Sharing is caring!

Сегашният живот – да. Защото, каквото и да си говорим за предишни и бъдещи такива, живеем в този. Ако не превръщаме всеки миг във възможно най-добрия за нас, няма смисъл. Няма смисъл да се блъскаме в дълбините и висините на амбициите си и да следваме господаря money! Много трудно се живее в и с илюзиите, които е изградило нашето общество, глобално. Ежедневно водим борба със себе си, с другите, агресията и стресът са навсякъде около нас. Трудно е да се съхраниш. Още по-трудно да погледнеш в себе си, без значение другите, и да осъзнаеш какво правиш и на къде си тръгнал.

Рим е неизменна и неизбежна част от мен, от душата ми и цялото ми Аз. Преди няколко дни си вървя по улиците на София и двама господина ме спират да ме питат на английски за адрес. Питам на италиански – italiani? Si! Естествено 🙂 и почнах да си плямпам, прясна завърнала се от Рим. Те ми викат – ма ти си си Римлянка, не си българка аххаха много готини, благодариха ми и си се фръцнах и аз!

Както бях споделила, не бях стъпвала в Рим през 2018, поради всички други ангажименти, пътувания и случки! То не бяха момински партита, пътувания, сватба, събития, работа и до Рим нямах кога да стигна! И така, още през зимата си закупих билет и планирах 🙂 нищо, че в следващите 2-3 месеца преди пътуването се преобърнаха и се създадоха много неща. Всичко се подрежда по най-добрия начин, винаги. Но тук ще говоря за Рим, за неговите красоти, за недостатъците, за местата, които трябва да се посетят и за разширяването на възгледите.

По-римлянка от мен няма 😀То си тече в кръвта ми, не съм способна да обясня с думи какво съм и какви са чувствата ми относно произхода ми, живота ми и всичко, от което съм сътворена. Не защото ми е беден речника, а сигурно ми е беден в сравнение с много други хора по-начетени, но пък има неща, които наистина не могат да бъдат описани, защото всяка дума би била омаловажаваща. Както всяко друго нещо, не бива да бъде съдено от другите хора. Не бива да си позволяваме да съдим и да издаваме критики за неща, които не са ни ясни и да изпадаме в безкрайни философски разсъждения по всякакви теми. Ние сме всичколози, дървени философи и всеки друг е … кой беше тоя?!

Връщайки се на темата – Рим, бих искала да споделя с вас някои стари и някои нови места, които може да посетите при следващото ви пътуване. Ще започна от едно от любимите ми места – Трастевере, and i have a feeling, че е любимо на много хора. Въпреки, че понякога е безбожно натоварено с хора и туристи, които като мухи без глави се шляят из уличките, викат, спират внезапно, бутат. Но може би това е част от чара на Рим. Едно време може би дори не ми е правило впечатление. Ако кацнете с вечерния полет на Алиталия/България еър, не се отказвайте да се изведете :))) оставете си багажа и просто хукнете, без план, без резервации. И впрочем, не всички “туристически” места са гадни и туристически. Така, точно до Piazza di S. Egidio има няколко легендарни местенца, които през по-голяма част от времето са фрашкани с дълги опашки, на които можете да си почакате и час и повече. Но пък какво от това. Няма нужда от нерви, нали сте дошли на почивка, на наслада. Оставете стреса и нервите вкъщи. Освободете се и просто се оставете на усещанията. Тези най-първичните, които усещате в стомаха си и в областта на гърдите. Просто застанете на тази проклета опашка 😁 и наблюдавайте хората, вземете си една бира, целунете близкия си, говорете си, погледайте всяко камаче. То съдържа история, по тези същи малки черни павета са вървяли велики поети, писатели, актьори, тичали са обикновените хора, които са построили империята. Просто си попътувайте във времето. И ето, че дойде вашия ред. През това време, може и да сте си избрали какво да ядете. Независимо, че в Италия и специално в Рим е “il dolce far niente”, ние/те не стоим с часове на маса. Това си е повече наше балканско. В Италия първо се пие едно бързо кафе веднага след работа, после се ходи в друго заведение в друг квартал, по възможност в някоя вила в покрайнините на Рим (пролетно/летен сезон), или в някой парк с изящни барчета, както например е Profumo Spazio Sensoriale, в един огромен зелен парк, с много приятна градина, светлини, музика, съчетани с коктейли, тапас, аперитиво и обонятелни емоции. Със сигурност за тестване.

