Вярвам, че всяко нещо си идва в правилния момент. Има моменти, в които много искаме да се случи определено нещо, но то не се реализира. Защо? Защото има космически и висши енергии, които работят заедно с нас. Но едно е важно – да не лежим на дивана си и само да мечтаем. Понякога е достатъчна една малка стъпка, за да се отворят вратите.

Може да се каже, че такъв е бил случая на Kevin и Tina Brassington, които преди повече от 7 години решават да си търсят къща за ваканция – обикалят южна Франция, Словения, България… и така се влюбват, до такава степен, че след няколко посещения, решават да се преместят. Завинаги. Толкова се чувстват свързани с българската земя, че Кевин не се е прибирал повече в Англия. Тина само и единствено за някои не толкова приятни събития.

И така, през 2013 “основават” Cottage Farm Alino.

Започва тяхната приказка и техния поклон към живота, остават суетата и нарцисизма в техния стар дом, остават материалното, сигурното и се хвърлят в едно голямо, вкусно и природно приключение. Това са моите усещания породени от техните разкази и чувство, когато говорят за историята им.

Доста отдавна се каних да ходя, и ето че най-после се наканих :)) понеделнишки, празнично. Посетихме ги, знаех, че ще сме и с други хора, както обикновено правят за техните обяди и вечери, но се оказа, че сме си само ние, бяха преместили другата група за друг ден и бяхме само ние трима. Изключително приятна обстановка, като на село. Посрещна ни Тина заедно с едно красиво пухкаво куче, което е на около 9 месеца сега. Акцентът им “british” – i just love it. А помня, като по-малка изобщо не го харесвах, почитах американския, раперския даже, но вкусовете се изтънчват и сега много обичам и да имитирам бритиш инглиш 🙂

 

 

 

 

 

Тина ни настани в уютния малък хол и се чуваше зад затворената врата на кухнята, как работата кипеше, а на трапезата ни чакаше един превъзходен топъл хляб, очевидно домашен, с масълце.

 

След малко Тина ни покани да седнем на масата. Нападнахме хляба 😀

 

 

 

 

Менюто гласеше следното (никога не се знае какво ще се яде на тези обяди, винаги е нещо прясно, днешно, което те самите решават според наличностите):

  • ризото от ечемик с гъби кладница (гъбите си ги култивират те, и тъкмо бяха откъснати)
  • Свинско шкембе със земна ябълка
  • Целувка с грейпфрут

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Всичко беше превъзходно, вкусно, пълнещо сетивата с различни вкусове и текстури, аромати и чувства.

На края ни сервираха и кафе или чай. Шеф готвачът Кевин излезна и си поговорихме и с него, с такова смирение и удоволствие. Самоук, страстен готвач, който се базира изцяло на техните продукти. Целувката направена на момента с яйца снесени няколко часа преди това.

Идилия за сетивата и рецепторите. Със сигурност ще се върнем, обмисляме даже за Великден.

Ще можете да се срещнете и с техните животинки и да видите градината им, където отглеждат всички продукти, с които после готвят.

Абсолютно, безспорно, обезателно препоръчвам да отидете поне един път!

© 2018, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2018


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Instagram

Follow Me!

BulgarianEnglish