Вино и компания в сърцето на София – Wine & Co.

by , on
Aug 27, 2019
wine & co.

Когато живееш в столица и/или голям град и си свикнал да живееш в големи градове, обикаляш света и търсиш разнообразие на предлаганите услуги и продукти, и си човек, който оценява хубавата храна и напитки, то тогава има места, които не могат да липсват в една градска обстановка. София не е космополитен град, но пък е Европейски град, с Балкански ноти и доста голямо културно разнообразие.

Градската среда и кулинарния хоризонт доста са се променили последните 10 години. Аз лично имам по-добри наблюдения от последното десетилетие, защото от толкова живея в София. Другите ми източници на информация са от приятели и хора с техните истории и легенди. Така че се позовавам на собствените си наблюдения, знания, усещания и емоции. София е моят град, и съм някакси ревнива за хубавите ни неща, критикуваща тези, които не са ок, и колкото ми е възможно бранеща репутацията й. Понякога е трудно, но пък друг път, като има нещо много хубаво, много приятно, много ново и нетипично, тогава съм на фронта, първа линия 🙂

Такъв е случая с едно от любимите ми места, ако не и любимото, когато става въпрос за вино, атмосфера, настроение и отношение – Wine & Co. До сравнително скоро липсваше точно такъв тип място, което съчетава вино магазин, винен бар, място за дегустации, пространство за събития. Мястото на три нива е на ъгъла на ул. Солунска и ул. Ангел Кънчев – просто топ локацията. Има една интересна енергия, която не може да се определи с точност каква е. Когато отидеш там, те посрещат с усмивка и вежливо те питат “Днес какво ще бъде?”, и вече след третото посещение, и след като сте си говорили, споделяли мнения, имали различни дегустации, знаят горе долу в каква посока да те насочват и въпросът преминава към “Искаш ли днес да опиташ…?”. И така, наливат ви от питието, което искате. Да, от всяко едно питие, което виждате на рафтовете, разбира се с малки изключения, които се изразяват в някои много специални реколти или резерви на дадено питие. Може да си го изпиете на бързо на самия бар, където е и касата, след работа например, или ако имате 15 минути да изгубите между срещи и сте запален винар или колекционер на сетивни емоции.

Всеки ден може да опитате нещо ново, или просто да си пийвате обичайното. Вината са около 1800, което ще ви отнеме около 5 години да ги опитате всичките, при условие, че влизате всеки ден 🙂 Искате да опитате онзи ром, който е точно като изваден от Карибски Пирати, и не сте виждали другаде, или онази водка ей там на онзи рафт, за която вашия най-добър приятел ви е говорил, но не сте намирали. Това е мястото.

Да кажем, че имате романтична среща, но тя ви е първата. Вечеря е много ангажиращо, обяд твърде лежерно, кафе твърде предпазливо. Виждате се към 18, 18:30 в Wine & Co. Всъщност още докато уговаряте срещата си ще разберете дали другият човек е на вашите вълни. Ако възкликне “Оо, супер, обичам вино и да пробвам нови места” или “О, познавам това място, много ми харесва, хайде”, тогава нещата започват обещаващо. Срещате се, опипвате почвата, оставяте другия човек леко да загатне какво обича или какво не обича. На бара винаги ще ви дадат да опитате една глътка от дадена напитка, ако не я познавате, за да може да сте сигурни в избора си. Да кажем, че сте се спряли на онова ваше любимо бяло вино, което пък другия човек не е опитвал, но много е искал. Още е лято, излизате навън, сядате на бъчвите или на обособените бар плотове.

Не сте яли от обяд, и двамата сте гладни, но така някакси срамежливо, предлагат ви няколко вида плата, със сирена и мезета. Взимате разбира се. Изпивате първата си чаша. Атмосферата е ведра, слънцето залязва, полъхва един лек бриз. Поглеждате се. До тук добре. Да поръчаме още две чаши? А защо не бутилка? Ама този път ще опитате нещо друго. Вече е 19:30, мястото внезапно се е напълнило. Четвъртък е. Разбирате, че има дегустация в този ден. Четвъртъците са дегустациите в Wine&Co.

Например точно този четвъртък, 29 август, ще се дегустират бели вина от Балканите. Хммм. Много интересно и почти неовладяна територия за вас. Защо не. Ама преди малко сте си отворили цяла бутилка. Няма проблем, затварят със специална тапа и ви я пазят в хладилника. Може и за следващ ден.

Слизате на долния етаж, където най-често се провеждат дегустациите. Вече има хора, насядали по няколко маси, с подредени чаши. Кипи една много определена вибрация, на много различни хора, свързани от едно нещо. Семпло нещо. Любовта към виното. А виното, знаем, е живот 🙂 Така, каня ви четвъртък да се присъедините към дегустацията, запазването на място е силно препоръчително 🙂 След дегустациите, настава още по-приятен момент, всички се събираме навън на бъчвите и масите, присъединяват се още приятели и случайни минувачи, и още приятели.

Вариант за по питие след вечеря? Ама разбира се. You are more than welcome, както се казва 🙂 Ще видите как се отварят бутилки пенливо вино по метода “sabrage” – от sabre, сабия. Ще срещнете артисти, певци, художници, пънкари, светски и още много весели лица, както и една малка общност от любители и професионалисти винени ентусиасти, която се подхранва от общи възгледи, от любопитство и желание за нещо по-добро и със сигурност качествено, което тук получават. Необезпокоени си отпиват от току-що откритото “онова испанско вино”, за което са чували. Или прекрасно българско вино от тази малка невероятна изба.

Звън на чаши, почти незабележимият танц с бохемски стъпки на Митко и Наталия, които обгрижват всички гости с неустоими усмивки и лафове. Магнетичното присъствие на Стамат, собственика, който с лекота се носи из пространството и със своя смях ще зарази и най-нацупения герой. И другите усмихнати лица на екипа.

Сега е лято и всичко е безвремие, а в Wine&Co. усещането е подсилено от чувството на всички, че всеки миг е безкраен и от желанието ни и копнежа тази енергия да не свършва. Тя няма да свърши, дори когато лятото бързо, но неусетно премине към есен, и когато започнем да слагаме шалове, жилетки и затворени обувки. Енергията ще премине вътре, на топло и уютно, и не се безпокойте, има достатъчно пространство да събере всички желаещи.

Горното ниво е открито, обзаведено с една голяма масивна дървена маса, където също може да дегустирате, в същото време да хвърляте едно око на входа, кой влиза 🙂 Надвесен точно на “балкона” на горния етаж е и бар, на който съвсем клюкарски може да си прекарате известно време.

Връщайки се на долния етаж, има един все още необработен диамант. Помните пространството за дегустации… там на същото ниво, зад една масивна дебела бронирана червена врата (останала от трезора на банката), се открива още един малък голям свят. За най-смелите, както и за най-романтичните. Един винен трезор ще се открие пред вас, който все още се изпълва с редки вина от цял свят, съхранени по възможно най-добрия начин на най-подходяща температура. Ако се чудите какво да подарите на любим човек, тук може да ви организират лирична вечеря с уговорено меню и вино по ваш избор, от 1800-те етикета в магазина. Също така, да кажем, че работите с важни за вас клиенти, и искате да оставите отпечатък и да покажете нещо по-различно, може да се организира специална частна дегустация, до 4-5 души с вина от селекцията в трезора.

Предстои продължение, за хубавото и вкусното в живота. Това ще е и мястото за зимата! Ще ви чакам там 🙂

Текст: Адриана Гюзелева
Снимки: Петя Чолакова и Адриана Гюзелева

Къде и какво в Ню Йорк

by , on
Aug 22, 2019

Започнете in grand. Качете се на някой руфтоп бар, както аз сторих още първия път. Един от култовите rooftops – 230 Fifth Rooftop, може би и най-големия.

Други руфтопс, които съм посетила са:

Продължавам с азиатските места, които са колкото звездите в небето. Безкрайно много 🙂

Място за пици. Отново безкрайни, но ще отбележа няколко.

Тези двете пицарии, са двете които една срещу друга, и на които винаги има опашка!

Big Brooklyn

by , on
Aug 8, 2019

Бруклин е огромен. Цял град сам по себе си, с над 2,5 милиона жители. Миналите два пъти бяхме обиколили само най-туристическите места – Dumbo, Brooklyn heights, с гледките и готините заведения и преустроени кейове с голям артистичен/бохо/ъндърграунд дух и невероятни гледки към Манхатан. Пленяващо е и винаги ще се връщаме, така и сторихме, но има и някои места извън туристическия радар, за които си струва пътуването и отбиването, поне един път. Защото само така ще разберете за истинския живот, за хората, за стотиците истории. Естествено, ако това ви интересува. Ако ли не, си оставате по установените пътища 🙂

Върнахме се в два последователни дни, единият го посветихме на два не толкова популярни квартали – Williamsburgh и Bushwick. Стигнахме и до един квартал, който реално няма нищо интересно, но там се срещнахме с нашия гид от предишния път, с която правихме Secret food tour. Прекрасна дама, Бриджет, с която се свързахме, защото ни беше казала, че ще има такъв тур и в Бруклин. За съжаление още не го бяха подготвили, но пък решихме да се видим с нея за закуска и да ни разкаже малко повече именно за нейния квартал. Нейния квартал в Бруклин е Bensonhurst. Видяхме се за закуска в една типична закусвалния, извън градската натоварена обстановка, извън каквито и да било препоръчани заведения или места, където турист не е стъпвал. Но ние сме си така. Обичаме да усетим духа на града. Автентичният. Суровият. Истинският и не винаги толкова красивият, напудрен и надут понякога. Тук са далеч от космополитния живот, далеч от натрапчивия шум, далеч дори от спиращата дъха гледка на манхатанските скайскрейпъри. Усещането е като да си в друг град, навсякъде но не и в Ню Йорк. Поне не такъв, какъвто го познаваме, дори само и от далеч, от филми и снимки.

Бруклин не е имал винаги добра слава, малко като Харлем е бил гледан със съмнение и със снисхождение. Но времената се менят, животът е динамичен и хората се отварят към нови хоризонти. Ако едно време е било подценяван, то сега и през последното десетилетие (най-малко), Бруклин се превръща в артистичен, кулинарен и културен хъб, център, около който се върти голяма част от НюЙоркската мовида.

Така, след закуската ни с Бриджит в типична закусвалния, взехме отново метрото за да се предвижвим към Bushwick, който е популярен със своя street art. Защото Ню Йорк не може да съществува без уличното изкуство, и най-вече murals (графитите по стените).

Американски пухкави палачинки с яйца и бекон. Grilled cheese – запечен (запържен) хляб със сирене и шунка. Две от типичните американски закуски.

