В продължение на първа част и втора част, искам да ви предложа за втори път кулинарните обиколки на Secret Food Tours .

Скъпи, кулинари,

както многократно казвам и както е моето мото – в храната е истината, чрез храната и около масата се раждат истини”. В храната е също така историята и културата на определена страна, която е сътворена от множество съдби, истории и култури. Храната е пряко и цялостно отражение на тези вариации, създавайки мрежа от нови истории и вкусове, рецепти, които са на базата на всички кухни в днешно време. Самите те продължават да се развиват и да придобиват нови измерения, новa синтеза между далечни рецепти, съставки и семейни тайни.

Бях много доволна от миналогодишния тур в Париж в Монмартър и предложих на моята приятелка Линда да се запишем и за Ню Йорк. Разбира се нямаше нито минутка обмисляне и съмнение – каза ми “Да, задължително, запазвай!“. Само това чаках и аз. И така в слънчев 17и октомври в 11ч бяхме на отреденото място за среща. Там ни чакаше Бриджет, усмихната и радостна американка, която ни увлече мигновенно с нейния смях и историите за Greenwich village и Ню Йорк. Умирахме от глад вече, но бяхме взели правилното решение да не закусваме.

Тръгнахме по определения маршрут, чийто първа спирка беше за бейгълс (bagels). Историята на бейгъла, популярна в Съединените щати, гласи че е произведен за пръв път за Йоан III Собиески, цар на Полша в края на 17 век, след като спасява Австрия от турските нашественици в битката във Виена през 1683 г., – това е популярната история.

Друга теория за произхода на бейгълите е, че те са били “братовчеди” на прецела – може дори вече да са били типичен продукт сред еврейските хлебопроизводители, преди миграцията им в Полша от Германия през Средновековието. Първото известно позоваване на бейгъла сред евреите в Полша, е намерено в регламентите, издадени на идиш през 1610 г. от еврейския съвет на Краков. Изглежда, че думата произлиза от идишската дума beigen, “което се огъва”.

Когато източноевропейските еврейски имигранти пристигали в Северна Америка в края на века, те докарали със себе си бейгълите. Американската бейгълска промишленост създава официални корени в Ню Йорк между 1910 и 1915 г. с формирането на Bagel Bakers Local. Тази изключителна група от 300 занаятчии с “гевреците в кръвта” ограничава членовете си до най-тесния семеен кръг. По това време вероятно е било по-лесно да стигнете до медицинско училище, отколкото да получите чиракуване в един от 36-те магазина за бейгъли в Ню Йорк и Ню Джърси :)))

Професионалното изпичане на бейгъл изисква необходимото ноу-хау и съкрушителен труд. Синовете на майсторите на бейгъл, са обучавани с месеци, за да научат занаята. Мъжете били плащани на парче и обикновено са работили в екипи от четирима души. Двама приготвяли бейгълите, един е бил отговорен за варенето на гевреци, един за печенето. 

Нашата спирка бе в Bagels on the square в сърцето на West Village. Изборът беше между няколко вида бейгъли – семпло, с различни видове семена, сладки, и след това с палитра от пълнежи:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С две думи: приготвяте тестото, варите го и го печете! Да, вари се в кипяща вода 🙂

—> Намерих в тази страница много подробна, добре обяснена рецепта и илюстрирана с видеа

Сега, малко история за West Village и Greenwich Village, които се покриват до някъде.  Да тръгнем от самото начало…като цяло Ню Йорк започва да се превръща в град през 17и век, когато по бреговете на южен Манхатан и на днешния Financial District и Battery Park се преселват Холандците, които назовават мястото “New Amsterdam”. През 1624 се превръща в провинциалното разширение на Датската Република, а през 1625 става столицата й. Не много след това, през 1664, в чест на Херцога от Йорк, Ню Амстердам се прекръства на Ню Йорк, след като Англичаните успяват да завладеят територията.

West Village или просто The Village (селото) се простира на изток с Бродуей, на запад реката Хъдсън, улица Хюстън на юг и 14-та улица на север. Околните общини включват East Village на изток и Челси на север. Първоначално, малка земеделска общност, районът около селото е бил някога мочурище. През 17-ти век се нарича “Сапоканикан”. Земята била превърната в пасище от холандските заселници през 30-те години на 17и век и след това става известна като “Noortwyck”.

През 1664 г. селото се развива като селце, отделно от по-големия център на Манхатън, когато англичаните заемат холандското селище Нов Амстердам. The Village официално става село през 1712 г. и за първи път се нарича “Grin’wich” в архивите на Общия съвет. В резултат на повтарящата се жълта треска в Ню Йорк през 1820 г. много хора избягали в здравословния район на Гринуич Вилидж и останали там. Селото е превърнало във военен парад и парк през 1826 година. С история, обхващаща почти два века, Greenwich Village е мекка на бохемците и играе важна роля в разпространяването на нови политически, художествени и културни идеи в района. От началото на 20-ти век селото е дестинация за известни художници, писатели, артисти и интелектуалци, като Юджийн О’Нийл и Едгар Алън По. Селото също става дом за политически бунтовници като Джон Рийд и Марсел Дюшам, които провъзгласяват създаването на “Независимата република на Гринуич Вилидж”.

След бейгълите, продължихме с обиколката в посока втората спирка, и по пътя ни обърнаха внимание на две интересни места (за който се вълнува разбира се), като това кафе Cornelia Street Cafe, където една от любимките ми, Lady Gaga, е работила, докато е учила в NYU, преди да изгрее звездата й – by the way, гледахте ли филма й “A Star is born” на и с Bradley Cooper? Силно препоръчвам 🙂

 

 

 

 

 

 

А сградата във втората снимка е стара квартална постройка, отново на Cornelia street, където в продължение на 8 месеца друга певица, Taylor Swift, е живяла за 40.000 долара на месец! Малко госип не пречи 🙂 но Ню Йорк е така, на всяка улица има истории, случки и невероятни интригуващи факти!

И така, през време-пространството стигнахме именно до втората спирка – Barrow Street Ale House – спортен бар и ресторант. Барът се помещава в една от известните тухлени сгради на Ню Йорк. След това се превръща в Latin Bar и в крайна сметка става легендарният Café Bohemia, където Майлс Дейвис е свирил, преди да се превърне в крайна сметка “Barrow Street Ale House”. Поръчахме техния емблематичен Рубен Сандвич с пържени картофи и определено отговаря на репутацията си. Сандвич с пастрами (пастърма), разтопено сирене и пикантна горчица. Съветът ми е да не изяждате картофите, защото ще ви е нужно достатъчно място за следващите спирки.

 

 

 

 

 

Денят беше слънчев и много приятен, и в любимия Washington Square Park, до който се помещава и известния университе NYU, се натъкнахме на снимачна площадка с доста големи мащаби. Някъде след това дочухме, че вероятно снимат Spiderman, а в няколко съседни пресечки един друг проект оживяваше с участието на Forest Whitaker – нов сериал The Godfather of Harlem. Е, не успяхме да видим никоя звезда, но атмосферата беше наистина много приятна. По път към третата спирка, минахме през легендарното Cafè Wha на ъгъла на MacDougal Street, в който са изгрявали актьори и музиканти, като Jimi Hendrix, Bob Dylan, Bruce Springsteen, Woody Allen, Bill Cosby и много други, които са започвали кариерата си точно тук.

 

 

 

 

Всъщност бяхме много малка група, което позволи едно по-стегнато и интимно преживяване на обиколката, само четирима души и екскурзоводката. Бързо стигнахме до едно от най-добрите места за cupcakes в града – Molly’s cupcakes, разбира се на Bleecker Street. Няма големи светещи знаци, но самата сграда е боядисана в жълто, напомняща на детска занималня или детска градина. И не случайно, мястото е оформено като училище, което е вдъхновение, направено от собственичката, учител в начално училище и която много често е приготвяла именно кексчета за учениците си.

 

 

 

И дойде момента за още едно сладко място (не ме питайте, бяхме хем като малки дечица, които с нетърпение чакат следващата спирка за сладки, хем се чувствахме вече сити) – този път doughnuts, естествено!!! 😀 Най-вкусното място за понички, гурме понички, в The Doughnut project 🙂

Любимият ми беше Lemon Love Letter, който има лимонена глазура и завършва с щипка морска сол и лимонова кора. Беше толкова добро!

West Village е наистина красиво и спокойно място в сравнение с джунглата на Midtown или Financial District например. Тук, освен, че е архитектурно красиво и уютно, то и самата атмосфера придава една лекота, артистичност и съвсем друго измерение на този огромен мултикултурен метрополис. Същото се случва, поне в мойте очи, и с East Village и Brooklyn 🙂

 

 

 

 

Сега, следващата спирка не ми беше любима, като италиански възпитаник по-трудно се примирявам с не-толкова добрите продукти 🙂 опитахме пица на парче New York style. Който е бил в Италия, знае какво е пица на парче, особено ако е попадал на наистина добрите места. Така че, не бях впечатлена от това парче пица, наистина мазно (да, чудесно за махмурлийски ден), но нищо особено, а и мястото не беше кой знае какво, бих казала даже западнало! Но, поне опитахме автентичното битие на Ню Йорк 🙂

Колкото до последната ни спирка, тя бе изненада, тоест не знаехме предварително къде и какво ще опитаме. Походихме малко, слушайки още колоритни истории и вървейки по стъпките на големи артисти, за да стигнем в Taco Mahal (да, правилно четете – тако и махал), иновативно, поне за мен, съчетание между мексиканска и индийска кухня, един вид “фюжън”, колкото и да не обичам това определение.

 

 

 

 

 

 

Вечерта завърши в смях в едно от местата за Stand up Comedy – The Fat Black Pussycat 😀 Там имаше изненада – към комиците, които бяха на минятюрната сцена 2 на 2 (може би няма и толкова) в супер малката във викториански стил зала, в задната част на самия бар, се присъедини Amy Schumer, която знаете от “Trainwreck” (Тотал щета) и последния “I feel pretty”, като и с това, че не се срамува от килограмите и тлъстините, които притежава. Преди два дни влезна в болница поради усложнения с бремеността й, дано всичко да е наред и да си имат прекрасно здраво детенце!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимки и текст: Адриана Гюзелева. Всички права запазени. Ноември 2018

© 2018, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2018

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Instagram

Follow Me!

BulgarianEnglish