Sharing is caring!

• Кой си ти и кои са твоите мечти?

Аз съм един обикновен човек. Живея, за да причинявам удоволствие –  това е моята житейска философия. Обожавам книгите, обожавам приятелите, обожавам да пътувам. Мечтая да правя точно тези неща, да се занимавам с книги, да пътувам и да споделям живота си с приятели.

• Какво е храната за теб и с какво я свързваш?

Храната е изключително важно нещо за мен. Обожавам храната, обожавам да готвя, обожавам да консумирам, както казах, това е една от най-важните части от това да причиняваме удоволствие. Храната не е нещо за засищане. Храната е нещо, което да ни носи удоволствие, за това се опитвам всячески да си го причинявам.

• Какво е музиката за теб?

Много важно нещо в живота ми, обожавам музиката, всякакви стилове, имам естествено любими групи. Музиката е нещо, което ни кара да се отворим от една страна, от друга да погледнем към себе си. Това е едновременно интровертно и екстровертно преживяване, което ни зарежда със сигурност. В музиката има много красота и чудесно разбиране за смисъл. Нея можеш да я прочетеш като книга, можеш да я почувстваш, можеш да я преживееш, можеш да й се наслаждаваш.

• Виното е …

Еликсирът на боговете. Обожавам виното, това е наистина напитка, която има много различни вкусове. Обикновено концентрирания алкохол е нещо, което има един и същи вкус, като уискито, все пак доста сходен. Докато при виното, то е много различно. А според виното което харесваш, можеш да разбереш какъв е един човек, по виното ще го познаеш, или кажи ми какво вино пиеш, за да ти кажа какъв си.

• In vino veritas …

Да, in vino veritas. Аз лично обичам силните вина със силно тяло, силен после вкус, вино което те кара да му се отдадеш, обичам такива вина. Обичам и червено и бяло, розето може би ми е на последно място. От белите вина обожавам Совиньон Блан, а от червеното може би Сира. По принцип обичам повече вина от Новия свят, обичам и сицилиански вина. Така че, виното е нещо много важно в живота. Обичам да пия чаша вино с приятели или сам вкъщи. Това е важно нещо.

• Провокация – любимият ми грях е чревоугодието. Дефинирай го чрез теб. Колко е важна за теб храната?       Изключително важна, както се вижда и по външния ми вид (усмихва се). Обожавам храната, обожавам вкуса й, обожавам да й се наслаждавам. Храната много често е храната ми за депресия, тя е едно от нещата, които ми носи много ендорфини. Обичам да смесвам вкусовете, не сам моногамен в това отношение. Обичам различни видове кухни, от японската – суши, но не само, през италианската – пастата, но не само, през испанската – тапас, но не само, българската … Обожавам риба, гръцката в тази връзка, морските дарове, са може би едно от най-любимите ми неща. Обичам да се храня и това е може би едно от удоволствията, които можеш да си причиняваш и сам и заедно с приятели. Независимо дали си сам или с приятели, вкусът на храната е еднакъв, той никога не губи. Храната никога няма да те излъже…
• In food veritas ..

да… храната няма да ти изневери, храната няма да те подведе, когато я познаваш, когато я избираш внимателно и когато й се наслаждаваш. Ако ти й се отдадеш и тя ще ти се отдаде.

• Значи не я приемаш като грях?

В никакъв случай. Грях е да се прекалява, всяка крайност естествено не е ок. Така че, не трябва да се прекалява

•  Щастлив ли си?

(пауза)…ааа много екзистенциален, труден, да не кажа невъзможен въпрос. Понякога съм щастлив, не толкова често колкото ми се иска. За мен щастието не е състояние, а момент. Не можеш да бъдеш постоянно щастлив, както често казвам – може да бъде постоянно щастлив само един изключително прост човек … щастлив като мида, която не мисли за нищо. Аз съм по-често не-щастлив, не нещастен, а не-щастлив. Понеже съм зодия рак, и като такава, съм склонен към депресивни състояния. (Донесоха ни две студени бири, казваме си наздраве). Но се опитвам като живея по начина по който искам, като си причинявам нещата, които харесвам и обичам, да успявам колкото може по-често да си докарвам този момент на щастие. В момента се чувствам щастлив.

• Любов за теб е …

Най-великото нещо на света. Любовта е кръвта, която движи живота ни. Любовта е нещо не само без което не можем, то е въздуха, който дишаме. Ясно е, че липсата на любов ни убива. За мен любовта не е само любов към партньора, любов към човека до теб. Любовта е всичко, любовта е усещане, отношение към света. Трябва да се опитваме винаги да обичаме всичко, да обичаме себе си на първо място. Много трудно можеш да обичаш който и да било или да бъдеш обичан ако ти самия не се обичаш. Така че за мен всъщност, това е най-голямата борба, която имам – да се науча да обичам себе си.

Да обичаме другите, да обичаме приятелите си, да обичаме града си, да обичаме страната си, да обичаме работата си, да обичаме нещата, които правим, да се опитваме да обичаме … това което имаме и да обичаме изборите, които правим … също, може би второто най-трудно нещо е това, защото е много важно и това е единствения начин да бъдем в хармония със себе си. А хармонията е именно тази любов, за която говоря. Когато вземем един избор, да сме сигурни, че той е правилния.

Любовта е хармония със себе си, със света.

• Обичаш ли да готвиш или предпочиташ да се храниш навън?

И двете неща. Много обичам да готвя, факт, но много често ме мързи (смее се). Когато си готвя в къщи обикновено отделям много време за това, от самата идея какво да направя, през подготовката на продуктите до самото готвене и вкуса на храна, която съм сготвил, особено с любов, защото това е най-важната подправка, колкото тривиално и изтъркано да е, това е факт. Когато обичаш да готвиш, тогава и ти се получава.

Обичам и да се храня навън, обичам разнообразието, обичам различни неща. У дома рядко успяваме да намерим време да си сготвим нещо по-завъртяно, по-трудно или по-особено. Заради това обичам да излизам много навън, примерно в къщи никога не съм си правил суши и единствения начин за да ям суши е да отида в ресторант.

• И аз не съм, но трябва да се научим.

Факт, абсолютно. Веднъж съм правил … имам три студентки, които са японистки и бяха събрали целия курс, те са двайсе и няколко човека, и направиха суши. Бяха ни направили всички заготовки и всеки един от нас направи по едно суши рулце и беше много приятно. Наканил съм се да го направя. Обичам много да се храня навън, но не обичам да се храня сам, трябва да е задължително с приятели.

• А само за себе си готвиш ли си?

Не, много рядко. С жена ми … готвя за някой, който обичам. Както казах аз съм мързелив човек, изключително мързелив, няма да седна никога да си сготвя нещо за да го ям сам. Много обичам суха храна, имам предвид да си нарежа два домата, сирене, хляб и нещо такова. Просто много обичам тези вкусове, които са семпли, натурални.

• Разкажи един твой ден чрез храната. И кое ти е любимото ястие?

Много е различно когато пътувам и когато съм си в къщи. Когато съм си тук, през седмицата не закусвам. Обядвам…винаги с колеги. Вечеря в къщи или навън … с чаша вино задължително, или едно питие, узо или ракия за аперитив. Ако понякога съм имал тежък ден и съм уморен, пия по едно малко уиски за разпускане. Когато съм в командировка или почивка, както каза един колега на скоро докато бяхме в командировка във Варна, много е различно когато си на курорт и когато не си защото животът на курортиста е труден и тежък, така че храната е едно от нещата, на които той се отдава. Тогава обичам да закусвам, обожавам закуските в хотели …

• И аз, много! (смеем се)

… защото обожавам да пътувам, обичам много закуските. Преживявал съм ужасни закуски обикновено във Франкфурт в безумни хотели, около панаира на книгата, целия Франкфурт е пълен, хотелите са на безумни цени, много трудно можеш да си намериш място. Там съм ял гадни закуски. До закуската в Шератон във Варшава, която беше с пушена сьомга и черен хайвер, така че съм бил на различни видове закуски определено… Но едно от най-любимите ми е когато излезеш от хотела си в Париж в Маре, минеш покрай кварталната пекарна и си вземеш един топъл кроасан с кафе е наистина прекрасно.. (докато ми го разказва аз усещам вкуса на този кроасан, уханието на маслото и кафето смесени с френско-парижкия въздух, несравним, както всеки друг град … за секунда Светльо ме отведе в едно от любимите ми места).

Закуската всъщност е едно от нещата, на които искам да обръщам повече внимание. Дълги години не обядвах, което бе една огромна грешка, но вечерята е нещо което е основното за деня преживяване … вечерята е моето ядене.

•  Харесваш ли се?

Не, за съжаление. Когато се погледна отстрани, като погледна какъв съм, какво съм постигнал, какво съм направил, какви приятели имам, какво имам в живота си, жената до мен, всъщност аз съм един изключително готин човек постигнал много готини неща и след като имам такива приятели и такава жена до себе си, трябва да се харесвам много. Но …

Веднъж ми бяха правили един тест, за който психолога каза, че резултатът е невъзможен защото толкова нисък self-esteem излиза извън границата на възможния резултат. Така че официалните психологически данни са такива … аз не се харесвам.

• Това отдавна ли е било?

Да, доста отдавна.

• Значи, може да са се променили нещата … Изобщо не ти личи!

Не. Както казах, аз съм рак … никога не съм доволен от себе си. От друга страна това е нещо, което винаги ме бута напред, което ме амбицира.

• Какво е мъдрост за теб и живееш ли мъдро според теб?

За мен мъдростта е тази хармония, любовта. Мъдростта е хармония, хармония със себе си, с околния свят. Един човек е мъдър тогава когато постигне тази хармония, според мен. Аз не съм я постигнал и за това не съм мъдър. Другото много важно определение на мъдростта е страха … когато сме млади не ни е страх от нищо, не се притесняваме от нищо, не се боим да почнем от новото, от различното. Когато остаряваме започваме да претендираме, че ставаме мъдри и почваме да изпитваме страх и точно това не трябва да бъркаме. Мъдростта не е страх. Мъдростта е хармония, да приемаш нещата, да смяташ изборите ти за правилни, да бъдеш това което си, да го доказваш на самия себе си … тази хармония е мъдрост. Аз не съм я постигнал, надявам се това да се случи.

•  Кои и колко са ти доверените приятели?

О, интересен въпрос. Това е една от другите характеристики на мъдростта, колкото по-мъдър ставаш толкова по-малко приятели имаш. Не защото едното е следствие от другото, а защото когато почнеш да помъдряваш започваш да опознаваш хората по-добре.

Има две приказки за приятелството, и двете са турски, които на пръв поглед се самоизключват. Едната гласи, че за да бъдеш приятел с един човек трябва да изядеш с него един килограм сол, което означава, че трябва да мине много време, да минете през много ситуации, да го оцениш. Другата гласи, че дори да изпиеш едно кафе с един човек той ти е вече приятел. Както казах и двете се изключват, но всъщност и двете са така. Понякога когато изпиеш едно кафе с един човек може да го почувстваш така че, да разбереш и да намериш себе си в другия. Но в крайна сметка приятелство се проверява с годините, с болките и нещастията. Щастието се преживява с другите много лесно и всички сме приятели в щастието си, но само в нещастието и в болката можеш да прецениш истинските ти приятели. Аз смятам, че имам доста истински приятели, приятели, на които вярвам, приятели, на които се чувствам сигурен да позвъня когато имам нужда, правил съм го, не са ме предавали. Имам много приятели и смятам, че  това е най-великото и най-важното нещо, което съм постигнал в живота си – тези приятели. В техните очи се оглеждам. Те са единствените може би, които ме държат да не пропадна заради моя нисък self-esteem. Така че, да, имам много приятели и за това имам много щастливи мигове.

• Страх ли те е от самотата и смъртта?

В никакъв случай. Напротив. Първо самотата е едно от най-любимите ми състояния. Обожавам самотата.

• Защо?

Това е супер странно за хората, които ме познават защото съм изключително социално животно, обожавам компаниите, приятелите, масата и да бъда сред хора и да завързвам нови приятелства. Но самотата е нещо, което ми е най … където съм най-аз. Всъщност аз съм самотата си и обожавам да бъда сам … сам с книга, сам в къщи, сам в град…

• Имаш ли възможността често да си причиняваш (както обичаш да казваш) самотата?

Да, правя го редовно защото се чувствам добре, въпреки, че не ме зарежда, напротив вкарваме в депресия, такъв човек съм. Важно е да имам такива моменти на самота, важна част от мен.

Смъртта, в никакъв случай, ни най-малко не ме е страх от смъртта. Дори от смъртта на другите, загубил съм много приятели. Бях може би на 35 когато така ми се стече живота, че бях на повече погребения на приятели от колкото на роднини и осъзнах, че смъртта е нещо, което се случва. Жалко е винаги, тежко.

