В тенджера слагам зехтин, шалот и чесън да се задушат и запържат за няколко минути, докато шалота омекне.
Към тях добавям дафинов лист (3 листа), бахар на зърна, малко сол, черен пипер и лют червен пипер (пеперончино).
Разбърквам хубаво, след което добавям лещата, и оставям няколко минути на среден огън, да попие от вкусовете на подправките.
Добавям около 100мл червено вино, и оставям алкохола да се изпари.
На края наливам бавно около 700/800 мл вода (може да си приготвите и бульон), но имайки вече всички аромати от подправките, може и само с вода. Разбърквам и оставям да се готви с капак за около 45 минути. Проверявам от време на време дали има нужда да се добави вода.
На края добавих малко настъргано пармиджано. Може да добавите и малко масло или някое друго ваше любимо сирене 🙂
Добър апетит!
В храната е истината, чрез храната и около масата се раждат истини. Желанието ми е да разкрия някои по-дълбоки черти и признания на хората около мен. Не става въпрос за клюки и жълти новини. Сърцевината на разговорите са храната, любовта и живота.
От друга страна ще има много храна, рецепти от света и лични рецепти, мои хрумвания, съчетания, вариации на вкусни ястия. Не съм тук да обучавам който и да било, не съм професионален готвач и не съм учила за това. Както много от вас, имам страст, любов и желание, обичам да готвя и да експериментирам. Не съм и професионален фотограф, старая се да се уча в движение и да се подобрявам.
Очаквам и от вас вкусни предложения и рецепти съчетани с добро настроение и усмивки в свързаната група на In Food Veritas 
Ще говоря за храната и душата, ще споделям света чрез моите виждания и моите очи. Чрез моите рецепти, чрез предложенията на приятели, на непознати и на шефове от цял свят, ще покажа частица от мен и моите усещания за света. Чрез разговорите с приятели, хора свързани с готвене и храна, и популярни личности, които понякога се препокриват, ще опознаете самите себе си, защото чрез някои семпли на пръв поглед въпроси, всички ние можем да стигнем до истината и неподправената част от самите нас.
adriana@infoodveritas.com
Facebook: InFoodVeritas
Instagram: adriana.ghiuso
Youtube: InFoodVeritas
Стефано: за мен е удоволствие да съм отново в България, в София и бих искал да ви благодаря за гостоприемството. България е прекрасна страна, вижда се развитието и се радвам.
Аз идвам от Италия, и по-точно от Сицилия. Тук съм този път за да представя едни нови вина от нашата изба. Работили сме и сме инвестирали много в „био“ проект, защото вярваме, че биологичното земеделие е бъдещето на нашата земя. Целта е да правим вина, които да имат характеристиките на тероара, и уважението към околната среда, както и качеството в бутилката е задължително за човек като мен, който обича природата и с грижа се отнася към нея.
Донесохме два типични сорта от Сицилия, Катарато, което е бялото вино и едно червено, добре от всички познато Неро д’Авола. Много големи и важни лозя, които представляват нашия начин на работа и които абсолютно са определени за нашата земя. Другаде не могат да виреят я нямат конкуренти, нито в Австралия, нито Южна Африка, Чили или Аржентина. Това е истинската Сицилия, която ние показваме на света. И съм много щастлив, че и в България може да се опитат тези тази отличителни продукти.
Веселин: За нас е удоволствие да продаваме тези вина. Те са в България само от няколко седмици. Преди две седмици направихме първата дегустация и вината бяха посрещнати с аплаузи. Самият аз, който съм бил винаги доста резервиран към био-то, защото много често се спекулира с понятието “био”, и особено с виното, винарите се опитват по този начин да прикриват някои дефекти. Но вината на Стефано са наистина изключителни. Мисля, че е най-доброто био вино, което съм опитвал последните няколко години. Искрено се надявам, че те ще намерят техните почитатели в България и се обръщам към всички, които искат да го чуят – опитайте тези вина, нещо изключително се е появило на нашия иначе препълнен винен пазар.
