Свински пържоли със свежа салата

by , on
Mar 26, 2017

Съставки

  • свински пържоли контра филе
  • зехтин
  • масло
  • чесън
  • куркума
  • къри
  • соев сос

 

Пържолите ги оставяте известно време, колкото повече толкова повече, в марината – зехтин, соев сос, куркума,
къри.

 

 

В горещ тиган добавяте зехтин, малко масло и слагате 2-3 скилидки чесън, изчаквате да се смесят добре. Добавяте пържоли за половин/една минута на силен огън на всяка страна, след което
намалявате огъня и продължавате да ги готвите по 4-5 минути на всяка страна. От време на време накланяйте леко тигана и с лъжица прехвърляйте от образувалия се сос върху самите пържоли.

 

За салата

  • рукола
  • валериана
  • авокадо
  • чери домати
  • зехтин
  • лимон

 

Измивате добре салатата и чери доматите, авокадото разрязвате на две и с една лъжичка го изравяте на малки парчета директно в салатата. Чери доматите нарязвате на половина. Малко сол, малко зехтин и сокът от половин лимон.

Добър апетит 🙂

Пъстърва с брюкселско зеле

by , on
Mar 23, 2017

Съставки

  • средно/голяма пъстърва
  • подправки
  • лимон
  • зехтин
  • брюкселско зеле 200-300гр
  • куркума
  • чесън
  • червено вино

 

 

 

Както в предишната рецепта, рибата я приготвих в хартия за печене, по този начин рибата наистина става по-сочна и попива ароматите на подправките и/или зеленчуците, които поставяте в хартията.

Пече се за около 20-30 мин (зависи винаги от фурната ви).

 

 

Междувременно в тиган (аз обичам да ползвам уок) слагате малко зехтин да загрее, добавяте чесън (на вкус) и запържвате леко.

Добавяте измитото брюкселско зеле и оставяте около 3-4 минути да се запържи. Добавяте малко червено вино (на око, но около 100 мл), готвите докато не се изпари алкохола, разбърквате. Слагате малко куркума и някоя друга подправка ако желаете (нещо люто).
Добавяте малко вода (около 150мл), разбърквате и закривате с капак, намалявате на среден огън и оставяте да се готви за около 10-15 минути, проверявате понякога и разбърквате. След което махате капака и продължавате да готвите и разбърквате. Ако е нужно добавяте още вода.

Времето за готвене съвпада горе долу с времето на рибата. Опитвайте и проверявайте, трябва да може да забодете лесно с вилица брюкселското зеле и да е меко.

Наслаждавайте се на всяка хапка и на всички аромати.

 

Брюкселското зеле е много полезен зеленчук. съдържа много витамини, много високи дози витамин Ц, фибри, калий и витамини от групата б, много други анти-оксидантни елементи и помага в борбата с рака.

Нилски костур със зеленчуци

by , on
Mar 18, 2017

Съставки за 4 порции

  • пресни зеленчуци
  • чушки
  • фенел
  • моркови
  • праз-лук
  • нилски костур – 4 филета
  • зехтин
  • сол
  • пипер

Измивате добре зеленчуците и ги режете на ивици.

Полагате в 4 парчета хартия за печене зеленчуците, малко сол и пипер.

От горе поставяте филетата нилски костур.

 

 

Заливате с малко зехтин, сол, пипер и поставяте по 3-4 резена лимон.

 

Завивате всяко едно филе по отделно. 

 Слагате във фурната за около половин час на 180 градуса.

Филето е крехко, сочно и попило от ароматите на зеленчуци и подправки.

Сервирайте с изящно студено бяло вино. Ние можем да ви препоръчаме и предложим голяма палитра от италиански вина.

Нилският костур може да се замести с пъстърва, ципура или каквато риба намерите или харесвате.

Ципура с печени картофи

by , on
Mar 9, 2017

Съставки за двама

  • 2 средни ципури
  • 3 средни картофа
  • зехтин
  • подправки на вкус (босилек, риган, куркума…)
  • чесън
  • люта чушка
  • лимон
  • сол

В една тава разпъвате хартия за печене, поставяте на нея двете ципури, след като са внимателно измити (помолете да ви я изчистят като я купувате).

Поставете в коремчето им резенчета лимон и скилидки чесън небелени, поръсете със солта и подправките, полейте с малко зехтин и поставете около ципурите още скилидки чесън и нарязана люта чушка.

 

Завийте добре с хартията.

В друг съд подгответе на кубчета картофите и ги забъркайте добре с подправките, сол и зехтин. Аз използвах любимият ми глинен съд, който е добре предварително да е загрян 🙂

 

 

 

 

Поставям двата съда в предварително загрята фурна.

 

Когато картофките са готови ги изваждате и премествате за 3-5 минути ципурите на горната приставка.

Сервирате със студено сицилианско вино.

 

От Родопите до Олимп – тайната на Орфеевото цвете

by , on
Mar 6, 2017

JANKAEA  HELDREICHII   или  HARBERLEA RODOPENSIS

Неотдавна  бях поканена да участвам в една европейска програма, заедно с журналисти и блогъри от балканските и някои европейски държави. Програмата предвиждаше да ни запознае с все още слабо популярни местности, природни забележителности, селца и градчета в областта Пиериас – Олимп. Скрити в пазвите на митичната планина, тези красоти не се набиват на очи и туристическият поток ги подминава незаслужено. Морските брегове в подножието са пълни с всякакви звездни хотели, които поглъщат като сюнгери туристите. Нашата задача беше да посетим тези интересни места, за които да разкажем или да ги опишем в медиите, но така,че дошлите на морска почивка да бъдат привлечени и от природните съкровища на Олимп. Всички бяха въоръжени с фотоапарати и запечатваха с тях това, което смятаха за интересно. Аз като писател търсих да открия някакви емоции.  Израснала съм в Родопите и щом ми замирише на бор, знам че съм на точното место. Местните хора ни посрещаха радушно, гощаваха ни с невероятни специалитети и хвалеха не без основание природата и щедростта, с които ги е дарила. Оплакваха се, че туристи рядко ги посещават, а те бяха само на една ръка разстояние от плажовете, долу на морето. Разчитаха на нас да ги рекламираме, да ги покажем на света, да разкажем за тях. В разказа е моята сила и търсих нещо да привлече вниманието ми. Нямаше начин да не се появи, защото наоколо ухаеше на билки. Всяка една билка има своята вековна приказка. Олимп е трудно проходим дори и за алпинисти, а горските билки растат все там, където човешки крак  трудно стига. Всеки човек е слушал за еделвайса и би се изкачил в Алпите, ако знае къде може да го намери. Реших да проверя, дали и Олимп си има свой “ еделвайс“, заради когото туристите биха жертвали един ден от морето, за да се поразходят из горите  и да го открият.

Казано е: “Който търси, той намира.” В Олимп открих най – мистичното цвете, което от години знаех, че расте изключително и само на определени места в Родопите. За него не се говори и рядко може да намерите информация. Това е част от мълчаливата политика за съхранението му. Преди много години чух за първи път за Орфеевото цвете, наричано още безсмъртниче. Родопските баби знаеха кое е, но дума не продумваха. То било вечната и безсмъртна връзка между небето и земята. Стар, престар гръцки мит е пренесъл през вековете сведение за едно загадъчно растение, свързано с името на древнотракийския певец Орфей. В трактата “За реките“ на Псевдоплутарх / 3век / четем: “ И в планината Панагей се ражда едно цвете, наречено китара. Вакхангите след като разкъсали Орфей, хвърлили частите му в реката Хебър. От течащата му кръв се родило растение, наречено китара. Когато се празнуват Дионисиевите празници, то издавало звук на китара “.

През 1834г. Група чуждестранни учени – изследователи го наричат Хабарлея родопензис,  в чест на  ботаника Хаберле Каролу.  Тук става въпрос за едно преоткриване, защото 3 300 години преди това хаберлеята е открита от Орфей. Това цвете расте на силикатни и варовикове скали, на засенчени места с висока въздушна влага от 250  до 1400м.н. равнище.То е единствения вестител от епохата на динозаврите и е ендимит. Древните открили нещо невероятно в него. В сухо време растението дава признаци на мъртво. При влага то тутакси се съживява. Развива си, цъфти и дава семе. Върху тази загадка гадаели хора, алхимици, магьосници и духовни лица. Тя криела кода  на безсмъртието. Това явление е известно на науката като анабиоза и може да съживи растенията престояли в хербарий две години и половина. В един манастир свещениците направили венец около една икона от орфеевото цвете. Когато изсъхнал напълно, те казали на богомолците да го пръскат всеки ден със светена вода и ако Бог е благосклонен към молитвите им ще даде знак и венецът ще се раззелени. Така и станало.

Ето защо бях изненадана, че това цвете расте и на Олимп. За него гърците пишат: “Едно малко цвете е превърнало Олимп в свой дом и не се среща никъде другаде  по света“.  Разпространено е на площ 40-60 км2 в долината Enipefs. И на височина до 2400м. През 1851 г. Ботаникът – изследовател Theodore Heldreich се изкачва на върха на

Олимп и съобщава на своя ментор Pierre Edmont Boissier в Женева, че е намерил само семе от това растение “par malheur seulement en fruits“. Boissier първо описва цветето като Haberlea heldreichii, но след година променя мнението си и го прехвърля към новия вид Jankaea, на името на Viktor Janka – фитолог от Будапеща.

Господ някога е раздавал с щедра ръка даровете по балканите. Ние пък имаме един кусур да си мислим, че някои неща е пратил само на едните или на другите. И сега пиша за едно и също цвете, но с различни имена и истории. Една известна режисьорка Адела Пеева преди години направи великолепния филм “Чия и тази песен“. Историята беше горе – долу същата. Една песен, която е била популярна  по земите на Османската империя и се е пяла във всички балкански кафани, но с различно съдържание, според тегобите на всеки народ, стана причина в днешно време да си избодем очите. Всеки  е дълбоко убеден, че е прав и че песента му принадлежи. Има нещо такова и с моето цвете. Аз лично съм щастлива, че го има и то принадлежи на всеки, защото природата не познава граници. В Родопите са му дали поетичното име Орфеево, а в Гърция са направили друго достойно нещо. То е защитено с Президентски указ 67/81 и е вписано в Червената книга / Phitos et. al 1995 / и в

NATUR 2000 /  GR . 12 50001/. През 1970 излиза и пощенска марка с JANKAEA.

Орфеевото цвете иде от древността като месия – не само като предизвикателство за физическо дълголетие, но и за духовно многостолетие.

Ако трябва да избера между еделвайса и безсмъртничето, бих избрала второто, защото знам неговата приказка, неговата история. Не е нужно и да пътувам до Алпите. Ще тръгна по някоя екопътека на Олимп, ще си отпочина в някоя хижа и ще изпия чаша ароматно кафе, ще послушам службата в манастира Св. Дионисий, ще похапна в  селска таверна, където местните хора приготвят чудеса, и ще седна до някое поточе, защото на отсрещния бряг, на скалата ще зърна цветето, заради което съм тръгнала на път.

Текст: Елена Пеева

Петър Стоянович – “Храната е част от културата, защото е част от възпитанието, принципите, естетиката.”

by , on
Mar 4, 2017
  • Кой си ти? Кои са твоите мечти?

Ама много философски започна този разговор…

Мечтите ми все повече се събират в малки и важни неща, събрани около здраве и хармония. Всичко останало е тяхна функция и в този смисъл се опитвам да бъда един полу-здрав човек в относителна хармония.

По-добър съм от колкото изглеждам, по-безстрастен от колкото давам вид, по-тъжен от имиджа на човек, който разсмива хората.

  • Имаш добра и реалистична преценка за себе си

Всеки път като ме питат „как си“ аз отговарям „чакам аутопсията да покаже“. Никой не може да каже нещата с голяма точност.

  • Какво е храната за теб, с какво я свързваш?

