мазнини. Отлично средство за подпомагане на паметта, високото съдържание на лецитин в кестените бори стреса, засилва дейността на метаболизма и е добра профилактика при сърдечносъдови болести.

Топлиннообработените кестени съдържат пектин и танин и имат диуретично действие, кумаринът от своя страна предпазва от склероза на кръвоносните съдове. Ядливият, сладък кестен цялостно повлиява на сърцето, действа антитуморно, противовъзпалително и болкоуспокояващо, подпомага кръвообръщението, храносмилателната система, лекува подагра, рани и изгаряния. Хора, прекарали инсулт, понякога са лекувани с варени кестени.

Много предпочитан е хлябът, който се приготвя от кестени. Брашното не съдържа глутен и е предпочитано от хора, които се интересуват от диетично и природосъобразно хранене.

Телешко с вино и билки

by , on
Jan 24, 2017

 Накисвате месото във вино, сол, кориандър, черен пипер, пеперончино (стрит лют червен пипер) и зелени билки и подправки по вкус.

 

 

 

 

Оставате поне един час да си почива 🙂

Слагам във фурната на 180 градуса между 30 и 40
минути. Винаги зависи от фурната ви. Следете месото и намалете ако е нужно. Може последните 10 минути да поставите фолио върху тавата.

 

 

Насладете се с чаша хубаво червено вино. Мога да предложа някои от вината, които сме представили, както и много други, за които може да ви съблазни Веско Савов лично, ако му пишете или му се обадите 🙂

Мастърклас на Гордън Рамзи

by , on
Jan 21, 2017

Може да се запишете тук  https://www.masterclass.com/classes/gordon-ramsay-teaches-cooking

Гордън Рамзи, както не сте го виждали никога. Самият той ви кани в кухнята в неговия дом, да научите техниките, които са му донесли 6 звезди Мишелин.

Гордън ще ви научи на всичко – от намирането и купуването на най-свежите продукти, до самата конструкция на едно ястие.

Научете се на уменията ниво-експерт, които ще ви отведат до следващото ниво на готвене!

Сини Зони. 9 урока по дълголетие от хората, живели най-дълго

by , on
Jan 16, 2017

Автор: Дан Бютнер

Има една смайваща характеристика в хората, които живеят в пет общности, пръснати из целия свят: Окинава (Япония), Сардиния (Италия), гръцкия остров Икария, полуострова Никоя в Коста Рика и Лома Линда в Калифорния.

Броят на жителите там, които доживяват респектиращите 100 години, е около 10 пъти по-висок от средните за Америка.

Преди около десетилетие, писателят Дан Бютнър в партньорство с National Geographic и екип учени изследва тези райони, сега наричани “Сините зони”.

Тайните на дълголетието на жителите на остров Сардиния

Сардиния: Преминете на диета, богата на калций и протеини

Един от най-уникалните фактори, които влияят на живота на жителите на Сардиния, е дългата история на отглеждане там на овце и козе.

Пастирският живот гарантира добра физическа форма, но и означава, че те имат достъп до диета, богата на калций и протеин, благодарение на млякото и сиренето от техните стада.

И се дръжте здраво – жителите на Сардиния вярват и в още една тайна: “Правенето на любов всяка неделя.”

Също така има съотношение 1/1 между мъжете и жените столетници вСардиния, за разлика от съотношението 5 жени на 1 мъж столетник в други части на света.

Къде се криеше тайната на дълголетието на Сардиния?

Можеше ли да потърсим началото в бронзовата епоха, когато местните жители се бяха оттеглили в планините, водейки затворен живот, обърнат към семейството?

Дали това беше обяснението на традиционни социални ценности като силно развитото гостоприемство, важността на семейството, спазването на неписани закони, създадени от многовековен опит?

Може би самоналожената изолация беше предпоставка за развитието на своеобразен генетичен инкубатор, който усилваше определени черти за сметка на други в комбинация, която поколение след поколение бе благоприятствала дълголетието?

Храна

Джани Пес смята, че трябва да търсим отговорите в храната и преди всичко във веществата, които сардинците получават от козето мляко и сирене.

В сравнение с кравето мляко, козето мляко има значително по-голяма хранителна стойност. Една чаша съдържа 13% повече калций, 25% повече витамин В6, 47% повече витамин А, 124% повече калий и 3% повече витамин РР. Резултати от изследвания на университета в Гранада показват, че козето мляко би могло по-ефективно да се справи с недостига на желязо в тялото и загубата на минерални вещества в костната тъкан.

Наскоро Джани Пес ми писа, че е открил растение, сардинско остролистно къри (Helichrysum microfillum), което расте по склоновете на планината Дженардженту и около село Арзана. От него била извлечена субстанция със силни антибактериални и противовъзпалителни качества.

„Това е естествена молекула, извлечена от растението, която би могла да се използва като лекарство против рак и СПИН – пише в писмото си Пес. Това е едно от най-мощните противовъзпалителни средства, които познаваме. При едно от последните ми посещения в Олястра, един човек ми каза, че овцете избягвали билката, а козите я ядели. Затова мисля, че можем да се запитаме дали козето мляко в района е с по-голямо съдържание на арзанол и съответно с по-добри противовъзпалителни качества.“

Географски дадености

Уникалните географски дадености на региона са друг важен елемент на загадката. Тази синя зона се характеризира с каменист терен, огрян от силното слънце и прорязан от дълбоки долини. Това не са условия, които благоприятстват интензивното животновъдство. Тази вековна традиция утвърдила овчарството като една от най-разпространените професии в региона. Тази работа не била нито стресираща, нито много изморителна, но пък изисквала ходене пеша в продължение на много километри.

Ходене пеш

Ходенето пеша по десет километра в ден може да ни осигури ниско интензивна физическа дейност, която е полезна не само за сърдечно-съдовата система, но и за мускулите и костите, като в същото време не натоварва ставите, както това се случва при участия в маратони и триатлони. Действително мъжете столетници в Сардиния като че ли успяват по-ефективно да избягват проблеми като счупвания или загуба на костна маса. Едно италианско изследване показва, че сардинските дълголетници страдат от счупени крайници два пъти по-рядко от дълголетниците в Италия.

В същото време жените водели по уседнал живот. Те оставали близко до дома, грижели се за децата, за финансите, за сигурността на съпрузите си. За разлика от семействата в много от средиземноморските общности, тук жените „носели панталони“. На техните плещи лежала по-голяма част от семейните отговорности, което може би е една от причините мъжете да живеят толкова дълго.

Традиционният начин на хранене в Сардиния предполага оскъдна и предимно растителна храна – бобови култури, пълнозърнеста пшеница, градински зеленчуци, често пъти придружени от богатото на флавоноиди вино Канонау. Козето мляко и мастиковото олио също са изиграли важна проля.

Мироглед

Но най-важната тайна на дълголетието в Сардиния според мен се крие в уникалния мироглед на хората тук. Чувството за хумор на сардинците, което може би звучи хапливо и саркастично за чужденците, всъщност им помага да справят със стреса и да решат недоразуменията, още преди да са възникнали. А фанатичната преданост към семейството винаги ги е защитавала от враждебния свят наоколо, осигурявайки помощ и съдействие в трудни моменти.

Да си припомним добродетелите на Тонино (това е дълголетник, който е интервюиран от автора на книгата). Например, неговата отдаденост на семейството и нуждата да работи. Тези полезни навици определено стоят зад крепкото му здраве и изключителната му жизненост в осмото десетилетие на живота му. Да си припомним и обичая му всеки ден да отделя време, за да се наслади на гледката, която се разкрива от пасището горе в планината. Колко често напрегнатото ежедневие ни позволява да се спрем, за да се полюбуваме на красотата около нас? Сардинците живеят с мисълта, че трябва да се радват на това, което имат – и може би това ги прави по-спокойни.

Отношението към възрастните хора

Друг не толкова очевиден, но важен елемент е отношението към възрастните хора в Сардиния. В Америка се приветства младостта, а остаряването е свързано със страхове и паника. Чувал съм, че много възрастни хора в САЩ отговарят, че предпочитат да умрат, вместо да бъдат настанени в старчески домове. В Америка все по-често грижите за възрастните се предоставят извън семейството: хората над 65години средно се нуждаят от дългосрочни грижи в продължение на три години, а повечето от 1/3 от тях не могат да разчитат на помощ от семейството.

В сардинската синя зона няма старчески домове за дългосрочни грижи. Там колкото по-възрастен е някой, толкова повече го уважават. По-младите изпитват любов и задължение към родители, баби, дядовци, затова че са отгледали. С изключение на един, всички петдесет столетници, с които се срещнах, живееха с дъщеря или внучка…

Съществува ли връзка между уважението към възрастните и дълголетието? Определено. Възрастните хора, които живеят в дома си често пъти получават по-добри грижи и се чувстват необходими. В Сардиния от тях се очаква да помагат в отглеждането на внуци и да дават своя принос за ефективното функциониране на семейството. Имат добра самооценка и цел в живота. Обичат и са обичани. Чувството за цел и любовта са важни съставки в рецептите за дълголетие в сините зони.