Адриана: Как точно се произвежда това био вино? Каква е разликата? И защо е био?
Стефано: Това вино се ражда на село, с цялостно уважение към нормативите, които са в действие и използването само и единствено на органичен тор и естествени вещества, бутилирайки в последствие виното без никакви добавки или пестициди. Толкова е биологично, че тези цветя, които са изобразени на етикетите им, са цветя които реално са използвани в направата на виното. Това червено цвете на бутилката Неро д’ Авола е “sulla”, от семейството на бобовите растения, притежава умението да събира 
азота от въздуха . Това растение се засажда по протежението на лозята и след като се е напоилo с азота и го е прехвърлил в земята, тo продължава работата си под земята, където с помощта на трактори, се пресажда.
А в бялото вино, се ползва синап, което е богато на минерали и вещества полезни за лозята и процедурата за лозята на Катарато е горе долу същата като при червеното вино.
Но защо и във винарната е био? Произходът на виното от лозята е биологичен, когато пристига във винарната, не всички винарни могат да работят биологично. Тя трябва да е сертифицирана био и е нужно да мине всички контроли на чистота, хигиена и т.н… Ако не минеш тази инспекция, не можеш да бутилираш вино „био“.
Искам да обърна внимание, че и етикетите са ни био. Решихме, че би било по-етично и биологично да произведем етикети от захарна трастика.
Адриана: А защо решихте да се посветите на био вина?
Стефано: Аз съм агроном, и вярвам, че в днешен ден е важно да се връщаме към миналото, което ни е в кръвта, и нещата, на които са ни учили родителите, на автентичното, естественото. Да работим по спокоен начин, уважавайки природата, със смирение. Мисля, че е базата върху която трябва да творим 
бъдещето.
Адриана: Проблемът, че в днешно време се придава малко негативен смисъл на био-то, поне при нас. Много бързо навлезна и расте „манията“ по био-то, но много често хората не знаят какво е точно, как се прави, защо се прави, както и не можем да сме винаги сигурни, че е наистина био.
Стефано: Вярно е, това което казваш. И в Италия може да се спекулира понякога и доста производители вадят пари от тази идея. Ние имаме около 15 етикета, и решихме да направим само две вина, едно бяло и едно червено, които да са био, за да предадем понятието, че това не е бизнес, а иновативна идея. Нашата 
изба работи изцяло био, но декларира само две вина, които да са био. Не желаем да яхваме вълната на био истерията, а наистина да предадем ценност и тежест върху това измерение на нашата работа, която така или иначе спазва всички регулационни директиви и е био сама по себе си.
Адриана: Веско, как ще се приеме това вино? Познавайки твоите клиенти и аудиторията в България?
Веселин: Червеното вино беше посрещнато с „уау“ от всички, буквално. Много е ефектно като цвят, като нос, като вкус особено, и хората наистина са силно впечатлени.
Адриана: Да, потвърждавам! Определено прекрасни вина!
Веселин: Искам обаче да обърна внимание на бялото вино. Катарато е много масов сорт в Сицилия и много често те го сервират за ежедневно вино и очакванията са също толкова ежедневни, не се очаква много от него. Това Катарато е изключително, на много високо ниво, и всички винени експерти, които го опитаха в последните няколко дни, казват, че е възможно най-доброто Катарато, което са пили. Аз се надявам на много сериозен успех на тези две вина, първо защото сицилианските вина у нас се пият доста
сериозно, приемат се, те отговарят на българския вкус. Второ, вината наистина са от много висока класа и се чувства. Само два дни след дегустацията, ни се обадиха два ресторанта, които казаха, че искат да пробват. Смятам, че трябва много внимателно да бъдат обучени персонала и хората, които ще ги предлагат. Защото не са просто био вина, които имат зеления сертификат. Бяхме в избата на гости на Стефано и бяхме свидетели на целия процес, гмурнахме се за десет дни във великолепната атмосфера на Карузо и Минини.
