Звучи банално, но пък ако се вложи въображение и щипка любов, всичко ще получи ново измерение.
Нарежете както желаете картофите, няма риск някои да се изпекат по-малко или повече. Тайната е в това, 1 или 2 пъти в рамките на 30-те минути, в които се пекат, да ги извадите и да ги разбъркате.
Омесвам всичко хомогенно и слагам във фурната. Печете докато придобият златисти връхчета.
Най-вкусното нещо е леко хрупкав картоф на повърхността, мек и добре сварен вътре.
Развихряйте се с подправки и въображение 😉
Казвам се Цветомир Николов и от скоро си имаме ресторант с Галина Виденова, която е като моя майка. Тя е майката на най-добрия ми приятел и съм израстнал в нейната къща, моято майка почина като бях на 6. Много е забавно като ми кажат „много си приличате“ с Галина … (смее се)
Ресторантът е една мечта, която се сбъдна. Имам още няколко, които са свързани с правенето на такива места, тук и в чужбина.
Храната е едно познанство и едно преживяване. Общо взето за мен няма по-добър начин да опознаеш една култура. Може да ходиш на музеи, да разглеждаш, но разбираш какви са хората чрез храната им.
Инстинктивно я свързвам с приятелство, с това, че обикновено я споделяме с близки хора.
Никога не съм се целял да стигна до това, по-скоро съм искал винаги да готвя за приятели, и в един момент просто сметнах, че това най-много ми се отдава. Никога не ми се е правило нещо друго повече от това да готвя за другите и да видя реакцията им когато им го занесеш. В нашия „бизнес“ в кавички, реакциите са много бързи и общо взето разбираш веднага дали нещо се е харесало или не, около 30 секунди между взимането на чинията от издаването до занасянето на масата и 
виждаш дали си се справил.
С тази работа пропускаме много виждания с приятели, много постоянство изисква и желание и за сметка на това губиш виждането с приятели, в дните, в които всички са някъде ти си на едно и също място. Но има някои моменти на отпускане, например, утре вечер ще си позволя след вечерня сървиз да изчезна за три дни, но отиваме отново на ресторант, във Виена, където ще вечеряме при един господин, който има две Мишелин звезди с идеята да го поканим да ни бъде гост-готвач, както миналата година имахме трима гост-готвачи. Той за мен е един от най-добрите готвачи… и след това отиваме до Унгария, на един фестивал на порода прасета, които се наричат „Мангалица“, които приличат на огромни рунтави овце и ще направим контакт с човека, който ги произвежда. И така, всяка почивка пак е свързана с работата.
Е да..коледните празници бяхме на Малдивите, което беше big mistake (смее се). Всичко много хубаво, рибки, гмуркане, плажове…но никаква храна, която да задоволи каквото и да е желание за някакъв experience…Храната, която ми хареса е тази, която аз си сготвих.
Нямаше кой знае колко впечатляващи неща с оглед на това, че имат много риба. Позволих си да отида няколко пъти при едни рибари с една лодка, и вадиш едни големи риба тон, риба меч, те ги режат и ги замръзяват мигновенно и ти си „защо бе хора?“ и просто те са 20 години назад…и не разбираш…всичко се движи много бавно докато стигне до това, което знаем и което очакваме.
Виждаш как вървиш на улицата на острова и навсякъде висят едни дръвчета, които са къри и си береш къри листа и си имаш да си готвиш после. … едни миксове от подправки купувам от магазина… (извиква някой от кухнята да му донесе буркана) виждаш как са супер изненадани, че някакъв бял човек си купува техните подправки…искаш два килограма люти чушки и те са „ъъъъ, сигурен ли си, че ги искаш?“
(буркана дойде) Пържен лук, листа от къри и малко сушена риба тон.
..и общо взето всяко едно пътуване е свързано с храна…
О да, имам си принципи, които даже напоследък ми създават доста неприятности с колеги и с някои наши гости. Имам си принцип, който не нарушавам…на скоро даже, вие когато ни бяхте гости, една от двете поръча рибата тон да е добре изпечена… Това не трябва да се случва! Ако се 
бяхме срещнали преди две години, щях да откажа. На предишното си работно място…Там се опитвах да обясня на хората, не че аз знам най-правилния начин, а че просто има едни биологични и физични закони, които спазваме в начините на готвене, за да се запази максимално вкуса и качествата на продукта. Безумно е когато някой променя някоя наша рецепта и очаква това да харесва…трудно е да се хареса нещо, което не сме измислили ние, а същевременно идваш за това, което ние сме измислили. Ако аз не бих го изял, не бих го дал на гостите си.
Виното е мама Галя (смее се). Аз не съм най-винения човек на света. Обичам много, което има „bubbles“ в себе си, Просеко, Кава, Шампанско…мога да го комбинирам с всичко, единственото, с което не мога да го комбинирам е с трюфели, понеже създават едни физични и биологични 
реакции в стомаха, от които няма да ви е особено приятно. Казвам Мама Галя, защото тя има най-прсото обяснение. Нашата селекция е … това са вина, които на нас ни харесват…. Много от дистрибуторите идват и ни казват какво трябва да направим за да продаваме вино … „ъъъ да внесете вино, което да ни харесва?!“
Казвам им, не е въпроса да ни дадете добра цена, или кеш бек или бутилки фри, това не е начина, по който ние си представяме този бизнес. За нас е важно да предлагаме качествено вино, на добра цена, и най-вече, което да се комбинира добре с храната, която предлагаме. За това нямаме хартиен винен лист, защото виното свършва, реколтата е друга, не винаги е същото качество, сменяме менюто… мисля, че така е много по-лесно…хората да видят нещо познато или непознато и да кажат „хайде, ще експериментирам..“.. Общо взето няма вино, което да не харесвам в нашата витрина. Виното е много демократично, или ти харесва или не ти харесва. Всяка една бутилка си живее свой собствен живот..има си биодинамични процеси, които се случват.
Много държа Галя да се занимава с виното, както и момичетата от сервиза, които например лятото продаваха едно от любимите ми вина с репликата „това е любимото вино на шефа“.
Продава да, но някои хора имат различен вкус от моя.
Да, но това в случая просто е различно, не защото е скъпо, защото е уникално или кой знае какво друго…просто им казвам, вместо да пият Совиньон Блан, им предлагам нещо друго….1 на 10 си прави експеримента.
Да. Човек би трябвало винаги да е щастлив когато прави, това което обича. Нещастните хора са тези, които не знаят какво точно им се прави и какво искат да станат като порастнат. Скоро ни бяха на гости едни колеги, един барман и един готвач и си говорихме за някои от колегите, които имат мнение за всички, но никога не изказват мнение за себе си или ако изкажат то е само положително и ме попитаха мен за мнение за другите…аз им казах, че си гледам в моята паничка, за мен е важно да имаме гости, да идват и да си тръгват доволни. За мен това е най-важно…всичко останало е…дали някой има работа или няма, не ми влиза в работата. Аз правя най-доброто, което мога да напрая с екипа си и се стараем всеки ден да е още по-добро.
Любовта не е свързана с храната. Любовта е да се събудиш сутрин с човека, с който си си легнал вечерта и да го целунеш преди да си измиеш зъбите. (смеем се)
Да, да, имам такъв човек от 2015 декември, на 31 се запознахме в Занзибар, чрез Фейсбук и вечерта се запознахме лично и миналата година на 11 декември се оженихме и ме замъкна на Малдивите.
Да, неделите. Затворени сме неделя..първоначално искахме понеделниците да са почивни, но се оказа, че гостите не искат понеделник да се почива и оставихме неделята. И общо взето е деня, в който знам за два месеца наред какво ще се прави…сутрините в 11 ми започва деня със Скуош с жена ми, след което сме на обяд при майка й и баща й, при които ще ядем невероятна мусака. Миналата неделя ме заведоха в рая наистина. След което ще мина през магазина, където пазаруваме и ще сготвя вечерта за приятели и ще се вихря. Един ден от седмицата се готви вкъщи, през останалото време се яде пармезан вечер и се пие вино. Ако прекарате един ден с нас в кухнята, или повече, ще разберете, че ние ядем веднъж, следобеда, и то е пак благодарение на това, че с майка ми взехме радикални решения да не готвим от 3 до 7…тогава си правим заготовките за вечерта и респективно персонала сяда да се храни.
Да, но понякога идва в повече на екипа, защото знаят, че трябва винаги всичко да е перфектно…
Аз и един колега, който се присъедини на скоро, който сега докато ме няма няколко дни ще поеме юздите и който, ако ми се отвори парашута и се случат някои неща както трябва, след два месеца мен няма да ме има за един месец!
…винаги ми се е живяло на топло, пристрастен съм към азиатската кухня. Това е моето, мен не ми идва от вътре да готвя българска кухня, не ме кефи, не го усещам, аз сънувам скариди, имам татуирана скарида, това е моята страст. И в един разговор с Жоро Бойковски, главния готвач на Космос, той ми обясняваше как ще направим революция… аз му обяснявам, че ако дойде в моя ресторант, ще му дам екипа и всичко за три дни, ще готви „бг фюжън“ и ако направи оборота, който ние правим, с парите, които имаме за пазар за тези три дни, да си сготви неговото меню…ако това се случи и постигне същите резултати, аз ще се пречупя и ще готвя българска кухня.
За нас правилна е оценката на нашите гости, да сте доволни и да се върнете. Ако не се върнете, значи нещо не е ок.
Но имам безумни ситуации, например едни клиенти, които ми казват „ама тази скумрия не ми е гурме“…. И аз „къде пише, че сме гурме, извинявайте!“…на този въпрос ми отговориха „ти нали си най-добрият готвач за 2015“ и аз „да, но сега сме 2016 и явно не съм толкова добър вече…ще ви помоля да станете и да си тръгнете“…. „ама на нас другото ни хареса, просто скумрията не ни хареса…ние се връщаме от Мишелин ресторанти тур“… „ама ние не сме Мишелин ресторант“ и такива истории.. както и не правим изключения за деца, казваме на родителите да погледнат менюто предварително за да са запознати… не можеш да тъпчеш детето си само с пържени картофи и после да очакваш да ядът патешко! Но има и другата страна…дете на 9 години, което ми поръчва „нека моят стек да бъде мидиъм“ и яде с нож и вилица без родителите да му се бъркат. Просто на нас ни липсват едни 500 години история на храната…не може да сервираш 500 грама порция салата и да очакваш да поръчат още нещо.
Да или …“ама нямате аспержи, нали сте ресторант…“ … „ъъъ, не е сезонът на аспержите…“ или като искат салата само краставици…. Ние нямаме толкова краставици, защото не ползваме в рецептите ни толкова много. Или „ама десертите ви са много малки“. … „ок, опитай да изядеш цял голям десерт след като си ял трикорсно меню“… Хората много често не си дават сметка колко време ни отнема да направим този десерт или всяко едно нещо, какъв труд седи зад всеки един детайл, всяка съставка….
С Цветомир си говорихме още доста, по-скоро той разправя анекдоти, истории и интересни факти, но ще ви ги споделя във втората част на интервюто.
интервю: Адриана Гюзелева снимки: Антон Чалъков лични на Цветомир
Обожавам да правя бъркани яйца. Всеки път са различни. Всеки път импровизирам. Играя си с вкусовете и чертая силуета на сетивата.
Дерзайте и пробвайте! Не може да сбъркате! 🙂
Ето няколко варианта, които са идеални за съботнонеделните сутриниобеди 🙂 защо не и с една хубава българска бира!
Ньоките дали купешки или домашни (в случая купешки, но добра италианска марка) са готови за 2-3 минути след като заври водата, буквално когато изплуват на повръхността.
В отделен тиган, още докато водата не е завряла, загрейте малко зехтин, сложете чесъна нарязан на скилитки, след това добавете беби спанака, за около2 минути разбърквайте и гответе, добавяте суджука и намаляте огъня. Готвите за около 3-4 минути и на края добавята доматения сос и готвите за около 5 минути.
Когато ньоките изплуват на повръхността след 2-3 минути, ги прехвърлете в тигана със соса и разбъркайте за 2-3 минути на слаб огън.
Готово…добър апетит! Може да ги дегустирате с Неро дАвола или с някое друго от вината, които предлагаме.
Смесете продуктите подред, както съм ги написала, аз ги разбърквам с вилица, разбивам, въртя…
Оставам малко да престои и на 160-180 градуса, за не повече от 30 минути. Зависи винаги от фурната, следете печенето 😉
Докато приготвяте, независимо, че не месите, влагайте добри чувства и мисли!
Съставки
Сместа трябва да е по-гъста от “традиционната” за нашенските или френските палачинки, така че да не се разлее из тигана, а да можете да направите по-малки кръгли форми. Когато изливате дозата просто си помогнете с вилица или лъжица за да разстелите хомогенно сместа във формата на диск. За заливката използвах мед, какао и сокът на половин лимон.
….след това си ги намазах с мед!
Седнала съм с Иво и Деян. Те са новото лице на Aubergine. Да, все още има хора, които питат дали е обновен, дали е на същата локация, кой го държи…ето, представям ви ги, но те вече повече от година успешно творят! Музиката, която върви в Aubergine е необичайна (за съжаление) за българските заведения, но и тя е много важен елемент за успеха на мястото и уюта на клиентите. Много се подценява и се оставя на вълната на масовата субкултура. Когато преслушвах интервюто ни, имах усещането, че сме в друго измерение, на друго място…хубаво усещане и още по-хубаво е, че това се случва лека полека и при нас. Надежда винаги има!
Иво: ние сме съдържатели, съработници и служители на Aubergine.
Но ми се струва, че е рано да кажа кой съм аз, на 30 съм. Търсим се и решихме да се търсим в ресторанта. Сега сме сервитьори, хамали, тапицери… разширяваме портфолиото си.
Дени: предполагам, че има и други хора, които се мъчат да правят всичко това. Според нас, на готово всичко да се случва, е доста трудно.
Иво: трябва всичко да ти мине през ръцете… а ние не познавахме тази работа, и от самото начало трябваше да сме тук, да се научим на всяка една стъпка, за щастие имаше кой да ни научи. Имаше кой да ни покаже как да се оправяме с менюта, с доставки… като имаш желание, се намират много хора, които са готови да ти помогнат. Много от тях се съгласиха да ни помогнат още „на зелено”, докато ремонтирахме, и с тях и досега имаме страхотни отношения.
Дени: Естествено процесът преминава и през много грешки…
Roast beef с медена горчица и рукола
Иво: страст към храната, обичаме да готвим, обичаме да консумираме. Идеята мина през много етапи. Не бяхме много доволни, например, че в София има малко места, където да намериш всичко, което ти харесва. Главно желанието да направим нещо различно, нещо качествено… и малко романтична като идея, но да променим нагласата на хората към храненето, да видят, че не бива само пържени картофи, пици и някакви пасти недоказани. Да могат да се отворят за интересни и ярки вкусове, да не блъскат само шопска салата, като цяло да се демонстрира, че нещо друго съществува и може да се случва.
Дени: почват вече да се отварят хората…научават се, търсят, опитват… и процесът е двупосочен.
Иво: важно е за много неща, за развитие на малките производства в България, за дистрибуторите и производители на качествени вина и бири и т.н…
Аз преди бях в телевизията и възникна страшен проблем – не могат да си продават съдържанието и каналите за адекватни пари, защото кабелните оператори са обявили 120 канала за 5 лева, за голяма част от които не плащат, и не ги интересува, те си ги продават. Човек е свикнал, че дава 5 лева и получава всичко….а за да създаваш качествено съдържание, са необходими средства… И после защо имаме такива продукции…
Салата със спанак, гриловано Халуми, мариновано червено цвекло, нар, карамелизирани орехи с ванилия и дресинг от цвекло
Това е нагласа, че хората могат да се хранят много евтино… има два типа ресторанти, евтини, които се пълнят, и другите по-скъпи, които пак си имат публика, но… важно е и качеството, а много хора не се замислят за него… което е разбираемо, но много жалко. Разбираемо е, защото хората си броят парите. Жалко е, защото отношението към качеството не свършва с храната, то се разпростира върху всичко, това е отношение и взаимодействие със заобикалящия ни свят. А храната е важна, хубавата, свежата, вкусната най-вече храна може да влияе на настроението, освен на здравето, ще те направи доволен, щастлив, мотивиран… и готов да „предадеш нататък”… Защо половината население има iPhone-и за по 2000лв., а повдигат вежди, когато не предлагаш половинка вино за 6лв?
Ние се сбълскваме с такива неща… нагласа е, навик… когато тя се промени, ще се оправят нещата… ако искаш качество, то има своята цена!
(смеят се) Иво: постигнали сме рекорд по прекарани часове тук!
Дени: е, постигнали сме все пак нещо… това място вече съществува една година, но сме далеч да кажем, че сме постигнали всичко, имаме още много …
Иво: може да кажем, че не сме (по)стигнали да закачим датчика на СОТа (смеят се)
Иво: 9 месеца не се бяхме сетили да си подредим системата за поръчки в кухнята, така че всичко да си е подредено по вида им, по салати, по десерти и т.н. това ни отне 9 месеца! Също бяхме пропуснали да се сетим да си направим мерки за виното и понякога издавахме 180 мл, понякога 120 мл…
Дени: Пропуснахме Европейското миналата година, Олимпиадата в Рио… (смеят се) Пропуснахме много празници на наши близки, рождени дни на наши приятели. Пропуснахме да обърнем
внимание на хората, които обичаме, които ценим, пропуснахме да им го кажем, да им се извиним. Но ще се реваншираме, обещаваме…
Калмари на плоча със салца Верде
Иво: Хубав начин да им се реваншираме… (смеят се). За нас всеки качествен и интересен продукт е важен и ценен. Виното е важно за нас, дотолкова до колкото, че е много добър приятел на храната. Държим да предлагаме нещо качествено и по същия начин сме се ориентирали с виното. Защо нямаме наливно вино – ами защото наливното вино не винаги е много хубаво. Човек, който ни казва „дай ми половинка вино“ идва да изпие половинка вино, а не да го оцени и да му се наслади . Имаме вино на чаша от бутилка и по-скоро е разливно вино.
Виното е много хубав приятел на всеки човек…
Иво: тази нощ сънувах, че се карам с клиенти, които искаха да пушат. Страхотен скандал! Празно заведение, викат… и аз – не ме интересува! Не се пуши!
Дени: не правим компромиси с качеството. Как издаваме нещата, какво издаваме.
Иво: атмосферата, отношението с хората, с които работим. Доверието и свободата да творят и да правят каквото искат в кухнята.
Дени: Дори, когато присъствахме един път на това как високото момче с брадата (главния готвач) изхвърля една цяла порция, защото не му хареса, пак нищо не казахме… естествено ми се къса сърцето, но…
Иво: хората, които имат определени качества и таланти, трябва да имат възможността да се развиват, да ги демонстрират. Това е важно за нас, да дадеш на хората възможност да правят това, което могат, което им харесва и да им дадеш свободата да правят това, което решат.
Иво: щастливи сме, от това което правим и от крайния резултат, който постигаме. Като ти върнат празна чиния, сме доволни. Когато хората наистина оценяват това, което правим. Това, че не задават глупави въпроси, не ти връщат магрето за допичане и не те питат за блудкава бира…
Дени: ето, например, човекът, който беше до преди малко, когато отидох да му отсервирам, каза, че това е било фантастично, дори не съм го питал… той сам се изрази!
Дени: ризото е едното, фен съм на нашето ризото. Иначе обичам и месо, ребрата.
Иво: не всичко мога да ям, нещата, които са вкусни, ги ям.
Иво: Приятелство е да прекараш по 14 часа дневно заедно с един човек и да не искаш да го удушиш. Защото съм имал и такива случаи. И приятели и бизнес трябва внимателно да се подбират.
Дени: нали има едно клише, че не бива да се месят двете неща, защото едното или другото, или и двете в даден момент ще пострадат. Но аз лично не мога да си представя това по друг начин, защото все пак трябва да имаш доверие на човека, с когото го правиш, не би могло да е просто познат. За мен друг вариант няма.
Дени: аз ядох една салата на скоро, която беше с над 13 компонента… за мен, не си подхождаха.
Иво: аз не съм попадал на такива странности
Иво: движение
Дени: …и любов!
Печен свински джолан с Glarus Porter, и дижонска горчица, пюре от кестени и домашна царска туршия
Автор: Адриана Гюзелева Снимки: Антон Чалъков
Научавайки децата си на здравословни хранителни навици и моделирайки това също държание във вас самите, лесно може да помогнете на децата си да порастат здрави.
Едно от аспектите на здравословно хранене е просто контролирането на порциите и ограничаването на не толкова хубавите мазнини, както и захарите, особено преработените.
Много е важно да следите и да проверите дали детето ви има нетолерантност или алергия към продукти или съставки, както са млечните продукти особено от краве мляко – ако има такава непоносимост, пробвайте с продукти от козе мляко, те са добра алтернатива ако не става въпрос за тежка алергия. Козето мляко е много добър източник на калций и на аминокиселината триптофан (той е градивен елемент в синтезата на протеини, недостигът му води до намалени нива на серотонин, което влияе на настроението, влошава паметта и увеличава агресията). Тази аминокиселина се намира също така в кашкавал, пармиджано, овес, говеждо месо, сьомга, нахут, яйца, киноа и много други…
Не диктувайте на себе си и на децата, съветвайте децата си, обяснявайте им всяка храна какви съставки и какво се случва с тях в организма. Яжте всички бавно. Колкото се може по-често, хранете се заедно, поне един път на ден, водете децата си със себе си на пазар, нека и те гледат и разбират съставките и храните, показвайте им как се готви.
Избягвайте да се хранят пред телевизора, нека първо се нахранят и после се занимават с друго. Свиквайте ги да пият повече вода и по-малко захаросани и газирани напитки.
Не използвайте храната за награда или наказание, това действа негативно на децата и ще им остави белези.
И най-важното, тялото ви, майки, е храм и е жив организъм, много е важно с какво го храните още много преди да забременеете, още по-важно докато сте бременни, не по-малко съществено е как мислите, какво чувствате, какво говорите, какво слушате и какви са ви емоциите… Всичко това се прехвърля на детето!
Доставката се извършва на посочен адрес с куриер.
Заплащането се извършва с наложен платеж плюс цената на куриера/ на преференциални цени.
Минимално количество на поръчката – 6 бутилки / един кашон /може и различни вина!
Цена на доставката за София – 5 лв.
Design by ThemeShift.