Уроците за дълголетие на синя зона Сардиния. Открихме първата ни Синя зона на около 125 мили (200 км.) от бреговете на Италия, на остров Сардиния. И не на целият остров, на острова има около 1,4 млн. души, но само в планините, една област, наречена провинция Нуоро. И тук имаме тази област, където мъжете живеят най-дълго, около 10 пъти повече столетници, отколкото има тук в Америка. И това е място, където хората не само достигат 100 години, но са и изключително жизнени. Място, където 102-годишните още карат мотора си до работа, цепят дърва, и могат да победят човек, който е 60 години по-млад от тях. 

Те са измислили безквасен хляб от цяла пшеница, наречен нотамузика, направен от твърда пшеница, тип сирене, направено от животни хранени с трева, така че сиренето е с високо съдържание на Омега-3 мастни киселини, вместо Омега-6 мастни киселини от животните, хранени с царевица, и тип вино, което има три пъти по-високо ниво на полифеноли от всички известни вина в света. Нарича се Канонау.

За да живеете като сардински дълголетник, спазвайте следните неща.

1. Придържайте се към нискокалорична диета, която включва повече зеленчуци и по-малко месо

Традиционната за Сардиния диета се състои от пълнозърнест хляб, бобови растения, градински зеленчуци, плодове, мастиково олио. Друга типична храна е сиренето пекорино, което се произвежда от овче мляко, но овцете са на свободна паша и е богато на омега-3 мастни киселини. Месо се яде в неделя и по празници.

2. Винаги поставяйте семейството на първо място

Силните семейни ценности в Сардиния на практика означават, че всеки член на семейството получава грижи и внимание. Хората имат силни и здрави семейства, страдат по-рядко от депресия, самоубийствени импулси и стрес.

3. Не пренебрегвайте козето мляко

Чаша козе мляко съдържа вещества, които могат да ни осигурят защита срещу възпалителни процеси, свързани с остаряването, например сърдечни заболявания, Алцхамейр.

4. Почитайте възрастните

Бабите и дядовците даряват любов и мъдрост, помагат в отглеждането на внуци, често мотивират да постигат повече в живота, оказват финансова помощ, а също така са и пазители на семейни традиции. В резултат на това децата растат по-здрави, по-добре приспособими и живеят по-дълго, което пък от своя страна може да повлияе благоприятно върху продължителността на живот на населението като цяло.

5. Движете се

Ходенето пеш (10 километра в ден), също както и овчарите в Сардиния осигуряват необходимата физическа дейност за здрава сърдечно съдова система и влияе положително върху метаболизма, мускулите и костите, без да уврежда ставите.

6. Пийте по чаша-две червено вино на ден

Виното Кононау съдържа от два до три пъти повече полезни вещества за артериите в сравнение с други вина. Умерената употреба на вино може да е причина за по-ниските нива на стрес сред мъжете.

7. Смейте се с приятели

Мъжете в тази синя зона са известни със саркастичното си чувство за хумор. Всеки след обяд се събират навън, за да се посмеят заедно – един с друг или един на друг. Смехът намалява стреса, което от своя страна намалява риска от сърдечно-съдови заболявания.

Остров Икария

Икария: Следвайте средиземноморската диета

На малкия гръцки остров Икария, хората залагат на базирана на зеленчуци диета в средиземноморски стил, която отдавна е възхвалявана заради факта, че е полезна за сърцето.

Сега вече може да добавите и дългия живот към списъка с предимствата й. Всъщност Бютнер нарича Икария “островът, където хората забравят да умрат.”

Храните, които тези островитяни консумират най-много, са картофи, нахут, леща, папуда, козе мляко, различни зелени растения, плодове и мед, плюс малки количества риба и много малко месо.

Обитателите на един малък гръцки остров живеят средно 10 години по-дълго, отколкото европейците в западните държави. Защо? На въпроса отговаря любопитен репортаж на Би Би Си.

Остров Икария е кръстен на Икар – синът на изобретателя Дедал от древногръцкия мит. Населението му е едва 8000 души, но хората там достигат 90-годишна възраст 2,5 пъти по-често, отколкото американците и западноевропейците. Мнозина смятат, че дълголетието им се дължи на чистия въздух или приятелската, по-лека атмосфера, в която прекарват дните си. Или на това, че прекарват повече часове на открито и се хранят с естествени млечни продукти и хубави зеленчуци от градините. Някои казват дори, че може би е от значение естественото излъчване на гранитните скали на острова и минералните извори там.

Стаматис Мораитис обаче – местен човек – обяснява, че най-вероятната причина е виното. Той разказва, че гърците на Икария почти винаги включват в обедното си меню чаша вино. В първия ден на новата година Стаматис стана на 98 години. Казва, че дори е по-възрастен, просто в документите му е било записано, че е роден на 1 януари 1915 г. Отглежда лозя и прави домашно вино от десетилетия. В двора на къщата си гледа и маслинени дръвчета, както и други овошки. Прави по 700 литра вино всяка година.

Историята на дълголетието му е дори по-различна от тази на останалите хора на острова, защото преди 40 години е бил диагностициран с рак на белите дробове в САЩ. Лекарите са му дали кратък срок на живот. И понеже по онова време едно погребение в Щатите струвало непосилно скъпо, Стаматис се върнал на родния остров, за да прекара оставащите му дни и да бъде погребан до родителите си. Преди няколко години отишъл отново в САЩ и опитал да намери докторите, които му сложили диагнозата, но не могъл. Всички били починали.

Наскоро остров Икария бе определен като една от „сините зони” на света, където хората живеят удивително дълго. Направиха го авторът Дан Бютнер и National Geographic. Сред останалите места в списъка са остров Окинава в Япония, Сардиния, Италия, остров Никоя в Коста Рика и Лома Линда в Калифорния.

Шестима от всеки 10 души в Икария доживяват 90-годишна възраст и са все още физически активни на тази преклонна възраст – с 20% повече в сравнение с другите места по света. По-голямата част от храната на острова се готви със зехтин.

Остров Икария, Гърция

Това е четвъртата “Синя зона“, определена от Дан Бютнер. Жителите на гръцкия остров Икария също се нареждат сред най-дълголетните в света. В сравнения с жителите на САЩ, 3 пъти повече от тях биха достигнали до  90-годишна възраст, болните от рак са с 20 % по-малко, сърдечно-съдовите заболявания са рядко срещани, а страдащи от деменция почти няма.

За жителите на Икария сиестата е ритуал, което намалява рисковете от сърдечни заболявания и стреса. Хранят се със средиземноморски продукти – плодове, зеленчуци, ядки и риба, консумират много билки под формата на чайове. Освен това жителите на Икария са принудени да спортуват. Заради хълмистата повърхност на острова разходката и придвижването на известно разстояние изисква известни физически упражнения, което пък допринася за намаляване на калориите.

Съмърсет, Великобритания

Графство Съмърсет в Югозападна Англия не е включено в “Сините зони“ според Дан Бютнер, но статистиките за продължителността на живот на жителите му са впечатляващи. Редовно графството се нарежда на първо място в класациите за продължителност на живот във Великобритания, а села като Монтакют и Хинтън Сейнт Джордж, които са отдалечени само на 8 мили едно от друго, привличат вниманието на учените. Жителите на тези села не са многобройни – в Монтакют живеят 680 души, но продължителността на живот при мъжете е 89 години, а при жените е 91,5 години.

Жителите на Монтакют се радват на чист въздух, занимават се активно с градинарство и пият почти само вода от местни извори. Преди няколко години Guardian посвещава статия на селото, в която посочва като основна причина за продължителността на живот на жителите му социалния динамизъм и сплотеност между хората и най-вече страстта на възрастните хора към градинарството. Те отглеждат и ядат предимно пресни плодове и зеленчуци от собствените си градини. И в доста голямо количество лук.

Регион Юг-Пиренеи, Франция

Това е “Синята зона“ на Франция. На национално ниво според статистика на Националния институт за статистика и икономически изследвания вероятността за продължителност на живот до 60 години в този регион е по-висока, броят на заболелите от рак е по-нисът в сравнение с други области, а смъртността е рекордно ниска – минус 29 %. Броят на инфарктите е само 80 на 100 000 годишно – само една четвърт от броя в САЩ.

В този френски регион може да се диша чист планински въздух, но според изследванията причината за дълголетието се крие в благотворното влияние на местната храна. Вече е доказано, че продуктите на основата на патешка мас и гъши черен дроб намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания.

Провинция Халанд, Швеция

През април 2012 г. Националният институт за демографски изследвания на Франция провежда проучване за продължителността на живот в добро здраве на жителите на страните в рамките на Европейския съюз. Начело на класацията излиза Швеция със средна продължителност на живот от 71,35 години. Шведите изживяват почти 90 % от живота си в добро здраве. А с общите си статистики провинция Халанд може спокойно да се причисли към н. нар. “Сини зони“.

Швеция печели със система на здравеопазване, която може да служи за пример. Децентрализирана и съфинансирана от държавата и местните власти, системата на здравеопазване в страната гарантира равни права и достъп до здравни услуги на всички. Швеция е страната в света, която отделя най-голяма част от своя брутен вътрешен продукт за възрастните хора (91,8 милиарда крони през 2008 г. или около 10 милиарда евро). Важен фактор е по-малкият стрес и начинът на живот.

Британска Колумбия, Канада

Канада е сред страните с най-висока прогнозируема продължителност на живот, а провинция Британска Колумбия е национален рекордьор по всички показатели. През 2010 г. прогнозируемата продължителност на живот е 81,7 години. Британска Колумбия е и на първо място по показателя “продължителността на живот в добро здраве“. Според статистика на Здравното министерство на Канада броят на заболелите от рак е намалял от 2006 г. насам. Намаляват и сърдечните заболявания, броят на страдащите от болестта на Алцхаймер и паркинсон.

Всяка година Ванкувър, столицата на Британска Колумбия, винаги попада сред градовете с най-високо качество на живот в света. През последните години градът е в икономически просперитет, разполага с обширни зелени площи и екологични съоръжения. Жителите на града могат на много места да карат ски, да намерят места за разходка, да ловят риба, да се къпят и дори да карат каяк. Ванкувър води по показатели, свързани с развитие на културна и спортна индустрия и образование.

Никоя: Консумирайте редовно тикви, бобени храни и царевица

Бютнер посочва “трите сестри” (тиква, бобени храни и царевица) на средноамериканското земеделие като основа за здравословната диета, спазвана от хората, живеещи на Никойския полуостров в Коста Рика.

И както се оказва, тези три нискокалорични храни са сериозен източник на полезни за сърцето фибри, витамини и минерали. Бобените храни също така са и отличен източник на протеин към тази предимно растителна диета.

Лома Линда: Яжте като вегани, но добавете и риба

Интересно е, че Лома Линда е общност на адвентисти от седмия ден, което означава, че освен че избягва пушенето, алкохола и медиите,

религиозното население спазва и нещо, което нарича “библейска диета.”

Тези, които следват тази диета, живеят средно с 10 години повече от тези, които не го правят.

Диетата разчита на зърнени храни (от рода на овесена каша и пълнозърнест хляб), ядки, плодове от рода на авокадо, фурми, смокини и зеленчуци.

Те пропускат всичко с добавена захар и пият само вода или соево мляко. Въпреки че много хора в Лома Линда спазват веган диета, някои от тях консумират малки количества месо и риба, от рода на сьомга.И тези, които го правят, живеят по-дълго от веганите.

Бютнер изказва предположения и за други фактори в живота в тези “Сини зони”, които можем да възпроизведем, за да се наслаждаваме на по-дълъг и здравословен живот.

Всичко – от въвеждането на повече упражнения в ежедневния ви график до разумното хранене и намаляването на осветлението час преди лягане за по-добър сън, може да допринесе за по-дългия живот, така че не губете време – имаме още десетилетия пред нас!

Канелони с рикота и спанак

by , on
Jan 14, 2017

Продукти

  • канелони
  • спанак (около 600гр.)
  • рикота 400гр.
  • 1 яйце
  • пармиджано
  • масло 80-100 гр.
  • заквасена сметана 400гр.

 

Подреждате в тавата канелоните за да сте сигурни колко точно ще ви трябват.

 

 

Чесън – не отсъстващата съставка в почти всяка моя рецепта

 

 

    В нагорещен тиган слагате малко зехтин и чесън и добавяте спанака, по-възможност пресен, ако не намерите, прилична алтернатива е замразения, гледайте да е бързо замразен. Около 5 минути разбърквате така че да се стегне и след което добавяте рикотата (извара), готвите за 2 минути на бавен огън и махате от огъня. Разбърквате хубаво и оставяте да си “почине”.

 

 

Пармиджано, друга моя любима съставка. Добавяте към спанака и пак разбърквате.

Когато вече е изстинало малко, добавяте едно яйце (може и две) и разбърквате докато стане хомогенно.

За соса (който приготвяте след като сте напълнили канелоните)

В отделен тиган или тенджера, трябва е да малко по-дълбоко, слагате около 80гр масло да се разтопи, веднага добавяте заквасената сметана (мой личен избор в случая, исках да пробвам как ще се получи) или маскарпоне (класическа рецепта). Бъркате, не спирате да бъркате, около 3-4 минути.

 На края добавяте малко пармиджано.

За пълнежа 

Най-лесно ще напълните канелоните, особено ако са от по-тесните и малки, с торбичка за кремове. Опитайте се добре да ги пълните, плътно.

С готовия крем/сос, покрийте канелоните, които сте поставили в тавата.

 Поръсвате с допълнително пармиджано от горе.

Готовите за да сложите във фурната за 30 минути на 160-170 градуса.

Извадете канелоните и ги оставете да отлежат 10 минути преди да сервирате.

Добър апетит 🙂

Бургер с пълнени гъби

by , on
Jan 10, 2017

Съставки

  • телешки бургер (най-добре ако месото е взето от месар и да го смелят пред вас)
  • гъби, по възможност по-големи, за да могат да се пълнят
  • хумус
  • беби спанак
  • чесън
  • пармиджано

Приготвяне

Тъй като това е моя хрумка – с наличните продукти измислих рецепта, сложих всичко в една тава.

Бургера го подправяте по ваш вкус, аз добавих малко сол и пипер.

Пълнеж на гъби

С миксера приготвяте сместа от хумус (в случая съм го купила готов – рецепта за домашен хумус по-нататък), беби спанак, една скилидка чесън, пармиджано, зехтин и малко сол. Готовата смес слагате в шапките на гъбите, след като сте ги измили и сте премахнали стъблата.

Поставяте гъбите и бургера в тавата и я поставяте във затоплената фурна на около 150-160 градуса за около 20-25 минути (зависи винаги от фурната).

И така … добър апетит. Дано ви хареса това съчетание 🙂

 

 

 

Анна Мария Гюзелева – “В България има нужда сериозно да се развие културата на хранене.”

by , on
Jan 7, 2017


  • Кой си ти? Кои са твоите мечти?

Ех, този въпрос включва много материал. Аз съм…хммм. Много сложен въпрос. Не всеки човек знае каква му е душата. Както и аз, не че знам много, но бих могла вече да кажа, в този етап на живота ми, че горе долу знам каква ми е душата и бих могла да кажа също, че съм в унисон със себе си, в хармония. Мога да кажа, че общо взето съм доволна от всичко до този момент. Благодаря на господа, на майка ми и татко ми и други хора, които са заемали и заемат централни места в живота ми. Иначе от малка съм се посветила на изкуството, първо като балет, а после в други форми на изкуство. Кино, театър, музикален театър…винаги съм била свързана с музиката, с пианото, балета. Още от много ранна възраст започнах всичко. И продължавам да съм в това поприще. Ако ме попиташ как се чувстваш, как би се представила, първият ми импулс е да кажа „актриса“ или „артист“. Моето пристъпване към нещата от живота, към хората, е винаги емоционално. Още тогава започнах и да прописвам стихове, появи се необходимостта да изразявам на хартия чувствата и мислите си. В първите години пишех много философски стихотворения (смее се).

По принцип аз съм си мечтател. Без мечти, човек какво е? Една органична машина… Имам и още мечти, имам стремежи, духовни, житейски.

  • Каза ми общо взето какво си постигнала … а какво си пропуснала?

… колко много мелодии съм пропуснала да слушам, колко много изпълнители. Разбира се класическата е част от мен. Но например много ми липсват изпълнения на поп изпълнителни, тогава когато не е било толкова достъпно и покрай балета, доста съм пропуснала. Може би именно отдадеността ми е причина, бяхме ангажирани по цял ден, нямахме време да ядем буквално.

  • Малко с меланхолия говориш, като че ли наистина ти липсва част от живота.

Да, абсолютно. И сега тази година, колко хора си отидоха…и направо съм изумена как ми липсва голяма част от неговото творчество (Джордж Майкъл).

А и усещам, че ми липсва и част от израстването на дъщеря ми, на твоето израстване. Като че ли ми се изплъзнаха някои години. Искам да върна времето назад… Надеждата и мечтите никога не умират.

  • Какво е музиката за теб?

Музиката е неотлъчна част от мен. Било заради балета и пианото, било заради това, че съпътствах Никола в неговия творчески път през тези 30 години заедно. Неразривно свързана е. Станала е нещо като втора природа. Остава само да си наваксам с другата музика.

 

 

  • Какво е храната за теб, с какво я свързваш?

Аз съм, както казват италианците „buona forchetta” (буквален превод „добра вилица“). Обичам да си хапвам, без да съм лакомник. Там когато се каже лаком, означава по-скоро лаком за сладко. Но аз не ям чак толкова сладки неща.

Оценявам хубавата храна, хубавото вино и живеейки в Италия толкова години и сравнявайки с други страни, които съм посетила, мога да кажа, че средиземноморската кухня, италианската кухня е едно от богатствата на света и е под закрилата на Юнеско. Там деликатно се преценяват съставките на едно блюдо, не се готви тежко.

  • И днес в тази връзка ще ни сготвиш рецепта от остров Сардиния, нали така?

Да. Със Сардиния „се запознах“ сравнително късно, през 1998г. Снимала съм два филма там и други два подготвих като копродуцент. Ходила съм в различни моменти, когато плажовете не са пълни с хора, когато можеш да се насладиш и възхитиш на природата, на храстите, на дърветата, на кухнята им разбира се и на страхотните им вина. И като съм в Италия и хапвам риба, почти винаги си поръчвам Верментино (сорт бяло вино) от Галлура (район на Сардиния).

Имат именно едно блюдо, една паста, спагети например с боттарга (хайвер солен и сушен). Този продукт се приготвя от риба тон или от кефал. Използва се малко като трюфел, може да се настърже на тънки ленти именно или на прах.

  • Обичаш ли да готвиш или предпочиташ да се храниш навън?

Ами когато израствах нямах много време да се науча да готвя повече и много малко неща успях да науча от майка си. После с течение на времето се научих на италиански блюда. Обичам да готвя, но не е страстта на живота ми. Когато имам време ми е приятно да си приготвя нещо, но от липса на време, често се налага да се храня навън поради една или друга причина, начина на живот, хората на изкуството имат друг режим.

  • Виното е …

Омар Хайам и други велики са го възпели. И се казва „възпели“, а не „възпяли“. (смеем се)

Като кажеш вино, аз си представям червено вино. Има един единствен стих за бялото вино и то гласи: „Ах ти, бяло вино, защо не си червено!“.

Но, ако става въпрос за Верментино, каквото и да е то, е върха. Мога да кажа, че пия само вино. Много рядко лятото ще пия бира, много рядко в компания уиски.

Ако не се занимавах с изкуство, може би щях да завърша курс по сомелиерство. (а не е ли по добре курс за Сомелие’?) Иначе като любител, се старая да го познавам.

Приятно ми е, че в България се развива все повече културата на виното, има производство на много хубави вина. Трябва все повече и повече да се развие, изобщо за културата на вино, за сортовете, как се отглежда, как се сервира. Но за съжаление, в днешно време е много на заден план културата на хранене. Не говоря, че няма заведения, които предлагат много високо ниво на храна, но самите българи нямат културата, храненето е свързано с насищане и със задоволяване на нуждата само. Може би да погледнем към другите държави (и тук мога да кажа изключително Италия и Франция), как се хранят и как се отнасят към храната.

  • Щастлива ли си?

В момента или изобщо?

  • Не знам, просто отговори както го усетиш.

Да кажем, че имам много моменти в живота, в които съм била и съм щастлива. А по принцип, човек винаги се стреми да бъде щастлив, с малки изключения на хора, които се стремат към нещастието.

С течение на годините все повече започвам да се радвам на малките неща от живота, защото ние сме едно поколение, което трябваше да понесе остатъци от стар манталитет. Ние живяхме в предишния строй и в днешната ситуация, която не може да бъде определена, но… това е друга тема.

Трябва да кажа, че и благодарение на теб, аз пораснах с теб за някои неща и в някои отношения. Постепенно започнах  да се наслаждавам на мига, започнах да се стрема да си почивам повече, сама да си създавам приятни моменти. Изобщо, нашето поколение може да се учи от по-младото поколение.

  • В кой свят живееш?

Аз съм си го задавала често този въпрос. Мисля, че съм от един друг свят, от друга планета дори. Начина по който разсъждавам, по който живея, по който възприемам, мисля, че не съм от тази планета.

 

  • В тази връзка, съгласна ли си, че всичко е възприятие?

Ако говорим за това, се старая никога да не съдя хората и се старая да кажа „това е неговата гледна точка“, особено когато човекът не ощетява другия и не прави зло. Но иначе моето отсъждане е много строго.

Не се чувствам за този век. Некомфортно се чувствам в днешния свят, много неща са ми неудобни, неприятни. Абстрахирам се от много неща, които не възприемам.

  • Любов за теб е …

По принцип без любов не може, този свят е създаден с любов. Всичко в света се случва заради любовта. Любовта към един човек, любовта към властта, любовта към парите, любовта към притежанието. Всички войни, които са се случили са се случили заради любовта. Аз любовта си я срещнах.

  • Разкажи един твой ден чрез храната. Кое е любимото ти ястие?            

Имам много различни дни. Някои дни почват с вода и завършват с вода. Други дни са по-кулинарни. Много обичам морски ястия, но тук все още не мога да се отпусна много, защото тук няма все още култура на рибната кухня.

Важно е за мен по принцип да се закусва. Калорийните неща и тестени изделя гледам да ги ям до обяд.

Понякога е по-добре да изядеш една свинска пържола, от колкото един пудинг например.

А любимото ми ястие е мусаката, както и риба на фурна с картофи.

  • Харесваш ли се и какво мислиш за себе си?

Ако изключим външността, защото често не се харесвам, мога да кажа, че се харесвам, вътрешния си свят харесвам.

  • Приятелство …

Много държа на приятелството. Не са много приятелите, защото съм почнала да ограничавам достъпа.

(замисля се) Аз загубих двама много близки приятели, един мъж и една жена, много млади си отидоха преди повече от 10 години. За мен представляваха много, бяха много важна част от живота ми, както майка ми, както съпруга ми… да направим коледните ястия заедно, да подредим масата… Нямам други приятели, които да могат да ги заместят, но имам пък други близки приятели…

  • Страх ли те е от самотата и смъртта?

От смъртта въобще не ме е страх, а от самотата…трябва да кажа, че никога не съм се чувствала самотна или сама. Винаги имам с какво да се занимавам, да мисля, да проектирам, да си говоря с близките ми. Смъртта е част от живота, и сега след години, след многото близки, които си отидоха, изобщо не ме е страх. Аз много трудно превъзмогнах смъртта на майка ми, трябваха ми 10 години. Но много четях, много мислех, изследвах темата за състоянието на душата след смъртта. И знам, че комуникацията продължава да съществува, но е на друго ниво.

  • Най-хубавият ти спомен свързан с храна?

Да. Когато съм много гладна, тогава много хубави спомени имам (смее се).

Няма никога да забравя едно пътуване в Сицилия…бяхме в Ачитреца, което е до Катания.
Бяхме до едно старо пристанище със стари рибарски лодки, но действащи и някакво рибно ресторантче…бяхме една компания с приятели и си поръчваме „impepata di cozze” (черни миди със зехтин, чесън, черен пипер и магданоз).
Върховно беше. Звучи семпло, но е много вкусно.

 

  • Твоята рецепта за живота …

Хубаво е човек да се радва на малките неща…и ще прибавя, това което е било написано на колоната на Хан Омуртаг „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда“. Като умреш, нищо не си занасяш от другата страна. Това много помага да се живее, да не си повярваш прекалено, да не събираш като Плюшкин ‘’богатствата’’, защото после нищо няма да си занесеш там. Много ми помагат и едни думи, които ми е казвал Никола винаги, когато съм се ядосвала на несправедливости „Абе Анче, не обръщай внимание!“. Предпочитам да го изживея както трябва този живот и да не се срамувам от себе си.  ‘’Имането’’ на материални неща, не е животът!  Аз така мисля и така се харесвам.

Автор: Адриана Гюзелева
Снимки: Антон Чалъков

Талиателе с доматен сос и песто

by , on
Jan 3, 2017

Моя любима рецепта, вкусна лакомия, която става много бързо особено ако не се занимавате да правите домашно сосовете.

  • талиателе с яйце (по-бързо стават и са по-ефирни)
  • доматен сос на кубчета
  • песто

  • Докато вода та заври и сготвите талиателите, които имат нужда от 5-6 минути или около 10-11(когато не са яйчени), в един тиган сгрейте малко зехтин и 1-2 скилидки чесън.
  • Добавете доматите и оставете да заврат, добавете сол на вкус, но не много, тъй като пестото дава доста вкус, и една щипка захар (за киселинността на доматите).
  • Когато талиателите са почти готови, добавете вече пестото към соса, разбъркайте и оставете за 2-3 минути да къкри, не повече.
  • Прецедете талиателите и ги добавете в тигана със соса, разбъркайте добре за 2-3 минути на среден огън.
  • Може да поръсите с пармиджано

 

 

 

Добър апетит. Много вкусно, изпълващо стомаха и душата 🙂

 

Домашна наденица със сладък картоф

by , on
Jan 2, 2017

Нужните продукти

  • Наденица
  • сладък картоф
  • сол
  • пипер
  • зехтин
  • червено вино
  • подправки
  • чесън

 

Приготвяне

  • Нарязвате сладкия картоф на кубчета, може и на ивици, както най-много ви харесва.

  • В тавата, поставяте сладкия картоф заедно с надениците, които разрязвате леко по дължината им, за да може да се изпекат равномерно.
  • поръсвате със сол, пипер, чесън и подправките по желание (аз използвах кориандър и риган)
  • Сипвате малко вода, зехтин и малко червено вино. Разбърквате леко, за да може навсякъде да е равномерно.
  • Поставяте в загряната фурна на 180 градуса за около 20 минути, след което изваждате, за да разбъркате всичко и да обърнете надениците.
  • Слагате за още 10-15 минути
  • Сервирате топло с гарнитура зелена свежа салата

Добър апетит 🙂 

BulgarianEnglishItalian