Скъпи, кулинари, това е много сладка, необичайна, бърза рецепта за хлебче/кекс с тиквички, каквото опитах в Щатите през миналата година. Показах също така като бях при Гала на кафе 🙂 Надявам се да ви хареса, ще се радвам на обратна връзка 🙂
Снимки и текст: Адриана Гюзелева
Ето още една рецепта, която “откраднах” от Мароко и от нашия прекрасен Хюсеин 🙂 карфиол, потопен в яйце с подправки на фурна!
Скъпи, кулинари, може би вече знаете, че се храня разнообразно, опитвам всичко, което ми се предложи и съм любопитна за нови ястия, непознати съставки и не се спирам пред нищо, поне за сега де 🙂 Знаете, че не спазвам диети и не съм техен привърженик, защото вярвам, че са само маркетингово/фармацевтично/болнично измерение, които водят до още повече проблеми, съответно до лекари, болници, хапчета..и така в един затворен кръг! Не вярвам в това да се избягват продукти в името на естетиката. Друг въпрос е ако имаме здравословни проблеми или тежки алергии и е нужно да наблягаме на дадени храни и да избягваме други, но и там вярвам, че има причина и тя може да се премахне. Но тук вече се отдалечаваме от темата и от компетентностите ми 🙂
Идеята ми е, че съм отворена към всичко, поне до сега в живота ми, и се надявам така да остане, за това много харесвам Anthony Bourdain, светла му памет, защото е обиколил света, по най-странните места и е ял всевъзможни гнусотии, но го е направил, защото е знаел, че се живее кратко и най-вероятно един път, тук и сега. Много исках да се свържа с него, опитах се няколко пъти (много трудно достъпно, никакви начини не намерих в мрежата), писах му в инстаграм, естествено нямаше обратна връзка, филтрите филтрират! Исках, и съм го говорила с няколко души, да го доведа тук, защото тук не беше идвал, никой не му беше обърнал внимание, а щеше да е велико! Нищо, Тони, в следващия живот, на следващото място! Сега, докато съм жива, много се надявам да достигна поне до половината места, които ти си обиколил, и да ги споделям с хората, да помагам за отварянето на съзнанието, да показвам красивото дори в най-черните дупки! Благодаря ти, че сподели себе си с нас!
След това малко лирично отклонение (ама какво да направя, днес съм вдъхновена, слънчева прекрасна неделя, въпреки, че трябва да се облека и да излизам и бързам сега да драсна няколко реда, преди да съм забравила, че вече и годинките ми са напълнили хард диска ми и забравям хаха), искам да ви въведа към мислите си и разсъжденията, които развих по време на и след Мароко, потвърждавайки си това, което усещах инстинктивно. И то е, че – няма нищо страшно да се храним без месо, и че единствените ни ограничения са във въображението ни и в ъкъла ни!
Аз общо взето си знаех, че мога без месо, пробвала съм няколко пъти да живея без месо – проблеми е нямало. По-скоро, не съм сигурна колко добре и пълноценно съм се хранила, мислейки, че като е без месо са само салати, паста (разбира се) и някакви зеленчуци просто!
(Прибрах се, и докато готвя няколко вкусотии, продължавам с мислите си) Мързеливата ми страна не се беше потрудила да се сети, че вкусотии, които съм яла на различни места, могат да бъдат приготвени у дома. Ма то човек като си е свикнал на някакви неща, и си се върти в кръга на навика и на обичаите, трудно е да се види по-далеч. Говоря от лични наблюдения, съдейки по мойте действия и как съм разсъждавала, просто се бях ограничила напоследък, малко и от мързел, честно казано. Всичко е един голям цикъл в живота, всичко се завъртя и се повтаря и понякога попадаме повторно в някои състояния и ситуации. Но важното е да се учим от тях и да не повтаряме едни и същи вредни и неприятни модели.
Мароко определено беше един голям шут в съзнанието ми и в задните ми части, поради много причини. 2018 беше наистина хубава година, от много гледни точки, но пък в същото време се бях отупуснала от към хранене, вино и физически занимания. Усещах, че имам нужда да променя някои настройки в себе си, вътрешно и съответно и външно. Мислите ми обикаляха вселената, пусках “молби” и желания и работех вътрешно последните няколко месеца. Не съм от хората, които решават от днес за утре, по-скоро минавам през по-дълъг процес на разсъждения и претегляне, но реша ли – действам! В живота, смятам, че няма правилно и грешно, добро или лошо, до толкова до колкото не пречиш и не нараняваш околните.
Така и без да занимавам никого или да се допитвам безкрайно много, взех решението за Мароко, приех го като отговор на моите молитви (ако така мога да кажа), като прекрасна възможност за мен самата, да си обърна вниманието, от което имах нужда! Звездите се подреждат 🙂
От първата ми стъпка на мароканска земя до последния миг, не съм съжалила за нищо. Всяка минута си струваше и всяко малко изживяване от изгрев до залез беше в моя полза с благодарност, смирение и наслада! Стъпка по стъпка се изчиствах от натрупани шлаки, ментални, душевни и физически. Разбира се това не се случва за 24 часа, нито за една седмица, но вярвам, че положихме основите и енергията, които са ни нужни за промяната. Ровихме, чистихме, освобождавахме, плакахме, смяхме се, сблъскахме се със страхове, притеснения, тревоги, ярост и тъга. Направихме лека полека място за радост, увереност, вяра в себе си и в неповторимите си черти, за още повече смях, надежда и безкрайните възможности, които всяка от нас има. Всеки от нас има безкрайни възможности и нямаме право да си губим времето да бъдем други и да търсим нечие одобрение!
Всяка сутрин ставахме в 8, пиехме чай и почвахме практиката, посрещайки изгрева, с динамични упражнения йога виняса до 10ч, когато слизахме долу на откритата тераса и закусвахме. Закуските бяха слънчеви и пълноценни, енергията се усещаше във въздуха, заредени от практиката, гладни и с радост за предстоящия уникален ден. Всеки ден имахме различни активности, ходихме до Paradise Valley, на около 45 минути от където бяхме, не далеч от градчето Тагазут. Последното е рибарско и сърфистко градче, което е пропито с цветове, аромати (не винаги много приятни де), с влагата от Атлантическия океан, с кучета и котки и арганово масло. Тихо, спокойно и подвластно на приливите и отливите и насторенията на сърфистите 🙂 Ходихме до сука в Агадир, казват, че е един от най-големите, ако не най-големия, и ако не се пазариш (както навсякъде по базарите) ще го приемат като обида дори! Естествено, бяхме погълнати от красивите съдържания в различните бутикчета, усмихваха се, викаха ни, подканваха ни, пазарихме се, ту на английски, ту на френски, ту на арабски 🙂 тръгнахме си с няколко торби, едвам ги събрахме в куфарите, и по някакво необяснимо явление на летището не обърнаха внимание на 6те килограма, които имахме в повече! Ааааа голям кеф, направо излетяхме…буквално и преносно 🙂 Ходихме до пясъчните дюни точно до океана, на час път с кола от Тагазут, изобщо пълна програма 🙂
Но това, което искам да споделя с най-голяма радост е удивлението, което ни превзе от първия момент, от първото ни хранене, за което се грижеха две момчета в къщата, в която бяхме. Хюсеин, който готвеше, ни изненадваше всеки път с нещо ново… без месо, вегетарианско и дори веганско! Да, точно така, само една вечер имахме риба, прясно заловена, и няколко пъти малко сирене, и яйца сутрин. Всичко друго беше сътворено от зеленчуци, бобови култури и зърнени храни. И много подправки! Не мога да ви опиша насладата и радостта, която ни превземаше с всяко сядане на маса. Нямахме търпение да опитаме какво ще ни е сътворил. Отворих си сетивата и ми се развинти въображението и смятам, че няма да мисля повече по същия ограничен начин, защото наистина всичко е в главата ни и как ще го развием и на какви правила ще го подложим.
Разбира се, всеки човек и съответно всеки организъм е различен, може би някои хора не могат без месо, нямат капацитета да опитат, или още по-зле метаболизма им не би реагирал добре, може би при някои хора липсват някои съставки, ензими, и какво ли не друго. Съществува теорията на кръвните групи, според която би било най-правилно да се храним. Ако трябва да избера да я следвам – аз съм А позитивно, и кръвна група А се води тази на вегетарианците. Ето малко повече информация, може да намерите и вие онлайн доста статии по темата. Но каквото и да пробвате, опитвайте се да слушате тялото си и, какво се случва с него, как се чувствате след всяко ядене, ако имате съмнения за някои храни, премахнете ги за известно време, вижте дали сте по-добре без тях и така докато не намерите своя собствен баланс. Аз лично обичам да ям всичко, но осъзнах, че наистина се чувствам по-енергично и леко и добре като не ям месо, въпреки, че обичам, както и обичам всякакви салами, суджуци, сирена и т.н… но не винаги означава, че ми вляят добре! Така че, сега като осъзнах някои неща, ще се опитам да балансирам межу двете, просто ще намаля приема на меса под каквато и да е форма, и ще се развихрям в кухнята! Ето например няколко рецепти, които си записах от Мароко… тиква с леща и броколи и карфиол с картофи и кашкавал.
