Мароко – земята, която постави новото начало

by , on
Jan 29, 2019

За първи път в живота си се впускам в нещо непознато, без много да го мисля и за толкова кратко време. Но животът е точно такъв, понякога дълго планираш, мислиш, очакваш, анализираш, но понякога е много приятно и подсилващо да се оставиш на течението. Да се освободиш от очаквания и илюзии, да се съблечеш от всякакви предразсъдъци и просто да тръгнеш, да скочиш. Било то за пътуване, или друго приключение, или нова работа, или нещо, което си си мислил, че няма никога да направиш. Просто да кажеш „Да!“. Да излезеш от зоната си на комфорт…може да звучи изтъркано и банално, но не е. Всички си я имаме, всички си се търкаляме в нея и ни е спокойно, защото да излезеш от нея не е толкова лесно, рисковано е, страшно е дори и непонятно. Общо взето сами се ограничаваме във всичко и си налагаме лимити, извинения и оправдания. Споделям тези думи, защото доста пъти съм минавала през този път, в който взимам съзнателно решение да сторя нещо извън тази зона, която е много моя и ми е много мила, но усещам, че понякога ми пречи. Може би някои от вас ще вдигнат рамене и ще извъртят очи, но ако имате малко търпение, продължете с четенето, защото това, което споделям е наистина от сърцето и душата, и който ме познава и ме следва тук в In Food Veritas, знае, че пиша само за това, което чувствам силно в мен, което ми харесва, което ме впечатлява. Нали знаете, споделям Красивото, Креативното, Културното, Кулинарното 🙂 и тази моя статия, този пост е точно за това – за хубавото в живота.

Какаова церемония при пристигането ни.
Свещената какао церемония се практикува от древността в Централна Америка през последните хиляда години. Тази специална медитация нежно, но мощно отваря сърцето, събужда дълбоки открития във вас и във вашата връзка със света и с хората.

Да почнем от там, че сме живи и имаме здраве, за което се стараем да се грижим, ако не го правим, никой не ни е виновен. Профилактика и превенция са правилното решение, другото е самонараняване и мазохизъм! Казвам всичко това, защото все повече се убеждавам, че не бива да си губим времето в неща, които не ни вдъхновяват, не ни подаряват радост, които ни карат да се чувстваме не добре. Хубаво е да говорим за нещата, които ни плашат, както за смъртта например, тя е там, неизбежна и ще се случи на всеки един от нас. Защо тогава да живеем нечий друг живот или да следваме общоприети закони, направления, само защото така е прието и така е правилно! Какво е правилно…за всеки различно, но някакси бягаме от себе си, губим се някъде между тълпата, крием се в праволинейни решения и избори, където се чувстваме по-сигурно. Усещаме, че нещо е в дисбаланс, но продължаваме да копаем там. Едно и също. Всеки ден. Виждаме пречките, но не променяме нищо, очаквайки другите да се променят и света да е по-добро място… как да стане ако ние не предприемаме първата стъпка за самите себе си. Грижим се за колите си, за къщите си, за телефоните и всичко материално….а нас? Защо не полагаме същите грижи? Защо е това пренебрежение към самите нас?

Изгрев слънце на 21 януари след лунно затъмнение при пълнолуние

Всички тези и много други размишления ме доведоха до инстинктивното решение за това пътуване в Мароко…. и ето ме тук, пиша под топлото зимно слънце близо до брега на океана, между хълмовете обитавани от арганови дървета, кози, магарета, петли, кокошки, кучета, чайки, птички…абсолютно гмурнати в природата, спокойствието, слънцето, ветровете….рай може би, или просто майка земя и живот!

(Няколко дни по-късно продължих с писането) Да кажа, че съм видяла Мароко е преувеличено…да, бях, но в много малка част от тази необятна земя, може би по-автентичната, не толкова туристическа, което много ми допада. Обичам да живея, усещам и виждам през очите на местните, ежедневния живот, неподправената страна на битието.

С моята приятелка Линда – my partner in crime 😀 се сдобихме с голяма доза смелост, съблякохме се от всякакви очаквания и това което получихме бе много повече от йога практикуване, yoga retreat и уединение. Поговорихме си на ти със страховете, притесненията, години наслагвания на определени поведенченски модели, на обиди, на агресии, и много други емоции, които ни формират не само душевно, морално, но и физически. Вярвам, че почти цялата ни същност е определена от мислите ни и емоциите ни и че почти всичко е психосоматично, ако не всичко. Виждам го с моите лични болежки, как се изменят спрямо настроения, мисли и работа върху себе си. И това се случи в Мароко миналата седмица, много интензивно и удвоено. Йогата не е само физическо занимание, разбира се може да бъде само такова, изборът си е личен. Йогата не може да бъде наложена и да се практикува защото е „модерно“ или защото „би било добре“, „чух, че..“. Не! В йогата има много повече пластове и измерения, които би било прекрасно да се изследват, за да се вникне в дълбочина в себе си. Всъщност йогата, дишането, медитацията могат да бъдат прекрасно средство за откриване на себе си. Защо? Защото, колко от нас, ръка на сърцето, могат да се похвалят, че са 100% балансирани, истински, верни на себе си и без страхове, притеснения, тревоги? Нека така го кажа – перфектни хора няма и би било полезно да осъзнаем колко сме малки и незначими, и че има още 7 милиарда души, които търсят смисъла на живота. Смисълът сме самите ние, никой не може да бъде нас. Защо тогава се стараем да бъдем други, стараем се с цялата си сила да бягаме от себе си, не се харесваме, искаме да подражаваме на други, при което се губим изцяло.

Аргановите дървета и магаренце – едно от разпространените превозни средства

Както вече споделих в едно видео преди дни, имаше период, в който се бях впуснала в йога практиките, но така и бях спряла, защото тогава не го усещах, като нещо, което може да ми е от полза, някакси се насилвах, защото „е хубаво да се ходи на йога“. Но нищо не става на сила, нещата ни застигат, когато сме готови за тях. Така и стана този път. Мисля го от известно време, усещах цялото си същество как желае промяна, как има нужда от раздвижване, пречистване и подсилване. Ако погледнем от нумерологична гледна точка, 2018 за мен беше 9-ка – край на цикъл и период от 9 години (така е според нумерологията), и 2019 е 1-чка – ново начало (смятате деня на раждане, месеца и съответната година и разбивате до едно число). И преди още да се сетя да го помисля от тази гледна точка, се бях върнала назад в последните ми 9 години, точно така се случва – лятото на 2009 се прибрах в България и лека полека подходих към новия си живот, отново в преход межу 9-ка и 1-чка. 2018 беше много силно изразена година за мен, сватба, емоции, много пътувания, откровения, разочарования, решения. Мароко се спусна от вселената като естествено продължение и го приемам с голяма благодарност и смирение, защото ми се даде възможност, аз я взех и положих усилия. Машината се задвижи по пътя на новият 9-годишен период. Преди време една астроложка ми беше казала, че големите важни неща за мен ще се случват след 30-та ми годишнина, даже след 32-ата…. планетите ми са струпани на едно място, с много силна енергия, която ще се развихри в подходящия момент . Моментът е започнал. Знам го! Мароко постави едно много приятно и необичайно начало, то беше средство 🙂 Всеки може да намери собственото средство…само един съвет – нека то е да е чувствено, чисто, приятно и да ви изпълва с хубави усещания!

в Paradise Valley

Искам да завърша тези мой откровения с пожелание към вас, кулинари, да живеете по-осъзнато, да не стигате до крайности, да сте по-мили и търпеливи със себе си, без да забравяте малко дисциплина, голяма доза любопитност и любознателност, любов към себе си и старание да се придъжате към автентичността си! Да осъзнаем колко всъщност сме малки и незначими, и да не се взимаме на сериозно, не на последно място да държим будно детето в нас!

Текст и снимки: Адриана Гюзелева

Енергийни хапки с фъстъчено масло и кленов сироп

by , on
Jan 16, 2019

Енергийни хапки с фъстъчено масло и кленов сироп

Prep Time 15 mins
Total Time 15 mins
Servings 15 хапки

Ingredients
  

  • 150 гр фъстъчено масло
  • 60 мл кленов сироп може да заместите с мед или пък фино нарязани фурми
  • 120-150 гр овесени ядки
  • 30 гр ленено семе
  • 30 гр сушени плодове стафиди, боровинки ...

