Sharing is caring!

Скъпи, кулинари, може би вече знаете, че се храня разнообразно, опитвам всичко, което ми се предложи и съм любопитна за нови ястия, непознати съставки и не се спирам пред нищо, поне за сега де 🙂 Знаете, че не спазвам диети и не съм техен привърженик, защото вярвам, че са само маркетингово/фармацевтично/болнично измерение, които водят до още повече проблеми, съответно до лекари, болници, хапчета..и така в един затворен кръг! Не вярвам в това да се избягват продукти в името на естетиката. Друг въпрос е ако имаме здравословни проблеми или тежки алергии и е нужно да наблягаме на дадени храни и да избягваме други, но и там вярвам, че има причина и тя може да се премахне. Но тук вече се отдалечаваме от темата и от компетентностите ми 🙂

Идеята ми е, че съм отворена към всичко, поне до сега в живота ми, и се надявам така да остане, за това много харесвам Anthony Bourdain, светла му памет, защото е обиколил света, по най-странните места и е ял всевъзможни гнусотии, но го е направил, защото е знаел, че се живее кратко и най-вероятно един път, тук и сега. Много исках да се свържа с него, опитах се няколко пъти (много трудно достъпно, никакви начини не намерих в мрежата), писах му в инстаграм, естествено нямаше обратна връзка, филтрите филтрират! Исках, и съм го говорила с няколко души, да го доведа тук, защото тук не беше идвал, никой не му беше обърнал внимание, а щеше да е велико! Нищо, Тони, в следващия живот, на следващото място! Сега, докато съм жива, много се надявам да достигна поне до половината места, които ти си обиколил, и да ги споделям с хората, да помагам за отварянето на съзнанието, да показвам красивото дори в най-черните дупки! Благодаря ти, че сподели себе си с нас!

След това малко лирично отклонение (ама какво да направя, днес съм вдъхновена, слънчева прекрасна неделя, въпреки, че трябва да се облека и да излизам и бързам сега да драсна няколко реда, преди да съм забравила, че вече и годинките ми са напълнили хард диска ми и забравям хаха), искам да ви въведа към мислите си и разсъжденията, които развих по време на и след Мароко, потвърждавайки си това, което усещах инстинктивно. И то е, че – няма нищо страшно да се храним без месо, и че единствените ни ограничения са във въображението ни и в ъкъла ни!

Аз общо взето си знаех, че мога без месо, пробвала съм няколко пъти да живея без месо – проблеми е нямало. По-скоро, не съм сигурна колко добре и пълноценно съм се хранила, мислейки, че като е без месо са само салати, паста (разбира се) и някакви зеленчуци просто!

(Прибрах се, и докато готвя няколко вкусотии, продължавам с мислите си) Мързеливата ми страна не се беше потрудила да се сети, че вкусотии, които съм яла на различни места, могат да бъдат приготвени у дома. Ма то човек като си е свикнал на някакви неща, и си се върти в кръга на навика и на обичаите, трудно е да се види по-далеч. Говоря от лични наблюдения, съдейки по мойте действия и как съм разсъждавала, просто се бях ограничила напоследък, малко и от мързел, честно казано. Всичко е един голям цикъл в живота, всичко се завъртя и се повтаря и понякога попадаме повторно в някои състояния и ситуации. Но важното е да се учим от тях и да не повтаряме едни и същи вредни и неприятни модели.

Мароко определено беше един голям шут в съзнанието ми и в задните ми части, поради много причини. 2018 беше наистина хубава година, от много гледни точки, но пък в същото време се бях отупуснала от към хранене, вино и физически занимания. Усещах, че имам нужда да променя някои настройки в себе си, вътрешно и съответно и външно. Мислите ми обикаляха вселената, пусках “молби” и желания и работех вътрешно последните няколко месеца. Не съм от хората, които решават от днес за утре, по-скоро минавам през по-дълъг процес на разсъждения и претегляне, но реша ли – действам! В живота, смятам, че няма правилно и грешно, добро или лошо, до толкова до колкото не пречиш и не нараняваш околните.

Така и без да занимавам никого или да се допитвам безкрайно много, взех решението за Мароко, приех го като отговор на моите молитви (ако така мога да кажа), като прекрасна възможност за мен самата, да си обърна вниманието, от което имах нужда! Звездите се подреждат 🙂

От първата ми стъпка на мароканска земя до последния миг, не съм съжалила за нищо. Всяка минута си струваше и всяко малко изживяване от изгрев до залез беше в моя полза с благодарност, смирение и наслада! Стъпка по стъпка се изчиствах от натрупани шлаки, ментални, душевни и физически. Разбира се това не се случва за 24 часа, нито за една седмица, но вярвам, че положихме основите и енергията, които са ни нужни за промяната. Ровихме, чистихме, освобождавахме, плакахме, смяхме се, сблъскахме се със страхове, притеснения, тревоги, ярост и тъга. Направихме лека полека място за радост, увереност, вяра в себе си и в неповторимите си черти, за още повече смях, надежда и безкрайните възможности, които всяка от нас има. Всеки от нас има безкрайни възможности и нямаме право да си губим времето да бъдем други и да търсим нечие одобрение!  

Всяка сутрин ставахме в 8, пиехме чай и почвахме практиката, посрещайки изгрева, с динамични упражнения йога виняса до 10ч, когато слизахме долу на откритата тераса и закусвахме. Закуските бяха слънчеви и пълноценни, енергията се усещаше във въздуха, заредени от практиката, гладни и с радост за предстоящия уникален ден. Всеки ден имахме различни активности, ходихме до Paradise Valley, на около 45 минути от където бяхме, не далеч от градчето Тагазут. Последното е рибарско и сърфистко градче, което е пропито с цветове, аромати (не винаги много приятни де), с влагата от Атлантическия океан, с кучета и котки и арганово масло. Тихо, спокойно и подвластно на приливите и отливите и насторенията на сърфистите 🙂 Ходихме до сука в Агадир, казват, че е един от най-големите, ако не най-големия, и ако не се пазариш (както навсякъде по базарите) ще го приемат като обида дори! Естествено, бяхме погълнати от красивите съдържания в различните бутикчета, усмихваха се, викаха ни, подканваха ни, пазарихме се, ту на английски, ту на френски, ту на арабски 🙂 тръгнахме си с няколко торби, едвам ги събрахме в куфарите, и по някакво необяснимо явление на летището не обърнаха внимание на 6те килограма, които имахме в повече! Ааааа голям кеф, направо излетяхме…буквално и преносно 🙂 Ходихме до пясъчните дюни точно до океана, на час път с кола от Тагазут, изобщо пълна програма 🙂

Но това, което искам да споделя с най-голяма радост е удивлението, което ни превзе от първия момент, от първото ни хранене, за което се грижеха две момчета в къщата, в която бяхме. Хюсеин, който готвеше, ни изненадваше всеки път с нещо ново… без месо, вегетарианско и дори веганско! Да, точно така, само една вечер имахме риба, прясно заловена, и няколко пъти малко сирене, и яйца сутрин. Всичко друго беше сътворено от зеленчуци, бобови култури и зърнени храни. И много подправки! Не мога да ви опиша насладата и радостта, която ни превземаше с всяко сядане на маса. Нямахме търпение да опитаме какво ще ни е сътворил. Отворих си сетивата и ми се развинти въображението и смятам, че няма да мисля повече по същия ограничен начин, защото наистина всичко е в главата ни и как ще го развием и на какви правила ще го подложим.

Разбира се, всеки човек и съответно всеки организъм е различен, може би някои хора не могат без месо, нямат капацитета да опитат, или още по-зле метаболизма им не би реагирал добре, може би при някои хора липсват някои съставки, ензими, и какво ли не друго. Съществува теорията на кръвните групи, според която би било най-правилно да се храним. Ако трябва да избера да я следвам – аз съм А позитивно, и кръвна група А се води тази на вегетарианците. Ето малко повече информация, може да намерите и вие онлайн доста статии по темата. Но каквото и да пробвате, опитвайте се да слушате тялото си и, какво се случва с него, как се чувствате след всяко ядене, ако имате съмнения за някои храни, премахнете ги за известно време, вижте дали сте по-добре без тях и така докато не намерите своя собствен баланс. Аз лично обичам да ям всичко, но осъзнах, че наистина се чувствам по-енергично и леко и добре като не ям месо, въпреки, че обичам, както и обичам всякакви салами, суджуци, сирена и т.н… но не винаги означава, че ми вляят добре! Така че, сега като осъзнах някои неща, ще се опитам да балансирам межу двете, просто ще намаля приема на меса под каквато и да е форма, и ще се развихрям в кухнята! Ето например няколко рецепти, които си записах от Мароко… тиква с леща и броколи и карфиол с картофи и кашкавал. 

Ще следват още рецепти от Мароканското ми изживяване 🙂

#infoodveritas


Снимки и текст: Адриана Гюзелева

© 2019, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2019

Sharing is caring!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Instagram

Come and join me on Instagram!

BulgarianEnglishItalian
shares