Ще следват още рецепти от Мароканското ми изживяване 🙂
#infoodveritas
Снимки и текст: Адриана Гюзелева
Скъпи, кулинари, искате да си причините сетивно и кулинарно удоволствие в деня на влюбените, независимо дали празнувате или не? Аз лично, не съм привърженик на този празник и на подобни маркетингови упражнения, но защо да не се възползваме от вкусотиите, които предлагат хубавите ни ресторанти…. ето и няколко предложения.
Започвам от един от любимите места в София, където и ние ще бъдем – Niko’las 0/360, където предлагат две различни менюта – месно и рибно, акомпанирани с балончета, шампанско (по желание). 14ти в Niko’las – нито ден без балончета.
А в новото попълнение на ул. Оборище, ресторант In Focus, предлагат разнообразни вкусове и аромати, с избор между ципура, патешко магре, шоколадова тапенада, стек от целина, сърдечна салата и други вкусотии.
в I rituali, ще отпразнуват не Св. Валентин на 13 февруари, но виждам, че местата са изчерпани, и са обявили друга дата за приятна Инди вечер, с ухания, чай и рисуване с кана от Mehndi Bai MANU
В ресторант Космос предлагат два вида меню – месно и вегетарианско.
В ресторант Петрус залагат на кратко и ясно меню, което е по-скоро за консумиращи месо 🙂
В ресторант Виктория Ловен парк, ще ви посрещнат и допълват настроението с цигулка и пиано.
В ресторант Ahora на Севда Димитрова, ще може да се насладите на игриво меню, колоритни малки предложения за amuse-bouche и пенливо френско вино.
В ресторант Кото, разиграват с меню за нея и меню за него, и отново много френски мехурчета 🙂
В ресторант Andrè, предлагат разнообразие от варианти на менюто, което са приготвили за деня на Трифон Зарезан. Може да изберете колко ястия ще си похапнете.
Вижте какво сезонно и с любов ще забъркат в ресторант Багри
Уважаеми, кулинари, предлагам на вашите сетива още една от рецептите, на които се наслаждавахме в Мароко. Да, отново вегетарианска, ако трябва да сме точни – веганска, тъй като няма нищо животинско в тази. Има само броколи, тиква, леща, лук и подправки. Но е много много много вкусно! 🙂
Уважаеми, кулинари, ето че стигнах и до няколко от рецептите, които успях да си запиша и да запомня, от многото вкусотии, с които ни гощаваха в Мароко.
Това ястие е семпло, но много вкусно и е за всеки, който не може да живее без подправки 🙂
Текст и снимки: Адриана Гюзелева
Скъпи, кулинари. Правенето на ризото ми е слабост, и вчера отново импровизирах, въображението ми отново проработи. И така, малко карфиол, малко орехи, няколко подправки, правилният сорт ориз, малко масло и готово! Нова рецепта за ризото – ето както следва…
Карфиол
Преди да започнете да се занимавате със самия ориз, в тиган добавете малко зехтин и две склилидки чесън. Нарязаният на ситно карфиол добавяте заедно със сол и черен пипер (аз ползвам този, който си закупих от Мароко и е невероятно ароматен, разбира се може да не слагате ако не обичате). Затваряте за две минути с капак, разбърквате и готвите за още няколко минути докато омекне леко. Слагате на страна карфиола.
Оризът
В същия тиган, който може само с малко хартия да забършете, изсипвате ориза, разпределяте го по цялата повръхност на тигана, оставяте 2-3 минути да се запече докато разбърквате. Добавяте малко зехтин, разбърквате. Когато е леко запечен вече, добавяте бялото вино докато се изпари алкохола. Разбърквате и намаляте силата на огъня и почвате да сипвате по един черпак бульон (най-добре сами да сте си го приготвили) или топла вода (за това ризото точно така направих, само с топла вода). Във втория случай проверете добре как ще е на сол и подправки самия ориз. Аз добавих куркума, лют червен пипер и малко черен пипер. Разбира се, настроих и на сол. Продължавате да добавяте черпаци вода или бульон докато ориза се свари "ал денте". След 3-4 черпака добавяте карфиола и разбърквате.
