И така, миналия път в част първа ви оставих да си помечтаете 🙂
Няма да пиша много, мога само да препоръчвам места, и да посъветвам да се изгубвате, да обикаляте, без да гледате картата, да усещате, да опитвате, да спирате местните и да ги питате нещо, дори да няма какво. Да се посмеете, да изпиете 5-6 кафета, да изядете няколко парчета пица, да се почувствате виновно, и да се утешите с едно голямо gelato (сладолед). Да вземете колело и да обиколите по центъра, да посетите някой пазар, като този на Campo de’ fiori, където ще ви се предложи от всичко по малко и като седнете на някое от заведенията, покрай вас ще минават моторетките, бусовете, цветари, музиканти и така съвсем спокойно ще може да се насладите на някоя италианска студена бира.
Ако избирате кога да отидете в Рим, то нека бъде септември/октомври или април/май. От тук нататък бих била пристрастна във всяка моя дума, но мога все пак да ви препоръчам някои места, които да ви доставят непредсказуеми емоции. Защото всеки от нас търси неочакваното, непознатото, красивото и вкусното 🙂
В първата част ви споделих вкусотии от първата вечер и как се възвърнаха стари емоции. Искам тук да споделя още няколко кътчета и ресторанти, за всеки вкус и за всеки джоб и възможности. Най-хубавото нещо е храната, която те посреща навсякъде, почти на всеки ъгъл, аромати на прясна изпечена пица с всякакви продукти, дрънкащите чаши на току що приготвено еспресо, цветовете на различните сладоледи, които се разхождат по улиците и хората с усмивка им се наслаждават. Поканите на ресторантьорите да влезнете при тях. Защо точно при вас да дойдем да ядем? Ами защото нашите предложения са много вкусни 🙂
Знаете, че така наречения “street food” все повече и повече превзема пазара навсякъде по света.
С малко търсачка и препоръки от приятели, влезнахме в това китно малко място в сърцето на Рим, на Via dei Banchi Vecchi, емблематична улица, известна с антиквариатския си дух и имперска история. Там сред скъпи находки и антиквари, Supplizio, от италиански “мъчение”, но тук с игра на думи от supplì (оризова пържена топка точка с кайма и моцарела) – ядеш и ревеш… Истинско мъчение! Няма диета, няма режим, няма принципи, които да ви спрат да опитате тези автентични представители на италианската, в случая на Римската кухня. Не ходете в Рим ако спазвате диети и не можете или не искате да се отпуснете, по-добре не отивайте, наистина…освен ако сте хора, които просто не отдават кой знае какво значение на храната, то тогава е все тая, а и не бихте чели този текст и не бихте попаднали на този сайт 🙂
Преди да замина, реших да се поровя из новините светски, и да видя кой къде какво, и да попитам приятелите си, както казах 🙂 и попаднах на много нови места! И си казах, за Бога (!!!), две години не съм ходила, и от 8 не живея там… ами много ясно, че ще има нови открития! Прекрасно! Само че, ако искам да ги посетя всичките, трябва да постоя поне месец и една торба с пари 😀
Хуморът на страна, ако искате едно по-елегантно и бляскаво преживяване, бих ви предложила да посетите, в сърцето на Рим, на 2-3 минути от Piazza di Spagna (Площад на Испания), с многото стълби 😉
Мястото е на друга емблематична улица Via Margutta, в квартала на чужденците, на галериите и модерните ресторанти, която на времето е била място за занаятчийски бутици (bottega) и конюшни, става дума за Assaggia (Опитай).
Там ще може да откриете или преоткриете историята на римската кухня със своите типични ястия в малки порции. Това е Assaggia, пътуване до регионалната кухня в търсене на истински рецепти от миналото. Уникално сетивно изживяване, което съчетава вкуса на традицията с модерната кухня.
Влиза се в старинна сграда, друго не може да бъде, особено в центъра на Рим – не се разрушават сгради, за да се строят нови модернистични такива. Великолепен вход, в буквалния етимологичен смисъл на думата, дори достолепен бих казала. Една елегантна тишина превземаше сетивата, беше една спокойна неделя, посрещнаха ни любезно, първо на рецепция, и след това управител и сервитьори. Имахме
резервация, но можехме да си изберем маса. Решихме да е навън, беше хладно, но търпимо, бяхме се облекли и двамата с поло и сако, много елегантно, доста подходящо за атмосферата. Представях си сцени от миналия век, елегантни дами и още по-елегантни господа, които са се наслаждавали alla dolce vita и животът е бил лежерен облак. Разбира се привидно.
Но, да минем на същността. Огромни менюта с твърди корици и без заглавие. Чисто бели.
Изборът беше между няколко сет менюта и отделни предложения. Избрахме два сета, едното с морски предложения, другото с класически Римски и регионални от Лацио (Lazio) ястия. Но преди това ни беше предложено, ако желаем, чаша Просеко (Prosecco) или Франчакорта (Franciacorta)*. Опитахме от второто, с което ни донесоха типичен Римски хляб с прекрасен зехтин, от този наситен, плътен и леко горчив. Мммм!
*Franciacorta, както Prosecco е определен район в регион Ломбардиа, Lombardia и е DOCG район, означаващ Наименование на конторилиран и гарантиран произход. Само в този периметър може да се произвеждат вината Франчакорта, които се правят по класическия метод, както Champagne.
Рибните предложения бяха четири
Рибите бяха поднесени под формата на тартар/карпачо (само за любители на сурова риба): карпачо от червени скариди с авокадо, майонеза, рукола и лайм,
тартар от скумрия с картофи, домати, каперси и маслини, третото е карпачо от една жълтопереста риба (не намерих точен превод, тяхна си средиземноморска риба, ricciola – риччола) със зелени ябълки, тиквички и мислини, и четвъртото беше паламуд със сливи и естрагон :p
Не бързахме, още по-малко сервитьорите… всичко се случваше в името на slow food-а.
Виното се лееше, минахме всъщност на много добро регионално вино, от Lazio, всичките вина, които се предлагат са от региона. Виното, което избрахме е специфичен сорт от района на Frosinone, Cesanese и съществува още времето на римляните в Античен Рим, които са преценили, че мястото е благосклонно за засаждане на лозя. Вино което е радвало Папи и императори, и на което са му признавали лечебни, дори свръхестествени свойства 🙂
И така плавно минахме към втората част на вечерята – автентични римски и регионални продукти и ястия.
Започнахме с prosciutto crudo, специална марка, която и аз не бях чувала, в компанията на друг тип “мезе” coppa di testa, което се приготвя от главата на прасето, което се пече и се поставя в естествени черва. За балансиране на вкусовете те бяха сервирани с ricotta romana (рикотта, извара, Римска) и специфично меко сирене, но с по-твърда кора – fiocco della Tusca.
Така, тези нещица сладки бяха, за да ни погалят от вътре и да ни се отвори апетита още повече. За тази цел се погрижиха supplì (нали помните – оризовата пържена топка, която ядете и ревете), fiore di zucca – цветето на тиквичката панирано с аншоа и разтягаща се до безкрай моцарела, всичко приготвено с органично брашно и органично олио и разбира се местни продукти от осъзнато земеделие.
Няма как в менюто да липсват типичните рецепти за паста, в случая Карбонара – mezze maniche (медзе манике, полу ръкави – тип къса паста) от определена занаятчийска pastaria, с био яйца, Пекорино от град Риети и бузата от град Витербо, всичките от малки семейни фирми. И да, това е порцята, точно 7 mezze maniche 🙂 Така се казва ресторанта “опитай”, не бива никой да се сърди, това е концепцията.
След Карбонарата, следва основното, нали така? :))) Класиката – polpette al
pomodoro, кюфтенца в доматен сос, с гарнитура сотирани листа от броколи, леко пикантни – мммм красота!
😀
На следващия ден, разходки, стъпки, обикаляне, магазини, забележителности и безкрайно вкусна пица на парче. Може да намерите такива почти на всеки ъгъл, но тази беше великолепна, хрупкава и пухкава, с изключително пресни продукти. Пицата с пестото, която виждате тук….да си оближеш пръстите! Ще ревна ако се замечтая още малко! :))) казва се Grano (грано – пшеница) и се намира на via della Croce, красива улица в сърцето на Рим, разбира се, между Via del Corso и piazza di Spagna. Не пропускайте, но най-важното оставете се на сетивата ви, оставете на чувствата и любопитството ви… просто ходете, гледайте, пробвайте, опитвайте. Не следете толкова туристическите гайдове, или ако ги следвате, ровете се в интернет, търсете информация от различни източници, уверявайте се в информацията и вярвайте на сетивата си :)))
Както може би сте разбрали, за Рим, Италия и италианската кухня мога да говоря всеки ден по цял ден 🙂
Така че ще довърша с посещението ми, което не изпускам никога, жива умряла отивам. На морето, на около 30км от столицата в любимото морско заведение/плаж Il Delfino – делфинът, в град Fregene (Фреджене) . Ходим там от както съм малка, едни и същи собственици, които си работят от началото, цялото семейство – устойчивост, традиция, страст. Отиваш там, качество, обслужване, вкус и спокойствие осигурени. За спокойствието, особено извън сезона, есен, зима и пролет си работят на обяд, понякога и на вечеря, стига да не е лошо времето и да не вали! Нямам какво да кажа, знам какво ще си получа, дори когато кажа “fai tu” – един вид “ти реши”…каквото ни дадете. Салата от морски дарове, супер-прясна хора! Направо, рецепторите полудяват. Бяло вино Vermentino di Gallura (Gallura е област в регион/остров Сардиния). Fritto misto – пържени морски дарове, ама от тази лека ефирна панировка, която е рай! Два три вида паста, с черни миди, бели миди, прекрасен зехтин, чесън, магданоз и … лаврак в сол! Ах, ох, мммм
Още няколко места, за които гарантирам:
- Aroma с спираща дъха гледка…на Колизеума
- Еврейският квартал, задължително, традиционни римско-юдейски блюда
- Enoteca Ferrara в квартал Трастевере, задължително, където ще опитате безкраен списък с вина, вкусотии, разделено на 3 етапа.
- Trattoria Vecchia Roma, задължителна спирка за мен всеки път 🙂
- Тук един доста добър списък с още много изключително вкусни места!
Текст и снимки: Адриана Гюзелева
© 2017 – 2019, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2023
Share this:
