Secret Food Tour in New York

by , on
Nov 18, 2018

В продължение на първа част и втора част, искам да ви предложа за втори път кулинарните обиколки на Secret Food Tours .

Скъпи, кулинари,

както многократно казвам и както е моето мото – в храната е истината, чрез храната и около масата се раждат истини”. В храната е също така историята и културата на определена страна, която е сътворена от множество съдби, истории и култури. Храната е пряко и цялостно отражение на тези вариации, създавайки мрежа от нови истории и вкусове, рецепти, които са на базата на всички кухни в днешно време. Самите те продължават да се развиват и да придобиват нови измерения, новa синтеза между далечни рецепти, съставки и семейни тайни.

Бях много доволна от миналогодишния тур в Париж в Монмартър и предложих на моята приятелка Линда да се запишем и за Ню Йорк. Разбира се нямаше нито минутка обмисляне и съмнение – каза ми “Да, задължително, запазвай!“. Само това чаках и аз. И така в слънчев 17и октомври в 11ч бяхме на отреденото място за среща. Там ни чакаше Бриджет, усмихната и радостна американка, която ни увлече мигновенно с нейния смях и историите за Greenwich village и Ню Йорк. Умирахме от глад вече, но бяхме взели правилното решение да не закусваме.

Тръгнахме по определения маршрут, чийто първа спирка беше за бейгълс (bagels). Историята на бейгъла, популярна в Съединените щати, гласи че е произведен за пръв път за Йоан III Собиески, цар на Полша в края на 17 век, след като спасява Австрия от турските нашественици в битката във Виена през 1683 г., – това е популярната история.

Друга теория за произхода на бейгълите е, че те са били “братовчеди” на прецела – може дори вече да са били типичен продукт сред еврейските хлебопроизводители, преди миграцията им в Полша от Германия през Средновековието. Първото известно позоваване на бейгъла сред евреите в Полша, е намерено в регламентите, издадени на идиш през 1610 г. от еврейския съвет на Краков. Изглежда, че думата произлиза от идишската дума beigen, “което се огъва”.

Когато източноевропейските еврейски имигранти пристигали в Северна Америка в края на века, те докарали със себе си бейгълите. Американската бейгълска промишленост създава официални корени в Ню Йорк между 1910 и 1915 г. с формирането на Bagel Bakers Local. Тази изключителна група от 300 занаятчии с “гевреците в кръвта” ограничава членовете си до най-тесния семеен кръг. По това време вероятно е било по-лесно да стигнете до медицинско училище, отколкото да получите чиракуване в един от 36-те магазина за бейгъли в Ню Йорк и Ню Джърси :)))

Професионалното изпичане на бейгъл изисква необходимото ноу-хау и съкрушителен труд. Синовете на майсторите на бейгъл, са обучавани с месеци, за да научат занаята. Мъжете били плащани на парче и обикновено са работили в екипи от четирима души. Двама приготвяли бейгълите, един е бил отговорен за варенето на гевреци, един за печенето. 

Нашата спирка бе в Bagels on the square в сърцето на West Village. Изборът беше между няколко вида бейгъли – семпло, с различни видове семена, сладки, и след това с палитра от пълнежи:

С две думи: приготвяте тестото, варите го и го печете! Да, вари се в кипяща вода 🙂

—> Намерих в тази страница много подробна, добре обяснена рецепта и илюстрирана с видеа

Сега, малко история за West Village и Greenwich Village, които се покриват до някъде.  Да тръгнем от самото начало…като цяло Ню Йорк започва да се превръща в град през 17и век, когато по бреговете на южен Манхатан и на днешния Financial District и Battery Park се преселват Холандците, които назовават мястото “New Amsterdam”. През 1624 се превръща в провинциалното разширение на Датската Република, а през 1625 става столицата й. Не много след това, през 1664, в чест на Херцога от Йорк, Ню Амстердам се прекръства на Ню Йорк, след като Англичаните успяват да завладеят територията.