Това което се опитваме да направим, и което ще помогне много за разпространението на вината, са разговори за един много голям Коледен обяд, който ще бъде само с био продукти и само тези био вина. Стискам палци това да се случи и мисля, че ще си намерим много сериозни почитатели.
Стефано: Искам да се възползвам от този момент, да благодаря на Веселин и Юлия Савови, че повярваха в мен и за отговорността и работата, която вършат. Виното създава приятелства, и е много хубаво когато знам, че ще посетя България или те ще дойдат на гости при мен в Сицилия и се съберем, хора между различни държави, чиято връзка е нещо много по-силно от различията. Няма по-хубаво чувство от това, което ни свързва и от приятелството, което се ражда от виното.
ДОСТАВКАТА СЕ ИЗВЪРШВА НА ПОСОЧЕН АДРЕС С КУРИЕР.
ЗАПЛАЩАНЕТО СЕ ИЗВЪРШВА С НАЛОЖЕН ПЛАТЕЖ ПЛЮС ЦЕНАТА НА КУРИЕРА/ НА ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИ ЦЕНИ.
МИНИМАЛНО КОЛИЧЕСТВО НА ПОРЪЧКАТА – 6 БУТИЛКИ / ЕДИН КАШОН /МОЖЕ И РАЗЛИЧНИ ВИНА!
Текст и интервю: Адриана Гюзелева Снимки: Антон Чалъков
Оставате да престои колкото се може повече, цяла нощ, по възможност и 24 часа.
Изваждаме от млякото и го нарязваме месото на късчета, големина по ваш вкус
МЕСОТО
След като говеждото е стояло в млякото и в маринатата, загряваме тиган с малко зехтин и запечатваме предварително нарязаните парчета месо от двете страни за около минута. Не хвърляте маринатата, оставяте си я и я добавяте в тавата с месото, след като сте го запечатали в тигана.
ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ
В един тиган с малко зехтин, чесън ги запържвам и задушавам за около 10 минути общо. Разбърквам
хубаво и добавям малко сол и пипер, и по желание някои други подправки. Напоследък, сигурно ви е направило впечатление, ползвам много куркума и кориандър. Добавяте зеленчуците към месото в тавана.
Двата процеса на месото и зеленчуците, постарайте се да ги направите едновременно, за да ги прехвърлите в тавана по едно и също време, да не изстиват.
Разбърквате всичко в тавата, за да е хомогенно и добавяте още малко зехтин. Покривате с фолио и на загрята фурна, оставяте да се пече за около час, час и 15 (зависи много от фурните) на 160-180 градуса.
Махате фолиото, разбърквате и връщате във фурната да се пече около 15-20 минути на 160 градуса, изваждате още един път, разбърквате и печете финално за около 15 минути. Разбира се всичко много зависи от уреда, в който печете, следете винаги.
На края ще получите прекрасно ухание на канела с пикантността на другите подправки. Гарнирате с няколко люти чушки и препечен хляб. И разбира се, прекрасно червено вино. Препоръчвам някои италиански вина, които може да си поръчате при моите приятели от “Кино и Вино” ето тук.
Рим е на Света, но Рим е преди всичко на Римляните! Рим е на Фелини. Рим е на времето, което го е сътворило и което бавно ще го разруши. Но тук Времето ще е създател, създател на красотата, която ни обгражда и чертае пътя ни. Рим е люлката на моето детство. Рим е моето съзнание. Така и се шегувам, когато стане въпрос за моето същество: „Та аз съм си Римлянка!. Рим е мой!“. Защо пък не?
