Разговорът ни тръгна съвсем в друга посока от очакваната, но трябваше да знам, че със семейство Запрянови е така. Подредени в хаотичните дни, разпределят си по идеалния за тях начин задачи, работа, грижа за дома и децата и време за забавление. Намерили са тяхното си равновесие. Всъщност, не се ли случва точно така? Няма правила в играта на живота, всеки намира своя път и този с половинката си. Сами си създаваме правилата и законите. Разговарям си с Биляна Запрянова (все пак успяхме да подредим интервюто) 🙂

 

  • Кой си ти?

Честно да ти кажа и аз не знам (смее се), но на личната ми карта пише, че съм Биляна Запрянова – майка на два скорпиона, съпруга на телец и моден редактор на двете мъжки списания Esquire и Playboy.

 

  • Какво е храната за теб?

Като един уважаващ себе си телец – храната е много важна част от ежедневието ми. Често Ицо ми се подиграва, че денят ми се дели на две – „гладна съм” и след това „ох, преядох”.

  • С какво я свързваш?

В повечето пъти я свързвам с вечеря с приятели в уютна обстановка, а понякога просто със запълване на бездънната дупка – наречена още стомах.

  • Какво си постигнала?

Всичко и нищо. Живея в прекрасен дом, направен с много любов, имам две много готини деца и съпруг, който обичам. И нищо, защото имам още много да се развивам професионално, както и да отгледаме и възпитаме двамата неадекватна (смее се).

 

  • Музика и храна?

Не обичам да ги смесвам, после много боли глава (смее се). Нищо не разбирам от музика, но от храна разбирам. Вкъщи сме разпределили изкуствата – Ицо разбира от музика, литература и театър, а аз съм по киното и храната.

  • Виното е…

Ужасен лаик съм на тази тема, ако ти кажа, че пия червеното вино с лед ще ми повярваш ли?! Използвам го за готвене (смее се) и за да не изветрява си сипвам по една чаша.

  • Щастлива ли си?

Да, много.

  • Любовта за теб е?

Ще ти разкажа една случка. Когато бях трети или четвърти клас отидохме на море с майка ми и нейните приятелки в Созопол. Тогава бях в този готиния период, когато децата смятат, че са

възрастни и са недосегаеми, замъкнах се на скалите и скачах от тях с местните. Оказа се, че морето е доста бурно и след поредния скок  едвам успях да излезна – всъщност не успях, а ме изкараха. Майка ми вече се беше появила от някъде, толкова бясна не я бях виждала досега. Единственото нещо което ми каза беше: „Биляна, кое е най-важното нещо в живота?”, тогава й отговорих „любовта”. Тя ми се разкрещя и ме замъкна към квартирата, а аз оттогава мразя да ми викат „Биляна”.

  • Разкажи един твой ден чрез храната?

7:00ч – Шоколадова каша 5 супени лъжици и корнфлейкс с много леко затоплено мляко

8:30 ч – кафе с много мляко и много захар, няколко цигари, кроасан с шоколад или дояждам киселото мляко на Ицо

11:30ч – детска кухня, мили лелички, надявам се в едно от бурканчетата да открия бисквитена торта, за да я изям аз (смее се)

12:00ч – вафла или нещо от Хлебар

19:00ч – пиле с картофи (най-лесното ядене, измисляно някога) и една ракия.

  • Харесваш ли се?

Хич не се харесвам.

  • Да поговорим за културата на готвене, на хранене, на продуктите?

Ние нямаме култура на готвене и на хранене. Живея в центъра от доста време и винаги в близост е имало училище. Децата в междучасията се тъпчат с гадости – пици, кола, баници… децата, които си носят от вкъщи храна ги смятат за загубеняци. Големият ми син, когато беше в първи клас винаги му слагах по нещо в чантата (плод, сандвич, варено

яйце), в момента категорично ми отказва да взима подобни неща. Купува си вода, поне така казва и нещо, което го описва като сладолед , но не е студено, а е с крем. Представи си какви гадости ядат децата ни. Няма контрол нито от родителите, нито от учителите. На ул. Шишман има две училища около тях има минимум четири заведения, от които учениците могат да си купят качествена и здравословна храна, но по време на междучасията опашки има само пред пиците на парче. Момичета, които могат да ми бъдат дъщери са два пъти по-едри от мен – това не е нормално. Не знам дали времената са били различни или просто преди не е имало подобни неща, но аз винаги съм яла сготвена храна от баба ми или прабаба ми. Ще спра, защото това ми е много болна тема и мога още много да говоря, но едва ли на някой ще му влезе нещо в главата, най-много да си кажат, че страдам от логорея.

  • Да се върнем към детството, обучение за живота, храната, природата?

Детството ми беше супер – бях много диво дете, но се оправих (смее се). Майка ми и баща ми ме подготвиха за живота, баба ми ме научи да готвя, а дядо ме научи на разни неща свързани с природата. На терасата си отглеждах зайци, имах череша, кайсия, боб, леща и един слънчоглед. След това бях превърнала цялата кухня в зимна градина, защото майка ми не готвеше. Помня, че всеки ден отделях по един час, за да си говоря с цветята (смее се). Абе не съм била много на ред (смее се).

  •  Най-хубавият ти спомен свързан с храна?

Като малка бях много злояда. Нищо не ядях. Тръгнах 13 килограма на училище. Единственото нещо, с което можеха да ме прилъжат бяха пържени кюфтета със салата от домашни домати. Всяка вечер в 21:00 часа баба ми започваше да ме вика от балкона на 18-я етаж, а аз се правех, че не я чувам. След 30 минути викане тя казваше „кюфтета са готови” и аз се изстрелвах нагоре.

  • Твоята рецепта за живота?

Пресяваш 1 кг любов

Добавяш една кофичка щастие с лъжичка сода

Две усмивки

Три супени лъжици верни приятели

250 мл спокойствие

И един скандал за разкош

Смесваш ги добре и ги оставяш да втасат, след това печеш в загрята фурна на 180 градуса.

Снимки: Антон Чалъков

© 2017, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2019


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Instagram

Come and join me on Instagram!

BulgarianEnglishItalian