Sharing is caring!

 

Име: Мина Кайе10590411_10152562889567570_4846989227348251150_n

Професия/образование: Хореографско, педагогика, психология

Професионално занимание: Стилист и костюм дизайнер @Maria Queen Maria

Местоживеене: София

Място на интервюто: Ресторант Hamachi

Ястие: Суши, темпура

  • Кой си ти и кои са твоите мечти?

Аз имам много мечти и си ги сбъдвам. Имам си краткосрочни мечти и дългосрочни и като си сбъдвам краткосрочните, посоката ми е да стигна до дългосрочните. Иска ми се в дългосрочен план да мога да помагам на хората, но за да се случи това трябва краткосрочно да ставам все по-успешна в бизнеса си и в работата, която върша. Мисля, че моята дарма (в източната философия – посоката на живота) е да помагам на хората. Аз съм много добра в мотивацията на хората, мисля, че това е нещо което трябва да правя в дългосрочен план.

  • Какво е храната за теб и с какво я свързваш?

Като цяло храната е основна жизнена функция. Без храна няма живот, в най-истинския смисъл на думата.

Последните десет години съзнателно се научих да ценя хубавата храна, да се храня правилно, да радвам на храната, която ям, да се радвам в процеса на хранене и разбрах за себе си, че най-важното в живота е да се радваш, да ядеш хубава храна и да пиеш хубаво вино.

Няма нация, народност, човешко същество или държава, която да е щастлива, да няма слънце, good food и good wine. Плюс това храната е много основно нещо за социализиране между хората, храната е средство, комуникация за влюбване, за общуване, храната сплотява хората, събира ги заедно, прави ги едно, изключително важна за огромна част от хората. Изначално около храната са се зародили хората, около плодородната почва.

  • Какво е музиката за теб?

Музиката е. Първите 18 години от моя живот, тя ми е била професионално занимание, тъй като аз съм танцьор, аз съм балерина. Но музиката е, тя е съвършена хармония. Истинския вселенски инструмент е музиката, това е дар от Господ, тя е истинска божествена симфония. Около музиката се строи всичко останало. Музиката е любовта, радостта и танца. Музиката е съвършеното %d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b0изкуство. Всяко едно друго изкуство се върти около музиката – изобразителното изкуство, танца, киното, архитектурата и т.н. Всички тези изкуства се стремят да стигнат до нивото на хармония на музиката, за да могат да бъдат съвършени. Всяко едно друго изкуство е някакъв опита да се докосне до музиката, чрез тези средства да се докоснеш до музиката.

  • Виното е …

Виното е любимото ми питие. Особено вялото вино, особено Ризлинг и Просеко. До скоро смятах, че виното е питието на боговете, оказа се, че бирата е питието на боговете. Виното е в някакви моменти най-добрия приятел на човека, като храната. То не е питие, то е виното. Можеш да го употребяваш в моменти на изтощение, в моментите на свръх-самота, на свръх-екзалтация, по време на сватби и погребения. Във виното има много истина, дали защото е направено от грозде, и в гроздето има много истина, а то също е плода на боговете. Това грозде и тези специални съдове за вино, ритони, явно изначално са били като някакъв култ, който под някаква форма е стигнал до нас и ни е бил даден като подарък. Но виното наистина е истина. Виното ти дава отговори когато няма от къде да ги получиш. Виното е много щедро, виното може да те разхлади, може и да те стопли. Виното може да те накара да танцуваш, да имаш страст към нещо.

  • Любимият ми грях – чревоугодието. Дефинирай го чрез теб.

Само да ти кажа, че ти не си чревоугодник, ти обичаш храната и цениш храната, това не те прави чревоугодник. Чревоугодник е този човек, който злоупотребява с храната, който не я уважава. Ако мога да те нарека теб, ти си гастроном, обичаш добра храна и ядеш когато си гладна.

Аз не знам дали съм гастроном. Като цяло ми харесва всичко, което се случва около масата, храната и питиета са средство за това, което се случва около масата. Аз обичам да се събирам с хора, обичам да танцувам, обичам да общувам с хората и храната и виното са средствата това да се случва. Иначе мога да ям суши от сутрин до вечер. И сега лятото Аперол шприц е моят грях (смее се много весело), разтрепервам се само и само да мога да си взема едно коктейлче.

  • Щастлива ли си?

О да, щастлива съм. (прекъсва ни сервитьора с предложение за още Ризлинг).

  •  Любов за теб е…mina-2

Любов за мен е да си щастлив, любов е да изпитваш радост когато вършиш работата, за която си призван или която правиш в момента. Любов е когато помагаш и даваш радост на хората около теб. Любов е когато вдъхновяваш и мотивираш хората, дори когато не са ти близки и приятели, дори когато не са ти познати. Любов е когато успяваш с уважение да третираш човека отсреща, независимо от социалния му статус, от вероизповедание, от греховете, които е сътворил. Любов е просто да приемаш и да се чувстваш радостен от това и любов е да помагаш и да бъдеш мил. Аз работя сега върху това, да бъда мила и да пробвам да видя дали ако съм мила по-лесно ще ми се случват нещата от колкото когато не съм толкова мила. (смеем се).

  • Обичаш ли да готвиш или хладилника ти е такава пустиня, че и данъчните не минават и предпочиташ да се храниш навън?

Да, данъчните няма да мината. Не умея да готвя и смятам, че моята сила е в друго. Обичам да се храня навън, хладилникът ми обикновено е празен, в него винаги има някакъв лек алкохол и авокадо, за това предпочитам да се храня навън. Много голяма част от моите приятели са много добри кулинари и наистина удоволствието да ям приготвена от тях храна е страхотно.

  • Разкажи ми един твой ден чрез храната. Кое ти е любимото ястие?

Ставам и мисля веднага за кафе. Мисълта за храна не е нещо, което е постоянно. След като си изпия топлата вода с лимона, след това пия кафе, сериозно количество кафе. След което много бързо излизам и всъщност обядвам когато съм с приятели, когато съм сама забравям да ям. Много обичам да ям пъпеш или диня. Понеже съм вегетарианка и много често постя, над 6 или 7 месеца в годината постя и на обяд в повечето случаи хапвам салата или ориз. Много обичам карфиол, много обичам цвекло, това са нещата, които хапвам на обяд. Ако седна на по-дълъг обяд, може би ще хапна нещо рибно. А иначе на вечеря, най-обичам суши и също така, напоследък много ми харесва испанската кухня. Всичко, което е с морски дарове, много ми харесва. Харесвам добре приготвени калмари, спагети с морски дарове и пъпеш адски много обичам.

– А като не е лято с пъпеша?

– Много обичам круши и ябълки.

  • Харесваш ли се?10386923_10152561207282570_468320899294067104_o

Да, харесвам се. Имало е периоди, в които не съм се харесвала защото не ми е била фокусирана енергията и съм се поддавала на някакви меланхолични, носталгични и депресивни настроения. Сега се научих бързо да изплувам от тях и да, харесвам се когато се погледна в огледалото. Харесва ми начина по който изглеждам, харесва ми в какъв човек се превърнах, в какъв човек тепърва се старая да се превърна, харесват ми приятелите ми – аз оглеждайки се в тях, се харесвам. Харесвам се, мисля, че станах готино маце.

– Да определено.

  • Мъдрост за теб какво е? Живееш ли мъдро според твоята концепция на мъдрост?

(вкусва от вкусното суши с риба тон)

Има хора, които се раждат мъдри и такива, които си придобиват мъдростта благодарение на опит или на много осъзнат живот. Не съм се родила мъдра, имам някакъв опит, но не толкова голям и не знам дали живея толкова осъзнато, че да мога да придобия тази мъдрост, от която се вдъхновявам. Аз съм почитател на източните философии и вървя по пътя на собствената си дарма, но вървя четейки много. Искреното ми желание някой ден и аз да бъда мъдра, да не приемам всичко лично, да не се привързвам толкова, да не съм толкова емоционална, да мисля преди да реагирам, да бъда по-честна със себе си, да не бъда толкова пристрастна, да не бъда толкова крайна. Всички тези неща няма да се случват ако бъде малко по-мъдра или ще се случват по-рядко.

  • Кои и колко са ти доверените приятели?

Последните две години се разделих с много хора около себе си, за добро или за лошо.

– А защо така се е получило?

– Аз тръгнах по един път, те просто не ме последваха, или пък те са тръгнали по един път, по който аз не ги последвах. Никога не се разделям със скандали, просто спирам да си общувам, което не е правилно, може би държа някакво обяснение. По голямата част от хората, с които много дълго време в живота си общувах се превърнаха в нещо, в което аз в един момент повече не харесвах и не можех да приема. Не казвам, че аз съм добрата или те са лошите, просто пропастта в един момент става много голяма и когато е трайно нехаресването, просто приключваме да си общуваме.

