Sharing is caring!

Историческо място за София. Сравнително ново откритие за мен.

Алиса в страната на чудесата

 

Навън е студено и зимно, а аз бързам да стигна до уговореното място.  Посрещнаха ме много любезно, с широка усмивка и с покана да си изберем маса. Един достолепен господин, който предполагам е собственика, не напусна ресторанта, елегантен като пума наглеждаше процеса на нещата, без да се натрапва. Сервитьорката, мила и грациозна дама, стана ясно, че работи в ресторанта от една година и се вписва отлично в обстановката.

Отвън ресторанта почти не се вижда, с изключение на малка табела на стената и един стърчащ часовник. Слиза се надолу по няколко стълби и две врати, които разкриват един друг свят. Ще си призная почувствах се като Алиса, заля ме мека светлина, която обгръщаше цялото помещение. Меки кремави цветове, по масите с небрежна елегантност поставени нарове, и различни видове малки тикви. Менюто стегнато и разнообразно, предлага много любопитни интерпретации на класически рецепти и на по-трудно смилаеми продукти, като мозък, дробчета, език, които са предложени по изтънчен начин. Бях много приятно изненадана от винената селекция само български вина, и то много внимателно подбрани от интересни и не толкова „модерни“ изби, но предлагаща хубави, редки сортове.

Съвсем скоро се отбих за втори път на обяд, имаше различни детайли по масите, хубави ненатрапчиви елементи. Отново чувството за мекота и топлота ме обзе. Ако търсите уют, внимание и дискретност, освен вкусно ядене, това е мястото.

Имаше комплимент от ресторанта като вкусно предястие с хлебче за всеки гост, домашно приготвени с вкусен дип от патладжан и сирене, а втория път с цвекло и сирене. А аз усетих едно блаженство, едно спокойствие, няма го това чувство, че съм нащрек за всяка подробност, която трябва да следя, както ми се случва в много ресторанти у нас. Всичко си беше на място, премерено, нито повече нито по-малко. Всичко се следи, доливането на водата, на виното, чиниите, но неусетно, отсъства чувството, че те наблюдават и ти дишат във врата. Няма и нужда да напомняме или да подсещаме за определено нещо. Храната е наистина вкусна, внимателно приготвена с качествени продукти, с особена грижа към детайла и към изчистените форми, вкусове и линии, от храната, до интериора и цялостното преживяване.

Между предложенията, които опитах двата пъти, мога да изразя силни чувства, като за телешкото шкембе с домати и босилек, един по-различен прочит на нашето шкембе, като манджа, а не супа, и бих казала доближаващ се до Римската рецепта за шкембе – деликатес. Едно свежо предложение за предястие бяха кюфтенца от нахут върху крем от червени чушки и патладжан – идеален вариант, за който пости и има желание все пак да бъде сит. Преди салата и основно, за по-гладни и търсещи съчетанието с виното, едни много идейни „три мезета“ с хумус от червена леща, мариновано цвекло, патладжан с тахан. Радост за сетивата, особено в съчетание с автентичен български сорт вино – Мелник.

Влюбих се в млечната супа с кладница – една изумителна вариация на шкембе чорба, но с гъба кладница. Супата е наистина изумителна, към нея ви предлагат класическия оцет с чесън и лютия червен пипер. Ще повторя.

Не знам как съм пропуснала това място през годините, само бях чувала за него, но реших най-после да го посетя, и няма да оставам място за съжаление, а само възторг и желание за повторение. Силно го препоръчвам, за романтична вечеря, или вечеря с приятелки, семеен празник, както и за по-голямо празненство, когато искате да е по-дискретно.

 

© 2018, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2019

Sharing is caring!


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Instagram

Come and join me on Instagram!

BulgarianEnglishItalian
shares