Всъщност Бушуик има много дълга история на падения и ренесанси през вековете, още от 17и век. Интересна е за цялостната картина на Ню Йорк. Ето малко повече история тук от 2008 година. А тук малко по-скорошна и съвременна информация за променящя се квартал, еклектичен и цветен.

Още при първото пътуване до Щатите си бяхме набелязали някои места, но толкова неща могат да се случват и на толкова места може да се ходи, че понякога е трудно да спазваш целия план. И за това, този трети път без план, ни позволи да разузнаем още повече неща и някои места, които бяхме пропуснали предишните два пъти. Едно от тези места е Peter Luger – казват, че е едно от най-добрите места за стекове. Същестува от 1887 година, така да се каже, не от вчера. Цяла институция е това място, с келнерите стар стил (да, нарочно пиша келнери, за да подчертая още повече важността на мястото и на тежестта, която носи), много елегантен господин, който посреща гостите по списък с резервации, още един, който настанява. Поръчахме си директно стек разбира се, с малко варени броколи като гарнитура, не че беше нужно. Докато чакахме, пихме бири и си мазахме масло на пухкав мек хляб. Аз си позволих, независимо жегата (а вътре, както казвам, бичеше климатик на 18 градуса), да си взема чаша червено вино. Нямаше как. Просто с този сочен вкусен стек….Разбирате ме, нали 🙂

Всъщност Бруклин си го разделихме в два дни, както написах в началото. Биг Бруклин, именно защото искахме повече места и квартали да спосетим.

А единия ден, искахме пък да опитаме пицата от Juliana’s, която е до Grimaldi, едно срещу друго се наират. Ноооо, разбира се имаше опашка и на двете, на 40 градуса! Незнайно защо, в Juliana’s нямаше двойна опашка, за желаещи да се настанят и за to go. И трябваше да чакаме 2 часа ?! за да си вземем пица. Нямаше как да стане! Така че влезнахме отново в Грималди, поръчахме, почакахме 30 минути и си я взехме. Докато я чакахме, се разходихме в Думбо (Dumbo – Down Under Manhattan Bridge Overpass), но винаги си го свързвам със слончето, разбира се. Всеки удобен момент и интересно място използвахме за да се крием от жегата, и влезнахме в шоколадов магазин. Провеждаше се демонстрация за деца. Демонстрацията беше проведена от самия Jacque Torres в един от неговите магазини за “гурме” шоколад. Отворихме си апетита с две шоколадчета и продължихме с разходката обратно до пицата.

Място за бира в Бруклин, много добро, с голямо разнообразие от бири и много хитър селф-сървиз, е Randolph Beer, където си купуваш карта с различни суми и можеш да пробваш колкото и каквито бири желаеш. Механизмът е вграден в стената.

Ако обичате чийзкейк, както моята приятелка Линда (не че аз не обичам, но мога да мина без), може би трябва да пробвате Junior’s Cheesecake, най-хубавият на света, говори се. Въпреки, че Линда твърди, че е пробвала и по-хубави. Но, има задължители стъпки за куинарите. Това е една от тях.

И пак, за два дни посещение в Бруклин, има доста неща, които не смогнахме да посетим. Трябва да кажа, че жегата наистина уморява много повече и имахме нужда от повече почивка, повече спирки, повече вода, повече хлад. Като цяло се насладихме на всичко, повече от предишните пъти, защото не бяхме вече като невидели и нечували :))) Даже ви препоръчвам, вземете си някое сладко хубаво airbnb в Бруклин, ако можете. Следващ път ще си помисля и аз, може би заради гледката най-вече 🙂

В следващия текст, ще пусна обобщаващ списък с всички посетени места, на които сме били трите пъти.

Текст и снимки: Ади Гюзелева

Wine&co – в компанията на вино и приятели

by , on
Jul 25, 2019

Споделяла съм ви няколко пъти за това любимо място. И то какво. На ъгъла на Солунска и Ангел Кънчев ще намерите едно винено бижу – Wine & Co., което става още по-ценно със своето “мазе” и специален подбор от висок клас вина, както и лимитирани реколти, като тази френска находка. Chateau Les Trois Croix e на Патрик Леон, един от най-добрите и прочути “winemakers” на Франция, който е работил в изби и шата като Mouton Rotschild. През 1995 купува имението Ле Троа Кроа и произвежда собствено вино. Но под неговото ръководство и изкуство няма да се произвеждат вече вина, тъй като през декември 2018 той почина. Така че тези вина са последните от неговата богата традиция.

В това прекрасно и прохладно мазе, където температурата е регулирана, за оптималното съхранение на вината, може да си организирате специална вечер, или още по-специална дегустация. Но за това ще споделя повече по-нататък 🙂

Също така, към всяка чаша или бутилка вино, вече са на разположение разнообразни хапки, в съчетание с различните видове вина. Внимателно замислени и подбрани, така че оптимално да подхождат към вкусовите и ароматни ноти на вината.

За предлаганото вино на чаша, както и ако изберете да си вземете бутилка и да я споделите с вашата компания, няма да има ресторантьорска надценка. А изборът от вина е много голям и наистина внимателно селектиран. Много вина няма да могат да се намерят почти никъде другаде. И разбира се доста богато предлагане от дегустации, както тази вечер, в която ще може да се насладите на розови пенливи прекрасни вина. Не го пропускайте! 🙂

И после не забравяйте да си поръчате от любимото розе, ще сте огладнели вече, да си изберете фантастична дъска с вкусотии и да се насладите на хубавата вечер от външната страна на Wine & co. Отиваш без план, и си тръгваш няколко часа след това с много емоции 🙂

Harlem! Подценено малко голямо съкровище

by , on
Jul 19, 2019

Този път бяхме отседнали в Харлем. Харлем е квартал на Манхатан. Манхатан е един от петте района на град Ню Йорк. Другите са Бруклин (Brooklyn), Куинс (Queens), Бронкс (The Bronx), Стейтън Айланд (Staten Island). От 1898 са едно цяло формиращо именно The city of New York.

Историята на Харлем е дълга и трудна, но в същото време безкрайно разнообразна и богата. Ще се постарая да предам емоциите чрез образи, цветове и вкусове. Харлем е кръстен на град в Холандия, именно от Холандците, които са първите населници в Ню Йорк. Тук може да си припомните малко история. Към края на 19и век Харлем започва да се развива много по-бързо, с изграждането на железопътна линия, и строителите започват инвестиции, с надеждата богати бели да се заселят, но всъщност Италианци и Евреи се местят от пренаселения вече Lower East side. Също така Пуерториканци, Афроамериканци и западни индианци – така се ражда “spanish Harlem”. Навлизането на голяма маса Афро-Американци в Харлем създава Харлемовия ренесанс между 1920 и 1930. Било е огромно движение към равенство, чрез изкуство и музика. Харлем се превръща буквално в меката на джаза. И не само за черните и живущите там. Apollo и Cotton Club се превръщат в институции, където се изявяват имена като Duke Ellington, Billie Holiday, Louis Armstrong, и много много други артисти музиканти.

След това се появява голямата депресия през 30-те години и Харлем е в центъра на събитието, раждат се много групи и движения, и всъщност играе голяма роля в борбата за гражданските права. За съжаление се превръща в територия на криминална организация и нелегални дейности и до 70-те и 80-те нещата са много тежки и запада главоломно! През 90-те започна да се облагородява и да се контролира криминалността, съответно да има повишение на цените на недвижимите имоти. Днес цените са доста високи, и независимо големия процент афро-американско и латино население, кавказкото население се увеличава. Твърди се, че до 125 улица нещата са под контрол и спокойни. Едно време не е било препоръчително да се минава 110 улица.

Ние бяхме между 120 и 121, и искам да ви кажа, че и след 125 няма никакви опасения. Да, има доста “екшън” и се случват неприятни неща, има доста бедни и просяци, но в целия град ги има, за голямо съжаление. Освен това, има много голямо полицейско присъствие.

Няколко авенюта, които са продължение на 6о и 8о са кръстени на големи лидери като Malcolm X и Frederick Douglass. История на всеки ъгъл. История при всеки срещнат човек.

Всъщност, забелязвам все повече, че ако си спокоен и не трепериш от предразсъдъци и не се занимаваш с хората, не се заглеждаш, не гледаш лошо или погнусено или осъждащо, никой не те занимава с нищо. Може да си както и когато искаш навсякъде в Ню Йорк. Аз лично нямам почти никакъв вид предразсъдък и мога да заявя, че не съм расист човек. Израснала съм по света, в училище съм била обградена от всякакви народности, което ме е оформило, и за което съм безкрайно благодарна. Била съм в компания на африканци, араби, мюсулмани, християни, будисти, индийци, китайци, японци и т.н…. За мен Ню Йорк е това – превъплъщение на световните култури и обичаи. И разбира се на храна от цял свят! Рай! Чудя се още как да разделя писането си, почнах по квартали, така е най-удачно, но със сигурност ще направя един отделен списък на всички посетени места за ядене и пиене за тези три години.

Нямайки реални планове как да си разпределим времето, общо взето си го измисляхме вечер и сутрин. Харлем – задължително джаз. А местата са много. И да живее чичо гугъл. През деня посетихме музея на джаз, много малко местенце, но с доста история, там също ни напътстваха къде да ходим вечер например. Решихме да пробваме едно от заведенията – Showmans jazz club, ей така без да проверим нищо. И всъщност не уцелихме, точно във вторник нямат шоу и се преместихме в едно друго доста невзрачно и old school заведение – Paris Blues. Наистина “соц” място, ако трябва да го оприличим с нашенска реалност. Разбира се далеч от всичко нашенско. Но, с притежание на автентичен стар дух, където всички се познават и обичат. Където всеки влезнал е добре дошъл, било то местен или турист. Където музиката е центъра на всичко. Където няма меню, защото “we are an old school bar”. Тези джаз клубове в Харлем нямат вход и куверт, но канят любезно да консумираш две напитки за всеки сет музика, който е около час и половина. Опитахме местна бира. Както съм писала предишните пъти, в Америка няма само Бъдвайзър. Даже не съм я вкусвала. Произвеждат безкрайно много бира. Естествено. По-автентично от такъв тип заведение, където се изявяват “стари кучета”, които са живяли силните години на Харлем, трудно ще намерите. Наистина може да се потопите в настроението.

Както казах малко по-рано, Харлем е вече съвсем на друго ниво, културно, артистично и вибрационно. Има много ресторанти и заведения, които са на високо ниво и се срещат всякакви хора и просто представата за Харлем, такава каквато я имаме, изчезва. Енергията в Clay, както и в няколко други заведения, трепти на високо тип-Бруклинско-Уествилидж ниво с обмислено меню и съобразени вина, които да подхождат на вкусовете. Ресторантът е разположен на ъгъла на Manhattan Avenue и 123-та улица, която бързо се възстановява от опустошителните дни от края на 20-ти век. Бялата фасада на Clay и интериорните светлини подсилват жизнената сила на блока. Вътре в ляво, с дълъг бял мраморен бар и маси в дясно, приглушена светлина (за това и такива са снимките ми, не обичам светкавица) и минималистична декорация с детайли напомнящи за Африка.

Други подобни заведения с много хубав “мулти-култи” вайб в Харлем са Vinateria, Maison Harlem, Zoma. И разбира се, различни африкански, западно-африкански, близкия изток, доминикански, южняшки ресторанти. Няма скука за сетивата 🙂 В срядата в крайна сметка се върнахме в Showmans, който беше затворен предишната вечер.

Две без три не може, нали така! И разбира се, на следващия ден си намерихме още едно мероприятие в Харлем. Едно от най-иконичните места, не само за Харлем, но като цяло за града и за Америка е Red Rooster с шеф готвач Marcus Samuelsson. Red Rooster предлага “comfort food”, храна, която празнува корените на американската кухня и разнообразните кулинарни традиции на квартала. Назован в чест на легендарния Harlem speakeasy bar, който е привличал местните фолклорни, джазови велики артисти, автори, политици и някои от най-забележителните фигури от 20-ти век като Адам Клейтън Пауъл младши, Нат Кинг Коул и Джеймс Балдуин. А под него се помещава най-добре държаната тайна – Ginny’s club, което ние посетихме. Там е обособено за частни партита и шоутa извън програмата на Red Rooster. Храната разбира се е на шеф Самюелсън отново. Там отидохме, за да се насладим на Pedrito Martinez, Ammy номиниран латино музикант, който е един от лидерите в латино джаз музиката. Беше невероятно изживяване, изпълнено с любов, радост и ритъм. Невероятен музикант и прекрасна група. И много мил готин, заразяващ с усмивката си, човек 🙂

Още ттолкова много неща и места могат да се открият в това малко голямо подценено бижу 🙂 Следващ път!

Текст и снимки: Адриана Гюзелева

Ню Йорк. Трети път за късмет, преследвайки слънцето!

by , on
Jul 15, 2019

Chasing the sun – преследвайки слънцето. Това ми беше първата мисъл когато се качих в самолета на Virgin Atlantic от Лондон за Ню Йорк. Слънцето залязваше в Лондон и тръгнахме да го преследваме към източния бряг на американския континент. Чувството е неповторимо. За мен. Пътувам от 2-месечна. Буквално. В кръвта си ми е. Няма нищо необичайно за мен. Напротив. Обожавам да пътувам. Особено на дълъг път. Когато всички си хапнат, настане време за сън. Тишината в самолета. Обожавам да гледам филми, заради тях всъщност не заспивам 🙂 Кацам на JFK. Единайсет вечерта е, не ми се занимава с автобуси и влакове. Трябва да стигна до Uptown/Harlem, което е доста далеч. Поръчвам си Убър. Да, тук си работят и то много добре. Излизам навън да чакам. Лудницата е пълна, коли, хора, 800% влага и жега. Толкова късно вечер. Представих си през деня какво ще бъде. Така и беше.

Събота 6 юли. Градът ни зовеше, а джетлага не ме остави да спя. В 6 сутринта се бях ококорила! Линда, моята спътничка, помните я от миналите пътувания, вече беше в час. Беше пристигнала десет дни преди това и е обиколила Тексас, в още по-голяма жега 🙂 Всъщност се оказа, че за това пътуване не сме планирали нищо. Тоест, нямахме запазено абсолютно нищо и нямахме представа кога, какво, къде. С изключение на запазения брънч в събота. Но нямаше как без резервация, защото е едно от най-хубавите места в Манхатан – Asiate, в хотел Mandarin Oriental с красива гледка към небостъргачи и зеленината на Сентрал Парк. Искахме да започнем in grande и от високо!

Вдишахме влажния и топъл въздух, изпълнен с катран, мръсотия, трева, готвено. Мога да изпиша ода за въздуха и миризмите на Ню Йорк. За доста хора е отблкъскващо. Аз го отчитам като част от чара му. Обсесията ми за Ню Йорк, защото вече е такава at this point. Трети път и да не ми стига! Сладка миризма на стар мръсен град! Била съм пролет и есен до сега, лятото всичко е по-тежко, включително и миризмите! Със сигурност не е за слаби стомаси и характери и за хора, които не търсят приключения. Защото дори само разхождането по улиците на този град си е стопроцентово приключение. Може да се определи като “топъл летен боклук” – да, представихте си го. Не е идилия в никакъв случай! В архитектурата на града, за разлика от много други в Щатите, не е предвидена локация за боклука (примерно задни улици или дворове). Боклуците, в края на работния ден (17-18ч) се трупат на често тесните тротоари, където трябва да се разминават хиляди души. Жегата ги пържи и кучета си се наслаждават с голяма утеха. Понякога е толкова силна миризмата (и често в хубави престижни райони), че все едно част от Манхатан се разпада от гниене! Да не говорим за метрото! ХА! В самото метро няма ни-ка-къв въздух и ни-ка-ква климатизация! Нищо! Общо взето ако навън са 32 градуса, долу са 45! Слава богу, с малко изключения, в самите влакове има! И в нашето време на зомбифициране с телефоните, където 80% си гледат в апаратите, другите 10% са със затворени очи, и каквото остава или си говорят сами, или четат нещо различно от телефон (рядкост) или просто си циклят, ако се случи нещо, което да повдигне погледите на всеки, това е наистина свързващ момент. В такива моменти си напомняме, че сме хора. Когато връхлети някоя приятна миризма! Кавичките си личат предполагам! Но няма какво да се оплакваме де. Този боклук е на всички, техен, мой, наш! Както навсякъде. В моя Рим в момента е още по-зле. Боклукът продължава да се трупа, чета новини, гледам снимки, нещо ужасяващо е. Не се справят, не знам какво се случва последните 2-3 години, но оправата на Рим е страшна! На Рим не му отива. Къде му е величината? Дано се оправи скоро! Но на Ню Йорк, о да. Отива му! Може да се напушиш без да си пушил никога. Тревата е навсякъде постоянно. Сигурно след 2016 още повече, след като са я легализирали! Не знам, но трета година идвам и си е нещо съвсем обичайно. Нищо трагично. Аз съм ок с това, трябва да е легализирана естествено. Цигарите са много по-вредни от тревата. Това е друга тема, не е тук мястото. Но така, както изброих негативните, има и безкрайно приятни миризми и гледки, разбира се 🙂

Опитвам се по най-добрия начин за мен да ви предам емоции и усещания, но трябва лично да се опита и види. Пък каквото ще да става. Може и да не ви хареса. Всичко е въпрос на възприятие, както и на моментно състояние. Първият ден беше много топъл, и като такъв, още не бях свикнала на температурата и влагата, трудно се справих, но пък беше голяма забава. И вечерта завърши в екстаз с непланиран план – резервирахме си места за Drunk Shakespeare. Задължително посетете! Естествено заглавието веднага ни хвана око и да ви кажа, инстинкта ни не ни излъга. Разхождайки се в море от хора, не далеч от Times Square, на 8 авеню и 47 улица, влизаме в една невзрачна сграда, струпана между много други с хиляди надписи и реклами. Има табели вътре и обозначено “театър 777, етаж 2”. Оооок. Други заблудени също търсеха същото. Качихме се. Приветливо ни посрещнаха с шот уиски! Естествено 🙂 Иначе защо “drunk”! Сцената се намираше по средата на правоъгълник направен от барове и столове, а всичко това в помещение пълно с книги, точно като стара библиотека. Гръмогласно актьорите ни се представиха, и заявиха коя пиеса на Шекспир ще играят в този час. Всъщност не се знае предварително, което е част от самото приключение. Актьорът, който играеше Макбет изпи 5 шота и един коктейл с неясен произход и съдържание :))) А е играл вече един път 2 часа по-рано…. Мисля, че доста беше почерпан. Беше наистина много забавно и различно. Необичайното беше, че докато рецитират пиесата, спират и включват много други тематики и импровизации, както и предизвикателства към публиката 🙂

Ето малко снимки и клипове 🙂

Имитация на Тръмп!

Театър 777

Макбет 🙂

Това беше за ден първи! Добре започнахме! Лека нощ от мен 🙂

Текст и снимки: Адриана Гюзелева

Алиса в страната на чудесата или вечеря на сетивата

by , on
Jun 27, 2019

Малко неща в живота могат да ме разклатят общо взето. Мога да го кажа, бидейки на 33, тоест доста неща са ме подложили на тест и на откровения. Разбира се, с това не казвам, че съм видяла всичко или че са ми се случвали отвратителни неща. Просто живот! И разбира се, числото няма никакво значение, човек е това, което е живял и това, което показва от душата си. Много хора не достигат изобщо до душата си, и са нещо друго, за съжаление! Живеем постоянно в и със страховете си, което ни отделя все повече и повече от самите нас, бягаме от себе си от страх да видим някои не толкова позитивни страни. Бягаме защото мислим, че не можем да се справим със себе си, не искаме да се сблъскаме със себе си, и поради тези причини търсим в другите хора същите тези негативни страни и влизаме в конфликти с другите. По-лесно е и по-възгордяващо със сигурност! Но който е безгрешен, нека пръв хвърли камъка 🙂 Говорейки за страховете си, всички имаме такива битови, от които трудно се оттърваме, всички сме малко “control freak” под една или друга форма. Мислим си, че много неща зависят от нас и че всичко и всеки ще се съобрази с нас, но не е така. Хубаво е да се научим да “let go” и да имаме колкото можем по-малко очаквания, особено от хората.

Малко се забавих с този текст, но супер много неща се случват в живота ми, ангажименти и събития се преплитат и не мога винаги да събера мислите си, за да напиша каквото искам.

Преди месец всъщност участвах и присъствах на едно ново (за нашите ширини) събитие. Сетивна гурме вечеря. Повече не знаех, освен познанството ми с идеатора на това приключение – Алекс Гоцев. Другото, за което бях информирана е дата, час и място на срещата. С кого – не знаех. Само това: “Оглеждайте се за приказен герой! “
“Първо приключенията – каза Грифонът.

 – Обясненията отнемат толкова ужасно много време”

Намерих приказния герой – лудият шапкар 🙂 Почакахме още двама участници – Силвия и Теди Кацарови, много симпатични готини печени дами. Качихме се в автомобил, след което ни превързаха очите, за да не виждаме къде отиваме.

Ето тук, дойде моят момент на “control freak” поради няколко причини. Едно – аз съм шофьор и обичам да карам и да ме поставиш на дясната седалка без да виждам къде и как отиваме – ад! Второ, защото съм човек, който забелязва много детайли и неща, които по принцип се изпускат от много други хота! С две думи, беше предизвикателство и го приех без коментари. Стигнахме на мястото, отвориха ми вратата и две меки плюшени ръчички поеха моите и ме придружиха крачка по крачка през една врата и ме настаниха да седна, същото направиха и с моите две спътнички Силвия и Теди. Виждахме само силуети и движение, нищо конкретно. Започнаха да обикалят около нас в пълна тишина, да ни ръсят с розови цветя, във въздуха се вихреше уникален розов аромат. От време на време приближаваха до ухото ми тиктакащ часовник – времето тече неизбежно. Всеки един миг е в миналото. Наслади му се, помислих си аз. Без очаквания и излишни трепети и надежди. Просто бъди заедно с времето. В един момент приканиха, без говор (всичко се случваше в абсолютна тишина) Силвия и Теди да ги последват. Дойде още един персонаж – заека, те го последваха в дупката. Изчезнаха и настана отново пълна тишина. Докато в един момент седна до мен някой, едно момиче, което започна да ми чете Алиса на сръбски…. казах си – защо? Беше неочаквано със сигурност. В последствие ми бясниха, че момичето е сръбкиня 🙂

След малко двете меки плюшени ръчички отново ме хаванаха и най-после ми махнаха покритието от очите и видях заека 🙂 който почна да ме пита дали съм видяла Алиса и дали аз съм Алиса. Носеше един голям часовник и беше притеснен 🙂 Влезнахме в дупката. По тунела ми липсваха “шкафовете и лавици за книги. Тук-там […] географски карти и картини, окачени на гвоздеи…” Познато ли ви е? Естествено 🙂 Малко на дясно, малко на ляво, търсихме Алиса. Тя се появи, плачеше и избяга 🙂 Озовах се пред една супер малка вратичка и трябваше да изпия еликсир, за да мога да мина. Дали? Отпийнах…. сладко и приятно. Дали станах малка? Ще оставя на вашето въображение…. В крайна сметка със заека намерихме един друг обход, за да преминем от другата страна 🙂

И така, преминах от другата страна, по пътя си срещнах още няколко приказни герои, като гасеницата и Херцогинията, при която хапнах от пиперливата супа, поднесена в чаена чаша във вид на много наситен на вкус и консистенция бульон, поднесен с хапка свинско панирано.

Така стигнах и до царицата и нейното игрище. Тук ми липсваше малко екшън между героите…заека трябваше да се появи отново, както и Цария и малко повече взаимотношения между всички.

Напред в различните измерения и пластове на съня, се озовавах с различните фантастични герои, които много мечтателно ме напътстваха и ме канеха да играя с тях и да опитвам чудовати хапки.

За мен много интересно и вдъхновява що събитие, което се надявам, че се развие с различни тематики и емоции. Нещо ново е, различно и вярвам, че може да стане доста голямо. Като цяло това, което ми липсваше като елемент е подчертаването на факта, че това е сън и може би една по-дълбока работа на психологическо ниво, така че още повече и все повече да се предизвика човека, който навлиза в различните измерения. Повече взаимодействие между различните герои и пластове на съня, както и повече сетивна игра между вкуса, обонянието и допира. И на края би било супер да се разкажат различните впечатления и изживявания между участниците. Това преживявание има много голям потенциал, който може да се развие във времето, както за възрастни, така и за деца с друг тип приказки.

Желая им успех, знам, че септември месец ще има нова версия, със сигурност подобрена и още по-фантастична!

Бейби калмари със синьо сирене Dorblu

by , on
Jun 13, 2019

Бейби калмари със синьо сирене Dorblu

Ingredients
  

  • 500 гр бейби калмари
  • 1-2 скилидки чесън
  • 50 мл бяло вино
  • магданоз
  • 120 гр синьо сирене Dorblu
  • зехтин

Notes

Почистване и измиване на калмарите:
Измийте добре калмарите под течаща вода. Премахнете внимателно главата с пипалата и я оставете на страна. Премахнете от тялото прозрачния хрущял. Измийте добре вътрешността и премахнете вътрешностите.  С един малък нож направете цепнатина от външната страна на тялото и премахнете външната прозрачна "кожа".  Вземете отново главата с пипалата, разтворете ги навън и премахнете "човката".
Как да ги сготвите:
В загрян тиган, сложете малко зехтин и скилидката чесън. Добавете калмарите и разбъркайте 1-2 минути на всички страни. Добавете виното, разбърквайки докато се изпари алкохола. След това намалете силата на котлона и продължете да готвите за 5 минути. Добавете синьото сирене Dorblu, разбъркайте хубаво докао се стопи и се хомогенизира с калмарите.
Загасете котлона и добавете магданоза нарязан много на ситно.
Сервирате топло със студено вино! 🙂

Една плодородна Добра Година

by , on
Jun 12, 2019

Скъпи, кулинари! Вече знаете моята емоционалност и следвайки ме знаете отношението ми към хубавото и красивото, а да не говорим към вкусното 🙂

Последните 6 месеца за мен бяха много интензивни и по всичко личи, че ще продължава да бъде така, да сме здрави и живи. Хванала съм личния ми път и се отдавам на себе си с пълна сила, следвайки вътрешния глас, който много често беше заглушен, но от 2 години насам нещата се променят. И когато променяш настройката и енергията, почват да се случват по-различни неща от обичайните, да срещаш нови хора, за които се чудиш как не си ги срещнал по-рано. Но всичко с времето си 🙂

Помните, че ви споделих как Мароко постави една нова следа в личното ми израстване и мигновено енергиите се размърдаха, звездите и планетите се събраха във възможно най-добрата комбинация. Осъществихме Concept Urban District, и покрай него всичко лавинообразно почна да се материализира 🙂

Така се случи и с няколко ресторанта, с които си сътруднича, в случая ще обърна внимание на Добра Година, който отвори врати по същото време, в което и ние отворихме. Намира се на точно 120 метра от нас и едно прекрасно изпълнено с добра енергия място. Как се случиха нещата – просто стечение на обстоятелствата. Енергията следва хората!

А именно тук на ул. Раковски в периметър на няколко стотици метри, има невероятна енергия, която се е завъртяла от доста време, за мен лично преди 10 години. Но това е тема за друг текст. Става дума, че този участък на улицата е генератор на много добри идеи и на материализирането им. Както в случая ресторанта Добра Година.

От първият момент усетих един по-различен дух от 90% от заведенията в София и България, усетих една автентичност и непринуденост. Това бяха първите инстинктивни впечатления от мястото и хората, които го ръководят и работят. Първото ястие от менюто, което опитах преди около два месеца, няколко дни след като бяха отворили врати, беше салата Цезар. Защо? Защото по принцип е класика, но имаше доста впечатляваща и необичайна съставка, така звучи – Цезар салата с опушено пиле и речни раци. Две неща правят впечатление, “опушеното” пиле и речните раци. Някъде да сте срещали такъв Цезар? 🙂 Не се срещат често като цяло речните раци, аз самата бях пробвала един единствен път някога някъде, дори не помня къде (смея си се сама докато го пиша, толкова ми е главата, а и напоследък имам проблем с паметта). Та, искам да ви кажа, че от първото ми сядане емоциите ми и усещанията бяха напълно позитивни – обстановка, обслужване, храна и винена листа. С голямо увлечение ми бе разказано всичко за концепцията и наистина си личи, че е мислено и е вложено внимание и смисъл! Което може само да ме радва, защото да попаднеш на място, от което от първи миг да имаш добро впечатление, за съжаление, и го подчертавам, в България е все още рядкост! За това за мен е винаги една малка голяма радост и се чувствам като дете 🙂

Минават няколко дни и отново съм там и започвам да опитвам всичко друго. Като ми дойдат приятели на гости в консепт-а, запазваме в Добра Година, аз съм се ентусиазирала и водя и пращам приятели. Така се случва само с няколко места в София (броят се на пръстите на ръцете)… Опитваме от всичко, поръчваме различни вина. Доброто настроение продължава да витае.

Сега, да кажем, че сте много гладни и сте компания от няколко души, просто си поръчайте различни ястия и опитвайте. Така са приготвени, че може да си боцкате хем от всяка съставка по отделно, за да я усетите, хем да си направите експлозивна хапка от всичко, от което е сглобено ястието. Може да изпаднете и в лека еуфория. Не се притеснявайте, любезните и подготвени млади сервитьори ще ви съдействат 🙂

Виждайки тези снимки, не знам дали има нужда да кажа нещо повече…. Мога да опиша усещанията си и всичко, което ги придружава и създава. Може би както всеки други ресторант и както всичко в този живот, той няма да се нрави на всеки. Ще има и такива, които ще намерят недостатъци във всяко едно нещо, ще мрънкат, защото много знаят и защото са специалисти по всичко вероятно, или ще има и такива, за които просто не е тяхното. Може би, може би, ама надали…не знам, моето мнение не е меродавно и не се интересувам кой знае колко от хейтърите и “контра” хората. Достатъчно осъзнато самочувствие имам, за да заявявам какво харесвам, никой не е длъжен да се съгласява. Но ако се замислите, наистина всичко е относително и е до вкус и предпочитания, и в България и до няколко други фактора, които са сатирични!

Добра Година е едно хубаво и добро място за едно цялостно преживяване, можете да сте сигурни, че не е гурме и твърде изискано. Цените са съобразени с качеството и работа, която седи зад всяко ястие. Ще може да опитате домашна лютеница, свински уши, телешко сърце, саздърма, качамак, вариация на шопска салата (защо не), печени чушки, и много други вскусни блюда, с настроение и въображение. Шеф Дани Спартак, Светлана Илиева и целия екип се справят чудесно, наистина. Винената листа е напълно съобразена с ястията, набляга се около 80 % на български вина и останалото добре подбрано от стар и нов свят от сомелиер Йордан Кирилчев. Цените са отлични! А на офицалното откриване имахме честта да бъдем напътствани от Благой Кузмански, който е на път да вземе титлите Master of wine и Master Sommelier, може би най-младия в България. Стискаме му палци!

Щастлива съм от всичко, което се случва и от хубавите хора и места около мен. Хабитатът мие пълноценен 🙂

Ще ви чакам при мен или в Добра Година 🙂 Наздраве!