Notes

Скъпи, кулинари!
Тази рецепта е за всички, омнивори, вегетарианци и веганци, за тези, които не обичат сладко също, защото е една малка хапка наслада, която ще ви даде премерена сладост, и много енергия.
Процедурата е много лесна, и може дори да си замествате продуктите с други ваши любими, нищо не е задължително, всичко е на вкус 🙂
Смесвате всичките съставки в една купа - ако желаете повече хапки, увеличавате пропорционално количествата. Аз бях приготвила 80 хапки за едно събитие и горе долу умножих по 4. Разбърквате хубаво, слагате за 10-15 минути в хладилника, за да може да стегне, изваждате и почвате да оформяте хапките, най-добре под форма на кръгли топчици. Според големината, която правите ще се получат повече или по-малки бройки.
Ако сместта е много мека, добавете повече овесени ядки, ако е много твърда - добавете още фъстъчено масло или сироп. 
Може да държите хапките до 1 месец в хладилник, и да им се наслаждавате по всяко време, най-подходящи за следобедна закуска с кафе или чай!
In Food Veritas!

Крамбъл с круши и ябълки (видяно в Черешката на тортата)

by , on
Jan 16, 2019

Наистина реших да приготвя този десерт, след като го ядох през ноември в една сладкарница в Париж – великолепен крамбъл с горски плодове. Произходът е най-вероятно от Англия по-скоро, а не френски, както казах, но някакси по-сладко ми звучи да бъде френско 🙂 а и там, където има масло, има и частица Франция 🙂 шегата на страна… много лесен, вкусен и приятен десерт за всеки повод, и когато нямате идеи или продукти за по-сложни приготовления. Не можах да направя снимки от десерта, но ще ви сложа примерни такива. Крамбъл може да бъде приготвен с всякакви плодове, по всяко време на годината. Наблягайте винаги на сезонните, когато ви е възможно, както сега крушите. Може и с райска ябълка даже 🙂

Крамбъл с круши и ябълки (видяно в Черешката на тортата)

Prep Time 15 mins
Cook Time 30 mins
Total Time 45 mins
Course Dessert
Cuisine european
Servings 4 души

Ingredients
  

  • 2 бр големи ябълки
  • 2 бр големи круши ако са по-малки, вземете повече
  • 150 гр брашно
  • 150 гр захар
  • 120 гр масло
  • мед
  • домашно сладко от горски плодове
  • 100-150 гр ядки

Notes

За плодовете
Нарязвате на кубчета/парченца, спартански малко, целта не е да са працизни парчета. Слагате в тавата (както шеф Манчев ме поправи, наистина ще е по-удобно и по-равномерно ще се сготвят), или ако имате керамични формички (или малки чугунени съдчета/тиганчета), както тези, в които сервирах десерта, може направо в тях. Бях си намислила така да го сготвя, но се разсеях 🙂 
Така, слагате ги в съда, който сте избрали, добавяте меда или захар ако предпочитате, домашното сладко от боровинки или други горски плодове, разбърквате и слагате да се сготви за около 10 минути. Разбъквате още веднъж.
За самият крамбъл
Смесвате брашното, захарта, маслото и ядките, почвате да ги мачкате с ръце докато се получи точно "крамбъл" ефекта, раздробено, натрошено 🙂 
С тази смес покривате плодовете плътно, да няма празно и връщате във фурната да се пече за около 30 минути на около 180 градуса, докато плодовете са добре сготвени и крамбъла е станал златист и хрупкав. Сервирате топло 🙂 Bon appétit!

Кореноплодна салата с нар и буррата (видяно в Черешката на тортата)

by , on
Jan 16, 2019

Интересен факт за тази рецепта, е че преди малко повече от година, бях на вечеря в приятели и приготвих няколко ястия, между които тази салата (тогава беше малко по-различна с още повече продукти, но същата концепция). Бях дала необичайно, но дълновидно заглавие…явно 😀

Кореноплодна салата с нар и буррата (видяно в Черешката на тортата)

Prep Time 20 mins
Cook Time 20 mins
Total Time 40 mins
Course antipasto
Cuisine european, Italian
Servings 4

Ingredients
  

  • 4-5 оранжеви моркови
  • 4-5 лилави моркови
  • 3-4 пащърнак Зависи от големината
  • 2-3 малки тиквички
  • 1 голяма връзка бейби спанак Или нормален спанак
  • 1 бр нар
  • 1 връзка копър
  • сол, пипер
  • 2 големи сирене буррата или моцарела или любимо ваше сирене, но пробвайте с бурата ако можете
  • зехтин
  • Подправки на вкус Ако искате

Notes

Измивате добре морковите и пащърнака и режете на ивици, да не са много тънки. Подреждате в тава, солите, малко черен пипер, може малко лют пипер или някоя друга ваша любима подправка. Поливате със зехтин и разбърквате хубаво с ръце. Слагате в загрята фурна на 180 градуса за около 15-20 минути (всеки според фурната си).
Междувременно режете тиквичките на много тънки лентички, почти прозрачни, рнакълцайте копъра и подгответе нара (или взимате вече готови зрънца). 
Когато кореноплодните са готови, ги разпореждате в широк съд, така че да могат да изстинат. Когато са изстинали ги разбърквате с тиквичките и останалите продукти - копър, бейби спанак, нар, малко сок от лимон, опитвате за да видите как е на сол, и още малко зехтин. Разбъркайте с ръце, усетете продуктите, вложете чувство и добри мисли...все пак тази храна ще я хапвате вие и ваши любими хора 🙂
В широка чиния, поставяте бурратите и около тях подредете салатата, отново с ръце, подредете я както най-много ви харесва и сервирайте!
Buon appetito 🙂

Историята на Ню Йорк

by , on
Jan 8, 2019

Скъпи кулинари и пътешественици, в предишен пост ви бях обещала пост за историята на Ню Йорк, вдъхновена от Museum of City of New York, което е за-дъл-ж-ител-на спирка в града. Не го пропускайте! Един нов свят ще се отвори пред вас и ще гледате на всяка крачка, всяка сграда, на всеки човек, по друг начин…

17 век

Италианецът Джовани да Веррацано, под флага на Френския крал, открил пристанището в Ню Йорк през 1524 г. Той обаче не продължил по река Хъдсон и не последвало заселване. Ето и част от негово писмо към Крал Франсис

“They are dark-skinned, similar to the Ethiopians. They have black, thick and not very long hair […] Well proportioned, of medium height, sometimes higher than ours, with a broad chest, strong arms and nicely laid out legs and other body parts. Their eyes are large and black, watchful and lively. They do not have a great physical strength but a keen intelligence and are agile and very strong runners […] They are very generous. They are willing to give everything they have. We struck up a good friendship with them.” (G. da Verrazzano, letter to the King of France Francis I, July 1524)

Въпреки позитивните думи относно местните жители, разказва се, че в следващо негово пътуване, той бил убит и изяден от канибали в Карибите, вероятно в Гуадалупа.

Чак през 1609 г. англичанин Хенри Хъдсън плавал по река Хъдсън. След това през 1624 г. холандците основават първия постоянен търговски пост. През 1626 г. първият губернатор Питър Минуит купува остров Манхатън от индианците. Manhattan произлиза от Manna-hata на местен диалект, което означавало “мястото където събираме лъковете”. Холандците построили малък град на южния край на остров Манхатън. Нарекли го „Нов Амстердам“ и процъфтявал чрез продажба на кожи. Населниците продавали видра, бобър, норка и тюленови кожи. Нов Амстердам бил малък град с едва около 1500 жители в средата на 17-ти век. Въпреки това някои земеделски производители обработвали земята на Манхатън и в Бруклин. (Bowery носи името си от Bouwerie, холандската дума за ферма). Но не всички ранни заселници били холандци. Те включвали валони (от сегашната Белгия), французи и англичани. Първите евреи пристигнали в Ню Амстердам през 1654 г. Междувременно първите черни роби пристигнали през 1628 г. Робите изиграли основна роля в изграждането на колонията. В Ню Амстердам сградите са били направени от дърво, но във времето са били построени каменни или тухлени къщи. Сламените покриви били забранени през 1657 г. (поради риск от пожар).

През 1653 г. е построена стена на остров Манхатън, за да се защити градчето Ню Амстердам. Улицата до нея се наричала Wall Street – Уолстрийт. През 1639 г. швед на име Йонас Бронк се установява в Бронкс, който носи името му. През 1658 г. холандски фермери построили село, наречено Nieuw Haarlem (New Harlem), кръстенослед град в Холандия. През 18-ти век той става модно място за търговци за построяване на селски къщи. Първото селище на Стейтен остров (Staten Island) е направено през 1661 година.

Междувременно през 1647 г. Петър Стуйвесант (ок. 1592-1672 г.) става губернатор на Ню Амстердам. Стуйвесант бил син на калвинистки министър. Имал дървен крак. През 1647 г. Стуйвесант пише: „Аз ще ви управлявам като баща на децата си“. (Не забравяйте, че бащите били много по-строги през 17-ти век, отколкото днес). Той бил толкова добър, колкото и думата му.  Стуйвесант заповядал на всички таверни да затварят в 21 часа. Въпреки това през 1653 г. Стуйвесант създава общинско правителство за Нов Амстердам, основаващо се на холандските градове.

Но през 1664 г. идилията приключва, пристига английската флота. Опасявайки се, че англичаните ще уволнят колонията, Стуйвесант се предал. Холандците наскоро завладяли отношо Новия Амстердам през 1673 г., но отново го изгубили за сметка на англичаните през 1674 г. Този път той е преименуван на Ню Йорк в чест на херцога на Йорк, брат на крал Карл II. Междувременно Стуйвесант се оттеглил във ферма. През 1689 г. човек на име Джейкъб Лейслер (1640-1691) организирал преврат в Ню Йорк. Заради болката си той е екзекутиран през 1691 година. Църквата Троица (Trinity Church) е посветена през 1698 година. Междувременно през 1635 г. холандците построили форт, наречен Форт Амстердам. По-късно британците го преименували във Форт Джордж. През 1693 г. са инсталирани 92 оръдия за защита на Ню Йорк. Районът станал известен като Батерията (Battery Park).

18 Век

До 1700 г. в Ню Йорк имало население от почти 5000 души и то продължавало да расте бързо. До 1776 г. населението е около 25 000 души. През 1800 г. Ню Йорк има около 60 000 жители. През 18-ти век основната индустрия в Ню Йорк е меленето. Зърното било смляно до брашно от вятърни мелници. Междувременно търговците от Ню Йорк търгували с Великобритания и Западна Индия. Имало и корабостроителна индустрия в Ню Йорк. Първата корабостроителница е открита през 1720 година. През 18-ти век в Ню Йорк имало много роби. Първият вестник започва да се публикува през 1725 г. Първият театър в Ню Йорк е открит през 1732 г. King’s College (сега Колумбийски университет) е основан през 1754 година. Най-старият парк в Ню Йорк е Bowling Green. Първият път е бил използван за боулинг на моравата през 1733 г. Параклисът „Свети Павел” е построен през 1766 г. Църквата „Св. Марка” е построена през 1799 година. През 1776 г. Джордж Вашингтон се оттегля от Ню Йорк, оставяйки британската армия да го окупира. Тогава на 21 септември 1776 г. в Ню Йорк е бил ударен  от голям пожар, който унищожил стотици къщи. Общо около една четвърт от града е била разрушена. Британците продължават да окупират Ню Йорк до края на войната. Джордж Вашингтон влиза в Ню Йорк на 25 ноември 1783 година. На 20 април 1789 г. Вашингтон полага президентската си клетва във Федералната зала. Междувременно след войната някои нюйоркски улици били преименувани. Кинг Стрийт е преименуван на Пайн Стрийт, а Куин стрийт – на улица Пърл. Обаче наблизо Куинс Каунти (кръстен на кралицата на Карл II Катрин от Браганза) запазва първоначалното си име. По-късно Куинс станал квартал на Ню Йорк. Банката на Ню Йорк е основана през 1784 г. До 1792 г. търговията с акции се провеждала неформално на Wall Street. През същата година обаче група търговци подписали споразумение, за да се занимават само помежду си. Това било началото на Нюйоркската фондова борса. През 1791 и 1798 г. Ню Йорк претърпява огнища на жълта треска. Но населението му нараства бързо.

19 Век

Първоначално Ню Йорк нараствал по случайност и хаотично. Въпреки това през 1807 г. губернаторът на щата Ню Йорк назначава комисия, която да изготви план за града. В плана се предлагат нови улици да бъдат разположени по мрежата. Щяло да има 12 авенюта от север на юг и 155 улици от изток на запад. Тъй като Ню Йорк се разраства, моделът на решетката се простира на север по Манхатън. До 1820 г. Ню Йорк става най-големият град в САЩ с население от 123 000 души. Той продължава да расте бързо. До 1840 г. в Ню Йорк има население от 312 000 души. До 1860 г. има 813 000 жители. Въпреки това през 1835 г. пожар унищожава голяма част от стария район на Ню Йорк, но скоро е възстановен. През 1837 г. Харлем е бил свързан с Ню Йорк с железопътен транспорт. В резултат на това той бързо се разраства. Междувременно Ню Йорк изобилства като пристанище. През 1818 г. корабособствениците в Ню Йорк формират Black Line, първата корабна линия между Ню Йорк и Ливърпул. Пристанището на Ню Йорк обаче наистина процъфтява, когато е построен канал Ери. Това позволява стоки да се транспортират от брега до вътрешността евтино и бързо. Корабостроителната индустрия в Ню Йорк процъфтява през 19 век. Нюйоркският университет е основан през 1831 г. Полицията в Ню Йорк е основана през 1845 година.

На 12 юли 1863 г. Ню Йорк бе разтърсен от бунтове. Подобно на други градове през 19-ти век в Европа и Северна Америка, Ню Йорк бе нездравословно място. В резултат на това холерата удря Ню Йорк през 1832 г. и през 1849 г. се завръща през 1866 година. Въпреки това, удобствата в Ню Йорк се подобрили през 19-ти век. Църквата Trinity е възстановена през 1840-те години. Централната синагога е построена през 1870 г. Блумингдейлс е основан през 1861 г. Катедралата Св. Патрик е посветена през 1879 година. Първата издигната железопътна линия в Ню Йорк започва да превозва пътници през 1868 г. Скоро след нея са се появили много други издигнати железници. Първата линия на нюйоркското метро е открита през 1904 година. Водохранилището Кротон е построено през 1842 г., за да осигури на Ню Йорк питейна вода. Madison Square е открит през 1847 г. New York Times започва да се издава през 1851 година. Парк Вашингтон Скуеър е създаден през 1826 г. След това през 1858 г. Фредерик Лоу Олмстед и Калверт Вокс създават Централен парк. Проспект Парк е построен през 1867 г. Паркът Брайънт е построен през 1884 г. Той е кръстен на поета Уилям Кален Брайънт (1794-1878).

Междувременно първите телефони били инсталирани през 1878 г. Ню Йорк получава електрозахранване през 1880-те. Бруклинският мост е открит през 1883 г. За съжаление на първия ден тълпата на моста се паникьосала, мислейки, че ще се срути. Музеят на естествената история в Ню Йорк е основан през 1869 г. Музеят на изкуствата Метрополитън е основан през 1870 г. Карнеги Хол е открит през 1891 г. Зоопаркът Бронкс е открит през 1899 година. През 1883 г. на Бродуей е основана Столична опера. В началото на 20-ти век Бродуей станал известен със своите театри. Междувременно Статуята на свободата е посветена на 28 октомври 1886 г. от президента Гроувър Кливланд. 

В средата на 19 век много германци и ирландци отишли ​​да живеят в Ню Йорк, а в края на 19 век много италианци и през 1890-те много източноевропейски евреи. През 1892 г. Иммиграционната станция на Съединените щати отворил остров Елис. Между 1892 г. и закриването му през 1954 г. почти 17 милиона имигранти преминали през остров Елис. Въпреки това, ограничения са били поставени върху китайската имиграция през 1882 г., на японците през 1907 г. и върху неграмотните хора през 1917 г. (!!!) В края на 19-ти век и началото на 20-ти век много афроамериканци отишли ​​да живеят в Харлем. По това време много бедни нюйоркчани живеели в общежития. През 1892 г. известен беден квартал, наречен Five Points, бил разрушен и заменен от Columbus Park. Освен това, в края на 19 век търговията с дрехи в Ню Йорк процъфтява. Условията на труд обаче често били ужасяващи, хората работили много дълго време за много ниски заплати. Междувременно през 1898 г. 5-те квартала били обединени под една общинска власт. В град Ню Йорк имало население от 3,4 милиона души.

20 Век

През 20 век Ню Йорк продължава да расте. През 80-те години голям брой азиатци се преселват в града. До 1980 г. в Ню Йорк има население от 7 милиона души. Много известни сгради са построени в Ню Йорк в началото на 20-ти век. Сградата Flatiron е построена през 1902 г. Публичната библиотека на Ню Йорк е открита през 1911 г. Сградата Woolworth е построена през 1913 г. Същата година, 1913 г., се открива Централна гара. Сградата на Крайслер е построена през 1930 г., а Емпайър Стейт Билдинг е построена през 1931 година. Центърът Рокфелер е построен през 1932-1940 година. Освен това Таймс Скуеър е кръстен на Ню Йорк Таймс, който се премества там през 1904 година. Междувременно мостът Уилямсбърг е построен през 1903 г. и мостът на Куинсбъро е последван през 1909 г. Манхатънският мост е построен през 1909 г. Мостът Джордж Вашингтон е построен през 1931 г. Verrazzano Narrows Bridge е построен през 1964 година. 

Много музеи са открити в Ню Йорк през 20-ти век. Музеят на град Ню Йорк е основан през 1923 г. Музеят на модерното изкуство е основан през 1929 г. Гертруда Вандербилт Уитни основава музея на американското изкуство Уитни през 1930 г. Музеят Гугенхайм е основан през 1939 г., но се премества в модерна сграда. през 1959 г. Освен това Музеят на американското народно изкуство е основан през 1961 г. Музеят на пристанище South Street е основан през 1967 г. Музеят на движещото се изображение е открит през 1988 г. Музей на имиграцията на остров Елис е открит през 1990 година. Освен това в края на 20-ти век в Ню Йорк били построени много забележителни сгради, включително сградата General Motors (1968), сградата на IBM (1982 г.), Jacob Convention Convention Center (1986) и Световният финансов център (1988). Освен това центърът на Линкълн е построен през 1962-1969 година.

Днес, населението на Ню Йорк е 8.5 милиона!

Снимки и текст: Адриана Гюзелева

Полента с праз лук, пармиджано и маслини

by , on
Jan 4, 2019

 

Полента с праз лук, пармиджано и маслини

Prep Time 30 mins
Cook Time 50 mins
Total Time 1 hr 20 mins
Course предястие
Servings 12 порции

Ingredients
  

  • 4 бр яйца
  • 250 гр царевично брашно
  • 500 мл мляко
  • 1 л кипяща вода
  • 1-2 стръка праз лук
  • 150 гр сирене пармиджано може да заместите и с друго
  • 1 връзка магданоз
  • 1 шепа маслини без костилки

Notes

В тиган загрейте малко зехтин или олио и сложете нарязания на кръгчета праз-лук, запържвате за няколко минути докато стане златисто и омекне.
В една купа, разбъркайте яйцата и почнете да добавяте млякото, след това царевичното брашно и на края 1/3 от пармиджаното. Към тях добавете малко сол, пипер ако желаете, може и люто, и разбира се праза, маслините и магданоза. Разбъркайте добре и го прехвърлете в тава за печене, достатъчно голяма/висока, за да може да добавите водата.

Сега, на този етап, бихте могли да покриете с фолио и да го приберете в хладилник, за да го изпечете на другия ден.

Добавете горещата вода точно преди печене и добре разбъркайте. Слагате в загрята фурна и печете за 50-60 минути на 180 градуса. След 20 минути, разбъркайте цялото количество отново от центъра към периферията и обратно, за да може качамака да се изпече равномерно. Печете докато полентата стане златиста от горе и е достатъчно твърда, пробвайте с нож - той трябва да е чист като го извадите от качамака.
Поръсвате с остатъка от сиренето. Може да сервирате както топла, така и студена, тя ще е по-мека когато е топла, и доста по-твърда при студено състояние. Може да се съхранява в хладилник до 4-5 дни.
Добър апетит 🙂

BulgarianEnglishItalian