Sharing is caring!

• Кой си ти и кои са твоите мечти?

Аз съм пътешественик и мечтата ми е да не спра да пътешествам.

• Какво е храната за теб и с какво я свързваш?

В началото беше нещо, което ме съпътства. С годините храната стана удоволствие, за което все повече внимавам, все повече мисля, по някой път се подготвям. Но, длъжен съм да кажа – аз не мога да готвя. Завършил съм ТОХА, единственото, което правя е сос Бешамел. (идват ни поръчките)

Единственото, което се научих да правя тогава е Бьоф Строганоф, което е много сложно. Много ме обичаха, но аз бях изключително загубен. Помня когато трябваше да обясня как се прави мусака – използваше се една специфична терминология, която за мен беше нелепа, защото са неща, които се правят ежедневно и виждаш как близките ти правят. Така че, готвач не станах, въпреки, че вървя усилено към идеята, че ако човек умее да си приготви храна, това е още една посока, по линия на това да можеш да се грижиш една идея по-добре за себе си. Храната е част от нашата грижа. Трябва да се научим да се грижим повече за себе си и чрез храната. Да, храната е необходимост, вече осъзната.

• Какво е музиката за теб?

Е, музиката е всичко. Не мога без музика, не мога без слушалки, слава Богу вече и в телефоните ни е пълно с музика. Музиката е нещо много важно, защото тя е баланса ми, спокойствието ми, музиката ми е времето, в което мога да мисля, да почивам, музиката ми носи радост, отпуска ме. Музиката е свързана с най-хубавите и понякога най-тъжните моменти в живота ми, когато съм губил много близък човек, каквато е загубата на баща ми. Музиката е едно от средствата, с които аз съм се възстановявал, било слушайки любимите му плочи … той обича много Франк Синатра или примерно слушайки моята любима музика. Хубаво е че има музика за всяка ситуация. Аз съм много голям меломан, слушам от опера, през джаз, през поп, през рок, с хип хопа ми е малко трудно … категорично не слушам чалга, не съм нетолерантен, познавам хора, които с това си изкарват хляба, уважавам ги, но това е музика, която интонационно не я споделям.

• Виното е …

Eee виното е любимото ми питие. Виното е нещо без което не мога да си представя добрия живот без доброто вино. С годините започнах да отбирам, без да съм специалист, без да съм сомелиер, наистина в последните няколко години, започнах да усещам вкусовете, с каква храна и мисля, че вече наистина разбирам от вино, чисто интуитивно.

Обичам и ракия, домашна ракия и да са живи и здрави Веси и приятелите в Троянския Балкан в Дълбок Дол, които редовно ме снабдяват.

Не съм вече по коктейлите, не обичам да смесвам вкусовете.

Виното е основата на всяка добра започваща и завършваща вечер. Винаги в началото седи една хубава чаша вино.

•  Провокация. Дефинирай чревоугодието, грях ли е за теб?

Не съм лаком, въпреки, че се храня лакомо когато съм гладен.

Не знам какво точно хората разбират под чревоугодие. За мен не е грях. Разбира се с годините се научих да внимавам, защото единственото, което ние имаме е нашата енергия, а храната е много важно да се внимава с нейното количество. Защото когато съм преяждал, усещането не е приятно. Разумното чревоугодничество е удоволствие, изкуството да го съчетаеш. Въпреки, че се уча да не смесвам … ето пак си противореча (усмихва се). Трябва да познаваме храната, продуктите, как да се съчетават, да приемаме храната осъзнато, а не механично. Важно ми е да ми е вкусно и това тук е едно от местата. В София и България за мен са 4 местата, в които ходя и ми е уютно, домашно, вкусно. За мен е важна средата, не обичам претенциозните неща, за това и има много чужденци тук. Те имат собствена градина.

• Щастлив ли си?

Аз съм много щастлив, не непрекъснато нали, да не помислят, че съм луд, защото в България като кажеш, че си щастлив, хората смятат, че е нещо нездраво. Щастлив съм защото хората, които обичам са здрави, защото имам приятели по целия свят, пътувам непрекъснато, работя нещо, което харесвам. Не казвам, че е лесно, не казвам, че правя точно това, което бих искал да правя, защото медийната страна в България не е една от най-разнообразните за да се изразя по-меко, и общо взето нещата, които правя ми харесват. Няма нещо от което се срамувам от проектите, които правя. Слава Богу работя и в чужбина и съм щастлив защото не ми се налага да правя компромиси. Знам какво е да правиш компромиси защото ми се е налагало да ги правя с личния си живот, когато си притиснат от обстоятелствата. Списанията, предаванията, вестниците, които правя … щастлив съм от нещата, които правя защото в крайна сметка няма нищо, което е било срамно.

