Sharing is caring!

• Кой си ти? Кои са твоите мечти?

Ех, този въпрос включва много материал. Аз съм…хммм. Много сложен въпрос. Не всеки човек знае каква му е душата. Както и аз, не че знам много, но бих могла вече да кажа, в този етап на живота ми, че горе долу знам каква ми е душата и бих могла да кажа също, че съм в унисон със себе си, в хармония. Мога да кажа, че общо взето съм доволна от всичко до този момент. Благодаря на господа, на майка ми и татко ми и други хора, които са заемали и заемат централни места в живота ми. Иначе от малка съм се посветила на изкуството, първо като балет, а после в други форми на изкуство. Кино, театър, музикален театър…винаги съм била свързана с музиката, с пианото, балета. Още от много ранна възраст започнах всичко. И продължавам да съм в това поприще. Ако ме попиташ как се чувстваш, как би се представила, първият ми импулс е да кажа „актриса“ или „артист“. Моето пристъпване към нещата от живота, към хората, е винаги емоционално. Още тогава започнах и да прописвам стихове, появи се необходимостта да изразявам на хартия чувствата и мислите си. В първите години пишех много философски стихотворения (смее се).

По принцип аз съм си мечтател. Без мечти, човек какво е? Една органична машина… Имам и още мечти, имам стремежи, духовни, житейски.

• Каза ми общо взето какво си постигнала … а какво си пропуснала?

… колко много мелодии съм пропуснала да слушам, колко много изпълнители. Разбира се класическата е част от мен. Но например много ми липсват изпълнения на поп изпълнителни, тогава когато не е било толкова достъпно и покрай балета, доста съм пропуснала. Може би именно отдадеността ми е причина, бяхме ангажирани по цял ден, нямахме време да ядем буквално.

• Малко с меланхолия говориш, като че ли наистина ти липсва част от живота.

Да, абсолютно. И сега тази година, колко хора си отидоха…и направо съм изумена как ми липсва голяма част от неговото творчество (Джордж Майкъл).

А и усещам, че ми липсва и част от израстването на дъщеря ми, на твоето израстване. Като че ли ми се изплъзнаха някои години. Искам да върна времето назад… Надеждата и мечтите никога не умират.

• Какво е музиката за теб?

Музиката е неотлъчна част от мен. Било заради балета и пианото, било заради това, че съпътствах Никола в неговия творчески път през тези 30 години заедно. Неразривно свързана е. Станала е нещо като втора природа. Остава само да си наваксам с другата музика.

 

 

• Какво е храната за теб, с какво я свързваш?

Аз съм, както казват италианците „buona forchetta” (буквален превод „добра вилица“). Обичам да си хапвам, без да съм лакомник. Там когато се каже лаком, означава по-скоро лаком за сладко. Но аз не ям чак толкова сладки неща.

Оценявам хубавата храна, хубавото вино и живеейки в Италия толкова години и сравнявайки с други страни, които съм посетила, мога да кажа, че средиземноморската кухня, италианската кухня е едно от богатствата на света и е под закрилата на Юнеско. Там деликатно се преценяват съставките на едно блюдо, не се готви тежко.

• И днес в тази връзка ще ни сготвиш рецепта от остров Сардиния, нали така?
  

Да. Със Сардиния „се запознах“ сравнително късно, през 1998г. Снимала съм два филма там и други два подготвих като копродуцент. Ходила съм в различни моменти, когато плажовете не са пълни с хора, когато можеш да се насладиш и възхитиш на природата, на храстите, на дърветата, на кухнята им разбира се и на страхотните им вина. И като съм в Италия и хапвам риба, почти винаги си поръчвам Верментино (сорт бяло вино) от Галлура (район на Сардиния).

Имат именно едно блюдо, една паста, спагети например с боттарга (хайвер солен и сушен). Този продукт се приготвя от риба тон или от кефал. Използва се малко като трюфел, може да се настърже на тънки ленти именно или на прах.

• Обичаш ли да готвиш или предпочиташ да се храниш навън?

Ами когато израствах нямах много време да се науча да готвя повече и много малко неща успях да науча от майка си. После с течение на времето се научих на италиански блюда. Обичам да готвя, но не е страстта на живота ми. Когато имам време ми е приятно да си приготвя нещо, но от липса на време, често се налага да се храня навън поради една или друга причина, начина на живот, хората на изкуството имат друг режим.

• Виното е …

Омар Хайам и други велики са го възпели. И се казва „възпели“, а не „възпяли“. (смеем се)

Като кажеш вино, аз си представям червено вино. Има един единствен стих за бялото вино и то гласи: „Ах ти, бяло вино, защо не си червено!“.

Но, ако става въпрос за Верментино, каквото и да е то, е върха. Мога да кажа, че пия само вино. Много рядко лятото ще пия бира, много рядко в компания уиски.

Ако не се занимавах с изкуство, може би щях да завърша курс по сомелиерство. (а не е ли по добре курс за Сомелие’?) Иначе като любител, се старая да го познавам.