West Village или просто The Village (селото) се простира на изток с Бродуей, на запад реката Хъдсън, улица Хюстън на юг и 14-та улица на север. Околните общини включват East Village на изток и Челси на север. Първоначално, малка земеделска общност, районът около селото е бил някога мочурище. През 17-ти век се нарича “Сапоканикан”. Земята била превърната в пасище от холандските заселници през 30-те години на 17и век и след това става известна като “Noortwyck”.

През 1664 г. селото се развива като селце, отделно от по-големия център на Манхатън, когато англичаните заемат холандското селище Нов Амстердам. The Village официално става село през 1712 г. и за първи път се нарича “Grin’wich” в архивите на Общия съвет. В резултат на повтарящата се жълта треска в Ню Йорк през 1820 г. много хора избягали в здравословния район на Гринуич Вилидж и останали там. Селото е превърнало във военен парад и парк през 1826 година. С история, обхващаща почти два века, Greenwich Village е мекка на бохемците и играе важна роля в разпространяването на нови политически, художествени и културни идеи в района. От началото на 20-ти век селото е дестинация за известни художници, писатели, артисти и интелектуалци, като Юджийн О’Нийл и Едгар Алън По. Селото също става дом за политически бунтовници като Джон Рийд и Марсел Дюшам, които провъзгласяват създаването на “Независимата република на Гринуич Вилидж”.

След бейгълите, продължихме с обиколката в посока втората спирка, и по пътя ни обърнаха внимание на две интересни места (за който се вълнува разбира се), като това кафе Cornelia Street Cafe, където една от любимките ми, Lady Gaga, е работила, докато е учила в NYU, преди да изгрее звездата й – by the way, гледахте ли филма й “A Star is born” на и с Bradley Cooper? Силно препоръчвам 🙂

А сградата във втората снимка е стара квартална постройка, отново на Cornelia street, където в продължение на 8 месеца друга певица, Taylor Swift, е живяла за 40.000 долара на месец! Малко госип не пречи 🙂 но Ню Йорк е така, на всяка улица има истории, случки и невероятни интригуващи факти!

И така, през време-пространството стигнахме именно до втората спирка – Barrow Street Ale House – спортен бар и ресторант. Барът се помещава в една от известните тухлени сгради на Ню Йорк. След това се превръща в Latin Bar и в крайна сметка става легендарният Café Bohemia, където Майлс Дейвис е свирил, преди да се превърне в крайна сметка “Barrow Street Ale House”. Поръчахме техния емблематичен Рубен Сандвич с пържени картофи и определено отговаря на репутацията си. Сандвич с пастрами (пастърма), разтопено сирене и пикантна горчица. Съветът ми е да не изяждате картофите, защото ще ви е нужно достатъчно място за следващите спирки.

Денят беше слънчев и много приятен, и в любимия Washington Square Park, до който се помещава и известния университе NYU, се натъкнахме на снимачна площадка с доста големи мащаби. Някъде след това дочухме, че вероятно снимат Spiderman, а в няколко съседни пресечки един друг проект оживяваше с участието на Forest Whitaker – нов сериал The Godfather of Harlem. Е, не успяхме да видим никоя звезда, но атмосферата беше наистина много приятна. По път към третата спирка, минахме през легендарното Cafè Wha на ъгъла на MacDougal Street, в който са изгрявали актьори и музиканти, като Jimi Hendrix, Bob Dylan, Bruce Springsteen, Woody Allen, Bill Cosby и много други, които са започвали кариерата си точно тук.

Всъщност бяхме много малка група, което позволи едно по-стегнато и интимно преживяване на обиколката, само четирима души и екскурзоводката. Бързо стигнахме до едно от най-добрите места за cupcakes в града – Molly’s cupcakes, разбира се на Bleecker Street. Няма големи светещи знаци, но самата сграда е боядисана в жълто, напомняща на детска занималня или детска градина. И не случайно, мястото е оформено като училище, което е вдъхновение, направено от собственичката, учител в начално училище и която много често е приготвяла именно кексчета за учениците си.

