Единият час закъснение не ни отне доброто настроение за слънчева Каталуния. Почти изчетох една от книгите, които Diva! подарява с всеки брой, изпихме по една бира, направихме си планове и с усмивка преди да се усетим, кацнахме в Барселона.

Красотата е в усмивката, и с такава ни посрещнаха. Огладнели седнахме в едно от емблематичните

заведения в Каталуния – Viena, верига от почти 50 години, “естаблишмент” в кулинарния хоризонт на региона. На пръв поглед, усетих смесени чувства, виенски стил, self-service, сандвичи. Но като се зачетох в менюто – кратко и ясно, предложенията бяха интригуващи. Класики, преработени. Сандвичи, бургери, багети, испански, италиански, френски стил. Пресни продукти, отличен вкус, гарнирани със студена испанска бира. Определено, Музиката беше отличителната черта и  придаде на цялото изживяване съвсем неочакван блясък. Бях в ступор, когато глас на сопрано завладя сетивата ми, които за момент спряха да усещат вкуса на храната, и като на хрътка бяха насочени към високоговорителите. След което преустанових реда, и

продължих да се храня с още по-голямо удоволствие. Времето беше великолепно, бяхме в град до Барселона, Sabadell. Богат, текстилен град, спокоен, добре устроен. И Разбира се между 14ч и 17ч, обядът и сиестата са закон. Точно тогава е най-сладко да се разхождаш, когато всичко е затворено, няма коли, няма пешеходци.

 

Сряда, след обилна закуска с домашни палачинки и течен шоколад без палмово масло (! Много се пазят от вредни съставки), се разходихме до планината Montserrat – великолепно, величествено място. Дълга разходка, която достатъчно ни изтощи и доволно огладнели, посетихме кулинарното училище в Sabadell в 14:30ч.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Там, ученици експериментират всеки ден с различни вкусове, рецепти, и кухни от цял свят. Този ден

пробвахме Валенсианска кухня, меню с предястие, основно, десерт и една напитка по избор…за 9, 60

евро! Мъчих се малко да чета на каталунски, но си дадох сметка лека полека, че знанието ми на близки езици, доста ми помогна да дешифрирам езика. Опитахме паея a la Valenciana, с три вида месо и охлюви (!). Вече наситена от емоции и с изтощени рецептори, ядох съвсем малко от десерта, който ме катапултира, в ритъма на сиестата, право в леглото.

 

 

Четвъртък, 12 октомври, национален празник, който отбелязва пристигането на Кулумб в Америките, но особено във време разделно, не всички Каталунци го смятат за свой, разбира се, тъй като провъзгласява испанското и връзката на Испания с международната испанска общност – Hispanic day. Каталуния и Каталунците имат техните резонни аргументи относно желанието да се отделят и да станат независима държава. Каталуния е най-богатият регион в Испания, повече от половината доходи, идващи от туризъм най-вече, отиват в Мадрид. Но Мадрид, за съжаление, не ги използва за да облагородява региона, за да подобрява инфраструктурата. Корабът майка, се възползва еднопосочно от богатствата в „империята“ си. Нямаше сграда без поне едно знаме с надпис „Sì”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Няма да навлизам в политически резюмета и собствени разсъждения, защото всъщност това, което преобладаваше през цялото време, бе вкусът за живота, за храната и за доброто здраве. Разбрах, че много държат на почивката, на съня, на доброто хранене, на не пушенето – правело лошо впечатление, и реално много малко хора пушат.Имахме още един прекрасен ден, разходки, шопинг, концерт на любимец John Legend, изпълнен с емоции…и приготвянето на домашна паея, този път по Каталунски:

Paella a la Catalana

Съставки за 4 човека

Пресен лук 200 гр

Червени чушки 1 бр

Зелени чушки 1 бр

Чесън 3 скилидки

Ориз бомба: една чашка на човек

Сурови домати 3-4

15 – 20 малки миди

3-4 малки сепии

Калмари на парченца

5-6 скариди

5-6 cigalas (тип по-малък омар, тип голяма скарида)

300-400 гр риба Rape или друг вид (бяла риба)

Зехтин

Първо отделно се слагат литър и половина вода в която се врат глави от скариди, костта от рибата и може да се сложи малко рибешки бульон.

Вари се за час и се запазва на огъня на ниска степен.

 В една плоска специална тенджера за паея се слагат първо зеленчуците, нарязани на ситно, на среден огън, като си променят цвета се добавят доматите (пюре).

Оставя се на умерен огън.

В момента, в който започва да си променя вида, целият сос го преместваме в едната половина на тенджерата, слагаме калмарите, сепията със зехтин в същата тенджера но без да докосват соса. В момента, в който са почти готови ги смесваме с останалия сос.

В отделен тиган пържим бързо рибата  на малки  парченца и я добавяме към соса.

 През това време фуметът (бульона) трябва да бъде на котлона но без да ври, само да поддържа температурата си.

Слагаме ориза (една чашка на човек) в соса и започваме да бъркаме докато промени цвета си.

Тогава с един черпак леко започваме да разпределяме фуметът из цялата тенджера (оставяме си около чашка за всеки случай ако не достигне за последните минути на варене.)

Като сложим целия фумет добавяме скаридите, сигалас и мидите, на среден огън засичаме 20-25 мин, без да бъркате. Всичко трябва да се разпредели преди това.

Ако видим че оризът още е твърд.. Прибавяме още една чашка фумет последните 5 мин. Ако не разполагате с такъв специален тиган, трябва да се готви във възможно най-плосък и най-голям тиган, с по-малко количество продукти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Оставихме си за последния ден дълга обиколка из Барселона, в пазара, Mercat de La boqueria, който е от дясната страна на La Rambla (широката пешеходна улица). Оставих си очите, ушите и всички други сетива, заобиколена от природни дарове от цял свят, от звуците на много езици, жестове на търговците, усмивките и доброто настроение. Била съм в Барселона два пъти, първия път преди повече от 8 години, тогава вниманието ми беше насочено към други неща, втория път бях по работа. Но този път, се насладих на автентичната душа на Каталуния, която е пъстра, корава, едновременно мила и умееща да поддържа духа на народа си и да приветства чужденците.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хапнахме в едно емблематично за града място, в което все още работи самият собственик, зад бар.

 

 

 

 

 

 

Независимо тясното място, механизмът на работа е смазан до такава степен, че самочувствие и вкус бликат от всяка тяхна пора, заедно с нестихваща опашка от гладни посетители. Дори да не знаеш за това място, ще бъдеш смаян от естествения шум и приказните аромати на пресни продукти – миди, омари, крокети със сирене и чоризо, бял боб с октоподчета, мариновани рибки, нахут със свинско и т.н…. Това е кипящото сърце на Pinotxo bar.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Обиколката ни в пазара продължи с плодове, папая и смути от кокос и къпини, и бързо към готическия

квартал – Barrio Gotico, който е туптящото сърце на града, където се е родила Барселона. Ще останете без дъх, докато не стихне желанието ви да обикаляте, не от друго, а от умора, защото където и да погледнете има артистичност, малки тесни и извити улички и животът в тях, занаятчийски магазини и едни от най-добрите ресторанти и барове.

 

© 2017, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2018


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Instagram

Follow Me!

BulgarianEnglish