Sharing is caring!

Този път бяхме отседнали в Харлем. Харлем е квартал на Манхатан. Манхатан е един от петте района на град Ню Йорк. Другите са Бруклин (Brooklyn), Куинс (Queens), Бронкс (The Bronx), Стейтън Айланд (Staten Island). От 1898 са едно цяло формиращо именно The city of New York.

Историята на Харлем е дълга и трудна, но в същото време безкрайно разнообразна и богата. Ще се постарая да предам емоциите чрез образи, цветове и вкусове. Харлем е кръстен на град в Холандия, именно от Холандците, които са първите населници в Ню Йорк. Тук може да си припомните малко история. Към края на 19и век Харлем започва да се развива много по-бързо, с изграждането на железопътна линия, и строителите започват инвестиции, с надеждата богати бели да се заселят, но всъщност Италианци и Евреи се местят от пренаселения вече Lower East side. Също така Пуерториканци, Афроамериканци и западни индианци – така се ражда “spanish Harlem”. Навлизането на голяма маса Афро-Американци в Харлем създава Харлемовия ренесанс между 1920 и 1930. Било е огромно движение към равенство, чрез изкуство и музика. Харлем се превръща буквално в меката на джаза. И не само за черните и живущите там. Apollo и Cotton Club се превръщат в институции, където се изявяват имена като Duke Ellington, Billie Holiday, Louis Armstrong, и много много други артисти музиканти.

След това се появява голямата депресия през 30-те години и Харлем е в центъра на събитието, раждат се много групи и движения, и всъщност играе голяма роля в борбата за гражданските права. За съжаление се превръща в територия на криминална организация и нелегални дейности и до 70-те и 80-те нещата са много тежки и запада главоломно! През 90-те започна да се облагородява и да се контролира криминалността, съответно да има повишение на цените на недвижимите имоти. Днес цените са доста високи, и независимо големия процент афро-американско и латино население, кавказкото население се увеличава. Твърди се, че до 125 улица нещата са под контрол и спокойни. Едно време не е било препоръчително да се минава 110 улица.

Ние бяхме между 120 и 121, и искам да ви кажа, че и след 125 няма никакви опасения. Да, има доста “екшън” и се случват неприятни неща, има доста бедни и просяци, но в целия град ги има, за голямо съжаление. Освен това, има много голямо полицейско присъствие.

Няколко авенюта, които са продължение на 6о и 8о са кръстени на големи лидери като Malcolm X и Frederick Douglass. История на всеки ъгъл. История при всеки срещнат човек.

Всъщност, забелязвам все повече, че ако си спокоен и не трепериш от предразсъдъци и не се занимаваш с хората, не се заглеждаш, не гледаш лошо или погнусено или осъждащо, никой не те занимава с нищо. Може да си както и когато искаш навсякъде в Ню Йорк. Аз лично нямам почти никакъв вид предразсъдък и мога да заявя, че не съм расист човек. Израснала съм по света, в училище съм била обградена от всякакви народности, което ме е оформило, и за което съм безкрайно благодарна. Била съм в компания на африканци, араби, мюсулмани, християни, будисти, индийци, китайци, японци и т.н…. За мен Ню Йорк е това – превъплъщение на световните култури и обичаи. И разбира се на храна от цял свят! Рай! Чудя се още как да разделя писането си, почнах по квартали, така е най-удачно, но със сигурност ще направя един отделен списък на всички посетени места за ядене и пиене за тези три години.

Нямайки реални планове как да си разпределим времето, общо взето си го измисляхме вечер и сутрин. Харлем – задължително джаз. А местата са много. И да живее чичо гугъл. През деня посетихме музея на джаз, много малко местенце, но с доста история, там също ни напътстваха къде да ходим вечер например. Решихме да пробваме едно от заведенията – Showmans jazz club, ей така без да проверим нищо. И всъщност не уцелихме, точно във вторник нямат шоу и се преместихме в едно друго доста невзрачно и old school заведение – Paris Blues. Наистина “соц” място, ако трябва да го оприличим с нашенска реалност. Разбира се далеч от всичко нашенско. Но, с притежание на автентичен стар дух, където всички се познават и обичат. Където всеки влезнал е добре дошъл, било то местен или турист. Където музиката е центъра на всичко. Където няма меню, защото “we are an old school bar”. Тези джаз клубове в Харлем нямат вход и куверт, но канят любезно да консумираш две напитки за всеки сет музика, който е около час и половина. Опитахме местна бира. Както съм писала предишните пъти, в Америка няма само Бъдвайзър. Даже не съм я вкусвала. Произвеждат безкрайно много бира. Естествено. По-автентично от такъв тип заведение, където се изявяват “стари кучета”, които са живяли силните години на Харлем, трудно ще намерите. Наистина може да се потопите в настроението.

Както казах малко по-рано, Харлем е вече съвсем на друго ниво, културно, артистично и вибрационно. Има много ресторанти и заведения, които са на високо ниво и се срещат всякакви хора и просто представата за Харлем, такава каквато я имаме, изчезва. Енергията в Clay, както и в няколко други заведения, трепти на високо тип-Бруклинско-Уествилидж ниво с обмислено меню и съобразени вина, които да подхождат на вкусовете. Ресторантът е разположен на ъгъла на Manhattan Avenue и 123-та улица, която бързо се възстановява от опустошителните дни от края на 20-ти век. Бялата фасада на Clay и интериорните светлини подсилват жизнената сила на блока. Вътре в ляво, с дълъг бял мраморен бар и маси в дясно, приглушена светлина (за това и такива са снимките ми, не обичам светкавица) и минималистична декорация с детайли напомнящи за Африка.

Други подобни заведения с много хубав “мулти-култи” вайб в Харлем са Vinateria, Maison Harlem, Zoma. И разбира се, различни африкански, западно-африкански, близкия изток, доминикански, южняшки ресторанти. Няма скука за сетивата 🙂 В срядата в крайна сметка се върнахме в Showmans, който беше затворен предишната вечер.

Две без три не може, нали така! И разбира се, на следващия ден си намерихме още едно мероприятие в Харлем. Едно от най-иконичните места, не само за Харлем, но като цяло за града и за Америка е Red Rooster с шеф готвач Marcus Samuelsson. Red Rooster предлага “comfort food”, храна, която празнува корените на американската кухня и разнообразните кулинарни традиции на квартала. Назован в чест на легендарния Harlem speakeasy bar, който е привличал местните фолклорни, джазови велики артисти, автори, политици и някои от най-забележителните фигури от 20-ти век като Адам Клейтън Пауъл младши, Нат Кинг Коул и Джеймс Балдуин. А под него се помещава най-добре държаната тайна – Ginny’s club, което ние посетихме. Там е обособено за частни партита и шоутa извън програмата на Red Rooster. Храната разбира се е на шеф Самюелсън отново. Там отидохме, за да се насладим на Pedrito Martinez, Ammy номиниран латино музикант, който е един от лидерите в латино джаз музиката. Беше невероятно изживяване, изпълнено с любов, радост и ритъм. Невероятен музикант и прекрасна група. И много мил готин, заразяващ с усмивката си, човек 🙂

Още ттолкова много неща и места могат да се открият в това малко голямо подценено бижу 🙂 Следващ път!

Текст и снимки: Адриана Гюзелева

© 2019, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2023

Adriana Ghiuseleva

Sharing is caring!