Между наложени тенденции и субективния вкус
Ако тръгнем от баналните – бяло вино с риба, червено вино с месо, розето и шампанизираните вина за аперитив, бихме могли много бързо да приключим темата. Но, бидейки виното много повече от обикновена напитка и дори от алкохолна такава, изместваме вниманието си към по-задълбочен анализ на необятния свят на виното. Самата аз се интересувам много, чета и гледам всички възможни филми по темата, общувам с винари, разпитвам, с две думи – вълнува ме. И ще се постарая да споделя с вас тези чувства и знания, които се развиват ежедневно. Ако чуете някой да ви казва, че знае всичко за виното, не му се доверявайте. Дори най-големия експерт бива изненадан понякога от някое вино. Защото виното е живо, то е природа, то носи душа, която се влияе от всичко – от почвата и атмосферата, до статуса му в бутилка как и къде е съхранявано. Виното си живее собствен живот, за радост или жалост на потребителя.
А що се отнася до съчетаването му с храна, там можем да изпаднем в безкрайни анализи, тези и контратези и милиарди мнения, което може да бъде обезкуражаващо за всеки. Моето скромно мнение, е че трябва да бъдем снизходителни към самото вино, както и към самите себе си. Другото sine qua non условие е да слушаме собственото чувство и вкус и да се водим според него, защото никой език, никое мнение, никое химическо човешко съчетание не е еднакво с друго.
Това бидейки казано, предлагам да минем към специфични примери на съчетания на вино с храна. Нужно да е имаш минимално чувствителни рецептори и да познаваш добре всички храни, както и всички сортове и тероари, за да може да се обосновеш „това вино с тази храна“. Но пък можем спокойно да се позовем на някои предложения, които са базирани на химически разбирания. Да почнем от Пино Ноар (Pinot Noir), произхождащ от Бургундия с аромати на малина и череша е един от най-романичните вина (Sideways е много хубав филм, който изкара сорта на преден план) и се съчетава прекрасно с ястия с гъби и трюфели, които допълват ароматното богатство на сорта и допринасят за романтичната ви вечеря. Любимото на много дами – Шардоне (Chardonnay) е идеално за по-мазни риби или рибни ястия с богати сосове. Говорейки за мехурчета „bubbles”, любуващите се на солени ястия ще се радват да разберат, че са идеалното съчетание, както и за много азиатски ястия. Да направим един скок към червените, класическо ненадминато Каберне Совиньон (Cabernet Sauvignon), което с непоколебимите си танини ще се сгоди прекрасно с агнешки котлети и стекове и ще усетите една приятна свежест. За разлика от Совиньон Блан (Sauvignon Blanc), което е неразделен приятел с по-остри на вкус храни, като миди Сен Жак, ястия с дресинги и сосове. Едно сухо розе няма изобщо да откаже сирената, и то такива, които по принцип се разделят между бяло и червено вино. Розето си подхожда с почти всичко, тъй като умее да задържа киселинноста на белите и да изразява плодовата страна на червените. Пино Гриджо (Pinot Grigio/Pinot Gris) и Шабли (Chablis) са идеалния ви избор за леки рибни ястия и морски дарове, и даже за следобедно изкушение без никаква храна. Малбек (Malbec) – пробвайте го, най-вече ако се любувате на пикантни храни, представям си едни пилешки бутчета на барбекю с лютив азиатски сос! Може би моето любимо е Сира (Syrah) със своите червени плодчета, ванилия, черен пипер, шоколад и различни подправки, съчетани понякога с дъб, са кулминацията за смели храни като меса на барбекю със сосове, чийзбургер, дивеч. За хората, които много внимават какво ядат, смело ще обявя, че Грюнер Велтлинер (Grüner Veltliner) и Верментино (Vermentino) са най-естествено допълнение към свежи и вегетариански ястия, с много билки, 
свежи зеленчуци, салати и например едни лингуине с тиквички. Красота! Обичате гъши пастети и всякакви терини и мусове? Значи може да изберете съвсем спокойно между Зинфандел (Zinfandel), което в Италия е под името Примитиво (Primitivo), и Неро д’Авола (Nero d‘Avola), мое друго любимо и много често клоня към второто, Сицилия някакси ме зове. Така, идва момента да се обърна към любуващите се на Азиатска и Индийска храна – вашите вина са Ризлинг (Riesling) и Гевюрцтраминер (Gewürztraminer), които спомагат за опитомяването на лютите ноти във всяка една хапка.
Това което мога да посъветвам, е да се усланяте на рецепторите си, на думите на професионалисти, които ще ви подадат посоки и сетивни ноти, всичко друго си на ваше усмотрение. И може би, най-важното – да пробвате, да съчетавате, да сте отворени към нови вкусове, съчетания и където и да ходите да опитвате местни специалитети, съчетани с типични за местността сортове и вина.
Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича “Велика” или “Страстна седмица”, т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот и символ на духовното пречистване и смирение на човека. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.
По време на Страстната седмица постите навлизат в своя най-строг период. Консумират се предимно плодове, чай, хляб и вода, като църковните канони повеляват последните три дни да се изкарат само на хляб и вода.
Вярвания: Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм. Намира го пълен с търговци и ги изгонва, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смоковница – символ на човешката душа,която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
Обичаи и традиции: От Велики понеделник започва голямото великденско чистене, което е задължително за всеки дом. Освен това понеделникът е и последният от дните, през които може да се пътува.
Вярвания: В нощта срещу Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбрали, че Той говори за тях, поискали да го заловят, но се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.
Обичаи и традиции: Според църковния обичай това е ден на поучения и последни нравствени наставления.
Вярвания: Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.
Обичаи и традиции: На този ден на жените им е забранено да вършат всякаква домакинска работа (чистене, пране, шиене, готвене и т.н).
Вярвания: Произнесена е смъртната присъда на Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания е началото на следния ден (след залез), Той е разпнат.
Обичаи и традиции: Отреден е за обредното боядисване на яйцата, като първите винаги са червени.
В миналото това, колко яйца ще се боядисат, се е определяло от броя на членовете на семейството. Обикновено се приготвяли по 30-40 яйца, а в богаташките къщи техният брой стигал до 200-300. Традицията повелява с боядисването на яйцата да се заеме най-старата жена в семейството. Първото боядисано яйце се поставя пред иконата вкъщи и се пази до следващия Велики четвъртък, а след това се хвърля в течаща вода.
Вярвания: Денят на великите страдания на Иисус, наричан още Велики петък или Разпети петък. Христос приема смирено съдбата си да бъде унижаван и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпнат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки, като страданията му донасят слънчево затъмнение и земетресение.
Обичаи и традиции: В деня, в който е бил разпнат Исус Христос, не се върши никаква работа, защото се смята, че ако хората не спазват тази повеля, ще бъдат сполетени от нещастие.
Строго са забранени песните и веселбите. Народните обичаи повеляват в този ден да се мине под маса. Така човек символично се пречиства от своите грехове и оставя всички тежести и проблеми в ръцете на Бога.
По време на Разпети петък постът в Православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие дори вода.
Вярвания: Ден на погребението на Иисус Христос и на оплакването Му от майка Му Света Богородица и от жени, носещи миро. Тогава гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (случва се вечерта в петъчния ден, когато църквата отслужва Опело Христово).
Обичаи и традиции: На този ден има обичай жените да посещават гробищата, за да раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. До обяд се разрешава домакинската работа, която по-нататък през деня се забранява напълно. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисват яйцата за Великден. Пасхалната служба за Възкресение започва малко преди полунощ, а точно в 00.00 часа водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с думите: „Христос воскресе”, на което богомолците отговарят: „Во истина воскресе”.
Приключват страданията на Христос (Страстите Христови).
Това е последният (неделен) ден от Страстната седмица, наречен още Светлото Възкресение. Отново службата започва през нощта. Неделният ден е „започнал“ от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в църквата свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и да вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкресъл.
Източник: http://za-men.eu/archives/4632
Design by ThemeShift.