Рим е само един … ще кажете, и другите градове са уникални … да! но Рим е несравним, Рим е неизмерим, Рим е вечен! Създава неразривна връзка със самите нас, създава се един механизъм на зависимост, така че всичко, което правите в живота, където и да отидете, се връщате по стъпките на Romolo и Ремо. Не можете да сте безразлични към Римските нощи в Трастевере, между бутилка червено вино, някои специални сирена и палачинка с Nutella … или към „un’amatriciana“, чието Пекорино прави чудото! А така би звучало на италиански: de Roma ce ne una sola…direte, pure le altre città sono uniche…siii! ma Roma…è inconfondibile, Roma è immisurabile, Roma è eterna! crea un legame indissolubile con te stesso, s’innesca un meccanismo di dipendenza, per cui ogni cosa che fai nella vita, ovunque vai, torni sui passi di Romolo e Remo. Non si rimane indifferenti alle notti trasteverini romane, tra una bottiglia di vino rosso, qualche formaggio particolare e una crepe alla nutella…oppure ad un’amatriciana di cui il pecorino è la morte sua! Не е ли по-лирично, по-поетично, мое си е 🙂
Не бях ходила от близо две години. Скандално за мен !! Срам ме хвана, като сметнах. Но, такъв е животът. Цикли, периоди, приоритети и фокуси. Но Рим няма да избяга – една древна поговорка твърди, че Колизеума е неразрушим и, докато Колизеума се държи, Рим ще съществува, когато Колизеума падне, пада Рим и изчезва света. Та, с тази мисъл, аз си знам, че той е там, моят (сега) втори дом. Явно е някакво спокойствие, което в мен е живо.
Отделих си, заедно с моя любим, една седмица в Рим. Красота. Слънчев есенен октомври, който допринесе за носталгията ми към него, за изплуването на спомени, емоции и истории от миналото от Италианския ми живот.
От пристигането, се потопихме в Римската атмосфера, с типичните за населението простовати изказвани на отчаян околоградски диалект. Като в машина на времето бях изтласкана назад през миналото десетилетие, в силата на двайсете ми години, когато не знаех какво чертаеше бъдещето за мен. Но историческия момент е съвсем различен, 2017 година е, Рим е все пак далеч от мен. Но изпитах такава наслада в тази седмица. Не пуснах веднага този текст, защото исках да улегне, да изникнат по-нови мисли и чувства, да разбера повече. Проблемът в забързаното ни ежедневие, е че забравяме за нас самите, често забравяме да се наслаждаваме на този живот, който ни е даден, и който взимаме за даденост, за голяма жалост. Не искам да обобщавам, но това е тенденция, понякога и при най-осъзнатите, отдаличили сме се от автентичността на нашето същество, но в същото време сме постоянно в търсене. Търсене на щастието, търсене на спокойствие, търсене на разнообразие, търсене на другите, търсене на забава и развлечения. Забравяме, че всичко това може да го намерим в себе си. И аз така, търся. Понякога спирам и се чудя какво точно търся и къде е. А то е винаги под очите ми, пред мен и в мен. Стига да можем да разчитаме знаците, обстоятелствата и да разберем, че случайности няма.
И така усетих, че се почуствах глупаво, че две години не бях ходила в моя Рим. Защо? Нямам точен отговор, освен, че бях погълната от живота. И че може би, не случайно, е трябвало да стане така, да усетя именно липсата, да спра и да помисля за следващите етапи в живота ми и да пренаредя приоритетите важни за мен.
Рим ми бе поднесен на сребърен поднос, за мен е дом, просто моя живот, и нямам никакво чувство за суета към него. През октомври с мили очи и отворено сърце се завърнах и като малко дете се възхитих и преоткрих места, аромати, цветове.
Първата вечер, веднага след кацане, беше поемане на въздух, затаен цели две години. Влажен изпълнен
с вековни тайни и съвременни туристически изпарения въздух. Въздух прекъснат от прекрасна студена занаятчийска италианска бира, едни традиционни supplì (пържени пълнени с кайма и моцарела оризови топки). Рай!
