Алиса в страната на чудесата или вечеря на сетивата

, on

Jun 27, 2019

Малко неща в живота могат да ме разклатят общо взето. Мога да го кажа, бидейки на 33, тоест доста неща са ме подложили на тест и на откровения. Разбира се, с това не казвам, че съм видяла всичко или че са ми се случвали отвратителни неща. Просто живот! И разбира се, числото няма никакво значение, човек е това, което е живял и това, което показва от душата си. Много хора не достигат изобщо до душата си, и са нещо друго, за съжаление! Живеем постоянно в и със страховете си, което ни отделя все повече и повече от самите нас, бягаме от себе си от страх да видим някои не толкова позитивни страни. Бягаме защото мислим, че не можем да се справим със себе си, не искаме да се сблъскаме със себе си, и поради тези причини търсим в другите хора същите тези негативни страни и влизаме в конфликти с другите. По-лесно е и по-възгордяващо със сигурност! Но който е безгрешен, нека пръв хвърли камъка 🙂 Говорейки за страховете си, всички имаме такива битови, от които трудно се оттърваме, всички сме малко “control freak” под една или друга форма. Мислим си, че много неща зависят от нас и че всичко и всеки ще се съобрази с нас, но не е така. Хубаво е да се научим да “let go” и да имаме колкото можем по-малко очаквания, особено от хората.

Малко се забавих с този текст, но супер много неща се случват в живота ми, ангажименти и събития се преплитат и не мога винаги да събера мислите си, за да напиша каквото искам.

Преди месец всъщност участвах и присъствах на едно ново (за нашите ширини) събитие. Сетивна гурме вечеря. Повече не знаех, освен познанството ми с идеатора на това приключение – Алекс Гоцев. Другото, за което бях информирана е дата, час и място на срещата. С кого – не знаех. Само това: “Оглеждайте се за приказен герой! “
“Първо приключенията – каза Грифонът.

– Обясненията отнемат толкова ужасно много време”

Намерих приказния герой – лудият шапкар 🙂 Почакахме още двама участници – Силвия и Теди Кацарови, много симпатични готини печени дами. Качихме се в автомобил, след което ни превързаха очите, за да не виждаме къде отиваме.

Ето тук, дойде моят момент на “control freak” поради няколко причини. Едно – аз съм шофьор и обичам да карам и да ме поставиш на дясната седалка без да виждам къде и как отиваме – ад! Второ, защото съм човек, който забелязва много детайли и неща, които по принцип се изпускат от много други хота! С две думи, беше предизвикателство и го приех без коментари. Стигнахме на мястото, отвориха ми вратата и две меки плюшени ръчички поеха моите и ме придружиха крачка по крачка през една врата и ме настаниха да седна, същото направиха и с моите две спътнички Силвия и Теди. Виждахме само силуети и движение, нищо конкретно. Започнаха да обикалят около нас в пълна тишина, да ни ръсят с розови цветя, във въздуха се вихреше уникален розов аромат. От време на време приближаваха до ухото ми тиктакащ часовник – времето тече неизбежно. Всеки един миг е в миналото. Наслади му се, помислих си аз. Без очаквания и излишни трепети и надежди. Просто бъди заедно с времето. В един момент приканиха, без говор (всичко се случваше в абсолютна тишина) Силвия и Теди да ги последват. Дойде още един персонаж – заека, те го последваха в дупката. Изчезнаха и настана отново пълна тишина. Докато в един момент седна до мен някой, едно момиче, което започна да ми чете Алиса на сръбски…. казах си – защо? Беше неочаквано със сигурност. В последствие ми бясниха, че момичето е сръбкиня 🙂

След малко двете меки плюшени ръчички отново ме хаванаха и най-после ми махнаха покритието от очите и видях заека 🙂 който почна да ме пита дали съм видяла Алиса и дали аз съм Алиса. Носеше един голям часовник и беше притеснен 🙂 Влезнахме в дупката. По тунела ми липсваха “шкафовете и лавици за книги. Тук-там […] географски карти и картини, окачени на гвоздеи…” Познато ли ви е? Естествено 🙂 Малко на дясно, малко на ляво, търсихме Алиса. Тя се появи, плачеше и избяга 🙂 Озовах се пред една супер малка вратичка и трябваше да изпия еликсир, за да мога да мина. Дали? Отпийнах…. сладко и приятно. Дали станах малка? Ще оставя на вашето въображение…. В крайна сметка със заека намерихме един друг обход, за да преминем от другата страна 🙂

И така, преминах от другата страна, по пътя си срещнах още няколко приказни герои, като гасеницата и Херцогинията, при която хапнах от пиперливата супа, поднесена в чаена чаша във вид на много наситен на вкус и консистенция бульон, поднесен с хапка свинско панирано.

Така стигнах и до царицата и нейното игрище. Тук ми липсваше малко екшън между героите…заека трябваше да се появи отново, както и Цария и малко повече взаимотношения между всички.

Напред в различните измерения и пластове на съня, се озовавах с различните фантастични герои, които много мечтателно ме напътстваха и ме канеха да играя с тях и да опитвам чудовати хапки.

За мен много интересно и вдъхновява що събитие, което се надявам, че се развие с различни тематики и емоции. Нещо ново е, различно и вярвам, че може да стане доста голямо. Като цяло това, което ми липсваше като елемент е подчертаването на факта, че това е сън и може би една по-дълбока работа на психологическо ниво, така че още повече и все повече да се предизвика човека, който навлиза в различните измерения. Повече взаимодействие между различните герои и пластове на съня, както и повече сетивна игра между вкуса, обонянието и допира. И на края би било супер да се разкажат различните впечатления и изживявания между участниците. Това преживявание има много голям потенциал, който може да се развие във времето, както за възрастни, така и за деца с друг тип приказки.

Желая им успех, знам, че септември месец ще има нова версия, със сигурност подобрена и още по-фантастична!