• По-тежко е винаги за хората, които остават живи…

Факт. Така е, но това е живота. Отношението ни към смъртта трябва да бъде като отношението ни към живота. Нормално, то се случва. Нямам абсолютно никакъв проблем, аз съм привърженик на евтаназията и смятам, че евтаназията трябва да бъде разрешена и всеки да има право да взема решение когато бъде изправен пред такъв избор, дали заради болест, дали заради нещо друго. Аз много често давам за пример най-големия белгийски писател Хуго Клаус, който през 2003 се подложи на евтаназия, беше болен от Алцхаймер. Въобще смъртта и отношението към нея дори не го мисля защото за мен е най-нормалното нещо. Неприятно, тъжно, болезнено, но най-нормалното нещо.

• На скоро чух една мисъл, че поднасяме за мъртвите цветя, стараем се всичко да е подредено, хубаво и чисто на гроба, докато през живота може би не сме се грижили толкова и не сме подарявали цветя…. Да, естествено запазваме прилично мястото, но трябва да се замислим малко повече за живите около нас и да ги обгрижваме повече докато са в това измерение… малко е парадокс!

Да, абсолютно. Колкото и странно точно днес на 27 август, денят в който почина Валери Петров, преди една година написах един текст и днес го препостнах във Фейсбук, който беше точно за това, че ние се сещаме за живите, за великите в момента на тяхната смърт. Иначе те са просто част от нас, от нещата около нас и не се замисляме за тях. И когато умрат, тогава ние отдаваме нужното уважение. Не! Ние трябва да отдаваме уважението, обичта на живите. Смъртта е нещо, което ще достигне всеки един от нас.

• Точно Траките се радваха при смъртта, било е празник защото вече душата се е освобождавала, а при раждането е било тъга и рев защото са почвали земните мъки …

В тази връзка да те попитам дали вярваш във вечността на душата и преражданията?

Не вярвам. Вярвам, че има висша сила, не знам как да я нарека. Някои я наричат Бог, други я наричат природата, Аристотел я нарича Абсолютния разум … материалист съм, вярвам, че след смъртта всичко свършва. Мислил съм много, чел съм много, има много доказателства за наличието на душа, за наличието може би на други животи, прераждания и т.н. но не е част от моята философия.

•  Най-хубавият ти спомен свързан с храна…

Хммм…труден въпрос (запалва си цигара). Обичам всяка вкусна хапка, затова не я запомням. Храната е толкова важна за мен, че е като поезия, която е също толкова важна за мен, никога не помня стихове. Като малък рецитирах много, вадих си оценките по руски език с рецитиране, тогава знаех много стихотворения. Но в един момент просто си казах, че поезията е нещо което трябва да изпиеш на мига и да оставиш, и да отпиеш пак, да вкусваш отново и отново и за това предпочитам да не помня. Предпочитам това усещане за момента, за преходност, което има във всяка хапка и във всеки стих. За това обичам да се наслаждавам и да не го помня.

• Твоята рецепта за живот.

Аз го наричам бавно живеене. Създател съм на движение за бавно живеене и наслада от живота, което е едно измислено движение естествено, но имам 3000 последователи във Фейсбук, всичко беше на шега. Наложи ми се един уикенд по работа да прочета 7 книги и написах един текст, че трябва да създам движение за бавно живеене защото заради това бързане и нещата, които си причиняваме, нямаме време да се наслаждаваме на хубавите неща …тоя текст беше прочетен от страшно много хора, поканиха ме по телевизии и медии, взеха ми десетки интервюта и буквално ме принудиха да го създам. Много често съм давал тази рецепта за бавност. За това казвам, че моята рецепта за добър живот е бавното живеене. Бавното не е скорост. Бавното е усещане за живот. Когато правиш нещата, които обичаш, когато се наслаждаваш на нещата, които правиш, тогава живееш бавно. Моята рецепта, вече я казах в началото, е да направя трите неща, които обожавам – да бъда с приятелите, да чета книги и да пътувам. Това е моята рецепта за добър живот. Това е моето бавно.

Текст: Адриана Гюзелева
Снимки: архив - Светльо

© 2016 – 2020, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2023

Sharing is caring!