Sharing is caring!

Срещите никога не са случайни. Общо взето, не вярвам в случайността. И така срещнах Даниел Лазаров – готвач по душа и по професия. Той реши да излезе от ресторантските релси и да превземе паралелния свят на професионалните кухни, преди те да стигнат до потребителя. Готвенето разбира се остава в сърцето на всичко това. И зоркото му око, което обективно гледа над съвременната реалност. Защото културата на храната е знание, информация и интелигентността да търсиш отговори и истини. Тук ви представям един негов много дързък текст за крайностите и сляпото приемане на наложени тенденции. Може да не е подходящо за всеки 🙂

Да работиш в офис не е лошо. Почиваш през уикенда, почиваш на официални празници – приказка. Друга работа е в кухнята на ресторант – няма събота, няма празник. Падне ли ти се да работиш, бачкаш и това е. Да се чуди човек на модата, всички искат да са Шеф-готвачи. Но тя и модата си има начало и край и скоро ще отмине. Какво ще правим дотогава? Това е въпросът! Какво ли още ще ни поднесе кулинарната революция?! А тя съвсем не си поплюва.

Такива мисли се въртяха в главата ми малко преди да се възползвам от поредният официален празник в средата на седмицата и да си пусна отпуск, за да разпусна пет дни в началото на септември. След едно телефонно обаждане разбрах къде не ми се ходи. Не ми се ходи на Фестивал!! Фестивал – колко хубава дума и колко досадна в последно време. В България се напълни с Фестивали, Фестове, Алтернативни събития, Опен-еъри, Интерактивни пространства, Хипер- малоумни думички, Турбо-рециклирани събори и т.н. И на всяко събитие едно и също: бирата е Крафт, пивовара е домашен, пивото е Ейл, а цената е космическа. Как ли сме живели досега само с Каменица и Загорка? Хляба задължително е с квас, брашното пълнозърнесто, мелницата каменна. Ток може и да няма, но лимецът е в изобилие.

Точно до сергийката с хляба е безглутеновата сергийка с безгранично високите цени на мини курабийка от елда или киноа. Как ли сме живели досега само с добруджа и бял хляб? Задължителният Веган-Корнер е точно до щанда с Hand-made бижута. Някъде наоколо са аксесоарите от рециклирана хартия, портфейлите от преработени вътрешни гуми на Зил. Там са и коланите от стари вестници, чашите и те са крафт, кафето е специален бленд.

Идва ред и на любимата думичка Био. На Фестовете всичко е Био. Пейките са боядисани в еко-био цвят от млада бояджийка с четка с нежно отскубнати косми от заспала лисица. Виното е Био – гроздето е брано от млад циганин на пълнолуние и мачкано от непорочна циганка с две висши образования. Зеленчуците са Турбо-еко-мега-хипер-био, брани специално за събитието, пренесени с каруца от самия фермер, който никога не ги е наторявал. Фермерът е пял на всеки зеленчук точно определена песен при откъсването, галил ги е нежно, а някои дори сам ги е опрашвал на залез слънце.

Био е и млякото – само от млади козички, които не са гледали филма „Граница”. Има и веган мляко – цената и на двете е еднаква – Био-цена. Има мляко от рециклирана сперма на бик, мляко от алтернативни източници на живот, мляко от глухи костенурки. Био са и ферментиралите зеленчуци, брани сутрин от млад студент по философия, затворени в буркан от рециклирано стъкло, мариновани със сълза на лястовичка, които преди просто наричахме туршии. Козметиката която се продава по Фестивалите е на много високо ниво, разбира се. Задължително е органик и не защото е правена от Оран-гутан, задължително е от натурални продукти, които по всяка вероятност не са наторявани. Има дори и козметика за бради, понякога дори и бръснарки стол, ей там на полянката, точно до сцената. Да се чуди човек как ли сме оцелели през комунизма с крем „Каро” за бръснене.

Така, пътувайки от София си мислех какъв ли Фестивал все още не е измислен. По обяд бях в Карлово, след кратка разходка разбрах, че няма къде да ям Бургер с месо от пасищно говедо или пържола от източно-балканска свиня. Нямаха веган банички, нямаха магазини за супер храни, което изключи възможността за сурово Еко-Мега-Био- Смарт Барче. Поогледах хората по улиците, изглеждаха нормални, макар и без да знам как и с какво се хранят. Избрах ресторант, поръчах шопска салата и гъби с ориз. Тайно се надявах да са био. Сервитьорката каза, че има наливна бира, но аз реших да не рискувам и отказах. С пърленката от бяло брашно, намазана с чеснова паста, нямах колебания. Изглеждаше толкова природосъобразна. Исках да дам шанс на Карлово, затова след обяда потърсих поне веган сладкарница със сурови торти с кокосово мляко, агаве и годжи-бери за 15лв. парчето, но не. Качих се в колата и потеглих, пожелавайки здраве на хората. Следваща спирка – връх Шипка. Колкото и да обикалях крайпътните заведения, които не бяха малко, така и не намерих смути-бар. Ужас! Няма фреш, няма смути, няма пълнозърнести крекери, нямаше дори и йога зона.

Как живеят тези хора, на фестивали не ходят ли!!!

Така дойде идеята и аз да направя фестивал. Мястото го избрах лесно – Люлин. Така поне знам, че голяма част от видните столични артисти, дизайнери, творци и всички други лентяи, наричащи се с подобни имена, живеещи в Лозенец и центъра, няма да дойдат. Люлин не е за всеки. Там въздухът не е Еко, а хората съвсем не са Био, но пък бият като за последно. Храната също я избрах лесно: паниран леберкез, саздърма, бял хляб, филии с пастет, наторени краставици, селска туршия и лютеница с оцветител. А за веганите, ако дойдат – кренвирши. Инсталациите ще ги заменим с паркиране на колите направо върху био полянката. Пърформанс ще има след 12 ч., но ще се нарича просто оргия. Козметиката ще се изчерпва до веро и сапун в общата тоалетна. Няма да има алтернативни лечители с индийски имена, шамани, йоги и нито един аюрведичен гуро. Но ще има цигани от Факултета и възвишени наркомани, знаещи лечебни мантри за по 20лв. бройката. Музика няма да има. Без джаз, фънк , соул, реге. Музика няма да има просто, защото хората на фестивала ще са свободни от погледи и всички заедно ще пеят след 12 ч.Дрескода е свободен. Който дойде гол печели шапка от вестник. Ще се пуши навсякъде, ще се пикае навсякъде, а феновете на Левски и ЦСКА ще правят лечебни масажи на всеки заблуден и то напълно безплатно. Ако завали токсичен дъжд ще има и мазане с кал, без значение искаш или не, просто щото Люлин не е асфалтиран.

Името на фестивала ще е „Фестивал-провал” с мото “Един е Фестивал-провал, другите съм ги е***.”

Текст: Даниел Лазаров

© 2017, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2019

Sharing is caring!


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Instagram

Come and join me on Instagram!

BulgarianEnglishItalian
shares