И дойде момента за още едно сладко място (не ме питайте, бяхме хем като малки дечица, които с нетърпение чакат следващата спирка за сладки, хем се чувствахме вече сити) – този път doughnuts, естествено!!! 😀 Най-вкусното място за понички, гурме понички, в The Doughnut project 🙂

Любимият ми беше Lemon Love Letter, който има лимонена глазура и завършва с щипка морска сол и лимонова кора. Беше толкова добро!

West Village е наистина красиво и спокойно място в сравнение с джунглата на Midtown или Financial District например. Тук, освен, че е архитектурно красиво и уютно, то и самата атмосфера придава една лекота, артистичност и съвсем друго измерение на този огромен мултикултурен метрополис. Същото се случва, поне в мойте очи, и с East Village и Brooklyn 🙂

Сега, следващата спирка не ми беше любима, като италиански възпитаник по-трудно се примирявам с не-толкова добрите продукти 🙂 опитахме пица на парче New York style. Който е бил в Италия, знае какво е пица на парче, особено ако е попадал на наистина добрите места. Така че, не бях впечатлена от това парче пица, наистина мазно (да, чудесно за махмурлийски ден), но нищо особено, а и мястото не беше кой знае какво, бих казала даже западнало! Но, поне опитахме автентичното битие на Ню Йорк 🙂

Колкото до последната ни спирка, тя бе изненада, тоест не знаехме предварително къде и какво ще опитаме. Походихме малко, слушайки още колоритни истории и вървейки по стъпките на големи артисти, за да стигнем в Taco Mahal (да, правилно четете – тако и махал), иновативно, поне за мен, съчетание между мексиканска и индийска кухня, един вид “фюжън”, колкото и да не обичам това определение.

Вечерта завърши в смях в едно от местата за Stand up Comedy – The Fat Black Pussycat 😀 Там имаше изненада – към комиците, които бяха на минятюрната сцена 2 на 2 (може би няма и толкова) в супер малката във викториански стил зала, в задната част на самия бар, се присъедини Amy Schumer, която знаете от “Trainwreck” (Тотал щета) и последния “I feel pretty”, като и с това, че не се срамува от килограмите и тлъстините, които притежава. Преди два дни влезна в болница поради усложнения с бремеността й, дано всичко да е наред и да си имат прекрасно здраво детенце!

Снимки и текст: Адриана Гюзелева. Всички права запазени. Ноември 2018

Ню Йорк, в знака на любовта…за града, за живота, за храната

by , on
Nov 11, 2018

…Продължение на първа част

Третият, четвъртият и петият ден бяха в знака на любовта. Не каква да е любов, а любовта в най-чистия си вид…цялостната, между мъж и жена, между най-добри приятели, любовта към място, в което си се влюбил и знаеш, че ще е вечна, любовта към храната, любовта към безкрайното разнообразие, което само любопитството и отворена душа могат да видят и зачитат, любовта към непознатото, любовта към музиката и най-малките моменти и усещания, преживяни заедно и споделени.

Този град ме завладя още миналата година, когато за пръв път отидох и наистина не знаех какво да очаквам, въпреки че някакси знаех, че ще се влюбя. Тази година решението да пътуваме до Щатите се взе доста бързо и организирахме всичко много професионално 🙂 за Добри беше пръв път и при него емоциите бушуваха, защото щеше да се срещне с брат си, с който не се бяха виждали от много време!

Да поговорим малко за храната :)) все пак … In Food Veritas, нали кулинари? Ще ви хвана от началото за краката с нашумялото от години място Ivan Ramen ,  Който е гледал предаването по Netflix – Chef’s Table, може би го помни. Иван Оркин е американец, който е имал винаги слабост към японската култура и кухня, решава да отиде в Токио и да прояви огромна смелост (за някои дори и глупост) отваряйки Рамен ресторант. В Токио. Американец. В страната на рамен-а. Нечувано! Сполучливо, after all. Превръща се в един от най-добрите ramen shop в Токио. През 2010 отваря втория си шоп, а през 2012 се връща в Ню Йорк, където по естествено стечение на обстоятелствата, открива още два шопа за рамен, с невероятни отзиви!

