Алиса в страната на чудесата или вечеря на сетивата

by , on
Jun 27, 2019

Малко неща в живота могат да ме разклатят общо взето. Мога да го кажа, бидейки на 33, тоест доста неща са ме подложили на тест и на откровения. Разбира се, с това не казвам, че съм видяла всичко или че са ми се случвали отвратителни неща. Просто живот! И разбира се, числото няма никакво значение, човек е това, което е живял и това, което показва от душата си. Много хора не достигат изобщо до душата си, и са нещо друго, за съжаление! Живеем постоянно в и със страховете си, което ни отделя все повече и повече от самите нас, бягаме от себе си от страх да видим някои не толкова позитивни страни. Бягаме защото мислим, че не можем да се справим със себе си, не искаме да се сблъскаме със себе си, и поради тези причини търсим в другите хора същите тези негативни страни и влизаме в конфликти с другите. По-лесно е и по-възгордяващо със сигурност! Но който е безгрешен, нека пръв хвърли камъка 🙂 Говорейки за страховете си, всички имаме такива битови, от които трудно се оттърваме, всички сме малко “control freak” под една или друга форма. Мислим си, че много неща зависят от нас и че всичко и всеки ще се съобрази с нас, но не е така. Хубаво е да се научим да “let go” и да имаме колкото можем по-малко очаквания, особено от хората.

Малко се забавих с този текст, но супер много неща се случват в живота ми, ангажименти и събития се преплитат и не мога винаги да събера мислите си, за да напиша каквото искам.

Преди месец всъщност участвах и присъствах на едно ново (за нашите ширини) събитие. Сетивна гурме вечеря. Повече не знаех, освен познанството ми с идеатора на това приключение – Алекс Гоцев. Другото, за което бях информирана е дата, час и място на срещата. С кого – не знаех. Само това: “Оглеждайте се за приказен герой! “
“Първо приключенията – каза Грифонът.

 – Обясненията отнемат толкова ужасно много време”

Намерих приказния герой – лудият шапкар 🙂 Почакахме още двама участници – Силвия и Теди Кацарови, много симпатични готини печени дами. Качихме се в автомобил, след което ни превързаха очите, за да не виждаме къде отиваме.

Ето тук, дойде моят момент на “control freak” поради няколко причини. Едно – аз съм шофьор и обичам да карам и да ме поставиш на дясната седалка без да виждам къде и как отиваме – ад! Второ, защото съм човек, който забелязва много детайли и неща, които по принцип се изпускат от много други хота! С две думи, беше предизвикателство и го приех без коментари. Стигнахме на мястото, отвориха ми вратата и две меки плюшени ръчички поеха моите и ме придружиха крачка по крачка през една врата и ме настаниха да седна, същото направиха и с моите две спътнички Силвия и Теди. Виждахме само силуети и движение, нищо конкретно. Започнаха да обикалят около нас в пълна тишина, да ни ръсят с розови цветя, във въздуха се вихреше уникален розов аромат. От време на време приближаваха до ухото ми тиктакащ часовник – времето тече неизбежно. Всеки един миг е в миналото. Наслади му се, помислих си аз. Без очаквания и излишни трепети и надежди. Просто бъди заедно с времето. В един момент приканиха, без говор (всичко се случваше в абсолютна тишина) Силвия и Теди да ги последват. Дойде още един персонаж – заека, те го последваха в дупката. Изчезнаха и настана отново пълна тишина. Докато в един момент седна до мен някой, едно момиче, което започна да ми чете Алиса на сръбски…. казах си – защо? Беше неочаквано със сигурност. В последствие ми бясниха, че момичето е сръбкиня 🙂

След малко двете меки плюшени ръчички отново ме хаванаха и най-после ми махнаха покритието от очите и видях заека 🙂 който почна да ме пита дали съм видяла Алиса и дали аз съм Алиса. Носеше един голям часовник и беше притеснен 🙂 Влезнахме в дупката. По тунела ми липсваха “шкафовете и лавици за книги. Тук-там […] географски карти и картини, окачени на гвоздеи…” Познато ли ви е? Естествено 🙂 Малко на дясно, малко на ляво, търсихме Алиса. Тя се появи, плачеше и избяга 🙂 Озовах се пред една супер малка вратичка и трябваше да изпия еликсир, за да мога да мина. Дали? Отпийнах…. сладко и приятно. Дали станах малка? Ще оставя на вашето въображение…. В крайна сметка със заека намерихме един друг обход, за да преминем от другата страна 🙂

И така, преминах от другата страна, по пътя си срещнах още няколко приказни герои, като гасеницата и Херцогинията, при която хапнах от пиперливата супа, поднесена в чаена чаша във вид на много наситен на вкус и консистенция бульон, поднесен с хапка свинско панирано.

Така стигнах и до царицата и нейното игрище. Тук ми липсваше малко екшън между героите…заека трябваше да се появи отново, както и Цария и малко повече взаимотношения между всички.

Напред в различните измерения и пластове на съня, се озовавах с различните фантастични герои, които много мечтателно ме напътстваха и ме канеха да играя с тях и да опитвам чудовати хапки.

За мен много интересно и вдъхновява що събитие, което се надявам, че се развие с различни тематики и емоции. Нещо ново е, различно и вярвам, че може да стане доста голямо. Като цяло това, което ми липсваше като елемент е подчертаването на факта, че това е сън и може би една по-дълбока работа на психологическо ниво, така че още повече и все повече да се предизвика човека, който навлиза в различните измерения. Повече взаимодействие между различните герои и пластове на съня, както и повече сетивна игра между вкуса, обонянието и допира. И на края би било супер да се разкажат различните впечатления и изживявания между участниците. Това преживявание има много голям потенциал, който може да се развие във времето, както за възрастни, така и за деца с друг тип приказки.

Желая им успех, знам, че септември месец ще има нова версия, със сигурност подобрена и още по-фантастична!

Бейби калмари със синьо сирене Dorblu

by , on
Jun 13, 2019

Бейби калмари със синьо сирене Dorblu

Ingredients
  

  • 500 гр бейби калмари
  • 1-2 скилидки чесън
  • 50 мл бяло вино
  • магданоз
  • 120 гр синьо сирене Dorblu
  • зехтин

Notes

Почистване и измиване на калмарите:
Измийте добре калмарите под течаща вода. Премахнете внимателно главата с пипалата и я оставете на страна. Премахнете от тялото прозрачния хрущял. Измийте добре вътрешността и премахнете вътрешностите.  С един малък нож направете цепнатина от външната страна на тялото и премахнете външната прозрачна "кожа".  Вземете отново главата с пипалата, разтворете ги навън и премахнете "човката".
Как да ги сготвите:
В загрян тиган, сложете малко зехтин и скилидката чесън. Добавете калмарите и разбъркайте 1-2 минути на всички страни. Добавете виното, разбърквайки докато се изпари алкохола. След това намалете силата на котлона и продължете да готвите за 5 минути. Добавете синьото сирене Dorblu, разбъркайте хубаво докао се стопи и се хомогенизира с калмарите.
Загасете котлона и добавете магданоза нарязан много на ситно.
Сервирате топло със студено вино! 🙂

Една плодородна Добра Година

by , on
Jun 12, 2019

Скъпи, кулинари! Вече знаете моята емоционалност и следвайки ме знаете отношението ми към хубавото и красивото, а да не говорим към вкусното 🙂

Последните 6 месеца за мен бяха много интензивни и по всичко личи, че ще продължава да бъде така, да сме здрави и живи. Хванала съм личния ми път и се отдавам на себе си с пълна сила, следвайки вътрешния глас, който много често беше заглушен, но от 2 години насам нещата се променят. И когато променяш настройката и енергията, почват да се случват по-различни неща от обичайните, да срещаш нови хора, за които се чудиш как не си ги срещнал по-рано. Но всичко с времето си 🙂

Помните, че ви споделих как Мароко постави една нова следа в личното ми израстване и мигновено енергиите се размърдаха, звездите и планетите се събраха във възможно най-добрата комбинация. Осъществихме Concept Urban District, и покрай него всичко лавинообразно почна да се материализира 🙂

Така се случи и с няколко ресторанта, с които си сътруднича, в случая ще обърна внимание на Добра Година, който отвори врати по същото време, в което и ние отворихме. Намира се на точно 120 метра от нас и едно прекрасно изпълнено с добра енергия място. Как се случиха нещата – просто стечение на обстоятелствата. Енергията следва хората!

