Вино и компания в сърцето на София – Wine & Co.

by , on
Aug 27, 2019
wine & co.

Когато живееш в столица и/или голям град и си свикнал да живееш в големи градове, обикаляш света и търсиш разнообразие на предлаганите услуги и продукти, и си човек, който оценява хубавата храна и напитки, то тогава има места, които не могат да липсват в една градска обстановка. София не е космополитен град, но пък е Европейски град, с Балкански ноти и доста голямо културно разнообразие.

Градската среда и кулинарния хоризонт доста са се променили последните 10 години. Аз лично имам по-добри наблюдения от последното десетилетие, защото от толкова живея в София. Другите ми източници на информация са от приятели и хора с техните истории и легенди. Така че се позовавам на собствените си наблюдения, знания, усещания и емоции. София е моят град, и съм някакси ревнива за хубавите ни неща, критикуваща тези, които не са ок, и колкото ми е възможно бранеща репутацията й. Понякога е трудно, но пък друг път, като има нещо много хубаво, много приятно, много ново и нетипично, тогава съм на фронта, първа линия 🙂

Такъв е случая с едно от любимите ми места, ако не и любимото, когато става въпрос за вино, атмосфера, настроение и отношение – Wine & Co. До сравнително скоро липсваше точно такъв тип място, което съчетава вино магазин, винен бар, място за дегустации, пространство за събития. Мястото на три нива е на ъгъла на ул. Солунска и ул. Ангел Кънчев – просто топ локацията. Има една интересна енергия, която не може да се определи с точност каква е. Когато отидеш там, те посрещат с усмивка и вежливо те питат “Днес какво ще бъде?”, и вече след третото посещение, и след като сте си говорили, споделяли мнения, имали различни дегустации, знаят горе долу в каква посока да те насочват и въпросът преминава към “Искаш ли днес да опиташ…?”. И така, наливат ви от питието, което искате. Да, от всяко едно питие, което виждате на рафтовете, разбира се с малки изключения, които се изразяват в някои много специални реколти или резерви на дадено питие. Може да си го изпиете на бързо на самия бар, където е и касата, след работа например, или ако имате 15 минути да изгубите между срещи и сте запален винар или колекционер на сетивни емоции.

Всеки ден може да опитате нещо ново, или просто да си пийвате обичайното. Вината са около 1800, което ще ви отнеме около 5 години да ги опитате всичките, при условие, че влизате всеки ден 🙂 Искате да опитате онзи ром, който е точно като изваден от Карибски Пирати, и не сте виждали другаде, или онази водка ей там на онзи рафт, за която вашия най-добър приятел ви е говорил, но не сте намирали. Това е мястото.

Да кажем, че имате романтична среща, но тя ви е първата. Вечеря е много ангажиращо, обяд твърде лежерно, кафе твърде предпазливо. Виждате се към 18, 18:30 в Wine & Co. Всъщност още докато уговаряте срещата си ще разберете дали другият човек е на вашите вълни. Ако възкликне “Оо, супер, обичам вино и да пробвам нови места” или “О, познавам това място, много ми харесва, хайде”, тогава нещата започват обещаващо. Срещате се, опипвате почвата, оставяте другия човек леко да загатне какво обича или какво не обича. На бара винаги ще ви дадат да опитате една глътка от дадена напитка, ако не я познавате, за да може да сте сигурни в избора си. Да кажем, че сте се спряли на онова ваше любимо бяло вино, което пък другия човек не е опитвал, но много е искал. Още е лято, излизате навън, сядате на бъчвите или на обособените бар плотове.

Не сте яли от обяд, и двамата сте гладни, но така някакси срамежливо, предлагат ви няколко вида плата, със сирена и мезета. Взимате разбира се. Изпивате първата си чаша. Атмосферата е ведра, слънцето залязва, полъхва един лек бриз. Поглеждате се. До тук добре. Да поръчаме още две чаши? А защо не бутилка? Ама този път ще опитате нещо друго. Вече е 19:30, мястото внезапно се е напълнило. Четвъртък е. Разбирате, че има дегустация в този ден. Четвъртъците са дегустациите в Wine&Co.

Например точно този четвъртък, 29 август, ще се дегустират бели вина от Балканите. Хммм. Много интересно и почти неовладяна територия за вас. Защо не. Ама преди малко сте си отворили цяла бутилка. Няма проблем, затварят със специална тапа и ви я пазят в хладилника. Може и за следващ ден.

Слизате на долния етаж, където най-често се провеждат дегустациите. Вече има хора, насядали по няколко маси, с подредени чаши. Кипи една много определена вибрация, на много различни хора, свързани от едно нещо. Семпло нещо. Любовта към виното. А виното, знаем, е живот 🙂 Така, каня ви четвъртък да се присъедините към дегустацията, запазването на място е силно препоръчително 🙂 След дегустациите, настава още по-приятен момент, всички се събираме навън на бъчвите и масите, присъединяват се още приятели и случайни минувачи, и още приятели.