•  Любов за теб е …

До скоро мислех, че любов е децата. Но любов не е само това. На времето с Наум Шопов си говорехме за разликата между любов и обич и как любовта преминава в обич и кое е по-голямото. Да си влюбен е едно … баща ми казваше „внимавай с кого ще остарееш“ защото е хубаво да е минала страстта и да провидиш, че става за остаряване“. Но любовта е всичко, което ни движи … любовта към хората, към децата ни, към човека до себе си, към храната, която приготвяме и която ни приготвят защото когато някой ти поднесе направена храна, това е любов. Много е важно обаче дали имаме сетивата да четем, защото понякога получаваме знаци на любов, които не можем да оценяваме и в крайна сметка създава едно разминаване между нас, които сме обект на любов, и хората, които са искали да ни дарят с любовта си. За това аз много внимавам да отчитам хората, които ми дават любов, да я приема, да не бъда стена.

Не е срамно да кажеш, че си влюбен, да демонстрираш чувствата си, нещо което криворазбрано, някои смятат, че не е добре. Да обичаш, да си спонтанен, емоционален е страхотно качество. Помня преди време ходех при моята терапевтка и тя ме пита „за какво сте тук?“ и аз казвам „Много съм емоционален и в нашата държава не се приема много“ и тя ми отговори „Ами много добре, че сте емоционален, ако не сте, имате проблем!“. Разбираш ли колко са объркани нещата.

– В днешно време навсякъде по света хората живеят в страховете си, притесненията, всичко запушваме с негативни емоции и да кажеш „обичам те“ е срамно …

Да, за това уча дъщеря си да бъде честна.

• Обичаш ли да готвиш или предпочиташ навън да се храниш?

Храня се навън. Много малък излезнах да живея навън, така съм устроен. Дори когато не съм имал пари, съм купувал нещо, събирали сме се. Аз съм много комунален и кооперативен човек, но не и креативен, не мога да го създам. Смятам, че не готвя защото нямам търпение, много нетърпелив човек. За готвенето трябва търпение.

•  Разкажи ми един твой ден чрез храната. И кое е твое любимо ястие?

Сутрин много обичам закуската. Добре че пътувам много, защото закуската в хотела е моят ритуал. Няма нещо, което може така да ме кефи. Да стана, преди това може да съм тичал, спортувал, поработил, но момента, в който се появявам на закуска… уауу! Закуската ми е мега важна. Аз подкрепям тази теория, че е много важна закуската. Опитвам се и в България да го поддържам, но хладилника ми е общо взето празен, за да не се тъпча. Остана ли си вкъщи и има ли храна, и почвам. Общо взето без закуска не оставам. Рано ставам, рано закусвам. След това ще мина по някое време през някой плод / зеленчук и ще взема ябълка, праскова, банан. Не винаги имам време за обед, но гледам винаги да си отделя малко време, салата или супа. Опитвам се да го съчетавам със срещи, което е грешно защото говоря и се храня и се получава неосъзнато хранене, което е вредно, бързо, накъсано хранене… Следобед ми се дояжда сладко та две не виждам, така че дори да не пия кафе, задължително нещо сладко хапвам, парченце шоколад, плод, ядки … Вечерята е края на деня, чашата вино е задължителна, за мен е много важна да бъде споделена с приятни хора. Обеда може да е бизнес, но все по-рядко си позволявам вечерите да са работни, искам да съм с приятни хора на вечеря.

• Харесваш ли се?

Дали се харесвам … с годините свикнах със себе си. Човек трудно се харесва. Аз съм много голям реалист. Човек може да се подобрява в рамките на даденостите, които притежава и е много важно на време да разбереш кои са лимитите ти, да разбереш какво можеш и какво не можеш да правиш. Аз съм от хората, които вярват, че ако не изпитваш удоволствие и не става „лесно“, но в онзи смисъл лесно, няма смисъл да продължаваш да се мъчиш.

Дали се харесвам … да, смятам, че се харесвам … защото на никой нищо не дължа. Ако дължиш на много хора, от пари до това, че са ми помогнали да бъда нещо. Аз съм имал много шансове в живота си, но за всеки шанс съм работил двойно повече. На времето като правех „Другата България“, всички ми завиждаха, че обикалях света и аз казвам „Да, едни хора са ми дали един шанс. Но ако аз не работех стократно за този шанс, той щеше да приключи на първия месец, на втория или на първата година, никога нямаше да държи 7 години и половина.

Човек трябва да се харесва, да се обича. Вече съм се харесал, още малко усилия ми трябват за да се обикна, защото е важно да можеш да се обичаш. Обичайки се, ще бъдеш благодарен за хубавите и за лошите моменти в живота си. Ако не се обичаш достатъчно ще се бичуваш, при всеки провал и при всяка трудност, която е изпълнен живота. Много е важно всеки човек да има правилната оценка за себе си. Например на мен са ми предлагали от три различни партии да бъда депутат! Не мога да бъда депутат аз.

– Да, имаш правилната преценка за себе си.

Няма по-страшно нещо от това да нямаш връзка с реалността. Колко хора нямат правилна преценка, нямат я тази връзка.

• За теб какво е мъдростта и дали според теб живееш мъдро?

Мъдрост … много сложен въпрос. Със сигурност мъдростите, с които се срещам и от които се ръководя, са различни в отделните етапи на живота. Мъдрост е да не прекаляваш … с всичко. От дядо ми съм запомнил тази мъдрост – да не прекаляваш, защото прекалявайки се оливаш!

Не знам дали живея мъдро, допускам грешки всеки ден и мога само да се уча от тях. Това ти помага да живееш в много голяма хармония. Искал съм много неща, трудно ми е било да казвам „не“, бързо съм се съгласявал на различни варианти без да се замислям много. Това пак идва от тази нетърпеливост. Напоследък почнах много да отказвам и това е хубаво. Трябва ти сам да имаш преценка за себе си защото само ти знаеш колко си инвестирал в себе си, не само като пари. Много е важно човек да се самообразова. На моите студенти казвам, че всичко зависи от тях. Най-голямото постижение в живота е да имаш избор, да знаеш, че го имаш. За да можеш да го избираш, трябва да си положил някакво усилие. Тук виждаме колко хора искат всичко веднага, ама не се случва така, а и толкова талантливи хора не се раждат, гении съвсем.

• Приятелство е …

За мен приятелството е веднага след любовта, а може би и преди любовта. Аз съм много щастлив, че имам трайни приятели, с над 30 годишна история. Повечето от тях са извън България, не се виждаме често, но интензивността е същата когато се видим. Те са много важни, те са част от голямото ми семейство. Това са хора, на които аз се възхищавам, имам респект. Изпитвам възхищение за това което са, как са го постигнали и начина, по който продължават да го постигат. Не сме се излъгали един друг, това е много важно. Приятелството ми е чувството за истинност и действителност – мойте приятели са моето огледало, те са безкомпромисни хора, в техните съвети се вслушвам и благодаря за това, че продължават да ми ги дават.

• Страх ли те е от самотата и смъртта?

От самотата не. Аз съм дивак, в този смисъл приличам на майка ми. Аз съм си достатъчен в самотата. Свикнах с годините, отивах само на кино и ми се подиграваха, но нямам никакъв проблем да бъда сам, да вечерям сам, да ходя на кино сам и т.н.

„По-добре сам от колкото зле придружен“, много вярна поговорка, на Коко Шанел ли беше … аз съм бил много често зле придружаван и усещането е толкова гадно! Да си сам е… аз никога не скучая, не съм бил самотен. Нямам проблем в дадена ситуация, даден момент, да я приема за даденост и да заживея в нея. Това не е свързано с това да си самотен. Да, случвало ми се е два-три пъти в някакви трудни моменти, но не е проблем.

За смъртта мисля, да. Смъртта е също толкова важна, колкото и живота. Смъртта ме е привличала от дете, как съм ходил на гробища… но днес няма сила, която да ме накара. Смъртта е тема. Много съм изкушен от Будизма, може би защото разглежда смъртта по най-спокойния начин и когато човек я разглежда спокойно, това означава, че нямаш проблем с живеенето. Присъства, предизвиква в мен размисли.

– В тази връзка, вярваш ли във вечността на душата и преражданията?

Тук съм леко объркан. Четях много по тази тема, но спрях. От една страна съм сигурен, че този физически край е твърде недостатъчен, не може така да спрат нещата. От друга страна, нека запазим някакво любопитство за по-нататък.

• Най-хубавият ти спомен свързан с храна?

Оооо. В един ашрам в Индия съм, и ще полудея и умирам от глад. Колкото бях гладен, пропорционално толкова се подлютих! Имам един проблем когато се подлютя, почвам да хълцам … хълцал съм два дена без прекъсване. Това е кошмарен спомен (смее се).

Иначе приятните спомени са старите сладкарници … бозата, истинската боза … от стената от чешма истинска боза, целувки и тулумбички …

• Твоята рецепта за живот ..

Да пътуваш. Единственото възможно решение да ти се случи всичко или почти всичко в този живот. Няма начин да стоиш на едно място и да се случват нещата. Казвам го от опит.

Лека нощ.

Интервю: Адриана Гюзелева
Снимки: Антон Чалъков

© 2016 – 2019, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2023

Sharing is caring!