Култура. Храната, храненето, подготовката на тези неща. Храната е част от културата, защото е част от възпитанието, принципите, естетиката. Част е, ако щеш, и от телесната чистота, която идва през естетиката. Не можеш да си купиш този уличен терлик, който продават за пица, полят отгоре с изкуствена майонеза и кечъп, и да смяташ, че нещо смислено влиза в теб. Това е антиприродно. Не казвам, че храната трябва да е нещо сложно…едно парче хрупкав хляб с малко зехтин и някакъв зеленчук е достатъчно за мен, за да ме запълни като усещане и вкус. Да, храната е култура на първо място.

  • Ето, че отново заговаряме за културата на храната. Нещо, към което постоянно насочвам вниманието и ме радва, че срещам такива хора. Нужна е критична маса, за да се постигне резултат и мисля, че все пак има надежда да се случат нещата, както в много други държави, където именно хората се хранят с култура, с усет, не плюскат!

Да, и не само в Европа. Има страни в Изтока, виж една Япония. Може би към културата може да се добави прекрасната славяно-българска дума „мерак“. Какво е храната без щение, без любов… Храната не е само джоланът, плеснат в средата на чинията. Храната е от животното до тук, от градината до тук…

Всичко е отношение. Смешното е, че все повече хора продължават да смятат, че целият процес на културно възпитание е ненужна загуба на време. То вече не присъства в семейното възпитание и никога няма да стане част от училищния план.

 

  • Постигнал ли си всичко, което си искал до този момент?

О, със сигурност не. Към житейските планове винаги съм подхождал с убедеността, че нещата трябва да се постигат без свръх усилие, без да се измъчваш. От малък съм напълно убеден в това. Когато нещо се постига с голяма мъка, то никога не е сладко и дълговечно. Представи си: мечтаеш, сънуваш, ухажваш едно момиче и то след три години се съгласява да ти пристане. Ами това е абсурд! За това време чувството се уморява, очакването те е убило. Нечовешко е подобно мъчение.. По-добре нещо да не се случи и да се опита следващият вариант. За каквото и да е. Любов, работа, творба. Няма смисъл. По-добре остави този проект и хвани следващия, който ти е на сърце.

С напредването на годините все повече отивам към спокойствието на китайската поговорка „чакай на брега на реката, рано или късно по нея ще мине трупът на твоя враг“. Все повече се успокоявам и се разтварям в спокойствието. Дано да е за добро. Възрастта има един единствен плюс, че ти дава житейски опит и мъдрост, която ако ще да си с две глави на Айнщайн, няма как да постигнеш на 20 години. Но на 40 и кусур, 50, вече виждам, че има смисъл.

  • А с възпитанието на децата оправяш ли се?

Донякъде, май. Възпитанието на децата намирам за ключово важно. За детето не е достатъчно само да го обичат и да го хранят, моите са три… Вече се убедих, че няма как да ги викнеш в 5 часа, за да им преподаваш какво е животът… Не става така! Става с онова, което ти се предава с опита на родовата общност, която те възпитава индиректно, показва ти едни модели на мислене, на поведение… Същинският дълг на всеки един от нас е да предаде този завещан опит нататък.

Споделям и гледната точка, че понякога да имаш духовни последователи е значително по-смислено от това да имаш кръвни наследници. Защото хич не е речено, че децата ти ще вдянат това, което ти искаш да мине през ухото на иглата им с надежда конецът да не свърши… Наивността, че в някои от децата ще се преродим самите ние (защото страшно се харесваме), е глупаво и наивно и много грозно всъщност. Това да имаш съмишленици, последователи, духовни деца, е най-важното. Най-големите гръцки философи, мъдреци, нямат нито един син или внук, който да е копие на баща си. Говорим за духовно наследство: дали ще са твои кръщелници, ученици, приятелски деца, ти им имплантираш нещо. Оттам насетне „Иншалла“, както се казва.

  • Пропуски имаш ли?

Ежедневно! И слава Богу, представи си какъв ужас е всичките желания на един човек да вземат да се сбъднат! Никой от нас не знае какво е пропуснал и за това не бива да страда или не се радва много. Защото ние смятаме пропуските само за нещо хубаво, което сме изпуснали, но има и много лоши неща, които са ни се разминали.

  • Установихме, че готвиш. Страст, необходимост?

Това със задължението и необходимостта не го обичам. Едно време имах една любима шефка, която много се дразнеше и винаги ми казваше: „Омръзна ми, през цялото време правиш само това, което ти харесва“. Не бях го забелязал дотогава, а май е вярно. Станало е принцип на живота ми.

Така явно е и с готвенето. Ако не ми беше кеф, щях да готвя само когато се налага. До човек си е. Идва ми от вътре.

Наскоро издадох кулинарна книга, учудих се колко добре се търси. Ще взема да напиша и продължение. Рецепти от едно време, гарнирани с истории. Народът видимо има нужда от четиво за душата. Не просто разкази, не и обикновен наръчник. По-скоро четиво след тежък ден.

  • Щастлив ли си?

Да. Човек винаги търси щастието в нещо конкретно. Очаква щастието да му се поднесе с червена джуфка, фанфарно. А щастието е в най-малкия детайл, в хубавия ден, в смисления разговор, в здравето на децата ти, в едно стихотворение… Не е задължително да ти завещаят вила в Банкя, за да грейнеш. Далеч не само това е щастието!

  • Любов

С удоволствие! (смее се) Любов към много неща. Само към определена личност или просто секс е твърде ограничено. Смятам (скандално за мнозина), че няма никакъв смисъл от връзка, от момента, в който от нея изчезне трепетът и меракът.

  • За мен не е скандално. Така разсъждавам и аз. Хората губят живота си с хора и в неща, които не харесват.

Вечният страх какво щели да кажат хората или „дай да се съберем заради децата“… Ами това е най-страшно за децата!

  • Разкажи един твой ден чрез храната. Кое е любимото ти ястие?

Няма да те изненадам с нещо революционно, но си като график. Започвам с лека закуска, традиционна, до обяд с много билкови чайове. И за обяд си готвя, и за вечеря си готвя. Храня се главно вкъщи. Много обичам малки кръчми, а не тези лъскави ресторанти…

 

  • Как решаваш какво да си сготвиш?

Има един момент в следобедните часове, в който си представям какво ще си сготвя за вечеря. Рядко дояждам. Важно е да с кеф, без никакво усилие, без напрежение.

 

  • Любимо ястие?

Е, едно любимо ястие нямам. Зависи от деня, часа, настроението. Но в тия три неща се кълна до гроб: свинско, шоколад, уиски.

  • Какво не ти харесва?

Кърваво месо, алангле (à l’anglais). Не ям (почти) нищо, което да ми мирише на пристанище и риба.

  • Ето, това е пропуск!

Да, определено. Но например, хайвер ям. И няколко вида риба, езерна бяла риба (сулка), речен костур в масло… Морски език, писия, калкан… Но изразения рибен вкус не понасям. Но пък за аншоа умирам! Гламава работа. (смее се)

  • Страх ли те е от самотата и смъртта?

Не познавам чувството на самота. Предпочитам да живея сам, но не се чувствам самотен. Много обичам да общувам. Имам си мой свят, който не споделям докрай.

Радостта и тъгата за индивидуално понятие. Дойде при теб някой и ти каже „загубих някого“. Е, с какво ще ти помогна, нищо, аз не разбирам онова, което чувстваш. Повече от това да те потупам по рамото и да се напия с теб, защото имаш нужда от компания, не мога да направя. И пак не е малко, де.

Или да кажеш на някого „днес съм хепи“. Какво от това? Най-много на оня да му стане криво защото е имал куц ден, пък ти си весел.

Затова предпочитам да не ти се налага да общуваш, а да избираш да общуваш.

Колкото до смъртта, не самата смърт ме плаши, а умирането. Смъртта, не. И колкото повече човек поумнява, той именно за нея се готви.

  • Твоята рецепта за живота

Де да имах…. Може би, човек да гледа да прави максимално добри неща и минимално лоши. И ако можеше животът да тръгва отзад напред, щеше да е много хубаво, но не ги дават вече тези филми.

 

BulgarianEnglishItalian