—>Ето, че и през 2018, изглежда, че нещата биха могли да се развият още повече

Въвлекох моите другари да пробваме японската супа рамен в Ivan Ramen на Clinton street в Lower East Side.

Бях впечатлена от богатството на вкусове, почакахме малко, около час за да можем да седнем и след това за поръчката ни, но според мен си струваше. Предястията също бяха много вкусни, точно с “умами” вкуса, който всички искат и търсят 🙂 Японски патладжан с тахан и хрупкав чесън и брюкселско зеле с мариновани моркови, сос от стриди, нори (ядливи листа от водорасли) и хрупкава смес от чесън и бадеми…. да си оближеш пръстите! Вече знаете и как да си направите рамен у дома

В живота на човек идва време за Бруклин. Много дълго време подценяван и презиран дори, от години изживява възраждане и събуждане, станал е център на събитията, колкото Гринуич вилидж, Трибека или Сохо… може да стигнете по няколко начина в Бруклин – Williamsburg bridge, Manhattan bridge или Brooklyn bridge, който е също и пешеходен. Слизате директно в Дъмбо (Dumbo – “Down Under Manhattan Bridge Overpass”), исторически квартал с реновирани индрустриални халета.

Той е един от най-хипстърските исторически квартали на Ню Йорк с ненадминати гледки и най-добрата пица в града! Това, което прави Дъмбо толкова интересно, е как миналото му на мекка на американското производство в края на 1800-началото на 20-те години на миналия век не е изтрито от притока на богатство в района. DUMBO прегръща своето минало, като пренасочва 100-годишните складове в луксозни жилищни комплекси, хип-ресторанти, артистични пространства с високи постижения и стартиращи технологии като Etsy. Една любовна история се роди още миналата година – ако трябва да се местя да живея в Ню Йорк, тук би било един от изборите ми за живеене, както и West Village/Greenwich Village, също и East Village.

Ето, че сме огладняли и след внимателно търсене и оглеждане за пица (разбира се), нашият избор попада на Dellarocco’s Pizza, който се намира малко по-долу в Brooklyn heights.

Хора, наистина една от най-добрите пици, които съм яла, където и да било, и в Италия дори. Знаете, че границите на автентичното са се разтеглили, при условие, че се използват автентични продукти и оригинални рецепти, правилните стъпки за подготовка на тестото в случая (кой е казал, че водата в Италия е по-добра от тази в Щатите), най-добрите домати, пухкава млечна моцарела, пицата може да бъде магия! Прсто беше вълшебство за сетивата, меко, хрупкаво, мега вкусна коричка и пресни съставки! Малко пеперончино (червен лют пипер), една чаша червено вино, и няма какво да искаш повече от живота 🙂

Когато говорим за любов, не можем да не споменем музиката….и отново Madison Square Garden с приятната компания на Maroon 5, емоционален подарък на нашата приятелка Лора!

Ще пусна видео, защото думите са излишни 🙂

Красота, Култура, Креативност, с това се сблъсквахме зад всеки ъгъл и на всяка улица… погледи, езици, интересни хора и невероятни истории…. а историята на Ню Йорк, завладяващото строене и безпрецедентното разширяване и упояване с мнозинството култури от отвъд океана, е история която всеки би трябвало да чуе. Тя ни бе разказана от Stanley Tucci, голям актьор, в Музея на града на Ню Йорк (задължителна спирка!), чийто завладяващ глас ни пренесе в далечната 1609, през многоликата реалност на граденето на един мегаполис, до ден днешен, но всичко това в следващия пост.

Текст и снимки: Адриана Гюзелева

Ню Йорк, Ню Йорк… началото

by , on
Nov 8, 2018

Скъпи, кулинари,

ето че седнах малко да попиша, както знаете – графикът е пълен и се наслаждавах на емоциите и мислите по време на пътуването, както и след него, оставих малко да улегнат всички мисли и чувства.

