Мароко – земята, която постави новото начало

, on

Jan 29, 2019

За първи път в живота си се впускам в нещо непознато, без много да го мисля и за толкова кратко време. Но животът е точно такъв, понякога дълго планираш, мислиш, очакваш, анализираш, но понякога е много приятно и подсилващо да се оставиш на течението. Да се освободиш от очаквания и илюзии, да се съблечеш от всякакви предразсъдъци и просто да тръгнеш, да скочиш. Било то за пътуване, или друго приключение, или нова работа, или нещо, което си си мислил, че няма никога да направиш. Просто да кажеш „Да!“. Да излезеш от зоната си на комфорт…може да звучи изтъркано и банално, но не е. Всички си я имаме, всички си се търкаляме в нея и ни е спокойно, защото да излезеш от нея не е толкова лесно, рисковано е, страшно е дори и непонятно. Общо взето сами се ограничаваме във всичко и си налагаме лимити, извинения и оправдания. Споделям тези думи, защото доста пъти съм минавала през този път, в който взимам съзнателно решение да сторя нещо извън тази зона, която е много моя и ми е много мила, но усещам, че понякога ми пречи. Може би някои от вас ще вдигнат рамене и ще извъртят очи, но ако имате малко търпение, продължете с четенето, защото това, което споделям е наистина от сърцето и душата, и който ме познава и ме следва тук в In Food Veritas, знае, че пиша само за това, което чувствам силно в мен, което ми харесва, което ме впечатлява. Нали знаете, споделям Красивото, Креативното, Културното, Кулинарното 🙂 и тази моя статия, този пост е точно за това – за хубавото в живота.

Какаова церемония при пристигането ни.
Свещената какао церемония се практикува от древността в Централна Америка през последните хиляда години. Тази специална медитация нежно, но мощно отваря сърцето, събужда дълбоки открития във вас и във вашата връзка със света и с хората.

Да почнем от там, че сме живи и имаме здраве, за което се стараем да се грижим, ако не го правим, никой не ни е виновен. Профилактика и превенция са правилното решение, другото е самонараняване и мазохизъм! Казвам всичко това, защото все повече се убеждавам, че не бива да си губим времето в неща, които не ни вдъхновяват, не ни подаряват радост, които ни карат да се чувстваме не добре. Хубаво е да говорим за нещата, които ни плашат, както за смъртта например, тя е там, неизбежна и ще се случи на всеки един от нас. Защо тогава да живеем нечий друг живот или да следваме общоприети закони, направления, само защото така е прието и така е правилно! Какво е правилно…за всеки различно, но някакси бягаме от себе си, губим се някъде между тълпата, крием се в праволинейни решения и избори, където се чувстваме по-сигурно. Усещаме, че нещо е в дисбаланс, но продължаваме да копаем там. Едно и също. Всеки ден. Виждаме пречките, но не променяме нищо, очаквайки другите да се променят и света да е по-добро място… как да стане ако ние не предприемаме първата стъпка за самите себе си. Грижим се за колите си, за къщите си, за телефоните и всичко материално….а нас? Защо не полагаме същите грижи? Защо е това пренебрежение към самите нас?

Изгрев слънце на 21 януари след лунно затъмнение при пълнолуние

Всички тези и много други размишления ме доведоха до инстинктивното решение за това пътуване в Мароко…. и ето ме тук, пиша под топлото зимно слънце близо до брега на океана, между хълмовете обитавани от арганови дървета, кози, магарета, петли, кокошки, кучета, чайки, птички…абсолютно гмурнати в природата, спокойствието, слънцето, ветровете….рай може би, или просто майка земя и живот!

(Няколко дни по-късно продължих с писането) Да кажа, че съм видяла Мароко е преувеличено…да, бях, но в много малка част от тази необятна земя, може би по-автентичната, не толкова туристическа, което много ми допада. Обичам да живея, усещам и виждам през очите на местните, ежедневния живот, неподправената страна на битието.