А именно тук на ул. Раковски в периметър на няколко стотици метри, има невероятна енергия, която се е завъртяла от доста време, за мен лично преди 10 години. Но това е тема за друг текст. Става дума, че този участък на улицата е генератор на много добри идеи и на материализирането им. Както в случая ресторанта Добра Година.

От първият момент усетих един по-различен дух от 90% от заведенията в София и България, усетих една автентичност и непринуденост. Това бяха първите инстинктивни впечатления от мястото и хората, които го ръководят и работят. Първото ястие от менюто, което опитах преди около два месеца, няколко дни след като бяха отворили врати, беше салата Цезар. Защо? Защото по принцип е класика, но имаше доста впечатляваща и необичайна съставка, така звучи – Цезар салата с опушено пиле и речни раци. Две неща правят впечатление, “опушеното” пиле и речните раци. Някъде да сте срещали такъв Цезар? 🙂 Не се срещат често като цяло речните раци, аз самата бях пробвала един единствен път някога някъде, дори не помня къде (смея си се сама докато го пиша, толкова ми е главата, а и напоследък имам проблем с паметта). Та, искам да ви кажа, че от първото ми сядане емоциите ми и усещанията бяха напълно позитивни – обстановка, обслужване, храна и винена листа. С голямо увлечение ми бе разказано всичко за концепцията и наистина си личи, че е мислено и е вложено внимание и смисъл! Което може само да ме радва, защото да попаднеш на място, от което от първи миг да имаш добро впечатление, за съжаление, и го подчертавам, в България е все още рядкост! За това за мен е винаги една малка голяма радост и се чувствам като дете 🙂

Минават няколко дни и отново съм там и започвам да опитвам всичко друго. Като ми дойдат приятели на гости в консепт-а, запазваме в Добра Година, аз съм се ентусиазирала и водя и пращам приятели. Така се случва само с няколко места в София (броят се на пръстите на ръцете)… Опитваме от всичко, поръчваме различни вина. Доброто настроение продължава да витае.

Сега, да кажем, че сте много гладни и сте компания от няколко души, просто си поръчайте различни ястия и опитвайте. Така са приготвени, че може да си боцкате хем от всяка съставка по отделно, за да я усетите, хем да си направите експлозивна хапка от всичко, от което е сглобено ястието. Може да изпаднете и в лека еуфория. Не се притеснявайте, любезните и подготвени млади сервитьори ще ви съдействат 🙂

Виждайки тези снимки, не знам дали има нужда да кажа нещо повече…. Мога да опиша усещанията си и всичко, което ги придружава и създава. Може би както всеки други ресторант и както всичко в този живот, той няма да се нрави на всеки. Ще има и такива, които ще намерят недостатъци във всяко едно нещо, ще мрънкат, защото много знаят и защото са специалисти по всичко вероятно, или ще има и такива, за които просто не е тяхното. Може би, може би, ама надали…не знам, моето мнение не е меродавно и не се интересувам кой знае колко от хейтърите и “контра” хората. Достатъчно осъзнато самочувствие имам, за да заявявам какво харесвам, никой не е длъжен да се съгласява. Но ако се замислите, наистина всичко е относително и е до вкус и предпочитания, и в България и до няколко други фактора, които са сатирични!

Добра Година е едно хубаво и добро място за едно цялостно преживяване, можете да сте сигурни, че не е гурме и твърде изискано. Цените са съобразени с качеството и работа, която седи зад всяко ястие. Ще може да опитате домашна лютеница, свински уши, телешко сърце, саздърма, качамак, вариация на шопска салата (защо не), печени чушки, и много други вскусни блюда, с настроение и въображение. Шеф Дани Спартак, Светлана Илиева и целия екип се справят чудесно, наистина. Винената листа е напълно съобразена с ястията, набляга се около 80 % на български вина и останалото добре подбрано от стар и нов свят от сомелиер Йордан Кирилчев. Цените са отлични! А на офицалното откриване имахме честта да бъдем напътствани от Благой Кузмански, който е на път да вземе титлите Master of wine и Master Sommelier, може би най-младия в България. Стискаме му палци!

Щастлива съм от всичко, което се случва и от хубавите хора и места около мен. Хабитатът мие пълноценен 🙂

Ще ви чакам при мен или в Добра Година 🙂 Наздраве!

Текст: Адриана Гюзелева - Снимки: Адриана Гюзелева и Добра Година
BulgarianEnglishItalian