Има нещо магическо от хилядолетия, от както времето е такова, каквото го познаваме, дори и преди да определим часовете и календара, за да си наложим сами контрол. Магията на сезоните. Хората са живели следвайки слънцето, луната и звездите. В някакви моменти и на някои географски ширини са знаели повече от колкото в днешно време. Живели са естествено, подчинявайки се само и единствено на природата. Очаквали са с нетърпение слънцето, да се излюпи от летаргията и да започне да затопля земята, на която са ходили. Животните също са сънували докато не усетят първите топли лъчи. Всичко се събужда, всичко разцъфва, животните, хората, надигат глава към небето и се усмихват. Всичко става по-леко и приятно, всичко става лежерно и всичко тъмно и негативно изчезва някакси.

Има и магия в някои определени места, с такава енергия, която събужда сетивата, която гъделичка сензорите по цялото тяло и те кара да се чувстваш жив и влюбен в живота и да искаш още и още.

Познавах ресторант La Casa от преди няколко години. Както често се случва с много неща в живота, изостават назад, не им се обръща внимание в даден момент. Но аз съм човек, който обича и иска да пробва, да опитва, да вижда, за да мога да реша за себе си. Опитвам се да съм така във всичко, с музиката, с филмите, с изкуството, с пътуванията и с храната и ресторантите, разбира се. Понякога е трудно, когато има вълна от хора, които казват нещо, на които се доверяваш, но е още по-хубаво когато успееш да се абстрахираш от всякакви мнения и влияния и да си изградиш сам собствено мнение. Вярвам, че в България има нужда да се развие и клиентската култура в ресторантите. Когато говорим за културата на храната (за което често наблягам в In Food Veritas), вкючва абсолютно всеки аспект на 360 градуса. Но това е друга тема, за която ще говорим друг път. Сега бих искала да споделя с вас, за рубриката #alacarte малко повече за това красиво бижу в центъра на европейската столица София.

• 

• 

Както споделих преди дни в пост във Facebook, бях много приятно изненадана от обстановката, градината и храната. Попаднах в момент на транзиция…смяна на менюто, отворена градина, но все още лошо време, и докато пиша виждам, че все още София е в капана на дъжда и на не толкова пролетното време, но това не пречи, защо? Защото градината на La Casa може да е открита, както и закрита и затоплена, така че не се колебайте, направо си запазвайте маса 🙂 p.s.: ще участват и в Sofia Restaurant Week. Трябва да сме над нещата, а не да се оставяме alla depressione 🙂

Харесва ми концепцията, която следват. От няколко месеца ресторантът е с нова собственост и наблягат на „домашния“ вкус. Бях сядала да обядвам февруари месец и бях опитала няколко много вкусни ястия, наистина с домашна нотка, нормални порции, без излишни претенциозни детайли. Имаше кюфтета, кебапчета, агнешко, пълнени чушки, много приятна кухня с балкански привкус. Сега минават малко на запад, по-свежо и леко, средизменоморско и морско/планинско с доста италиански аромати, и то не банални и познати на всички рецепти. Видях и опитах някои вкусотии, които и аз не бях пробвала в целия ми италиански живот 🙂 а това издава доста за креативността и мисълта, която стои зад идеите на менюто. Някои хора са пътували явно 🙂 хареса ми… да видим какво ще сътворят финално!

Любопитна влязох в градината, и след два часа излязах наистина заинтригувана. Както би казал Лео ди Каприо във филма Джанго – “You had my curiosity, now you have my attention”. Знаете, че пиша за места и неща, които ми харесват и от които съм впечатлена. Дали е общо мнение, дали други го харесват, не знам и гледам да се абстрахирам. Винаги за всяко нещо ще има противници и хейт, знаете! Не вярвам, че някой е в позиция да хейти и да раздава правосъдие, но за съжаление, много хора, подплатени или не, се изявяват по този начин. Не си дават сметка какво правят, как унищожават всичко още повече. В България е нужно единение, не разделяне! Не съм последната инстанция и моето мнение не е меродавно, всеки ще може сам да си прецени. Аз изказвам всичко, което ми предава емоция и ми е приятно да я преведа към вас 🙂 Ако мога да съм полезна в изграждането и покачването на една по-ясна култура и красиви идеи относно храната и всичко, което я заобикаля, съм най-радостния човек!

• 

• 

Връщайки се на ресторант La Casa, трябва да съм честна, наистина ме грабнаха, с атмосфера, обслужване, храна, винена листа. Почуствах се уютно и на място, нямаше нещо, което да ме подразни. И най-вече ме зарадва това, че за предстоящия сезон ще е тематично италианско, и се изненадах от някои ястия, които както казах и аз не бях опитвала. Например сардини в сладко-кисела марината от кедрови ядки, лук и стафиди – типична венецианска рецепта „alici/sarde in saor”.

• 

• 

От това, което опитах и видях като предложения, ще има за всеки вкус, ще има и за най-изтънчените непцета – сотирани скариди със самбука върху финокио или талиата от риба тон с пресни картофи и аспержи, както и за тези, които искат нещо по-наситено и питателно – лампредотто, сандвич с телешко шкембе, типично от Флорентинската кухния. Друго, което ми хвана окото е „паста в пита пармезан“, не е отбелязано каква точно, но съм много любопитна да я опитам следващия път. Стигаме до основните, ето отново нещо за силните стомаси – телешко шкембе по Флорентински и телешки дроб по Венециански. Нещо много важно, оставили са менюто от дървените въглища, така че очаквайте фурии в градината и мисля, че обмислят красиви и вкусни събития за уикендите, и не само.

• 

• 

• 

• 

Il piatto forte на ресторанта (силното ястие) е градината! Искате да избягате от лудницата и шума? Това е мястото, което ще искате да обитавате през настоящия и следващия сезон, може дори само да си седите да четете книга, да пиете кафе, да опитате някое хубаво вино, може да си правите както и работните, така и приятелските срещи. Чудно място за вашия празник, несъмнено!

• 

• 

• 

• 

А аз съм толкова щастлива, че около пространството ми на Раковски, има толкова хубави ресторанти 🙂 и в тази градина ще вися много 🙂 ще се виждаме там!

Текст и снимки: Адриана Гюзелева