Sharing is caring!

Париж е от градовете, които се харесват или не. Аз съм в първата категория. Обожавам този град, от малка съм го посещавала, пъпът ми е хвърлен там (!). Дали има общо не знам, но факт, е че Франция ме влече, чувствам се добре, усещам духа им, и се наслаждавам на това, което предлагат. Обичам да се губя из улиците, да виждам всеки път нови неща, нови улички, нови вкусове…

И така, преди две седмици бях в моят Париж и реших да пробвам нещо ново и различно, и се поразрових из интернет. Разбира се, исках да е нещо свързано с храна. Така попаднах на Secret Food Tours, които предлагат разнообразни кулинарни обиколки в Европа и не само. Писах им, казах им, че искам да пиша за тях в блога си, и се записах. Много се зарадваха.

В Париж има три опции в три квартала – Monmartre, Quartier Latin, Le Marais. Реших да избера първия, защото познавах малко този квартал, с изключение на Sacré Coeur, което е съвършено туристическо, и не бях стигала по-далеч. Реално в Monmartre има една цяла част, която трябва да откриете сами, да се поразровите, да питате, да се изгубите. Тя е автентичната, историческа.

Срещата с гида беше в 13:00 пред спирката на метрото. Полетът ми беше в 6 сутринта до далечното летище, от там автобус до Париж, метро, оставих си багажа, един бърз душ и към изживяването ми 🙂 Всички са точни – гида, една двойка американци, една двойка австралийци и аз. Малка спретната група, така обичам, по принцип не харесвам групови пътувания, но това беше симпатично и премерено.

Всъщност обиколката започна с шоколади и сладки изкушения при един от най-добрите френски

“шоколатиери”. Имахме възможността да си изберем няколко вида шоколада и трюфели…

Продължихме на горе по хълмовете за най-добрите macarons, които се предлагаха в голямо разнообразие от вкусове и съчетания.

За да стопим сладките неща, гида ни съпроводи на една доста дълга и интересна разходка, още стълби на горе, после на долу. Всеки ъгъл със своята история и своя дух. Минахме там където Ван Гог е живял две години заедно с брат си. Емблематични Парижки ресторанти, които са със семейна традиция, бистра (bistros), пазарчета, магазини, boulangeries, една вятърна мелница, съхранила се още от 17и век – Moulin de la galette, която в момента е над емблематичен ресторант (не става въпрос за Moulin rouge).

Малко повече за квартала:

Montmartre се намира нахълм в 18-ти арондисман (arrondissement) на Париж, висок около 130 m. Прочут е с красивата си архитектура и с това, че през 19-ти и 20-ти век мнозина известни художници са работили там, като например Пабло Пикасо, Винсент Ван Гог, Амедео Модиляни, Анри Матис, Едгар Дега, Клод Моне, Салвадор Дали. Името си Монмартър дължи на смъртта на тогавашния парижки епископ и настоящ светец покровител на Франция Сен Дьони, който е обезглавен на това място през 250 година. През 1790 г. Монмартър се намира точно извън границите на Париж. През същата година, под революционното правителство на Националното учредително събрание, се превръща в “община на Монмартър”, чиято кметство се намира на мястото на двореца, мястото на бившето абатство. Основните дейности на общината са винопроизводството, каменните кариери и гипсовите мини и още от тогава на границата с Париж, са се извършвали постоянни и жужащи търговски дейности. Базиликата на Сакре Кьор е построена на Монмартър от 1876 до 1919 г., финансирана с публичен пари като жест на изкупление за страданието на града по време на френско-пруската война и Парижката комуна през 1871 г. 

Нашата обиколка продължи с няколко спирки, в една от най-добрите френски boulangeries (фурна, пекарна), където взехме няколко baguettes (типичният френски хляб, хрупкав и пухкав), опитахме crêpe (палачинка) със захар.

Последни две спирки – гастрономичен магазин за деликатеси, меса, всякакви вкусотии тип антипасти и за аперитиво, за вино. Нашият гид много стратегично поръча няколко вида деликатеси, които опитахме на място, но се запасихме и за после 🙂 Малко по-надолу по главната улица – магазин само и единствено за сирена 🙂 докато гидът ни разказва с помощта на продавачката, опитахме няколко вида сирене.

Финалът: дегустация на няколко вида деликатесни меса, 4-5 вида сирена, с пипер, с мухъл, с

бира… и три бутилки вино, бяло и две червени.

 

 

Влюбих се в Мерло-то от Бордо (Bordeaux), което се съчета по  много балансиран начин с различните вкусотийки, които опитвахме, акомпанирани от разкази и обяснения на нашия гид. Вкусове, история, хронология, тероари, региони, методи на приготвяне.

 

 

Някои преживявания не могат да бъдат разказани изцяло, защото губят своята аура, енергия и смисъл. Исках все пак да ви го споделя, колкото мога. Смятам, че снимките най-добре изразяват, за да мога да ви вдъхновя да се възползвате от такъв тип изживявания, които се предлагат в доста градове.

Снимки и текст Адриана Гюзелева

© 2017 – 2018, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2023

Sharing is caring!