Николай Кърнолски - "Аз съм щастлив когато пея."

Николай Кърнолски – “Аз съм щастлив когато пея.”

, on

Sep 23, 2016

Кой си ти и кои са твоите мечти?

Много хубав въпрос. Понастоящем оперен певец, догодина ще станат 20 години от както се занимавам официално с опера, а преди това с друго пеене, може би от 9и клас се занимавам професионално с пеене, с църковни песнопения, които бяха към класическата гимназия. Битието определя съзнанието, по една или друга причина, благодарение на татко ти (Никола Гюзелев), можем да го споменем, цел и мечта станаха пеенето. Интересното е, че това се случи тук, когато татко ти и майка ти бяха преди много години, казаха всъщност, че един оперен певец трябва да бъде оперен певец даже когато влиза в трамвая и си дупчи билет – това беше изречението на татко ти тогава. Не е само да научиш операта, да знаеш всичко за нея, да се занимаваш. Той всъщност такъв беше наистина. Това е една фраза, която съм запаметил, както и други фрази за други наши близки приятели, които сигурно ще интервюираш, създадоха една пътека за живота, насока, по която човек тръгва и не се отклонява повече. Факт е че, нещата вече се виждат къде са стигнали. Тогава тези фрази са били много мислени от хората, като татко ти, които знаят за какво говорят, но дойде момента, в които и ние сме ги осъзнали вече. Човек като тръгне по една такава пътека много трудно може на ляво или на дясно да тръгне, защото това е един много отговорен ангажимент и от тази гледна точка заема цялото ти време ако искаш наистина да постигнеш нещо както трябва и започнеш да го обичаш това нещо, трябва да се отдадеш изцяло. Това е.

Ще допълним още нещо – аз съм щастлив когато пея.

Какво е храната за теб и с какво я свързваш?

Изключваме това, че храната е нещо което всеки има нужда ежедневно.

Храната е нещо много интересно. Аз много обичам да си хапвам, но това не ми се е отразило на килограмите все още, слава Богу (смее се). Мисля, че всяка страна има своите екзотични неща, които всеки човек би трябвало да опита.

Като човек, който пътува и се занимава с опера, това ни е и призванието на нас – имаме една по-голяма възможност да посещаваме различни държави с много различна кухня и към нея има и различните питиета. Има неща на тази земя, които са много интересни и вкусни.

Знаем за италианската храна и това което италианците имат като име. От някои пътувания, аз мога да кажа, че австрийската и унгарската кухня са много хубави, когато човек е бил там. И вината са им феноменални. В България също има много хубави неща, но колкото и да си ни вкусни ястията, не трябва да забравяме, че навсякъде има много приятни неща, които в някаква степен се приближават до нас, но и такива, които са много ексклузивни.

Ако говорим с какво мога да свържа храната – всяка храна е свързана сама по себе си с държавата. Всеки човек има рецептори, обстановката е важна, къде се случва тя, трябва да е вкусна. Но и това е доста общо понятие, човек може да изяде и на улицата примерно едно хлебче с три Братвурста в Нюрнберг и са много вкусни. Като цяло е много интересно човек да прави паралели с мястото от където идва. По някаква случайност сме били на 40км от Виена в една област, която се казва Бургенланд и там има такива вина, които трудно би си представил човек. Това е едно селце в Сант Маргаретен, където всяка къща си има собствена изба … и ако към това се добави страхотен виенски шницел със съответната порция гарнитура и великолепна бира … (усмихва се)

На нас българите там много ни харесва защото е близка до нашата кухня , но същевременно и различна.

Бих могъл да кажа и следното нещо, всеки човек израства някъде и израства с храната в съответната държава и по този начин възпитава рецепторите си да приемат някакъв по-специфичен вкус, например за европейците е по-трудно с някои храни в Азия и обратното, въпрос на виждане, на паралел, на вкус. Естествено в днешно време всичко се е объркало, но за по-специфичните неща е по-различно. Както и например китайската храна във всяка държава е различна и няма общо с тази в Китай.

Но важното е да си се нахранил, да ти е вкусно, да пийнеш малко вино и с това да си щастлив.

Какво е музиката за теб?

Всичко. Абсолютно всичко. Не е само оперната, но аз обичам да слушам абсолютно всичко, всякакви стилове. За мен музиката е нещо изключително, съвършенство, трептене. Музиката може да промени всичко, една хубава песен може да ти промени настроението, ако имаш някакви проблеми, дори в колата, да те накара да се чувстваш по-добре, да ти приповдигне всичко. Някой път и обратното може да се случи, може да те накара да се връщаш към хора, които си загубил, да си мислиш за тях, за изреченията, които са ти казали, мъдростта, която са се опитали да ти предадат. Това са чувства, които много трудно могат да се обяснят. За всеки е индивидуално, зависи от момента, но тези моменти почти всички хора ги изпитват под една или друга форма. Хубаво е да съзнаваме какво е музиката и да оценяваме това, което тя ни дава. Съзнателно да го съзнаваме, въпреки, че когато ни действа подсъзнателно не означава, че не ни действа и съзнателно.

Виното е …

Червено. Виното е много хубаво нещо. Една чаша хубаво вино е топло пулсиращо сърце. Всеки е опитвал една чаша червено вино и знае какво се случва с тялото му след като чашата е преполовена. Тази невероятно мекота и топлина, които почват да се разливат в кръвта и във вените и която човек чувства. Топлина.

Провокация. Любимият ми грях – чревоугодието. Дефинирай го чрез теб, обичаш ли да ядеш?

Не мога да кажа, че това е грях. Едва ли бих могъл като грях да го приема.

– По този начин предизвиквам човека всъщност, защото това са наложени матрици на мисъл, така че както го разбираш, така.

Няма нищо по-хубаво от това да умееш да приготвиш нещо интересно вкъщи или да опиташ нещо интересно навън, което истински да ти достави удоволствие и да спаси един нервен или загубен ден, защото една хубава вечеря с чаша вино би могла да промени всичко.

Щастлив ли си?

(моментално отговори) Да. Трябва ли да обяснявам защо?

– Не. И това стига.

Щастлив съм, опитвам се да продължа нещо което съм получил като подарък от Никола Гюзелев, както и някои други наши близки приятели. Може би много хора в последно време се опитват да са щастливи по този начин, но всъщност тези които сме били в известна степен доста близко до този човек, можем да кажем, че всъщност знаем наистина какво сме получили и как да продължим напред.

Става разбира се все по-трудно за всички, но ние бяхме предупредени за това, така че щастието реално погледнато е нещо много трудно и се постига много трудно. В днешни дни човек трябва може би да е по-позитивен и за това отговорът е да.

Любов за теб е …

Всичко е любов. Без любов нищо не може да съществува. Без любов не може да съществува музиката, без любов не може да съществува пеенето, семейството, децата. Любовта е нещо което в днешни дни трябва да си налагаме, даже и да ни е трудно, да си го задаваме като задача да го изживяваме както трябва.

Обичаш ли да готвиш или в хладилника е такава пустиня, че дори и данъчните не минават?

В хладилника ми не е пустиня. Ако данъчните минат бих ги нахранил и бих им сготвил нещо. Обичам да готвя, да. Няма нищо по-хубаво от това когато човек иска да си приготви нещо вкусно, особено ако е и с приятели. В последно време има много предавания свързани с храна, които се споделят с публика или под формата на състезание, как храните и рецептите се раждат. Но няма нищо по-хубаво от това човек да има дом, в който да покани приятели и да приготви нещо простичко с едно хубаво питие и да прекара няколко чудесни часа.

Разкажи ми един твой ден чрез храната. И кое е твое любимо ястие?

О, това е много труден въпрос. Аз май нямам любимо ястие. В живота ми се случва така, че пробвам много различни неща.

А моя ден чрез храната е много различен, има дни, в които закусвам добре, в други моменти не закусвам добре. От тук следва, че ако не закуся добре, трябва да обядвам добре (смее се). Например когато сме в Германия, много ми липсва нашето кисело мляко, нашите салати … не че не можем да си ги направим, но продуктите са различни. Нещата са много индивидуални.

Харесваш ли се?

