Пиле stir-fry есенни цветове

by , on
Sep 26, 2017
продуктите за 4 души
  • две пилешки филета
  • 1/2 жълта тиквичка
  • китайско зеле – няколко листа
  • 1/2 малка бяла тиква
  • 1/2 бяла ряпа
  • червена чушка
  • гъби шийтаке (на вкус)
  • 3/4 ч.ч. соев сос
  • чесън
  • сусамово олио
  • джинджифил (ако обичате)
  • 1 с.л. царевично нишесте
  • 1/4 ч.ч. кафява захар
  • фъстъци

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В една купа смесвате соевия сос, захарта, нишестето. Добавяте чесъна и червената чушка и нарязвате пилешкото на късчета. Оставяте да се маринова поне 20 минути, до 1 час в хладилника.

Когато извадите пилето от хладилника, нарязвате в друг съд зеленчуците, както желаете. Аз го правя малко по-спартански 🙂

В уок (wok) тигана загрявате малко сусамово олио и добавяте зеленчуците за около 5-7 минути разбърквайки ги докато не омекнат леко. После ги изваждате и ги слагате на страна, покривате ги.

Добавяте в същия уок още малко сусамово олио и слагате пилешките късчета и цялата смес, отново разбърквайки за около 10 минути.

След което добавяте отново зеленчуците и разбърквате. Оставяте да се готви за около 5-6 минути. Към края добавяте накъсаното китайско зеле и фъстъците. Разбърквате за още 2 минути.

Оризовите нудли

Приготвяте ги в тенджера, във вряща леко солена вода за 6 минути. Прецеждате ги и изплаквате със студена вода. След което слагате по една шепа нудли в купичките или чиниите, в които ще сервирате, и може да добавите малко зехтин или сусамово олио.

Сервиране

Върху нудлите сервирате пилето и добавяте от соса, който се е получил в уока от всички съставки. Отлично се съчетава с някоя хубава азиатска бира, или още по-добре с българска занаятчийска (craft) бира 🙂

Добър апетит! #infoodveritas

Свински котлети с карамелизирани смокини и рукола

by , on
Sep 20, 2017

Вдъхновението е водеща сила в готвенето, и разбира се в живота. Вдъхновението идва от самия живот, от ежедневието, от малките неща, зад ъгъла, някъде из интернет. Стига да сме с отворени сетива и отворени за новости, то ние ще сме постоянно вдъхновени 🙂

И така, преди два дни си лежах вкъщи (по някаква случайност) – както виждате напоследък не съм пускала много нови рецепти, нито интервюта, защото цяло лято пътувах и се храних на различни места, което е плюс за мен, защото ми помага да споделям впечатления, добри и не толкова добри за местата в София, България и по света…. и така си лежах и се сетих, че имам пресни смокини, взети от един крайпътен пазар, и трябва да ги употребя 🙂

Обух си нещо и излязох по кварталните магазини… оп два свински котлета,  оп рукола. И реално имах всичко друго нужно за вечеря.

И така ето съставки и подправки за двама души:
  • два свински котлета
  • смокини, колкото искате, аз имах около 30, но по-малък размер
  • рукола
  • масло
  • мед (или захар)
  • черен пипер
  • кориандър
  • сол
  • зехтин
  • оцет балсамико (aceto balsamico)
  • по желание скилидка чесън
Приготвяне

    В един тиган слагате едно малко парче масло да се разтапя, на бавен огън. Към него добавяте една лъжица мед (на вкус). Разбърквате и на бавен огън, да не загори.

 

 

 

Слагате разрязаните на две (по дължина) смокини с лицето на долу, леко увеличавате огъня и готвите по този начин за около 3-5 минути, в зависимост от това колко желаете да са карамелизирани и хрупкави.

 

 

 

В отделен загрян тиган слагате малко зехтин, ако искате олио, въпрос на предпочитание. Намаляте малко огъня, печете от едната страна около 1-2 минути и обръщате от другата страна. Внимавате да не се пръскате, и да не се опарите.

Котлетите съм ги “мариновала” със сол, черен пипер, лют червен пипер и кориандър.

 

 

През това време, изваждате смокините. Ето тук може да видите хубавия загар, който

са получили 🙂 Може да си хапнете една, две докато приготвяте месото. И възползвайте се да измиете руколата и да я поставите в чиниите, в които ще сервирате, с малко сол и зехтин, ако желаете и малко лимон.

 

 

 

Котлетите имат малко сланина от страни, и може леко да ги обърнете от тази страна за да може, да получат златист и хрупкав цвят и на сланинката. Добавих и една скилидка чесън, която разбърках леко и с наклонен тиган с лъжица посипвах котлетите със мазнината, която е получила всички вкусове от месото, подправките и чесъна.

 

Когато махнах смокините, към маслото и меда, които са останали добавих малко оцет балсамико, на много нисък огън за около 2-3 минути, докато се сгъсти, и го използвах за сос за салатата.