Ще оставя храната да говори сама за себе си: Involtini di melanzana (рулца от патладжан с прясно топено сирене), alici fritte (пържено аншоа), polipetti e zucchine fritti (малки октоподчета и тиквички пържени), tortino di broccoli e salsicca (кексче от броколи и мляно месо), salmone e patate al forno (сьомга на фурна с картофи), rigatoni alla gricia (къса паста ригатони по “грича”, с пекорино, черен пипер и панчета), insalata di carciofi (салата от артишок с пармиджано).
Не съм яла всичко това сама, разбира се, въпреки, че с малко усилие, не бих се учудила :)))
И така почна моето, нашето приключение в Рим!
Към част втора
Текст и снимки: In Food Veritas, Адриана Гюзелева
В чест на Antonio Carluccio!
Италиански Шеф, ресторантьор, телевизионна звезда, Офицер на Ордена на Британската Империя, Commendatore за заслугите на Италианската Република.
Нека видим как приготвя Amatriciana 
️
(правата върху съдържанието в линка не са мой, това са материали от интернет)
… и как се приготвя Аматричана 🙂
Видео: Youtube Снимка: Google Не притежавам техните права
Срещите никога не са случайни. Общо взето, не вярвам в случайността. И така срещнах Даниел Лазаров – готвач по душа и по професия. Той реши да излезе от ресторантските релси и да превземе паралелния свят на професионалните кухни, преди те да стигнат до потребителя. Готвенето разбира се остава в сърцето на всичко това. И зоркото му око, което обективно гледа над съвременната реалност. Защото културата на храната е знание, информация и интелигентността да търсиш отговори и истини. Тук ви представям един негов много дързък текст за крайностите и сляпото приемане на наложени тенденции. Може да не е подходящо за всеки 🙂
Да работиш в офис не е лошо. Почиваш през уикенда, почиваш на официални празници – приказка. Друга работа е в кухнята на ресторант – няма събота, няма празник. Падне ли ти се да работиш, бачкаш и това е. Да се чуди човек на модата, всички искат да са Шеф-готвачи. Но тя и модата си има начало и край и скоро ще отмине. Какво ще правим дотогава? Това е въпросът! Какво ли още ще ни поднесе кулинарната революция?! А тя съвсем не си поплюва.
Такива мисли се въртяха в главата ми малко преди да се възползвам от поредният официален празник в средата на седмицата и да си пусна отпуск, за да разпусна пет дни в началото на септември. След едно телефонно обаждане разбрах къде не ми се ходи. Не ми се ходи на Фестивал!! Фестивал – колко хубава дума и колко досадна в последно време. В България се напълни с Фестивали, Фестове, Алтернативни събития, Опен-еъри, Интерактивни пространства, Хипер- малоумни думички, Турбо-рециклирани събори и т.н. И на всяко събитие едно и също: бирата е Крафт, пивовара е домашен, пивото е Ейл, а цената е космическа. Как ли сме живели досега само с Каменица и Загорка? Хляба задължително е с квас, брашното пълнозърнесто, мелницата каменна. Ток може и да няма, но лимецът е в изобилие.
Точно до сергийката с хляба е безглутеновата сергийка с безгранично високите цени на мини курабийка от елда или киноа. Как ли сме живели досега само с добруджа и бял хляб? Задължителният Веган-Корнер е точно до щанда с Hand-made бижута. Някъде наоколо са аксесоарите от рециклирана хартия, портфейлите от преработени вътрешни гуми на Зил. Там са и коланите от стари вестници, чашите и те са крафт, кафето е специален бленд.
Идва ред и на любимата думичка Био. На Фестовете всичко е Био. Пейките са боядисани в еко-био цвят от млада бояджийка с четка с нежно отскубнати косми от заспала лисица. Виното е Био – гроздето е брано от млад циганин на пълнолуние и мачкано от непорочна циганка с две висши образования. Зеленчуците са Турбо-еко-мега-хипер-био, брани специално за събитието, пренесени с каруца от самия фермер, който никога не ги е наторявал. Фермерът е пял на всеки зеленчук точно определена песен при откъсването, галил ги е нежно, а някои дори сам ги е опрашвал на залез слънце.
Био е и млякото – само от млади козички, които не са гледали филма „Граница”. Има и веган мляко – цената и на двете е еднаква – Био-цена. Има мляко от рециклирана сперма на бик, мляко от алтернативни източници на живот, мляко от глухи костенурки. Био са и ферментиралите зеленчуци, брани сутрин от млад студент по философия, затворени в буркан от рециклирано стъкло, мариновани със сълза на лястовичка, които преди просто наричахме туршии. Козметиката която се продава по Фестивалите е на много високо ниво, разбира се. Задължително е органик и не защото е правена от Оран-гутан, задължително е от натурални продукти, които по всяка вероятност не са наторявани. Има дори и козметика за бради, понякога дори и бръснарки стол, ей там на полянката, точно до сцената. Да се чуди човек как ли сме оцелели през комунизма с крем „Каро” за бръснене.
Така, пътувайки от София си мислех какъв ли Фестивал все още не е измислен. По обяд бях в Карлово, след кратка разходка разбрах, че няма къде да ям Бургер с месо от пасищно говедо или пържола от източно-балканска свиня. Нямаха веган банички, нямаха магазини за супер храни, което изключи възможността за сурово Еко-Мега-Био- Смарт Барче. Поогледах хората по улиците, изглеждаха нормални, макар и без да знам как и с какво се хранят. Избрах ресторант, поръчах шопска салата и гъби с ориз. Тайно се надявах да са био. Сервитьорката каза, че има наливна бира, но аз реших да не рискувам и отказах. С пърленката от бяло брашно, намазана с чеснова паста, нямах колебания. Изглеждаше толкова природосъобразна. Исках да дам шанс на Карлово, затова след обяда потърсих поне веган сладкарница със сурови торти с кокосово мляко, агаве и годжи-бери за 15лв. парчето, но не. Качих се в колата и потеглих, пожелавайки здраве на хората. Следваща спирка – връх Шипка. Колкото и да обикалях крайпътните заведения, които не бяха малко, така и не намерих смути-бар. Ужас! Няма фреш, няма смути, няма пълнозърнести крекери, нямаше дори и йога зона.
Как живеят тези хора, на фестивали не ходят ли!!!
Така дойде идеята и аз да направя фестивал. Мястото го избрах лесно – Люлин. Така поне знам, че голяма част от видните столични артисти, дизайнери, творци и всички други лентяи, наричащи се с подобни имена, живеещи в Лозенец и центъра, няма да дойдат. Люлин не е за всеки. Там въздухът не е Еко, а хората съвсем не са Био, но пък бият като за последно. Храната също я избрах лесно: паниран леберкез, саздърма, бял хляб, филии с пастет, наторени краставици, селска туршия и лютеница с оцветител. А за веганите, ако дойдат – кренвирши. Инсталациите ще ги заменим с паркиране на колите направо върху био полянката. Пърформанс ще има след 12 ч., но ще се нарича просто оргия. Козметиката ще се изчерпва до веро и сапун в общата тоалетна. Няма да има алтернативни лечители с индийски имена, шамани, йоги и нито един аюрведичен гуро. Но ще има цигани от Факултета и възвишени наркомани, знаещи лечебни мантри за по 20лв. бройката. Музика няма да има. Без джаз, фънк , соул, реге. Музика няма да има просто, защото хората на фестивала ще са свободни от погледи и всички заедно ще пеят след 12 ч.Дрескода е свободен. Който дойде гол печели шапка от вестник. Ще се пуши навсякъде, ще се пикае навсякъде, а феновете на Левски и ЦСКА ще правят лечебни масажи на всеки заблуден и то напълно безплатно. Ако завали токсичен дъжд ще има и мазане с кал, без значение искаш или не, просто щото Люлин не е асфалтиран.
Името на фестивала ще е „Фестивал-провал” с мото “Един е Фестивал-провал, другите съм ги е***.”
Текст: Даниел Лазаров
Design by ThemeShift.
