Sharing is caring!

 

orlin-concert

 

 

  •  Кой си ти и кои са твоите мечти?

Аз съм едно момче, имам повече от една мечта, няколко мечти. За световния мир няма да говорим. Мечта – всеки артист, независимо дали е актьор, художник или каквото и да било (минава мотор – Орлин: по-тихо колега, моля ви сменете си ауспуха), мечтае да се изявява пред повече хора, да има по-голяма публика. Това е моята мечта, да имам по-голяма публика.

  • Какво е храната за теб? С какво я свързваш?

Храната я свързвам с бързо удоволствие защото ям бързо, наслаждавам се. Аз съм като акула, не съм като комодски варан, който бавно сдъвква – акулата разкъсва и изяжда, като настървен съм.

  • Какво е музиката за теб?

Музиката? музиката е всичко, музиката е нищо, защото музиката може да означава в даден момент нещо много важно за теб, в друг момент може да си на някаква вълна, може да не я усетиш, може да не я чуеш. Но в повечето случаи за мен музиката значи много неща и значи почти всичко. Например някъде ако е като за фон, трябва да чуя какво звучи, как ми влияе, какви спомени ми навява. Общо взето музиката представлява много голям процент от чувствата и от емоциите ми, дори и подсъзнателно.

– Като в сънищата?

Да, в сънищата, понякога се събуждам с мелодии и си ги записвам в телефона. Сега вече не мога да възпроизведа аранжиментите, не помня и ритъм, но помня мелодия. И много смешно, събуждам се около три през нощта и тара-ри-ри…

– Разпознаваш ли го после?

После ми е трудно, обикновено след това се получава друго. И така, имам няколко хита тайни – чакат да станат световни хитове.

  • Виното е …

Нищо за мен. Не ми влияе нито визуално, нито така като си пийна, по-скоро ми се доспива. Не ме блазнят някакви селекции, изобщо не разбирам от вина. Ако ще пия вино, обичам да ми е сладко.

  • Един от любимите ми грехове – чревоугодието. Дефинирай го чрез теб, обичаш ли да ядеш?

На теб ли любимо? и ти ли, Бруте? (смее се). Обичам … аз съм момче, което много се контролира, много наистина контролирам дори и яденето, колкото и настървено да ям и бързо. Ако го контролирам се получава леко по-бавно, това е нещо, което не мога да забавя като процес на сдъвкване, аз съм много лаком, това е лошо за цялото храносмилане, няма какво да го коментираме. При мен нещата така директно попадат през тръбата долу.

  •  Щастлив ли си?

В момента съм щастлив. Даже виждам един приятел (става – прекъсваме за кратко).roz_7963

Щастието е доста променливо и относително, със сигурност е по-сложно от създаването на вселената и нейното разширяване. Може и още да разсъждаваме, но ще те объркам накрая (усмихва се).

  • Любов за теб е?

Любов (въздиша). Ми любовта, какво е любовта! Любовта е да искаш някой, да го обожаваш, да го харесваш такъв какъвто е и да не искаш да го променяш. Обаче искаш да бъде близо до теб и да ти липсва. Да, а може и да е куче (смее се силно). Да, както и да е, аз обичам когато съм влюбен. Не е нещо, което търся в живота за да намеря баланс и да си го осмисля. Но то така или иначе се случва. Не съм от хората, които живеят с това. Любовта е хубаво нещо, да. Знам, че е някъде там, като остров в океана, със сигурност.

– Зад ъгъла може да е.

Хмм, има три момичета зад ъгъла, не знам коя от трите. Не знам защо моментално си избирам най-дългокраката в средата (смее се), може и да не е добре. Може да се окаже, че голямата ми любов е късокраката. Голямата ми късокрака любов (избухваме в смях). Спал съм три часа и съм доста духовит, явно само за себе си! (смее се)

  • Обичаш ли да готвиш или предпочиташ да се храниш навън?

Готвил съм два пъти и половина през живота си. Лазания, обичах когато го правех, но не смятам, че трябва да го повтарям. Общо взето не мога да готвя

  •  Разкажи един твой ден чрез храната. Кое е любимото ти ястие?

Любимото ми ястие? Аз някак си винаги го свързвам с някаква температура, да не е студено и да не е много вряло. Обичам да има месо, но не е задължително, особено лятото. Ааа, аз мога да ям всичко, добро прасе съм, както казва майка ми.

  • Харесваш ли се?

В повечето случай не.

– Защо?

Не знам, много рядко разговарям със себе си.

– А като се погледнеш ..?

А като се погледна съм симпатичен, ама … мислех, че говориш така общо…

– Не само това естествено, тръгваш от естетическото и вътрешно …

Много съм критичен към себе си.

– Опитваш ли се да поправяш грешките си и да се подобряваш, да постигнеш по-високо ниво на духовност?

Опитвам се да, но понякога е трудно. Като цяло да правиш нещата по-добре е част от развитието на всеки. Иначе си мърльо.

  • Какво е мъдрост за теб? и живееш ли мъдро според твоята концепция на мъдрост?

Мъдрост може би е голяма опитност и сдържаност, така си го представям. Голям опит със сигурност. Дали живея мъдро … не живея много мъдро, има време да живея мъдро. Иначе звучи добре «живей мъдро» … има време за това. Някой път нацелвам някакви такива мъдри решения, но не е през цялото време.

  • Кои и колко са най-доверените ти приятели?

Труден въпрос. (Мога ли да си хапна?) Приятели се изпитват непрекъснато. Имам добри приятели, да, но не са много.

– Мислиш ли, че твоята популярност пречи на това? и на истинските ти дългогодишни приятели и на по-новите?

Пречи, да. Абсолютно пречи! Пречи на всички, защото понякога някои от старите ти приятели, не казвам всички, много лесно могат да те съдят и да кажат, че си се променил и че не си същия. В крайна сметка, ние всички се променяме. Новите ти приятели обаче не виждат старото ти аз, защото ти сигурно си се променил така или иначе, просто има някаква публична визия, която имаш – имаш някакво име така да се каже. И те те виждат доста по-повърхностно, виждат те по-скоро медийно, изяви … А пък хора, които ме познават от малък, те ме познават по-добре. Това, че се развиваме и еволюираме в взаимоотношенията не значи, че сме се променили и че сме станали коренно различни, от това което сме били. Просто човек, за съжаление, слага маски, което е нещо съвсем нормално … Проблемът, е че ти си публична личност и много лесно можеш да бъдеш съден и да ти кажат, че си се променил.

  • Страх ли те е от самотата и смъртта?

Според мен ще ме хване страх от самотата в последния момент преди да превъртя (смее се). От смъртта не ме е страх, защото всеки път когато помисля за смъртта, виждам как минавам през нея, не я виждам като край.

– Това е хубаво. А в преражданията вярваш ли?

Вярвам, да. Вярвам, че населяваме тези тела, ползваме ги, може да идваме от много далече, кой знае в това измерение какво има, кой знае ние къде сме в момента с теб, тази чаша реална ли е  …Така че Ади, не знам … със сигурност има нещо друго, не е просто плод на някакъв хормон, който се отделя в нашия организъм. За това си мисля, че след смъртта има живот, и че това не е края или че ние не можем да се примирим, понеже сме толкова самовлюбени, че не можем да свършим до тук и трябва да отидем някъде другаде или да се върнем през някакъв тунел с доста спомени за цветни ангелчета …

– Да не си имал такива преживявания?

Не, не съм, но хората са имали. А може и това сега тук да не е живот, представяш ли си? Ами ако това сега е смърт? Какво ли е живот?

– Това е че, всичко е един цикъл, няма време, няма пространство …

Но вярвам в светлината и тъмнината, черните дупки, слънцата, има някаква борба, но може би, ако са прави учените, можем да отидем някъде другаде ако минем през черните дупки … Лудница!

– Нещо друго да искаш да добавиш по тази тема?

Вярвам, че наистина някъде има нещо друго и то е много различно и ние пак общуваме, но на много различни нива, там няма думи, няма и дори мисъл, може би са само цветове … представяш ли си.. може да бъде всичко. Едва ли е някакъв плаж безлюден светещ с едни фигури вибриращи (издава звук тип вибриращ тибетски бонг). Лудница може да бъде всякаква.

  • Най-хубавият ти спомен свързан с храна.

Една телешка пържола, страшна пържола, страшен стек, в Румъния, с едни мой приятели, 2009 година. Толкова вкусно, толкова готина компания, стека беше чудовище за мен, 600-700 грама!! Такава цветна компания, румънци, англичани, италианци.. Бях на един конкурс, нищо не спечелих, но страхотна компания, така че не е само храната, а и компанията.

  • Твоята рецепта за живот …%d0%be%d1%80%d0%bb%d0%b8%d0%bd-%d0%bf%d0%b5%d0%b5-2

Представяш ли си да имаш рецепта за живот?! Това значи да знаеш каква манджа ще сготвиш и да знаеш какъв ще е финала, това ще е ужасно скучно! Не трябва да има рецепта за подобно нещо, по-скоро някаква формула с неизвестен край, тоест ти си един учен, който търси нещо ново, защото живота не знаеш никога как ще приключи. Не можеш да имаш точна рецепта – горе долу ако сложиш толкова сол, толкова сметана, толкова захар, ще знаеш какъв вкус ще има, ще е скучно, някак не си и алхимик … не можеш да кажеш „ще сложа това и това и така ще живея” … леле ужас! Много хора така правят .. но това ще е много скучно …

– Значи това е твоята рецепта, да няма рецепта?

Няма рецепта. …

Много ми хареса това интервю. Беше много хубаво, много различно. Благодаря ти.

– Благодаря и аз. Да, това е целта, нещо различно да измъкна от всеки човек.

© 2016 – 2018, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2020

Sharing is caring!


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Instagram

Instagram has returned invalid data.

Come and join me on Instagram!

BulgarianEnglishItalian
shares