Това ястие много си подходи с хубаво студено бяло вино 🙂

Добър апетит ви желая!

Ако имате въпроси, пишете ми в страницата в Facebook

Студена паста за вкусни партита

by , on
Sep 19, 2017

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тази рецепта е много практична, бърза, вкусна и дава възможност да се развихряте.

Просто се вари пастата, най-добре да е къса паста за този вид рецепта. Добавяте малко зехтин и оставяте да изстине в една купа. Междувременно си приготвяте продуктите:

  • Чери домати или домати нарязани на кубчета
  • маслини
  • беби моцарела или моцарела нарязана на кубчета
  • сухи гъби (използвах манатарки, които накиснах около час във вода)
  • пресен босилек
  • зехтин
  • малко сол

Това е 🙂 разбърквате и се наслаждавате на свежия все още летен вкус.  Рецептата е винаги подходяща, най-вече когато събирате хора вкъщи, свежо и хитро. Може да добавяте царевица, риба тон, друг вид сирена, шунки….

Паккери с пресни домати и скариди

by , on
Sep 5, 2017

Съставки

  • паста
  • пресни домати
  • чесън
  • зехтин
  • сол
  • подправки
  • скариди
  • вино

 

Паста

Паккери (paccheri) – един от най-големия вид паста, като големи макарони, много подходящи за рецепти с големи парчета сос и други съставки, както в случая.
Водата, посолена, завира  и хвърляте (от италианското buttare la pasta) пастата да се готви, този тип паста е готова след около 12-13 минути.

 

В голям тиган сте загрели зехтина и леко сте запържили чесъна. Ако искате да е по-лек аромата на чесъна, премахнете сърцевината му. Когато чесъна е с лек загар, прибавете обелените скариди. В случая ползвах вече сварени (бланширани). Може да използвате и съвсем сурови (те са със сив цвят по принцип). Следете ги, добавете малко сол и ако желаете друга подправка, аз добавих сухи подправки смес (босилек, пеперончино…), разбърквайте, така че от всички страни да се сготвят. След около 4-5 минути прибавете малко вино, бяло или розе, разбъркайте и изчакайте да изври алкохола.

 

Когато са се свили и са почти готови (опитвайте винаги когато готвите), добавете пресните домати, важното е да има парченца и да е свежо. Разбърквате, добавяте сол и подправки по преценка.

 

 

Следете самата паста да не е преварена, изцеждате водата и прибавяте паккерите към соса, разбърквате 2-3 минути и на края добавяте зехтин.

Сервирате горещо 🙂

Може да добавите едно чудесно бяло вино, сорт грилло (grillo), типичен сицилиански сорт, който може да си поръчате, както и много други италиански вина, при моите приятели Веско и Жули и да следвате в нашата рубрика “Кино и Вино®”

 

 

 

Цветомир Николов – “Толкова сме далече от всичко случващо се…”

by , on
Sep 1, 2017

…говорейки си с Цветомир Николов…

Както каза един мой колега във Франция – „на вас не ви липсва нищо, имате си продукти, имате си готина земя, готини неща…на вас ви липсват едни 500 години история с храната“. Не можеш да сервираш 500 гр. порции и да очакваш хората да ядат 2 или 3 неща, никой не е бездънен. Това е нашата грешка. За мое щастие, голяма част от гостите ми са чужденци и идват с ясната идея какво искат. На скоро една млада двойка си направи резервация от сайта и питаха дали има опция за Шефс меню, което означава дегустационно и което не се състои от порции 500 гр.

Това е най-трудното – в момента, в който откажеш да направиш нещо на някой, той става и си тръгва, почва да те плюе, да те „хейти“ пред другите хора и в един момент, ти се оказваш лошият човек, защото не си искал да нарежеш 3кг. краставици на трите му деца … защото в ресторанта общо има 2кг краставици, защото нямаш салата краставици!

  • Относно Мишелин, да се върнем на тази тема мислиш ли, че ще може България някой ден да има ресторанти със звезди?

Който и да се опитва да направи каквото и да било и да се опитва да бъде оценен от гайда Мишелин в България е кауза пердута.

Няма как да стане, това нещо се случва на места, които са туристическа дестинация, то е създадено за да изкарва пари. Ние имаме туризъм, който е low cost. Хора, които идват с такива полети, не консумират между 100 и 200 евро за вечеря и още толкова за wine pairing. Ако ние обръщаме внимание на детайла, то там е x10. Всяко нещо е детайл – това, че може да те посрещнат трима души, да те съпроводят от вратата до масата. Това, че ресторантът е с площ 200кв. може да има 6 маси, чиито покривки са точно толкова сантиметра пуснати до земята, с определен процент материал, приборите ще са сложени по конкретен начин, направени от еди кой си, чиниите по същия начин, храната ще идва от тяхната градина, която е на 100 хиляди км, но е тяхната градина…. И куп други неща!

  • Мислиш ли, че и ние след време ще можем да си създадем наши си критерии, наш си гайд?

Критичната маса от хора, които искат да вдигнат нивото на културата на хранене, е много малка. Жоро (от Космос) е един от хората, които са работили в най-желаните ресторанти на света. За съжаление Космос не е негов, а работи за някой, който има някакви желания да постигне нещо, а същевременно това е бизнес модел, който трябва да бъде изхранен по някакъв начин и там е място, където се сблъскват два бизнес модела.

В Бразилия, в Сан Пауло има един човек, който е един от най-добрите готвачи на света, казва се Алекс Атала. Ресторантът му е топ 10 на Acqua Panna & San Pellegrino в 50 world best restaurants. Той казва, че първите две години е нямал нито един клиент. В България това няма как да се случи, няма кой да си го позволи, самият ти екип губи стимул за работа от всеки ден безцелно правене на едно и също. Този човек е минал някакъв житейски път…в момента неговият ресторант е институция!

Той просто има друга философия, такава, която не е свързана с правенето на пари, не това е целта.

Той е отишъл при един производител на ориз, черен ориз, изкупува количеството му и благодарение на него, всички почнали да ядат черен ориз и всички искат да работят с този ориз. Тук при нас, никой нищо не произвежда или ако произвежда, то е без документи. Няма как да създадеш Мишелин ресторант, който иска и твърди, че работи със собствени продукти.

Всеки има амбиции, пожелавам късмет наистина на колегите си, но трябва да бъдеш реалист…защото и на нас например ни изигра лоша шега „Готвач на годината“, че ще им сервираме парчета от космоса, но ние не можем да им сервираме парчета от космоса защото не сме били там. Ние можем да направим максимума на усилията си, всеки допуска грешки на растежа. В момента, мисля, че сме израснали и сме поправили много от тях.

Толкова сме далече и от страни на всичко случващо се…най-близките Мишелин ресторанти са в Будапеща и Атина и те са не малки туристически дестинации. Атина е един “hub”, защото там минават всички туристи към Миконос и други острови. И там дори не са върховните Мишелин ресторанти, има разлика между едни Мишелин ресторанти и други, от небето до земята.

Всички имаме амбиции, нашата е да си изкарваме парите и да не съществуваме от днес за утре, а да имаме поне тези седем години, за които сме подписали наема за това място. Това са реални амбиции. Хубаво е като живееш на тази земя да си стъпил здраво на нея, всичко останало е вятър.

Преди известно време отидохме на гости на приятели и те заявиха, че няма да готвят и направихме грешката да отидем в новия корейски ресторант в София. Като казваш новия, то означава, че има стар, което ни прави много космополитен град (смее се). Бакхус бяха писали за него…една дама, на която съм забранил да пише каквото и да било за мен и за места, на които работя, след последния път когато написа за караваната на ул. Ангел Кънчев за бургерите, които създадох. Написа статия само за да е първа, докато още правихме проби, тя дори не опита защото била идвала от зъболекар… и си написа статията от телефона!

В статията, която е написала за корейския ресторант има поне десет грешки, а иначе парадира, че разбира от азиатска кухня и е ходила няколко пъти до Корея. Говорих си със собствениците, които те обслужват…това беше най-слабата храна, която съм ял “ever” и струваше 200 лева без виното, защото виното си го занесох и си платих такса бушон. Там беше нещо от сорта на много евтино направен китайски ресторант и смея да твърдя, че много китайски ресторанти, за които имаме съмнения, храната е много повече на ниво и съм разочарован, че дадох идеята да заведа хората на това място.

И когато имаш такива ситуации и места тук, абсолютно безсмислено е да говориш за каквито и да е звезди.

Ето на нас ни седи закачена една звезда по нашата си категоризация – бистро. И на нас бистро си ни харесва. А Бакхус, са ни сложили в графа „гурме“ и аз съм им казал, че в нашия ресторант думата „гурме“ е забранена, „фюжън“ също.

Нямаме бели покривки, нямаме сервитьори пингвини…

  • Да поговорим за хляба, твоя болнатема

Да, най-важното нещо е да си правиш сам хляба, което те вдига пет стъпки над всички останали, защото който и да е ресторант „гурме“, „фюжън“, купува замразен хляб, за което автоматично…взимашминус три звезди! Ао едно място за сандвичи си прави сам хляба, на мен ми се издига много в очите.

…Така че всички трябва да пробват с каквото могат, и ще видим кой какво ще получи като звезди и т.н.

  • Любима храна?

Мусака и пълнени чушки. Като видя дроб сърма се разтрепервам (смее се)

  • Рецепта за живот

15-часов работен ден, 2 часа за пазар… колко останаха? Общо взето 5 часа сън…

 

С Цветомир ще има много за какво да се говори във времето, пластовете се размърдват и някои неща няма да останат незабелязани!

Текст: Адриана Гюзелева
Снимки: Антон Чалъков и архив на Цветомир Николов
BulgarianEnglishItalian