Sharing is caring!

  • Кой си ти? Кои са твоите мечти?

Ама много философски започна този разговор…

Мечтите ми все повече се събират в малки и важни неща, събрани около здраве и хармония. Всичко останало е тяхна функция и в този смисъл се опитвам да бъда един полу-здрав човек в относителна хармония.

По-добър съм от колкото изглеждам, по-безстрастен от колкото давам вид, по-тъжен от имиджа на човек, който разсмива хората.

  • Имаш добра и реалистична преценка за себе си

Всеки път като ме питат „как си“ аз отговарям „чакам аутопсията да покаже“. Никой не може да каже нещата с голяма точност.

  • Какво е храната за теб, с какво я свързваш?

Култура. Храната, храненето, подготовката на тези неща. Храната е част от културата, защото е част от възпитанието, принципите, естетиката. Част е, ако щеш, и от телесната чистота, която идва през естетиката. Не можеш да си купиш този уличен терлик, който продават за пица, полят отгоре с изкуствена майонеза и кечъп, и да смяташ, че нещо смислено влиза в теб. Това е антиприродно. Не казвам, че храната трябва да е нещо сложно…едно парче хрупкав хляб с малко зехтин и някакъв зеленчук е достатъчно за мен, за да ме запълни като усещане и вкус. Да, храната е култура на първо място.

  • Ето, че отново заговаряме за културата на храната. Нещо, към което постоянно насочвам вниманието и ме радва, че срещам такива хора. Нужна е критична маса, за да се постигне резултат и мисля, че все пак има надежда да се случат нещата, както в много други държави, където именно хората се хранят с култура, с усет, не плюскат!

Да, и не само в Европа. Има страни в Изтока, виж една Япония. Може би към културата може да се добави прекрасната славяно-българска дума „мерак“. Какво е храната без щение, без любов… Храната не е само джоланът, плеснат в средата на чинията. Храната е от животното до тук, от градината до тук…

Всичко е отношение. Смешното е, че все повече хора продължават да смятат, че целият процес на културно възпитание е ненужна загуба на време. То вече не присъства в семейното възпитание и никога няма да стане част от училищния план.

 

  • Постигнал ли си всичко, което си искал до този момент?

О, със сигурност не. Към житейските планове винаги съм подхождал с убедеността, че нещата трябва да се постигат без свръх усилие, без да се измъчваш. От малък съм напълно убеден в това. Когато нещо се постига с голяма мъка, то никога не е сладко и дълговечно. Представи си: мечтаеш, сънуваш, ухажваш едно момиче и то след три години се съгласява да ти пристане. Ами това е абсурд! За това време чувството се уморява, очакването те е убило. Нечовешко е подобно мъчение.. По-добре нещо да не се случи и да се опита следващият вариант. За каквото и да е. Любов, работа, творба. Няма смисъл. По-добре остави този проект и хвани следващия, който ти е на сърце.

С напредването на годините все повече отивам към спокойствието на китайската поговорка „чакай на брега на реката, рано или късно по нея ще мине трупът на твоя враг“. Все повече се успокоявам и се разтварям в спокойствието. Дано да е за добро. Възрастта има един единствен плюс, че ти дава житейски опит и мъдрост, която ако ще да си с две глави на Айнщайн, няма как да постигнеш на 20 години. Но на 40 и кусур, 50, вече виждам, че има смисъл.

  • А с възпитанието на децата оправяш ли се?

Донякъде, май. Възпитанието на децата намирам за ключово важно. За детето не е достатъчно само да го обичат и да го хранят, моите са три… Вече се убедих, че няма как да ги викнеш в 5 часа, за да им преподаваш какво е животът… Не става така! Става с онова, което ти се предава с опита на родовата общност, която те възпитава индиректно, показва ти едни модели на мислене, на поведение… Същинският дълг на всеки един от нас е да предаде този завещан опит нататък.

Споделям и гледната точка, че понякога да имаш духовни последователи е значително по-смислено от това да имаш кръвни наследници. Защото хич не е речено, че децата ти ще вдянат това, което ти искаш да мине през ухото на иглата им с надежда конецът да не свърши… Наивността, че в някои от децата ще се преродим самите ние (защото страшно се харесваме), е глупаво и наивно и много грозно всъщност. Това да имаш съмишленици, последователи, духовни деца, е най-важното. Най-големите гръцки философи, мъдреци, нямат нито един син или внук, който да е копие на баща си. Говорим за духовно наследство: дали ще са твои кръщелници, ученици, приятелски деца, ти им имплантираш нещо. Оттам насетне „Иншалла“, както се казва.

