- Кой си ти? Кои са твоите мечти?
В по-голямата част от съзнателния си живот, съм се занимавал с това, което искам, с кино. 
Благодарение на него, успяхме да достигнем до места, до които най-вероятно щяха да си останат само в мечтите ни. Докоснахме се до Холивуд, докоснахме се до голямото кино, докоснахме се до света на звездите. Сега с виното е още по-весело, като че ли това е част от естественото продължение на киното. Не случайно компанията, с която развиваме търговията с вино се нарича „Кино и вино“.
- Какво е храната за теб, с какво я свързваш?
Храната е едно удоволствие. Разбира се, храната е необходимост, въпреки, че смятам, че хората, за които тя е просто необходимост, са дълбоко нещастни. Може и да не осъзнават какво пропускат, но всъщност вкусната храна, приготвянето на храна, самият акт на изяждане, особено с приятели, е доста вълнуващ. Не на последно място, храната е доста секси. Разбира се, дълго време ние лапахме, плюскахме, тъпчехме се, сега вече храната е доста перфидно изживяване. Мисля, че тези години, които изгубихме в тъпкане, ще трябва да компенсираме в някаква интелектуална игра с храната.
- Какво е музиката за теб?
Харесам музиката, но тя няма специално място в моя живот, никога не съм бил музикален, но при всички положения музиката ми доставя удоволствие. Последните двадесетина години в нашето семейство се слуша основно джаз и това си е една чиста еволюция. В последно време, все повече и повече харесваме и слушаме класическа музика.
- Виното е …
(смее се) Виното е изключителна обсесия, поне в тази част от живота ми. Смятам, че виното е една огромна емоция. Много съм щастлив, че имам отношение към виното и че имам сетива за него и то постоянно, ежедневно ми доставя радост.
- Един от любимите ми грехове – чревоугодието. Дефинирай го чрез теб. Обичаш ли да ядеш?
Признавам си, че понякога се улавям, че се дразня, че обичам да ям повече от колкото бих искал да ям. Мисля, че и при мен чревоугодието е грях, а бих повторил, че все повече и повече, не количеството, а качеството определя греха ни и се надявам да достигна до онова ниво, което единствено и само качеството, без да се интересувам от количеството, ще бъде критерия за греха ми. Мисля да си остана с този грях, няма да го изкоренявам.
- Щастлив ли си?
Определено. Определено съм един щастлив човек, защото живея с човек, който обичам и съм превърнал хобитото си в професия. Мисля, че това изчерпва поне моя критерий за щастие.
- Любов за теб е …
Фундамент в живота. Мисля, че са много нещастни хората, които живеят без любов, без обич.
– Според мен и сами си го налагат хората.
Ами изобщо не знаят какво си причиняват. Тя изисква сетива, смелост, известна доза себеотрицание. И въобще да срещнеш гръмотевицата на любовта, която те е треснала и да разбереш, че е именно това, си е изкуство, защото тя удря не повече от веднъж. За съжаление, около себе си, виждам постоянно хора, които просто ей така си живеят.
- Обичаш ли да готвиш или предпочиташ да се храниш навън?
Обичам да готвя, така се случи, че дълго време в нашето семейство, само аз готвих, но никога не се превърна в рутинна дейност. За щастие никога не е било проблем в нашето семейство, ако не ми се готви, да излезем и да се храним навън.
С времето установявам, че експериментирам по-малко, по-скоро готвя неща, които знам, че добре правя и не се впускам в нови течения, което ме кара да си мисля, че е време да почна.
- Разкажи един твой ден чрез храната. Кое е любимото ти ястие?
Това е сериозна провокация. Закуската не ми е потребност или необходимост. Ако искам да започна деня си с храна, го започвам чак към обяд. Никога не съм закусвал. Почти не пия кафе. Обичам в последно време, хубав, но лек обяд. Общо взето в нашето семейство храната е концентрирана във вечерята. В последните години сме изместили вечерята по-рано, но това без което не може да мине деня е виното. Независимо кога, колко дълга е вечерята и къде, тя е придружена от вино. Обезателно.
– Любимо ястие имаш ли?
Ами аз съм класически месар. Обичам месо, всякакви видове. Обичам и морски дарове, но ако в този момент ме попитат какво искам да изям, виждам един стек Фиорентина (смее се).
– С кое вино би го комбинирал?
Ами ако все още е топло навън, защо не с някое от по-северните вина, с някое Пино Ноар или Барбера д‘Алба. Ако вече сме есен, но не е падна сняг, със сицилиански и най-вече Неро д‘Авола, а когато вече завали и е късна зима, едно Кианти.
- Харесваш ли се?
По-скоро да. Майка ми има един прекрасен израз за това – „скромните са и прости“. Със сигурност не съм самовлюбен нарцис, но и от моя си гледна точка нямам кой знае какви трески за дялкане.
- Мъдрост за теб е … Живееш ли мъдро?
Едва ли живея съвсем мъдро. Мъдрост е прилагането на знанията. Много хора имат знания, но не е много ясно защо ги имат. Мъдрите хора успяват да приложат в своя житейска полза знанията. Не съм някой човек, който е налудничаво се мята в живота, по-скоро се опитвам познанията и опита, които имам да ги прилагам в една хедонистична част от живота ми, тоест да извличам удоволствие. За мен мъдростта е да изпитваш удоволствие от живота, разбира се само и единствено за своя сметка.
- Кои и колко са най-доверените ти приятели?
Странен въпрос. Имам доверени приятели, хора които обичам. За мен не е особено важно да е много добре подредена схемата, какво точно означава добър и доверен приятел. Има хора, които обичам и много много не се заглеждам в това дали те абсолютно адекватно ли отговарят на моите чувства и слава Богу не са ме разочаровали.
- Страх ли те е от самотата и смъртта?
Страх ме е да не загубя любимите си хора. От това ме е страх най-много от всичко. Аз съм бил сам и знам, че съм си самодостатъчен. Разбира се, бил съм сам чисто физически и то ми е липсвало по-скоро емоционално, от колкото носталгично. Не бих казал, че се страхувам да бъда сам, но не го желая.
Смъртта – се плаша, нормално. Живее ми се още и ще бъда много разочарован ако не поживея още дълго време.
- Вярваш ли в преражданията?
Ще ти отговоря с една шега. Аз казвам, че имам една тетрадка, в която си записвам нещата, които трябва да правя, но не правя. Имам си специално място, където я слагам. И ако се преродя ще знам къде е, ще я взема и вече ще живея „както трябва“. (смеем се)
Но абсолютно изповядвам тезата, че живеем единствения си живот и трябва да го изживеем щастливо, по начин, по който да извлечем максимално от него.
- Най-хубавият ти спомен свързан с храна?
Като че ли кебапчетата, които ядяхме с брат ми, когато дядо ни уж ни водеше на кино. Хапвахме ги, ние с лимонада, а той с малко вино и си измисляхме кой филм сме гледали за да излъжем баба ни.
- Твоята рецепта за живота …
Мисля, че имам няколко постулата за живота. Трябва да живееш леко, спокойно. Животът предлага много възможности. Не подреждай живота по свой образ и подобие, остави живота да те подреди, ако му се оставиш, ако го обичаш, ако обичаш хората около себе си, животът също ще те заобича и ще ти даде каквото желаеш. Най-голямата грешка, която хората допускат, според мен, е че искат да моделират хората по някакви си собствени критерии и това превръща живота им в тегоба.
Интервю: Адриана Гюзелева Снимки: Антон Чалъков
© 2016 – 2017, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2023
Share this:
