Скъпи, кулинари,

ето че седнах малко да попиша, както знаете – графикът е пълен и се наслаждавах на емоциите и мислите по време на пътуването, както и след него, оставих малко да улегнат всички мисли и чувства.

Все от някъде трябва да почна разказите, ще почна направо от началото, което бе изпълнено с много силни емоции и трепети, чувствахме се като малки деца, на които им предстои да отворят коледните подаръци. Какво е коледа, особено за малките деца – вълнение, броене на часовете и минутите, които остават до разкъсването на опаковъчните хартии и разкриването на чудесата наречени подаръци!

Така и ние, нестандартни и нетърпеливи туристи, се впуснахме в прекрасно приключение, което за мъжа ми (да, вече официално мъж :)) още продължава в Лос Анджелис и Чикаго. При него степента на вълнение е неописуема, тъй като е с брат си и не се бяха виждали от много години, душичките!

Аз отново се забавих с писанията, от една страна исках всичко преживяно да улегне и да го усвоя изцяло с всяка клетка, да го осмисля и разбера, от друга страна имах само няколко дни в София преди настоящето ми пътуване, по време на което пиша тези думи, от леглото ми в стаята в Париж. Така се получи, нищо не е на сила и задължително – знаете. Сега, докато съм в моя любим град, ще пиша за Щатите 🙂 Животът е пъстър и разнообразен, хубаво е да се стараем да го поддържаме такъв, от нас си зависи.

И така, със закъснение на полета ни, който бе обслужен по най-добрия начин, с похвала към KLM компанията, та даже и очакваме да ни върнат част от парите за билета заради закъснението, пристигнахме в Ню Йорк на 11 октомври в 20ч и единственото, за което имахме сила същата вечер, след като се настанихме в Джързи Сити (което е в друг щат, но се слави с великолепната гледка към Ню Йорк, която самите НюЙоркчани нямат) бе да се разходим по крайбрежната и да се снимаме многократно :))) казах ви – туристииии!

 

 

 

 

 

Бяхме толкова развълнувани за следващия ден, защото Ню Йорк ни очакваше, с гранде старт на деня – Empire State Building, на който не се бяхме качили миналата година, но тази година решихме, че е момента. Разбира се, бяхме закупили предварително билети, за да избегнем уж някаква опашка, но пак си почакахме доста. Струваше си… all the way up до 103 етаж!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Най-хубавото усещане на града е свободата и осъзнаването, че можеш да видиш неочаквани неща зад всеки ъгъл, ще чуеш всякакъв език, ще видиш чудати хора, облечени по най-екстравагантен начин (меко казано дори), ще видиш всякакъв вид професия – например такава, в която затварят и отваряшщт вратите на подземния влак, в който явно не са автоматизирани, а са останали механизирани от миналото. Не знам дори как се казва тази професия, но е чудата, замисляш се какви неща съществуват и как тези хора работят, какво им е в съзнанието.. по цял ден под земята, подават си главите от прозорците на различните вагони, проверяват дали всички пътници са влезнали и излезнали и обикалят с огромна купчина ключове.. с малко повече въображение си помислих, че тези ключове са ключовете на Ню Йорк, към всеки непознат и забранен вход на този тайнствен град. Почувствах се като Кеви в Сам вкъщи 2 :))

Разходки, хубаво слънчево време, вятър в косите и очите, обиколихме целия Midtown, така ни беше по план. Нашата приятелка Лора, която работи там, ни заведе в Кубински ресторант, с огромни порции, които ни възвърнаха сутрешните сили. Кафето от Старбъкс е задължителен детайл в американското и нюйоркското битие, дори да не пиете кафе, влизате в кафенето и си взимате студен чай или топъл шоколад, нещо с което да обикаляте по улиците 🙂 ето така! 😁

Ню Йорк изобилства с катерички, с големи опашки. Те са супер любопитни същества, които доста примамливо и доверчиво се доближават до хората, особено по парковете, разбира се. Закачат се, тичат, душат, похапват нещо с двете си сладки лапички….

 

 

 

В следващите постове ще показвам улиците, детайлите и цветовете на града…. а в този ще завърша с кулминацията на първия ни ден in the city – баскетболен мач! Подарък на наши приятели за рождения ден на мъжа ми Доб … да го бяхте видяли… като детенце 🙂 в огромната и легендарна зала Madison Square Garden, в която всякакви звезди са вдигали публиката на крака, от бокс на рок концерт на всякакви елитни събития свързани и с важни каузи!

 

 



Текст и снимки: Адриана Гюзелева

Следва продължение...

 

 

 

 

 

© 2018, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2018

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Instagram

Follow Me!

BulgarianEnglish