Обаче аз си записах нещо, напоследък много се разделям с хората, в такъв процес съм, надявам се скоро да приключи. Да го намеря и ще ти го прочета, (разлиства нейния всеприсъстващ тефтер, в който можете да намерите всичко – срещи, уговорки, записки, мисли, просветления, работни процеси, артистични подходи … самия тефтер е малко произведение на изкуството – изкуството на Мина, на нейния живот) от Евангелието на Филип ако не се лъжа … А иначе имам few friends, на които ако им се обадя през нощта, ще тръгнат, независимо от това кога и защо сме се чували за последно, дали когато сме се чули сме се скарали или не, дали си дължим пари или не …

Така … «Не се страхувайте да загубите тези, които не се побояха да загубят вас. Колкото по-ярко светят мостовете зад гърба ви, толкова по-светъл е пътя пред вас» – Евангелие на Филип.

(Коментираме нейният начин на писане с големи артистични букви).

– Ходила ли си да ти правят графологичен анализ?

– Не съм, но това е богат емоционален израз.

  •  Страх ли те е от самотата и смъртта?mina-3

Разбира се. Това са тези страхове, които така или иначе си бдят в нас, зад нас, около нас. В повечето случаи, както казват психолозите, са социално обусловени, че нас ни учат да се страхуваме. Приучвайки ни добре, ние много се страхуваме и не мога да кажа, че не се страхувам. Аз не мисля, че има човек, аз поне не познавам човек в моя жизнен цикъл, който да не се страхува от смъртта, при все, че трябва да я приемем, защото това е толкова сигурно.

Преди се страхувах от самотата, сега разбрах, че самотата може и да е личен избор, тя може изобщо да не е страх, може да е много силното ти оръжие, защото само когато притихнеш и в самотата се обърнеш към себе си, тогава истински чуваш душата си и тогава си истински ти.

– В тази връзка вярваш ли във вечността на душата и преражданията?

Да. Може много да си говорим за тази тема. Може и още един блог да си направим.

Вярвам в прераждането на душата, вярвам в безкрайността и хармонията на вселената, вярвам, че вселената е добра, вярвам, че светлината е навсякъде около нас, вярвам, че не съществува тъмнина – просто това е мястото, където не е достигнала светлината. Вярвам в прераждането на душите. Имам няколко теории, на които съм подвластна, но все още не съм стигнала до корена, до точния механизъм как се случват нещата. Вярвам, че вселената се грижи за всеки един от нас. И как, с какви имена и защо, дали го наричаме пророк, ангел, бог, енергия, всемирна справедливост, квантова физика, мисля, че всеки един говори за едно и също когато говори за тези неща. (и когато Мина говори за тези неща, говори с блага усмивка и блестящи очи).

Truly believer съм, истински.

  • Най-хубавият ти спомен свързан с храна.

Предполага, че най-хубавият ми спомен тепърва предстои защото заминавам за Токио и мисля, че там ще си набавя голямо количество спомени от хубава храна. Нещо, което със сигурност ме е впечатлило … миналата година на остров Гозон, който е част от Малтийските острови, на съвсем малко скалисто ресторантче, седнахме да си поръчаме една пица фрути ди маре и просто изядох най-хубавата пица фрути ди маре на този остров почти забравен от Господ. Винаги изплува в съзнанието ми. Другото, в бившия ресторант Шефс съм изпитвала невероятно удоволствие да ям от цветята за готвене и също така овесените кюфтенца на Ла Ботега са несравними.

  • Твоята рецепта за живот

Ми сега, как да кажа, аз не мога да давам на хората съвети, но мога да кажа до какъв извод съм стигнала аз, за себе си. Има хора, които искат да са си нещастни, let them be. Аз разбрах, че всеки един човек трябва да се чувства необходим, за да се чувства щастлив. Когато се чувства необходим за някаква кауза, за някакви други хора, за някаква професия, за своя идея, чувствайки се необходим, той няма начин да се чувства самотен, неудовлетворен, неприет, неразбран и т.н. Човек трябва да има кауза, за която да работи и да се бори. Тази кауза можем да я наречем мечта, вдъхновение, идея … трябва да бъде заобиколен от позитивни или равни на него по позитивизъм хора, да помага на хората изпаднали в дупки, той да се появява като техния малък Барон Вон Мюнхаузен, за да ги изважда от тяхната «мизерабълщина» (Мина често измисля нови думи, неологизми, точно като мен, тя е голям неолог). Човек трябва да бъде щедър, на всичко, на внимание, на време, на пари, на подаръци, на отношение. Когато е щедър и празното ще се напълни.35248_1491952054218_7654664_n

 

– Благодаря много.

И аз благодаря. Много готино. Браво Ади, супер!

 

Интервю: Адриана Гюзелева

© 2016 – 2018, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2020

Sharing is caring!


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Instagram

Instagram has returned invalid data.

Come and join me on Instagram!

BulgarianEnglishItalian
shares