….и така, дойде ред на едно от най-емоционалните пътувания за мен, към момента – с кола по американски земи, с добър приятел и спътник. Една седмица, 3000км, 8 щата.
От Ню Джързи, през града Ню Йорк, към Кънектикът, от където взехме колата под наем 🙂
Ето ме – позирам като топмодел пред свръхбързия ми червен автомобил 😀 стрелаааа!
Но, да се върнем на сериозните неща и да ви споделя за нашето пътуване…. минаха два месеца от края на това пътуване, може би няма и вече много смисъл за споделяне, но то си остава и исках да ви го разкажа, поне от части, да ви дам идеи, да ви вдъхновя и да се сетите за тези редове, ако решите да предприемете подобно приключение. Препоръчвам с две ръце и два крака!
Преживяване, което променя и ти оставя частица в душата. На 20 октомври тръгнахме към първата ни спирка North Conway в щат New Hampshire. Линда се беше погрижила за маршрута и нощувките, аз бях приятелчето, което се съгласява на всички луди и необичайни идеи и добавя такива, не е имало нещо, за което да се замисля дали да бъде така както е предложила. И по пътя импровизирахме също къде и какво да правим. От към храна винаги попадахме, както в Ню Йорк, така и на път на много вкусни места. Отношението на всеки един срещнат по пътя беше толкова топло… любознателни хора, усмихнати и желаещи да доставят уют и удоволствие, докато си разменяме различни гледни точки, истории и обичаи на нашите култури.
Тази гледка беше вълшебството, което се разкри пред нас когато се събудихме на другата сутрин, тъй като бяхме стигнали при първата ни домакиня предишната вечер по тъмно. Тя е американка с португалски корени, и там някъде по европейските ни топли свързващи кръвни телца, се сближихме моментално. Трябваше да тръгнем отново на път към 9:30 сутринта след закуска, но от приказки, времето полетя бързо. Приказвахме си, най-вече тя ни разказа много интимни и съкровени неща, с размах и чувство, смяхме се, плакахме, обикнахме се. Там. В Ню Хемпшир. Далеч от нашия център на вселената.
Следващата спирка бе щат Вермонт – щатът на зелената планина – VerMont, ver от vert (зелено на френски), Mont-mount/mountain. Вермонт граничи с канадската провинция Квебек, където официалният език е именно френски. Също така в този щат се произвежда най-много кленов сироп, след Канада. Имахме нощувка в Бърлингтън, стая в къща, и при още една много интересна и приятна жена, която се впечатли и се развълнува когато я поканихме да закуси с нас. Закуска, която тя самата ни беше приготвила, за нас бе съвсем естествено действие. Но, по нейните думи, не й се беше случвало. Отново се спуснахме в разкази, ние най-вече слушахме, поглеждайки се и вниквайки в един друг свят, географски далечен, но и концептуален, мисловен, но някакси близък…. човешки! Хапнахме много вкусни палачинки приготвени от няколко вида семена и брашна, разбира се с кленов сироп и техен йогурт, придружени с топло кафе.
Бяхме си набелязали няколко места още, през които искахме да минем, така че към 10:30 отново бяхме на път… Още един ден и една нощ във Вермонт, времето не стига за нищо. Караме, спираме, опитваме, хапваме, гледаме, приказваме си с хората, с усмивка винаги ни посрещат и изпращат. Има една топлота, която липсва в големия град, колкото и да съм влюбена в Ню Йорк. По малките градове и села е различно, някакси застинало във времето, като че ли съумяват да задържат интегритета си и топлотата на човещинката. В колата пеем песни, играем игри, четем вицове, мълчим си, всяка потънала в мисли и преобразяващи идеи.
Където и да се обърнем по пътя имаше тикви, продаваха тикви под всякакви форми и всякакви размери, украсяваха къщи, заведения, църкви дори, полета с тикви… по път за една ферма, която ни беше задължителна – Sugarbush Farm, ферма за кленов сироп и сирена. Е, какво да ви кажа, бяхме удивени, показаха ни всички видове сирена (чедър), които произвеждат, различните видове кленов сироп, чийто различен цвят (по-тъмно или по-светло) зависи всъщност от температурата на въздуха и периода от сезона, в който се събира, а не от варенето. Сезонът е от февруари до април, в зависимост от местността. Може да има дни без “продукт”, тъй като за сиропа е важно да има нощи с температури под нула, и по-топли дни с положителни такива.
Третата ни нощувка бе в крайпътен мотел в град Woodstock, Vermont. Мотелът се казва Sleep Woodstock и е спретнато, чисто с удивително удобни легла, ултра мега king size :)) нашата стая беше с вана, предполагам и другите, но и да са без, то наистина си струва, яко приключение е 🙂
Вечерта всъщност трябваше да намерим къде да ядем и да си купим нещо, в мотела алкохол не се продаваше, най-близкият магазин беше на 8-10 км и той беше вече затворен, така че отидохме до една близка пицария да си вземем пица за стаята….била по-добра и от Ню Йоркската…е, не беше чак така, но беше огромна и ни задоволи 😀
А това тук е един от многото покрити мостове с щата Вермонт – Woodstock Middle Covered Bridge
По желание на моята скъпа приятелка, се отбихме на едно сладко местенце, където да може да си сбъдне една от детските мечти – сладолед от Ben&Jerry. Те са производители на сладолед с такива вкусове, които не може и да си представите – то не са бисквитки (cookies), чийзкейк (всякакви видове), брауни, троен четворен шоколад, кейк с бърбън и т.н….ще спра преди да ви потекат лигичките хихихи!
Другите спирки бяха всички по нюх, както това симпатично местенце с много прасенца и вкусни кулинарни предложения, собствени сосове и много видове бира – Prohibition Pig в Waterbury Vermont. Там опитахме чили кон карне с тиква ммм пиршество за сетивата 🙂
И така, всичко това беше за 4 дни, усещащи се като седмици, изпълнени с много емоции, ухания, вкусове, срещи, смях и сълзи. Представете си да пътувате няколко седмици из големия континент, или на някой друг континент. Пътуване му е майката!
Следващия ми текст ще бъде за следващите 3 дни, в щата Ню Йорк, където посетихме няколко винарни около езерото Сенека, част от Finger Lakes, след това до Ниагарските водопади и последна спирка Чикаго…. очаквайте след нова година 🙂
Желая ви весело изкарване, уютно, вкусно, чувствено и с много емоции 🙂
Снимки и текст: Адриана Гюзелева
© 2018, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2023
Share this:
