От Родопите до Олимп – тайната на Орфеевото цвете

, on

Mar 6, 2017

JANKAEA HELDREICHII или HARBERLEA RODOPENSIS

Неотдавна бях поканена да участвам в една европейска програма, заедно с журналисти и блогъри от балканските и някои европейски държави. Програмата предвиждаше да ни запознае с все още слабо популярни местности, природни забележителности, селца и градчета в областта Пиериас – Олимп. Скрити в пазвите на митичната планина, тези красоти не се набиват на очи и туристическият поток ги подминава незаслужено. Морските брегове в подножието са пълни с всякакви звездни хотели, които поглъщат като сюнгери туристите. Нашата задача беше да посетим тези интересни места, за които да разкажем или да ги опишем в медиите, но така,че дошлите на морска почивка да бъдат привлечени и от природните съкровища на Олимп. Всички бяха въоръжени с фотоапарати и запечатваха с тях това, което смятаха за интересно. Аз като писател търсих да открия някакви емоции. Израснала съм в Родопите и щом ми замирише на бор, знам че съм на точното место. Местните хора ни посрещаха радушно, гощаваха ни с невероятни специалитети и хвалеха не без основание природата и щедростта, с които ги е дарила. Оплакваха се, че туристи рядко ги посещават, а те бяха само на една ръка разстояние от плажовете, долу на морето. Разчитаха на нас да ги рекламираме, да ги покажем на света, да разкажем за тях. В разказа е моята сила и търсих нещо да привлече вниманието ми. Нямаше начин да не се появи, защото наоколо ухаеше на билки. Всяка една билка има своята вековна приказка. Олимп е трудно проходим дори и за алпинисти, а горските билки растат все там, където човешки крак трудно стига. Всеки човек е слушал за еделвайса и би се изкачил в Алпите, ако знае къде може да го намери. Реших да проверя, дали и Олимп си има свой “ еделвайс“, заради когото туристите биха жертвали един ден от морето, за да се поразходят из горите и да го открият.

Казано е: “Който търси, той намира.” В Олимп открих най – мистичното цвете, което от години знаех, че расте изключително и само на определени места в Родопите. За него не се говори и рядко може да намерите информация. Това е част от мълчаливата политика за съхранението му. Преди много години чух за първи път за Орфеевото цвете, наричано още безсмъртниче. Родопските баби знаеха кое е, но дума не продумваха. То било вечната и безсмъртна връзка между небето и земята. Стар, престар гръцки мит е пренесъл през вековете сведение за едно загадъчно растение, свързано с името на древнотракийския певец Орфей. В трактата “За реките“ на Псевдоплутарх / 3век / четем: “ И в планината Панагей се ражда едно цвете, наречено китара. Вакхангите след като разкъсали Орфей, хвърлили частите му в реката Хебър. От течащата му кръв се родило растение, наречено китара. Когато се празнуват Дионисиевите празници, то издавало звук на китара “.

През 1834г. Група чуждестранни учени – изследователи го наричат Хабарлея родопензис, в чест на ботаника Хаберле Каролу. Тук става въпрос за едно преоткриване, защото 3 300 години преди това хаберлеята е открита от Орфей. Това цвете расте на силикатни и варовикове скали, на засенчени места с висока въздушна влага от 250 до 1400м.н. равнище.То е единствения вестител от епохата на динозаврите и е ендимит. Древните открили нещо невероятно в него. В сухо време растението дава признаци на мъртво. При влага то тутакси се съживява. Развива си, цъфти и дава семе. Върху тази загадка гадаели хора, алхимици, магьосници и духовни лица. Тя криела кода на безсмъртието. Това явление е известно на науката като анабиоза и може да съживи растенията престояли в хербарий две години и половина. В един манастир свещениците направили венец около една икона от орфеевото цвете. Когато изсъхнал напълно, те казали на богомолците да го пръскат всеки ден със светена вода и ако Бог е благосклонен към молитвите им ще даде знак и венецът ще се раззелени. Така и станало.

Ето защо бях изненадана, че това цвете расте и на Олимп. За него гърците пишат: “Едно малко цвете е превърнало Олимп в свой дом и не се среща никъде другаде по света“. Разпространено е на площ 40-60 км2 в долината Enipefs. И на височина до 2400м. През 1851 г. Ботаникът – изследовател Theodore Heldreich се изкачва на върха на

Олимп и съобщава на своя ментор Pierre Edmont Boissier в Женева, че е намерил само семе от това растение “par malheur seulement en fruits“. Boissier първо описва цветето като Haberlea heldreichii, но след година променя мнението си и го прехвърля към новия вид Jankaea, на името на Viktor Janka – фитолог от Будапеща.

Господ някога е раздавал с щедра ръка даровете по балканите. Ние пък имаме един кусур да си мислим, че някои неща е пратил само на едните или на другите. И сега пиша за едно и също цвете, но с различни имена и истории. Една известна режисьорка Адела Пеева преди години направи великолепния филм “Чия и тази песен“. Историята беше горе – долу същата. Една песен, която е била популярна по земите на Османската империя и се е пяла във всички балкански кафани, но с различно съдържание, според тегобите на всеки народ, стана причина в днешно време да си избодем очите. Всеки е дълбоко убеден, че е прав и че песента му принадлежи. Има нещо такова и с моето цвете. Аз лично съм щастлива, че го има и то принадлежи на всеки, защото природата не познава граници. В Родопите са му дали поетичното име Орфеево, а в Гърция са направили друго достойно нещо. То е защитено с Президентски указ 67/81 и е вписано в Червената книга / Phitos et. al 1995 / и в

NATUR 2000 / GR . 12 50001/. През 1970 излиза и пощенска марка с JANKAEA.

Орфеевото цвете иде от древността като месия – не само като предизвикателство за физическо дълголетие, но и за духовно многостолетие.

Ако трябва да избера между еделвайса и безсмъртничето, бих избрала второто, защото знам неговата приказка, неговата история. Не е нужно и да пътувам до Алпите. Ще тръгна по някоя екопътека на Олимп, ще си отпочина в някоя хижа и ще изпия чаша ароматно кафе, ще послушам службата в манастира Св. Дионисий, ще похапна в селска таверна, където местните хора приготвят чудеса, и ще седна до някое поточе, защото на отсрещния бряг, на скалата ще зърна цветето, заради което съм тръгнала на път.