Паея по Каталунски

by , on
Oct 30, 2017

Paella a la Catalana

Съставки за 4 човека

Пресен лук 200 гр

Червени чушки 1 бр

Зелени чушки 1 бр

Чесън 3 скилидки

Ориз бомба: една чашка на човек

Сурови домати 3-4

15 – 20 малки миди

3-4 малки сепии

Калмари на парченца

5-6 скариди

5-6 cigalas (тип по-малък омар, тип голяма скарида)

300-400 гр риба Rape или друг вид (бяла риба)

Зехтин

Първо отделно се слагат литър и половина вода в която се врат глави от скариди, костта от рибата и може да се сложи малко рибешки бульон.

Вари се за час и се запазва на огъня на ниска степен.

 В една плоска специална тенджера за паея (ако нямате такава, използвайте по-голям тиган) се слагат първо зеленчуците, нарязани на ситно, на среден огън, като си променят цвета се добавят доматите (пюре).

Оставя се на умерен огън.

В момента, в който започва да си променя вида, целият сос го преместваме в едната половина на тенджерата, слагаме калмарите, сепията със зехтин в същата тенджера но без да докосват соса. В момента, в който са почти готови ги смесваме с останалия сос.

В отделен тиган пържим бързо рибата  на малки  парченца и я добавяме към соса.

 През това време фуметът (бульона) трябва да бъде на котлона но без да ври, само да поддържа температурата си.

Слагаме ориза (една чашка на човек) в соса и започваме да бъркаме докато промени цвета си.

Тогава с един черпак леко започваме да разпределяме фуметът из цялата тенджера (оставяме си около чашка за всеки случай ако не достигне за последните минути на варене.)

Като сложим целия фумет добавяме скаридите, сигалас и мидите, на среден огън засичаме 20-25 мин, без да бъркате. Всичко трябва да се разпредели преди това.

Ако видим че оризът още е твърд.. Прибавяме още една чашка фумет последните 5 мин. Ако не разполагате с такъв специален тиган, трябва да се готви във възможно най-плосък и най-голям тиган, с по-малко количество продукти.

 

Трапезата във време разделно. Каталуния

by , on
Oct 29, 2017

Единият час закъснение не ни отне доброто настроение за слънчева Каталуния. Почти изчетох една от книгите, които Diva! подарява с всеки брой, изпихме по една бира, направихме си планове и с усмивка преди да се усетим, кацнахме в Барселона.

Красотата е в усмивката, и с такава ни посрещнаха. Огладнели седнахме в едно от емблематичните

заведения в Каталуния – Viena, верига от почти 50 години, “естаблишмент” в кулинарния хоризонт на региона. На пръв поглед, усетих смесени чувства, виенски стил, self-service, сандвичи. Но като се зачетох в менюто – кратко и ясно, предложенията бяха интригуващи. Класики, преработени. Сандвичи, бургери, багети, испански, италиански, френски стил. Пресни продукти, отличен вкус, гарнирани със студена испанска бира. Определено, Музиката беше отличителната черта и  придаде на цялото изживяване съвсем неочакван блясък. Бях в ступор, когато глас на сопрано завладя сетивата ми, които за момент спряха да усещат вкуса на храната, и като на хрътка бяха насочени към високоговорителите. След което преустанових реда, и

продължих да се храня с още по-голямо удоволствие. Времето беше великолепно, бяхме в град до Барселона, Sabadell. Богат, текстилен град, спокоен, добре устроен. И Разбира се между 14ч и 17ч, обядът и сиестата са закон. Точно тогава е най-сладко да се разхождаш, когато всичко е затворено, няма коли, няма пешеходци.

 

Сряда, след обилна закуска с домашни палачинки и течен шоколад без палмово масло (! Много се пазят от вредни съставки), се разходихме до планината Montserrat – великолепно, величествено място. Дълга разходка, която достатъчно ни изтощи и доволно огладнели, посетихме кулинарното училище в Sabadell в 14:30ч.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Там, ученици експериментират всеки ден с различни вкусове, рецепти, и кухни от цял свят. Този ден

пробвахме Валенсианска кухня, меню с предястие, основно, десерт и една напитка по избор…за 9, 60

евро! Мъчих се малко да чета на каталунски, но си дадох сметка лека полека, че знанието ми на близки езици, доста ми помогна да дешифрирам езика. Опитахме паея a la Valenciana, с три вида месо и охлюви (!). Вече наситена от емоции и с изтощени рецептори, ядох съвсем малко от десерта, който ме катапултира, в ритъма на сиестата, право в леглото.