Вариант за по питие след вечеря? Ама разбира се. You are more than welcome, както се казва 🙂 Ще видите как се отварят бутилки пенливо вино по метода “sabrage” – от sabre, сабия. Ще срещнете артисти, певци, художници, пънкари, светски и още много весели лица, както и една малка общност от любители и професионалисти винени ентусиасти, която се подхранва от общи възгледи, от любопитство и желание за нещо по-добро и със сигурност качествено, което тук получават. Необезпокоени си отпиват от току-що откритото “онова испанско вино”, за което са чували. Или прекрасно българско вино от тази малка невероятна изба.

Звън на чаши, почти незабележимият танц с бохемски стъпки на Митко и Наталия, които обгрижват всички гости с неустоими усмивки и лафове. Магнетичното присъствие на Стамат, собственика, който с лекота се носи из пространството и със своя смях ще зарази и най-нацупения герой. И другите усмихнати лица на екипа.

Сега е лято и всичко е безвремие, а в Wine&Co. усещането е подсилено от чувството на всички, че всеки миг е безкраен и от желанието ни и копнежа тази енергия да не свършва. Тя няма да свърши, дори когато лятото бързо, но неусетно премине към есен, и когато започнем да слагаме шалове, жилетки и затворени обувки. Енергията ще премине вътре, на топло и уютно, и не се безпокойте, има достатъчно пространство да събере всички желаещи.

Горното ниво е открито, обзаведено с една голяма масивна дървена маса, където също може да дегустирате, в същото време да хвърляте едно око на входа, кой влиза 🙂 Надвесен точно на “балкона” на горния етаж е и бар, на който съвсем клюкарски може да си прекарате известно време.

Връщайки се на долния етаж, има един все още необработен диамант. Помните пространството за дегустации… там на същото ниво, зад една масивна дебела бронирана червена врата (останала от трезора на банката), се открива още един малък голям свят. За най-смелите, както и за най-романтичните. Един винен трезор ще се открие пред вас, който все още се изпълва с редки вина от цял свят, съхранени по възможно най-добрия начин на най-подходяща температура. Ако се чудите какво да подарите на любим човек, тук може да ви организират лирична вечеря с уговорено меню и вино по ваш избор, от 1800-те етикета в магазина. Също така, да кажем, че работите с важни за вас клиенти, и искате да оставите отпечатък и да покажете нещо по-различно, може да се организира специална частна дегустация, до 4-5 души с вина от селекцията в трезора.

Предстои продължение, за хубавото и вкусното в живота. Това ще е и мястото за зимата! Ще ви чакам там 🙂

Текст: Адриана Гюзелева
Снимки: Петя Чолакова и Адриана Гюзелева

Къде и какво в Ню Йорк

by , on
Aug 22, 2019

Започнете in grand. Качете се на някой руфтоп бар, както аз сторих още първия път. Един от култовите rooftops – 230 Fifth Rooftop, може би и най-големия.

Други руфтопс, които съм посетила са:

Продължавам с азиатските места, които са колкото звездите в небето. Безкрайно много 🙂

Място за пици. Отново безкрайни, но ще отбележа няколко.

Тези двете пицарии, са двете които една срещу друга, и на които винаги има опашка!

Big Brooklyn

by , on
Aug 8, 2019

Бруклин е огромен. Цял град сам по себе си, с над 2,5 милиона жители. Миналите два пъти бяхме обиколили само най-туристическите места – Dumbo, Brooklyn heights, с гледките и готините заведения и преустроени кейове с голям артистичен/бохо/ъндърграунд дух и невероятни гледки към Манхатан. Пленяващо е и винаги ще се връщаме, така и сторихме, но има и някои места извън туристическия радар, за които си струва пътуването и отбиването, поне един път. Защото само така ще разберете за истинския живот, за хората, за стотиците истории. Естествено, ако това ви интересува. Ако ли не, си оставате по установените пътища 🙂

Върнахме се в два последователни дни, единият го посветихме на два не толкова популярни квартали – Williamsburgh и Bushwick. Стигнахме и до един квартал, който реално няма нищо интересно, но там се срещнахме с нашия гид от предишния път, с която правихме Secret food tour. Прекрасна дама, Бриджет, с която се свързахме, защото ни беше казала, че ще има такъв тур и в Бруклин. За съжаление още не го бяха подготвили, но пък решихме да се видим с нея за закуска и да ни разкаже малко повече именно за нейния квартал. Нейния квартал в Бруклин е Bensonhurst. Видяхме се за закуска в една типична закусвалния, извън градската натоварена обстановка, извън каквито и да било препоръчани заведения или места, където турист не е стъпвал. Но ние сме си така. Обичаме да усетим духа на града. Автентичният. Суровият. Истинският и не винаги толкова красивият, напудрен и надут понякога. Тук са далеч от космополитния живот, далеч от натрапчивия шум, далеч дори от спиращата дъха гледка на манхатанските скайскрейпъри. Усещането е като да си в друг град, навсякъде но не и в Ню Йорк. Поне не такъв, какъвто го познаваме, дори само и от далеч, от филми и снимки.