• 

• 

• 

След което вече към 20:30, 21:00 се местите за вечеря, която именно ще бъде в Трастевере. И именно там на този площад, точно до Basilica di Santa Maria in Trastevere, ще може да експериментирате опашките на Grazia e Graziella, с Римска традиция и малко креативност, с много усмихнат и готин персонал. В годините ми в Рим, сме ходили често и много сме се забавлявали. По диагонал на via della Paglia, се намира кръчмата Tonnarello. Да, кръчма, таверна, която от 1876 гощава жителите на Рим и неговите скитащи пътешественици. В Трастевере, несъмнено, се намират някои от най-добрите традиционни кръчми, с ястия, come Dio comanda – както трябва да са. За многото рецепти ползват именно вида паста “тоннарелли”, които са дълга паста с квадратна форма, а не кръгла, както спагетите. Тоннарелло-то е класическото за cacio e pepe (сирене пекорино и пипер).

Тъй като бяхме изморени, гладни, жадни и не искахме в случая да чакаме толкова много на опашка, беше вече към 22ч, седнахме на едно друго съседно – Ombre Rosse (червени сенки), което е и бар с музика на живо. Точно стъпили в Рим, поръчваме разбира се prosciutto e mozzarella, след което cacio e pepe, сервирани в гюведжета, червено вино и просто си отдъхнахме. С усмивка на лице, наблюдавахме всичко около нас, произнасяйки от време на време някоя дума, възклицание или смях 🙂 Нощта бе наша, Рим бе наш, там и в този момент! Въздухът беше вече превзел дробовете ни и всяка клетка се изпълваше с точно този въздух 🙂

• 

• 

• 

За пръв път не отивам до морето, да хапнем на любимото ни място, но пък за сметка на това, цели два пъти посетих едно от топ любимите ми места в Рим, където предлагат една от най-добрата Римска кухня – Trattoria Vecchia Roma, с 100 години традиция 🙂 Там за-дъл-жи-тел-но се яде Аматричана фламбе, която се приготвя във формата (кората) на сиренето Пекорино.

• 

• 

• 

• 

Задължително запазвате, в който и ден от седмицата да решите да отидете! Винаги е пълно и се чака!

Иначе докато си се разхождам като турист, си се наслаждавам с други очи на всички красоти и маса хора, която е типична за Рим, почти по всяко време на годината. В Рим е почти винаги хубаво време, дори зимата не е толкова студено, да, влажно е, но пък е някакси екзотично 🙂 и докато си се разхождаме, попадаме на много приятни заведения, които хем са туристически, хем са наистина с приятна атмосфера и добра храна. Според мен “туристическо” е надценено отрицателно прилагателно, което е надминало самия себе си. Едно от тях беше Hosteria del Mercato, предлагащо продукти от малки и големи биологични ферми и селскостопанства, с които си приготвят артистичните и интересни ястия. Те предават философията “Amare il proprio corpo vuol dire anche mangiar bene” – Да обичаш своето тяло означава и да се храниш добре.

• 

• 

• 

• 

С цялото това преяждане, на обяд и на вечеря, гледах закуската да ми е лека и така да кажем “здравословна”, с кисело мляко, ядки и плодчета 🙂

По стъпките на сегашния живот, защото той е един, тук и сега, в каквото и да вярвате, като мен например, че има предишни и следващите животи, че има успоредни вселени, че времето и пространството са едно и т.н… ние израстваме тук и сега, ние създаваме тук и сега всичко, създаваме себе си всеки ден, събуждаме се и не сме като предишния ден, вече сме нещо различно. И вярвам, че трябва да се стремим винаги към по-добрата версия от себе си, да си прощаваме, да сме добри към себе си и да се обичаме. Трудно е. Трудно се осъзнават тези процеси, но не бива да се боим да се вгледаме в себе си. Пътуванията на 100000% помагат за този процес, отварят сетивата, съзнанието, сърцето и душата! Спестявайте и събирайте пари за пътуване! :))))