 

 

Четвъртък, 12 октомври, национален празник, който отбелязва пристигането на Кулумб в Америките, но особено във време разделно, не всички Каталунци го смятат за свой, разбира се, тъй като провъзгласява испанското и връзката на Испания с международната испанска общност – Hispanic day. Каталуния и Каталунците имат техните резонни аргументи относно желанието да се отделят и да станат независима държава. Каталуния е най-богатият регион в Испания, повече от половината доходи, идващи от туризъм най-вече, отиват в Мадрид. Но Мадрид, за съжаление, не ги използва за да облагородява региона, за да подобрява инфраструктурата. Корабът майка, се възползва еднопосочно от богатствата в „империята“ си. Нямаше сграда без поне едно знаме с надпис „Sì”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Няма да навлизам в политически резюмета и собствени разсъждения, защото всъщност това, което преобладаваше през цялото време, бе вкусът за живота, за храната и за доброто здраве. Разбрах, че много държат на почивката, на съня, на доброто хранене, на не пушенето – правело лошо впечатление, и реално много малко хора пушат.Имахме още един прекрасен ден, разходки, шопинг, концерт на любимец John Legend, изпълнен с емоции…и приготвянето на домашна паея, този път по Каталунски:

Paella a la Catalana

Съставки за 4 човека

Пресен лук 200 гр

Червени чушки 1 бр

Зелени чушки 1 бр

Чесън 3 скилидки

Ориз бомба: една чашка на човек

Сурови домати 3-4

15 – 20 малки миди

3-4 малки сепии

Калмари на парченца

5-6 скариди

5-6 cigalas (тип по-малък омар, тип голяма скарида)

300-400 гр риба Rape или друг вид (бяла риба)

Зехтин

Първо отделно се слагат литър и половина вода в която се врат глави от скариди, костта от рибата и може да се сложи малко рибешки бульон.

Вари се за час и се запазва на огъня на ниска степен.

 В една плоска специална тенджера за паея се слагат първо зеленчуците, нарязани на ситно, на среден огън, като си променят цвета се добавят доматите (пюре).

Оставя се на умерен огън.

В момента, в който започва да си променя вида, целият сос го преместваме в едната половина на тенджерата, слагаме калмарите, сепията със зехтин в същата тенджера но без да докосват соса. В момента, в който са почти готови ги смесваме с останалия сос.

В отделен тиган пържим бързо рибата  на малки  парченца и я добавяме към соса.

 През това време фуметът (бульона) трябва да бъде на котлона но без да ври, само да поддържа температурата си.

Слагаме ориза (една чашка на човек) в соса и започваме да бъркаме докато промени цвета си.

Тогава с един черпак леко започваме да разпределяме фуметът из цялата тенджера (оставяме си около чашка за всеки случай ако не достигне за последните минути на варене.)

Като сложим целия фумет добавяме скаридите, сигалас и мидите, на среден огън засичаме 20-25 мин, без да бъркате. Всичко трябва да се разпредели преди това.

Ако видим че оризът още е твърд.. Прибавяме още една чашка фумет последните 5 мин. Ако не разполагате с такъв специален тиган, трябва да се готви във възможно най-плосък и най-голям тиган, с по-малко количество продукти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Оставихме си за последния ден дълга обиколка из Барселона, в пазара, Mercat de La boqueria, който е от дясната страна на La Rambla (широката пешеходна улица). Оставих си очите, ушите и всички други сетива, заобиколена от природни дарове от цял свят, от звуците на много езици, жестове на търговците, усмивките и доброто настроение. Била съм в Барселона два пъти, първия път преди повече от 8 години, тогава вниманието ми беше насочено към други неща, втория път бях по работа. Но този път, се насладих на автентичната душа на Каталуния, която е пъстра, корава, едновременно мила и умееща да поддържа духа на народа си и да приветства чужденците.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хапнахме в едно емблематично за града място, в което все още работи самият собственик, зад бар.

 

 

 

 

 

 

Независимо тясното място, механизмът на работа е смазан до такава степен, че самочувствие и вкус бликат от всяка тяхна пора, заедно с нестихваща опашка от гладни посетители. Дори да не знаеш за това място, ще бъдеш смаян от естествения шум и приказните аромати на пресни продукти – миди, омари, крокети със сирене и чоризо, бял боб с октоподчета, мариновани рибки, нахут със свинско и т.н…. Това е кипящото сърце на Pinotxo bar.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Обиколката ни в пазара продължи с плодове, папая и смути от кокос и къпини, и бързо към готическия

квартал – Barrio Gotico, който е туптящото сърце на града, където се е родила Барселона. Ще останете без дъх, докато не стихне желанието ви да обикаляте, не от друго, а от умора, защото където и да погледнете има артистичност, малки тесни и извити улички и животът в тях, занаятчийски магазини и едни от най-добрите ресторанти и барове.

 

Истината във виното

by , on
Oct 26, 2017

Какво по-вдъхновяващо, обаятелно и вкусно от хубаво ястие с прекрасно вино?

Веско е не само търговец на вино – италианско вино, което той и италианските му партньори внасят в България, но той е закърмен с чувство към красивото, към изкусителното, Веско живее с и около виното. Усмивката му е неописуема когато заговори за вино. Веско е разказвач на истории, обаятелно умее да разказва и да задържа вниманието ви.

И така, от разговори за храна, безброй изпити бутилки вино и размисли за бъдещето на хранителната, винена и вкусова съдба на България, стигнахме до общи идеи, както и до един съвместен проект.

Имам огромното удоволствие да ви представя Кино и Вино®, безграничния свят на Веселин Савов и съпругата му Джули. Те са неразделен тандем и две души сътворили едно цялостно преживяване. Те правят каквото харесват, техните интереси, тяхното хоби са станали начина им на живот, те се вдъхновяват от техните мечти и от красотата на живота и по този начин вдъхновяват всички нас.

С този нов проект бихме искали да ви въвлечем в обаятелния и мистериозен свят на виното заедно със самия Веско, който ще ви разказва истории, митове и легенди за виното, който ще ви представя вина от избите, с които работи и не само – всяко вино, което го е впечатлил, било то българско или чуждо. Разбира се няма да липсват и рецепти, съчетани с вината, които ви предлага. Ще готвим заедно и ще каним приятели да готвят заедно с нас.

КИНО И ВИНО предлага качествени вина, внос от Италия, произведени от малки реномирани изби и предназначени само за частни клиенти и избрани заведения. КИНО И ВИНО не е онлайн магазин (въпреки, че ако проявите интерес и се обадите на посочения телефон, може да си купите вино).

   Заявките на вино се правят по имейл  kinoivinobg@gmail.com или по телефон 0878128910 

Доставката  се извършва на посочен адрес с куриер.
Заплащането се извършва с наложен платеж плюс цената на куриера/ на преференциални цени.

Минимално количество на поръчката – 6 бутилки / един кашон /може и различни вина!

Цена на доставката за София – 5 лв.

Биляна Запрянова – “Две усмивки, три супени лъжици приятели и 250мл. спокойствие”

by , on
Oct 22, 2017

Разговорът ни тръгна съвсем в друга посока от очакваната, но трябваше да знам, че със семейство Запрянови е така. Подредени в хаотичните дни, разпределят си по идеалния за тях начин задачи, работа, грижа за дома и децата и време за забавление. Намерили са тяхното си равновесие. Всъщност, не се ли случва точно така? Няма правила в играта на живота, всеки намира своя път и този с половинката си. Сами си създаваме правилата и законите. Разговарям си с Биляна Запрянова (все пак успяхме да подредим интервюто) 🙂

 

  • Кой си ти?

Честно да ти кажа и аз не знам (смее се), но на личната ми карта пише, че съм Биляна Запрянова – майка на два скорпиона, съпруга на телец и моден редактор на двете мъжки списания Esquire и Playboy.

 

  • Какво е храната за теб?

Като един уважаващ себе си телец – храната е много важна част от ежедневието ми. Често Ицо ми се подиграва, че денят ми се дели на две – „гладна съм” и след това „ох, преядох”.

  • С какво я свързваш?

В повечето пъти я свързвам с вечеря с приятели в уютна обстановка, а понякога просто със запълване на бездънната дупка – наречена още стомах.

  • Какво си постигнала?

Всичко и нищо. Живея в прекрасен дом, направен с много любов, имам две много готини деца и съпруг, който обичам. И нищо, защото имам още много да се развивам професионално, както и да отгледаме и възпитаме двамата неадекватна (смее се).

 

  • Музика и храна?

Не обичам да ги смесвам, после много боли глава (смее се). Нищо не разбирам от музика, но от храна разбирам. Вкъщи сме разпределили изкуствата – Ицо разбира от музика, литература и театър, а аз съм по киното и храната.

  • Виното е…

Ужасен лаик съм на тази тема, ако ти кажа, че пия червеното вино с лед ще ми повярваш ли?! Използвам го за готвене (смее се) и за да не изветрява си сипвам по една чаша.

  • Щастлива ли си?

Да, много.

  • Любовта за теб е?

Ще ти разкажа една случка. Когато бях трети или четвърти клас отидохме на море с майка ми и нейните приятелки в Созопол. Тогава бях в този готиния период, когато децата смятат, че са

възрастни и са недосегаеми, замъкнах се на скалите и скачах от тях с местните. Оказа се, че морето е доста бурно и след поредния скок  едвам успях да излезна – всъщност не успях, а ме изкараха. Майка ми вече се беше появила от някъде, толкова бясна не я бях виждала досега. Единственото нещо което ми каза беше: „Биляна, кое е най-важното нещо в живота?”, тогава й отговорих „любовта”. Тя ми се разкрещя и ме замъкна към квартирата, а аз оттогава мразя да ми викат „Биляна”.

  • Разкажи един твой ден чрез храната?

7:00ч – Шоколадова каша 5 супени лъжици и корнфлейкс с много леко затоплено мляко

8:30 ч – кафе с много мляко и много захар, няколко цигари, кроасан с шоколад или дояждам киселото мляко на Ицо

11:30ч – детска кухня, мили лелички, надявам се в едно от бурканчетата да открия бисквитена торта, за да я изям аз (смее се)

12:00ч – вафла или нещо от Хлебар

19:00ч – пиле с картофи (най-лесното ядене, измисляно някога) и една ракия.

  • Харесваш ли се?

Хич не се харесвам.

  • Да поговорим за културата на готвене, на хранене, на продуктите?

Ние нямаме култура на готвене и на хранене. Живея в центъра от доста време и винаги в близост е имало училище. Децата в междучасията се тъпчат с гадости – пици, кола, баници… децата, които си носят от вкъщи храна ги смятат за загубеняци. Големият ми син, когато беше в първи клас винаги му слагах по нещо в чантата (плод, сандвич, варено

яйце), в момента категорично ми отказва да взима подобни неща. Купува си вода, поне така казва и нещо, което го описва като сладолед , но не е студено, а е с крем. Представи си какви гадости ядат децата ни. Няма контрол нито от родителите, нито от учителите. На ул. Шишман има две училища около тях има минимум четири заведения, от които учениците могат да си купят качествена и здравословна храна, но по време на междучасията опашки има само пред пиците на парче. Момичета, които могат да ми бъдат дъщери са два пъти по-едри от мен – това не е нормално. Не знам дали времената са били различни или просто преди не е имало подобни неща, но аз винаги съм яла сготвена храна от баба ми или прабаба ми. Ще спра, защото това ми е много болна тема и мога още много да говоря, но едва ли на някой ще му влезе нещо в главата, най-много да си кажат, че страдам от логорея.

  • Да се върнем към детството, обучение за живота, храната, природата?

Детството ми беше супер – бях много диво дете, но се оправих (смее се). Майка ми и баща ми ме подготвиха за живота, баба ми ме научи да готвя, а дядо ме научи на разни неща свързани с природата. На терасата си отглеждах зайци, имах череша, кайсия, боб, леща и един слънчоглед. След това бях превърнала цялата кухня в зимна градина, защото майка ми не готвеше. Помня, че всеки ден отделях по един час, за да си говоря с цветята (смее се). Абе не съм била много на ред (смее се).

  •  Най-хубавият ти спомен свързан с храна?

Като малка бях много злояда. Нищо не ядях. Тръгнах 13 килограма на училище. Единственото нещо, с което можеха да ме прилъжат бяха пържени кюфтета със салата от домашни домати. Всяка вечер в 21:00 часа баба ми започваше да ме вика от балкона на 18-я етаж, а аз се правех, че не я чувам. След 30 минути викане тя казваше „кюфтета са готови” и аз се изстрелвах нагоре.

  • Твоята рецепта за живота?

Пресяваш 1 кг любов

Добавяш една кофичка щастие с лъжичка сода

Две усмивки

Три супени лъжици верни приятели

250 мл спокойствие

И един скандал за разкош

Смесваш ги добре и ги оставяш да втасат, след това печеш в загрята фурна на 180 градуса.

Снимки: Антон Чалъков

Талиателе с домашни чушлета, тиквички и моцарела

by , on
Oct 5, 2017
продукти

  • талиателе
  • тиквичка
  • чесън
  • люти чушлета
  • зехтин
  • моцарела
  • пармиджано

За пастата: както винаги посолената вода завира и “хвърляте” пастата – аз използвах талиателе с яйце, което им отнема 5-6 минути за да се сварят. Важното е да са “ал денте”, тоест не съвсем сварени и размекнати.

 

 

 

В тигана: зехтин, чесън. Запържвате леко. Добавяте тиквичките нарязани на кубчета, добавяте сол, пипер. Запържвате за 3-4 минути, добавяте малко червено вино, разбърквате 2-3 минути докато се изпари. И вече добавяте лютите чушлета нарязани спартански (проверете все пак да не са много лютиви, да може да е приятно ястието). Оставяте още няколко минути разбърквайки, на среден огън.

 

Към края добавяте моцарелата нарязана на кубчета, разбърквате

докато се разтопи, и последната стъпка – пармиджано. Разбърквате още малко да се разтопи всичко и да стане приятно разтегливо 🙂

 

 

BulgarianEnglishItalian