Все от някъде трябва да почна разказите, ще почна направо от началото, което бе изпълнено с много силни емоции и трепети, чувствахме се като малки деца, на които им предстои да отворят коледните подаръци. Какво е коледа, особено за малките деца – вълнение, броене на часовете и минутите, които остават до разкъсването на опаковъчните хартии и разкриването на чудесата наречени подаръци!

Така и ние, нестандартни и нетърпеливи туристи, се впуснахме в прекрасно приключение, което за мъжа ми (да, вече официално мъж :)) още продължава в Лос Анджелис и Чикаго. При него степента на вълнение е неописуема, тъй като е с брат си и не се бяха виждали от много години, душичките!

Аз отново се забавих с писанията, от една страна исках всичко преживяно да улегне и да го усвоя изцяло с всяка клетка, да го осмисля и разбера, от друга страна имах само няколко дни в София преди настоящето ми пътуване, по време на което пиша тези думи, от леглото ми в стаята в Париж. Така се получи, нищо не е на сила и задължително – знаете. Сега, докато съм в моя любим град, ще пиша за Щатите 🙂 Животът е пъстър и разнообразен, хубаво е да се стараем да го поддържаме такъв, от нас си зависи.

И така, със закъснение на полета ни, който бе обслужен по най-добрия начин, с похвала към KLM компанията, та даже и очакваме да ни върнат част от парите за билета заради закъснението, пристигнахме в Ню Йорк на 11 октомври в 20ч и единственото, за което имахме сила същата вечер, след като се настанихме в Джързи Сити (което е в друг щат, но се слави с великолепната гледка към Ню Йорк, която самите НюЙоркчани нямат) бе да се разходим по крайбрежната и да се снимаме многократно :))) казах ви – туристииии!

Бяхме толкова развълнувани за следващия ден, защото Ню Йорк ни очакваше, с гранде старт на деня – Empire State Building, на който не се бяхме качили миналата година, но тази година решихме, че е момента. Разбира се, бяхме закупили предварително билети, за да избегнем уж някаква опашка, но пак си почакахме доста. Струваше си… all the way up до 103 етаж!

Най-хубавото усещане на града е свободата и осъзнаването, че можеш да видиш неочаквани неща зад всеки ъгъл, ще чуеш всякакъв език, ще видиш чудати хора, облечени по най-екстравагантен начин (меко казано дори), ще видиш всякакъв вид професия – например такава, в която затварят и отваряшщт вратите на подземния влак, в който явно не са автоматизирани, а са останали механизирани от миналото. Не знам дори как се казва тази професия, но е чудата, замисляш се какви неща съществуват и как тези хора работят, какво им е в съзнанието.. по цял ден под земята, подават си главите от прозорците на различните вагони, проверяват дали всички пътници са влезнали и излезнали и обикалят с огромна купчина ключове.. с малко повече въображение си помислих, че тези ключове са ключовете на Ню Йорк, към всеки непознат и забранен вход на този тайнствен град. Почувствах се като Кеви в Сам вкъщи 2 :))

Разходки, хубаво слънчево време, вятър в косите и очите, обиколихме целия Midtown, така ни беше по план. Нашата приятелка Лора, която работи там, ни заведе в Кубински ресторант, с огромни порции, които ни възвърнаха сутрешните сили. Кафето от Старбъкс е задължителен детайл в американското и нюйоркското битие, дори да не пиете кафе, влизате в кафенето и си взимате студен чай или топъл шоколад, нещо с което да обикаляте по улиците 🙂 ето така! 😁

Ню Йорк изобилства с катерички, с големи опашки. Те са супер любопитни същества, които доста примамливо и доверчиво се доближават до хората, особено по парковете, разбира се. Закачат се, тичат, душат, похапват нещо с двете си сладки лапички….