Бруклин не е имал винаги добра слава, малко като Харлем е бил гледан със съмнение и със снисхождение. Но времената се менят, животът е динамичен и хората се отварят към нови хоризонти. Ако едно време е било подценяван, то сега и през последното десетилетие (най-малко), Бруклин се превръща в артистичен, кулинарен и културен хъб, център, около който се върти голяма част от НюЙоркската мовида.

Така, след закуската ни с Бриджит в типична закусвалния, взехме отново метрото за да се предвижвим към Bushwick, който е популярен със своя street art. Защото Ню Йорк не може да съществува без уличното изкуство, и най-вече murals (графитите по стените).

Американски пухкави палачинки с яйца и бекон. Grilled cheese – запечен (запържен) хляб със сирене и шунка. Две от типичните американски закуски.

Всъщност Бушуик има много дълга история на падения и ренесанси през вековете, още от 17и век. Интересна е за цялостната картина на Ню Йорк. Ето малко повече история тук от 2008 година. А тук малко по-скорошна и съвременна информация за променящя се квартал, еклектичен и цветен.

Още при първото пътуване до Щатите си бяхме набелязали някои места, но толкова неща могат да се случват и на толкова места може да се ходи, че понякога е трудно да спазваш целия план. И за това, този трети път без план, ни позволи да разузнаем още повече неща и някои места, които бяхме пропуснали предишните два пъти. Едно от тези места е Peter Luger – казват, че е едно от най-добрите места за стекове. Същестува от 1887 година, така да се каже, не от вчера. Цяла институция е това място, с келнерите стар стил (да, нарочно пиша келнери, за да подчертая още повече важността на мястото и на тежестта, която носи), много елегантен господин, който посреща гостите по списък с резервации, още един, който настанява. Поръчахме си директно стек разбира се, с малко варени броколи като гарнитура, не че беше нужно. Докато чакахме, пихме бири и си мазахме масло на пухкав мек хляб. Аз си позволих, независимо жегата (а вътре, както казвам, бичеше климатик на 18 градуса), да си взема чаша червено вино. Нямаше как. Просто с този сочен вкусен стек….Разбирате ме, нали 🙂

Всъщност Бруклин си го разделихме в два дни, както написах в началото. Биг Бруклин, именно защото искахме повече места и квартали да спосетим.

А единия ден, искахме пък да опитаме пицата от Juliana’s, която е до Grimaldi, едно срещу друго се наират. Ноооо, разбира се имаше опашка и на двете, на 40 градуса! Незнайно защо, в Juliana’s нямаше двойна опашка, за желаещи да се настанят и за to go. И трябваше да чакаме 2 часа ?! за да си вземем пица. Нямаше как да стане! Така че влезнахме отново в Грималди, поръчахме, почакахме 30 минути и си я взехме. Докато я чакахме, се разходихме в Думбо (Dumbo – Down Under Manhattan Bridge Overpass), но винаги си го свързвам със слончето, разбира се. Всеки удобен момент и интересно място използвахме за да се крием от жегата, и влезнахме в шоколадов магазин. Провеждаше се демонстрация за деца. Демонстрацията беше проведена от самия Jacque Torres в един от неговите магазини за “гурме” шоколад. Отворихме си апетита с две шоколадчета и продължихме с разходката обратно до пицата.

Място за бира в Бруклин, много добро, с голямо разнообразие от бири и много хитър селф-сървиз, е Randolph Beer, където си купуваш карта с различни суми и можеш да пробваш колкото и каквито бири желаеш. Механизмът е вграден в стената.

Ако обичате чийзкейк, както моята приятелка Линда (не че аз не обичам, но мога да мина без), може би трябва да пробвате Junior’s Cheesecake, най-хубавият на света, говори се. Въпреки, че Линда твърди, че е пробвала и по-хубави. Но, има задължители стъпки за куинарите. Това е една от тях.

И пак, за два дни посещение в Бруклин, има доста неща, които не смогнахме да посетим. Трябва да кажа, че жегата наистина уморява много повече и имахме нужда от повече почивка, повече спирки, повече вода, повече хлад. Като цяло се насладихме на всичко, повече от предишните пъти, защото не бяхме вече като невидели и нечували :))) Даже ви препоръчвам, вземете си някое сладко хубаво airbnb в Бруклин, ако можете. Следващ път ще си помисля и аз, може би заради гледката най-вече 🙂

В следващия текст, ще пусна обобщаващ списък с всички посетени места, на които сме били трите пъти.

Текст и снимки: Ади Гюзелева
BulgarianEnglishItalian