С моята приятелка Линда – my partner in crime 😀 се сдобихме с голяма доза смелост, съблякохме се от всякакви очаквания и това което получихме бе много повече от йога практикуване, yoga retreat и уединение. Поговорихме си на ти със страховете, притесненията, години наслагвания на определени поведенченски модели, на обиди, на агресии, и много други емоции, които ни формират не само душевно, морално, но и физически. Вярвам, че почти цялата ни същност е определена от мислите ни и емоциите ни и че почти всичко е психосоматично, ако не всичко. Виждам го с моите лични болежки, как се изменят спрямо настроения, мисли и работа върху себе си. И това се случи в Мароко миналата седмица, много интензивно и удвоено. Йогата не е само физическо занимание, разбира се може да бъде само такова, изборът си е личен. Йогата не може да бъде наложена и да се практикува защото е „модерно“ или защото „би било добре“, „чух, че..“. Не! В йогата има много повече пластове и измерения, които би било прекрасно да се изследват, за да се вникне в дълбочина в себе си. Всъщност йогата, дишането, медитацията могат да бъдат прекрасно средство за откриване на себе си. Защо? Защото, колко от нас, ръка на сърцето, могат да се похвалят, че са 100% балансирани, истински, верни на себе си и без страхове, притеснения, тревоги? Нека така го кажа – перфектни хора няма и би било полезно да осъзнаем колко сме малки и незначими, и че има още 7 милиарда души, които търсят смисъла на живота. Смисълът сме самите ние, никой не може да бъде нас. Защо тогава се стараем да бъдем други, стараем се с цялата си сила да бягаме от себе си, не се харесваме, искаме да подражаваме на други, при което се губим изцяло.

Аргановите дървета и магаренце – едно от разпространените превозни средства

Както вече споделих в едно видео преди дни, имаше период, в който се бях впуснала в йога практиките, но така и бях спряла, защото тогава не го усещах, като нещо, което може да ми е от полза, някакси се насилвах, защото „е хубаво да се ходи на йога“. Но нищо не става на сила, нещата ни застигат, когато сме готови за тях. Така и стана този път. Мисля го от известно време, усещах цялото си същество как желае промяна, как има нужда от раздвижване, пречистване и подсилване. Ако погледнем от нумерологична гледна точка, 2018 за мен беше 9-ка – край на цикъл и период от 9 години (така е според нумерологията), и 2019 е 1-чка – ново начало (смятате деня на раждане, месеца и съответната година и разбивате до едно число). И преди още да се сетя да го помисля от тази гледна точка, се бях върнала назад в последните ми 9 години, точно така се случва – лятото на 2009 се прибрах в България и лека полека подходих към новия си живот, отново в преход межу 9-ка и 1-чка. 2018 беше много силно изразена година за мен, сватба, емоции, много пътувания, откровения, разочарования, решения. Мароко се спусна от вселената като естествено продължение и го приемам с голяма благодарност и смирение, защото ми се даде възможност, аз я взех и положих усилия. Машината се задвижи по пътя на новият 9-годишен период. Преди време една астроложка ми беше казала, че големите важни неща за мен ще се случват след 30-та ми годишнина, даже след 32-ата…. планетите ми са струпани на едно място, с много силна енергия, която ще се развихри в подходящия момент . Моментът е започнал. Знам го! Мароко постави едно много приятно и необичайно начало, то беше средство 🙂 Всеки може да намери собственото средство…само един съвет – нека то е да е чувствено, чисто, приятно и да ви изпълва с хубави усещания!

Искам да завърша тези мой откровения с пожелание към вас, кулинари, да живеете по-осъзнато, да не стигате до крайности, да сте по-мили и търпеливи със себе си, без да забравяте малко дисциплина, голяма доза любопитност и любознателност, любов към себе си и старание да се придъжате към автентичността си! Да осъзнаем колко всъщност сме малки и незначими, и да не се взимаме на сериозно, не на последно място да държим будно детето в нас!