В следващите постове ще показвам улиците, детайлите и цветовете на града…. а в този ще завърша с кулминацията на първия ни ден in the city – баскетболен мач! Подарък на наши приятели за рождения ден на мъжа ми Доб … да го бяхте видяли… като детенце 🙂 в огромната и легендарна зала Madison Square Garden, в която всякакви звезди са вдигали публиката на крака, от бокс на рок концерт на всякакви елитни събития свързани и с важни каузи!

Текст и снимки: Адриана Гюзелева

Следва продължение...

Тонкоцу рамен

by , on
Nov 5, 2018

Като начало на моето американско приключение, ви предлагам рецепта за рамен, която един кулинар и последовател на In Food Veritas, Емил Антонов, сподели с мен, след като видя моя пост за рамен в Ню Йорк, в което аз се влюбих.

Нямах време все още да я пробвам вкъщи, но след следващото пътуване, което ми предстои, ще се заема 🙂

Междувременно, не се колебайте да я пробвате у дома, и може да споделите резултатите ето тук 

Рецепта и снимки: Емил Антонов

Тонкоцу рамен

Prep Time 5 hrs
Total Time 5 hrs
Course Main Dish
Cuisine asian
Servings 4

Ingredients
  

Бульон

  • 1 кг Свински кости
  • 1 бр свинско краче
  • 2 стръка лук
  • 2-3 скилидки чесън

Свински врат (chashu pork)

  • 4 бр свински вратни пържоли може и гърди
  • 60 мл соев сос
  • 60 мл мирин тип сладко саке за готвене
  • 120 мл вода важно е съотношението да е 2:1:1
  • 1 малък корен джинджифил
  • 2 стръка зелен ук

Таре мисо

  • 60 мл соев сос
  • 60 мл мирин
  • 120 мл вода
  • 2 стръка водорасло комбу

6 минутно яйце

  • 60 мл соев сос
  • 60 мл мирин
  • 120 мл вода

Топинг

  • зелен лук
  • бял и черен сусам
  • тогараши японска пикантна подправка

Notes

Бульон
Свински крачета и набор кости - бланшират се за 10 минути, след това се измиват, и се слагат в тенджера под налягане за 2 часа.
Отварят се, разбъркват се и още 1 час под налягане. След това отворяте тенджерата, добавяте 2 стръка зелен лук, коренче джинджифил и 3 скилидки чесън - още 1 час.
Към този момент бульонът е сравнително готов - взимат се около 300-400 мл и се слагат в блендер за 30-40 секунди, след което се връщат при останалия бульон, който добива характерния за тонкотцу рамен-а бял цвят, близък до мляко едва ли не. Минава се всичко през цедка и готово.
Свинско
Четири вратни пържоли, запържват се от двете страни, след което с 2:1 соев сос и мирин -> във фурната под фолио на около 180 градуса (винаги зависи от фурната ви) за час-час и половина, наблюдавайте течността да не изври.
6-минутно яйце
Яйцата се слагат във вряща вода за 6 минути (максимум 6:30 минути) и след това в ледена вода - обелват се и се мариноват със смес от 2 части вода, 1 част соев сос, 1 част мирин - трябва течността да ги покрие. Мариноват се за 24 часа, но всичко над 4-5-6 часа ще свърши работа.
Таре
Това е така нареченият овкусител на рамена, тъй като в бульона има само аромати, но не и подправки - използвайте течността от свинското след печеното, като добавяте още малко соев сос и мирин + кацубуши сол (бонито/сушена риба тон на прах, смесена със сол).
Нудли
Използвате класически рамен нудли, прави. Ако не намерите, ще свършат работа и  инстантните. Жълти китайски нудли също вършат работа. Бъдете сигурни, че ги готвите "ал денте", защото и в купата ще продължат да се готвят.
Сглобяване или плейтване на купата
1 супена лъжица таре на 1 черпак бульон, но най-добре да тествате според вашия вкус. Изсипвате сготвените нудли, отгоре яйцето, свинското, зелен лук, сусам и тогараши пипер за поръсване.


























Keyword ramen, мисо, рамен, тонкоцу
BulgarianEnglishItalian