Приятно ми е, че в България се развива все повече културата на виното, има производство на много хубави вина. Трябва все повече и повече да се развие, изобщо за културата на вино, за сортовете, как се отглежда, как се сервира. Но за съжаление, в днешно време е много на заден план културата на хранене. Не говоря, че няма заведения, които предлагат много високо ниво на храна, но самите българи нямат културата, храненето е свързано с насищане и със задоволяване на нуждата само. Може би да погледнем към другите държави (и тук мога да кажа изключително Италия и Франция), как се хранят и как се отнасят към храната.

• Щастлива ли си?

В момента или изобщо?

• Не знам, просто отговори както го усетиш.

Да кажем, че имам много моменти в живота, в които съм била и съм щастлива. А по принцип, човек винаги се стреми да бъде щастлив, с малки изключения на хора, които се стремат към нещастието.

С течение на годините все повече започвам да се радвам на малките неща от живота, защото ние сме едно поколение, което трябваше да понесе остатъци от стар манталитет. Ние живяхме в предишния строй и в днешната ситуация, която не може да бъде определена, но… това е друга тема.

Трябва да кажа, че и благодарение на теб, аз пораснах с теб за някои неща и в някои отношения. Постепенно започнах  да се наслаждавам на мига, започнах да се стрема да си почивам повече, сама да си създавам приятни моменти. Изобщо, нашето поколение може да се учи от по-младото поколение.

• В кой свят живееш?

Аз съм си го задавала често този въпрос. Мисля, че съм от един друг свят, от друга планета дори. Начина по който разсъждавам, по който живея, по който възприемам, мисля, че не съм от тази планета.

 

• В тази връзка, съгласна ли си, че всичко е възприятие?

Ако говорим за това, се старая никога да не съдя хората и се старая да кажа „това е неговата гледна точка“, особено когато човекът не ощетява другия и не прави зло. Но иначе моето отсъждане е много строго.

Не се чувствам за този век. Некомфортно се чувствам в днешния свят, много неща са ми неудобни, неприятни. Абстрахирам се от много неща, които не възприемам.

• Любов за теб е …

По принцип без любов не може, този свят е създаден с любов. Всичко в света се случва заради любовта. Любовта към един човек, любовта към властта, любовта към парите, любовта към притежанието. Всички войни, които са се случили са се случили заради любовта. Аз любовта си я срещнах.

• Разкажи един твой ден чрез храната. Кое е любимото ти ястие?            

Имам много различни дни. Някои дни почват с вода и завършват с вода. Други дни са по-кулинарни. Много обичам морски ястия, но тук все още не мога да се отпусна много, защото тук няма все още култура на рибната кухня.

Важно е за мен по принцип да се закусва. Калорийните неща и тестени изделя гледам да ги ям до обяд.

Понякога е по-добре да изядеш една свинска пържола, от колкото един пудинг например.

А любимото ми ястие е мусаката, както и риба на фурна с картофи.

• Харесваш ли се и какво мислиш за себе си?

Ако изключим външността, защото често не се харесвам, мога да кажа, че се харесвам, вътрешния си свят харесвам.

• Приятелство …

Много държа на приятелството. Не са много приятелите, защото съм почнала да ограничавам достъпа.

(замисля се) Аз загубих двама много близки приятели, един мъж и една жена, много млади си отидоха преди повече от 10 години. За мен представляваха много, бяха много важна част от живота ми, както майка ми, както съпруга ми… да направим коледните ястия заедно, да подредим масата… Нямам други приятели, които да могат да ги заместят, но имам пък други близки приятели…

• Страх ли те е от самотата и смъртта?

От смъртта въобще не ме е страх, а от самотата…трябва да кажа, че никога не съм се чувствала самотна или сама. Винаги имам с какво да се занимавам, да мисля, да проектирам, да си говоря с близките ми. Смъртта е част от живота, и сега след години, след многото близки, които си отидоха, изобщо не ме е страх. Аз много трудно превъзмогнах смъртта на майка ми, трябваха ми 10 години. Но много четях, много мислех, изследвах темата за състоянието на душата след смъртта. И знам, че комуникацията продължава да съществува, но е на друго ниво.

• Най-хубавият ти спомен свързан с храна?

Да. Когато съм много гладна, тогава много хубави спомени имам (смее се).

Няма никога да забравя едно пътуване в Сицилия…бяхме в Ачитреца, което е до Катания.
Бяхме до едно старо пристанище със стари рибарски лодки, но действащи и някакво рибно ресторантче…бяхме една компания с приятели и си поръчваме „impepata di cozze” (черни миди със зехтин, чесън, черен пипер и магданоз).
Върховно беше. Звучи семпло, но е много вкусно.

 

• Твоята рецепта за живота …
  

Хубаво е човек да се радва на малките неща…и ще прибавя, това което е било написано на колоната на Хан Омуртаг „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда“. Като умреш, нищо не си занасяш от другата страна. Това много помага да се живее, да не си повярваш прекалено, да не събираш като Плюшкин ‘’богатствата’’, защото после нищо няма да си занесеш там. Много ми помагат и едни думи, които ми е казвал Никола винаги, когато съм се ядосвала на несправедливости „Абе Анче, не обръщай внимание!“. Предпочитам да го изживея както трябва този живот и да не се срамувам от себе си.  ‘’Имането’’ на материални неща, не е животът!  Аз така мисля и така се харесвам.

Автор: Адриана Гюзелева
Снимки: Антон Чалъков

© 2017, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2023

Sharing is caring!