Точно преди да загасите котлона добавяте настръганото пармиджано или грана падано, както в случая, а ако искате по-наситен вкус пробвайте с пекорино. Разбърквате и изгасвате котлона. Тогава, докато още е горещо и все още малко кремаво, добавяте маслото и с бързи движения разбърквате. Сервирате топло димящо, поръсвате с още малко орехи и малко зехтин!
Buon appetito и наздраве, например с едно от най-прекрасните вина, които съм пила - италианското Edda, което Кино и Вино предлагат в тяхното богато портфолио. Edda на южнияшки диалект от регион Пулия (токчето на ботуша) означава "тя" (lei, ella - edda). Edda е балансирано съчетание на сорт Шардоне с няколко други местни сортове. Такова вино не сте опитвали, и дори да не сте любители на Шардоне, каня ви да го опитате 🙂
Текст и снимки: Адриана Гюзелева
И тази година празнуването на Трифон Зарезан ще започне от центъра на столицата с един Софийски квартален Tour de Зарезан. Не го изпускайте, записвайте и си освободете деня 🙂
След много успешното първо издание през изминалата година и този път Българската Асоциация на Независимите Лозаро- винари, няколко магазина и заведения, отдадени на мисията популяризиране на Българското вино и много винарни членове на асоциацията , се обединяват за едно специално събитие, с което ще стартират отбелязването на Трифон Зарезан.
Тази година събитието ще се проведе на 09.02 /събота/ от 12 до 19ч., а домакините са вече 5 обекта, в които сме свикнали да пием качествени Български вина.
Във втората събота на Февруари любителите на Българското вино ще имат възможност да се срещнат с представители на 19 изби- членове на асоциацията, на пет различни винени локации. Всички те ще имат свои представители на място, които ще разкажат повече за избите и работата си и ще представят по 2 вина.
Посетилите празника ще имат възможност да опитат около 38 различни вина, а ако съберат печати от посетени четири локации по техен избор, ще могат да участват в томбола със страхотни винени награди!
Качественото българско вино е само на една ръка разстояние от вас- в квартала, в местния магазин, във винения бар- опознайте го!
————————————–
Българската Асоциация на Независимите лозаро- винари е млада и активна организация с нестопанска цел, обединяваща лозаро-винари (предимно семейни предприятия) от различни райони на България, които правят всичко от А до Я: грижат се за лозето, берат гроздето, произвеждат виното, продават бутилките под собствено име/марка. Асоциацията е член на Европейската конфедерация на независимите лозари – CEVI
Програма на събитието и участници:
Магазин само за Българско вино Vino Orenda Wine Shop– пл. Руски паметник, бул.Македония 50А /вход от към бул.Скобелев/:
Винарна Орбелия
Вила Терес
Шато де Берже
Трастена
Винен бар Grape Central – ул. Цар Самуил 45
Вила Мелник
Еолис Естейт
Заара Естейт
Винарна Мараш
Магазин за български сирена, деликатеси и вина Купаж– ул. Солунска 42
Боровица
Винарна Братанови
Винен проект Мелвино
Ресторант Бистрело– ул.княз Борис I №66
Винен проект Виа Верде
Вила Басареа
Винарна Кайнарджа
Биовинарна Орбелус
Шато Коларово
Магазин за Българско вино Enjoy Wine– ул. Цар Шишман 19
Вила Юстина
Винарна Присое
Винарна Рупел
Повече информация ще намерите в ивента на празника във Фейсбук.
Хаштаг: #tourdezarezan
Скъпи кулинари, вече знаете, че италианската кухня си ми е най-голямата слабост!И така, явно наистина имам голяма доза вдъхновение от както се прибрах от Мароко, хрумват ми интересни рецепти, сетивата ми се свързват и напират да готвя 🙂
Една много разпространена рецепта е паста с водка и съомга…скандинавска работа, или руска? Класическа рецепта от 80-те години в Италия, родена е в Болоня или в Ню Йорк? Едно нещо е сигурно: не е измислена в Русия.
Произходът на това ястие всъщност е загубен в легендата, или по-скоро в две легенди: според първата, през 70-те години ресторант Данте в Болоня изобретил ястието, което било приготвено фламбе директно пред гостите. Втората приписва създаването на рецептата на главен готвач в Ню Йорк, което вероятно би обяснило защо рецептата все още е толкова успешна в Щатите днес.
Опитайте със студено бяло вино Соаве, 100% сорт Гарганега, район Соаве - регион Венето. Изба Villa Mattielli, може да го намерите ексклузивно при Кино и Вино
Текст и снимки: Адриана Гюзелева
Design by ThemeShift.