  • Пропуски имаш ли?

Ежедневно! И слава Богу, представи си какъв ужас е всичките желания на един човек да вземат да се сбъднат! Никой от нас не знае какво е пропуснал и за това не бива да страда или не се радва много. Защото ние смятаме пропуските само за нещо хубаво, което сме изпуснали, но има и много лоши неща, които са ни се разминали.

  • Установихме, че готвиш. Страст, необходимост?

Това със задължението и необходимостта не го обичам. Едно време имах една любима шефка, която много се дразнеше и винаги ми казваше: „Омръзна ми, през цялото време правиш само това, което ти харесва“. Не бях го забелязал дотогава, а май е вярно. Станало е принцип на живота ми.

Така явно е и с готвенето. Ако не ми беше кеф, щях да готвя само когато се налага. До човек си е. Идва ми от вътре.

Наскоро издадох кулинарна книга, учудих се колко добре се търси. Ще взема да напиша и продължение. Рецепти от едно време, гарнирани с истории. Народът видимо има нужда от четиво за душата. Не просто разкази, не и обикновен наръчник. По-скоро четиво след тежък ден.

  • Щастлив ли си?

Да. Човек винаги търси щастието в нещо конкретно. Очаква щастието да му се поднесе с червена джуфка, фанфарно. А щастието е в най-малкия детайл, в хубавия ден, в смисления разговор, в здравето на децата ти, в едно стихотворение… Не е задължително да ти завещаят вила в Банкя, за да грейнеш. Далеч не само това е щастието!

  • Любов

С удоволствие! (смее се) Любов към много неща. Само към определена личност или просто секс е твърде ограничено. Смятам (скандално за мнозина), че няма никакъв смисъл от връзка, от момента, в който от нея изчезне трепетът и меракът.

  • За мен не е скандално. Така разсъждавам и аз. Хората губят живота си с хора и в неща, които не харесват.

Вечният страх какво щели да кажат хората или „дай да се съберем заради децата“… Ами това е най-страшно за децата!

  • Разкажи един твой ден чрез храната. Кое е любимото ти ястие?

Няма да те изненадам с нещо революционно, но си като график. Започвам с лека закуска, традиционна, до обяд с много билкови чайове. И за обяд си готвя, и за вечеря си готвя. Храня се главно вкъщи. Много обичам малки кръчми, а не тези лъскави ресторанти…

 

  • Как решаваш какво да си сготвиш?

Има един момент в следобедните часове, в който си представям какво ще си сготвя за вечеря. Рядко дояждам. Важно е да с кеф, без никакво усилие, без напрежение.

 

  • Любимо ястие?

Е, едно любимо ястие нямам. Зависи от деня, часа, настроението. Но в тия три неща се кълна до гроб: свинско, шоколад, уиски.

  • Какво не ти харесва?

Кърваво месо, алангле (à l’anglais). Не ям (почти) нищо, което да ми мирише на пристанище и риба.

  • Ето, това е пропуск!

Да, определено. Но например, хайвер ям. И няколко вида риба, езерна бяла риба (сулка), речен костур в масло… Морски език, писия, калкан… Но изразения рибен вкус не понасям. Но пък за аншоа умирам! Гламава работа. (смее се)

  • Страх ли те е от самотата и смъртта?

Не познавам чувството на самота. Предпочитам да живея сам, но не се чувствам самотен. Много обичам да общувам. Имам си мой свят, който не споделям докрай.

Радостта и тъгата за индивидуално понятие. Дойде при теб някой и ти каже „загубих някого“. Е, с какво ще ти помогна, нищо, аз не разбирам онова, което чувстваш. Повече от това да те потупам по рамото и да се напия с теб, защото имаш нужда от компания, не мога да направя. И пак не е малко, де.

Или да кажеш на някого „днес съм хепи“. Какво от това? Най-много на оня да му стане криво защото е имал куц ден, пък ти си весел.

Затова предпочитам да не ти се налага да общуваш, а да избираш да общуваш.

Колкото до смъртта, не самата смърт ме плаши, а умирането. Смъртта, не. И колкото повече човек поумнява, той именно за нея се готви.

  • Твоята рецепта за живота

Де да имах…. Може би, човек да гледа да прави максимално добри неща и минимално лоши. И ако можеше животът да тръгва отзад напред, щеше да е много хубаво, но не ги дават вече тези филми.

 

© 2017, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2019

Sharing is caring!


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Instagram

Come and join me on Instagram!

BulgarianEnglishItalian
shares