Така, задължително, ако стоите повече дни в Рим, вземете си кола и обиколете околностите, така както на морето, но и в други посоки, като например в Морлупо, по via Flamina (един от най-дългите пътища). Там седнахме в семеен ресторант (почти всички в Италия са такива) – Al Raduno, с великолепна гледка, погледът достига чак до планината Gran Sasso. Много е важно да отбележа, че лоши места трудно се намират, има разбира се по-добри и вкусни ресторанти, има посредствени, с по-добри или по-малко добри собственици и сервитьори. Проблемът с професионализма в сервитьорите го има навсякъде, но в Италия то е по-скоро в характера и начините на самите хора. Вкусно ли ти е, приятно ли ти е, мястото си струва поне за един път в живота. Нямаме време да си губим времето в негативни мисли и емоции. Като нещо не ни се нрави, отбелязваме го любезно и възпитано на сервитьора и на собственика и готово. Това също е култура на храната, култура на живеене, култура на клиента.

Беше прекрасен слънчев ден с майка ми и наши семейни приятели, кино дейци 🙂 Някакси си се върнах в детските си години, защото и те самите така си ме възприемат, времето е спряло…

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

И ето още малко от уличките из сърцето на Рим, сладка вечеря на Via della Croce, дълги вечерни разходки и обсъждане на всички пешеходци…представяте си живота и съдбата на всеки един човек, дошъл от всяко кътче на света, да види Папата, да празнува Великден, да празнува Рим.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Сега, малко и за нощния живот…реших да пробвам някои по-скрити места, така наречени speakeasy bars. Успях да посетя три, като първия изобщо не е скрит и се намира пред една от най-величествените римски антични постройки – храмът на Адриан. Барът се казва Salotto 42 точно на каменния площад – Piazza di pietra. Предлагат се много разнообразни и хубави коктейли и се оказа, че имат бар и в Копенхаген.

Следващият, който посетихме е пак в сърцето на Рим, на Via delle coppelle, близо до Palazzo Montecitorio (Парламентът), е Club Derrière, който е доста по-скрит, особено за случайни минувачи. Има два входа на двете перпендикулярни улици, от едната страна обаче си е ресторант, видим за всеки, в дъното му е “тайния” вход към бара. А на другата улица си има голяма врата, на която има едвам забележима табела и звънец.

• 

• 

• 

• 

• 

Последно, което посетих е The Barber shop, което всъщност най-много се доближава до концепцията на speakeasy bar, каквито са били в Ню Йорк, по време на забраната за алкохол. Влизаш в бръснарски магазин и зад тайна врата се слиза към скрития бар (както във филма the Great Gatsby).

В случая леко са разделили входовете и тук, единият си е от самия barber shop, другият вход е точно до него, където те посрещат и ти предлагат карта с членство за 6 месеца 🙂 Много ми хареса, точно с типичната винтидж олд скул атмосфера, с усета за истински клуб, в който членуваш, с ухание на лека тайнственост. Закодирано си е в днк-то ни. Обичаме тайното, ексклузивното… За моя изненада позволяват и да се пуши. Изненадаха ме с много необичайни коктейли, предлагат и много силен абсент, за любителите на анасонови напитки – много добре 🙂

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Има още едно място, може би най-модерното, Jerry Thomas Speakeasy Bar, за който трябва да си отгатнеш паролата в сайта, да имаш резервация или да си почакаш поне половин час. Този път не се организирахме. Но нека остане нещо и за следващия път :))

Ще довърша този дълъг и досаден пътеводител със снимки, те най-добре изразяват емоциите на мястото 🙂

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Текст и снимки: Адриана Гюзелева

© 2019, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2023

Sharing is caring!