(Мълчание) Оооо Боже! Да, да кажем да. Това е много сложен отгвор отново и изключително провокативен въпрос. Според мен, колкото и да е трудно, човек трябва да си налага да се харесва. Човек ако не се харесва, няма да хареса и храната, която прави, и чашата вино пред него. Би трябвало да върви всичко в една по-позитивна и нормална посока, която за жалост заради битие и други неща в момента всички все повече пропускаме. Когато човек харесва себе си, ще хареса и деня, който живее и приятелите си и ще бъде по-позитивен.

За теб какво е мъдростта и дали според теб живееш мъдро?

Мъдростта е нещо много сложно. Мъдростта е това да осъзнаеш въз основа на твоя опит и нещата, които си преживял, да почерпиш от случките, които си прескочил, позитивното, да научиш грешките си и да се опитваш да не ги повтаряш. Мъдростта всъщност е нещо което би могло да те води до това да се харесваш, мъдростта е нещото, което би ти помогнало да слушаш музика, да осъзнаваш това, че има музика, да я оценяваш. Мъдростта е всичко. Нямаш ли мъдрост, не осъзнаваш ли, че трябва да си мъдър и да вървиш с опита си напреди да я споделяш – тя трябва да бъде споделяна, защото човек ако си е мъдър за себе си едва ли ще доведе до нещо по-позитивно. Мъдростта е също когато приятел падне да му подадеш ръка, както и на човек, който ти е неприятел.

– Живееш ли мъдро според теб?

И да и не. Има неща, които при мен от една гледна точка вече стоят като някаква база, но други над които още трябва да поработя и да помъдрея. Това важи за всички, мисля.

Кои и колко са най-доверените ти приятели?

Приятелите са хората, за които си струва да сготвиш нещо вкусно и да купиш една хубава бутилка вино. Приятелите са тези, които можеш да се обадиш по всяко време на денонощието и с които можеш да споделиш един труден момент. Те не са много в живота. Приятелите трябва да споделят твоята мъдрост, твоите интереси, твоя вкус за храната, музиката и за виното.

Страх ли те е от самотата и смъртта?

Не. Не. Нашата професия винаги е свързана с едно време, в което човек е самотен. Дългите пътувания, ходенето по сцените, репетиционните периоди са между 4 и 6 седмици на една оперна продукция, така че всъщност когато даже имаш и семейство и не съвпадат ваканциите и не могат да дойдат, някой път могат. От самотата не ме е страх, защото свикваш с нея.

От смъртта казах, че не ме е страх по простата причина защото не съм мислил за нея. С течение на времето, все по-често човек започва да губи хора около себе си, много близки, като че ли това е някаква подготовка за това, което ще се случи. Но всички имаме някакъв инстинкт за самозащита, това стой във всеки човек някъде.

– В тази връзка вярваш ли в преражданията?

Не мога да отговоря с да или не. Би ми се искало да има прераждане, защото хората, които са си тръгнали, би било хубаво да изпиеш едно топло черно кафе с тях, да изядеш по една тортичка. Би било хубаво да има една такава среща. Но това, само по себе си е много интересно. Всъщност смъртта е нещо абсолютно необратимо. Когато тя дойде, знаеш, че не може да си кажеш това, което би искал, но продължаваш да си мислиш, че разговаряш с него или търсиш съвет, това е на подсъзнателна основа. Хубаво е човек да може докато има приятели, които са живи да се чува с тях, да прави вечери, да изяде по една салата и да води по един хубав разговор и да сподели нещата, които го вълнуват.

Най-хубавият ти спомен свързан с храна?

Те са много. Човек има моменти, които се запечатват. Един от най-хубавите ми спомени с храна беше в Сицилия, в Енна, където си бях поръчал една пица за 15 марки, 80 сантиметра и я изядох цялата. Друг спомен в Мадрид. Когато човек е за известно на различни места, има достатъчно време да опита разнообразните храни, които да му напомнят собствената кухня, но са малко по-интересни и в друга атмосфера, други къщи, друга архитектура. Подсъзнателно и съзнателно е винаги много интересно.

Твоята рецепта за живот ..

Нямам рецепта за живот, но когато човек помъдрее от опита, който има и в зависимост от това какви неща се случват около него, все повече се налага това, че трябва да цениш всеки ден, който ти е даден. Няма нищо по-хубаво от това да си легнеш вечерта доволен и щастлив след един хубаво прекаран ден и да се събудиш сутринта с чаша горещо кафе, хубава закуска и чаша портокалов сок.