Sharing is caring!

Съчетанието вино и кино се впряга от много време, не само с рекламна и стратегическа цел, но като част от историите, които искат да се разкажат. Въздействието върху потребителя може да е много голямо. В тези творби, сме впуснати в една разказвателна реалност, където съвсем реално можем да изживеем историята много емоционално и да се развълнуваме. Всички тези емоции, смях, сълзи, симпатия и омраза за някой герой, ще останат вписани в нашата памет и такива силни емоции се свързват неизбежно с продукта, който е бил изобразен. Един от най-показателните винени филми е Sideways.

Този филм бързо получава похвалата на публика и критика, номиниран е за Оскар и печели Златен Глобус. Независимо огромния успех, никой не очаква, че филмът ще промени възгледите във винения свят. Той така повлиял за продажбите в Щатите, както 15 години не бяха успели всякакви медийни събития. Стига до там, да промени навика на пиене на една нация – в една сцена, главния герой заявява „Няма да пия Мерло, ако някой си поръча Мерло, аз си тръгвам“. Като цяло доста сцени променят отношението към два сорта, Мерло и Пино Ноар, придава им се едно изцяло ново измерение, ново значение, нови чувства и усещания.

Както отговаря Майлс на въпроса защо толкова му харесва Пино Ноар „Не знам. Трудно грозде за отглеждане, както знаеш. То е с тънка ципа, темпераментно, узрява рано. Не оцелява като Кабернето, което може да расте навсякъде и да оцелее дори когато е пренебрегнато. Не, Пино има нужда от постоянна грижа и внимание. Всъщност то може да вирее само в специфични малки закътани места на планетата. И само най-търпеливите и внимателни лозари могат да го правят. Само някой, който си отделя от времето за да разбере потенциала на Пино, ще може да го развие изцяло. Неговите аромати са най-пленяващите и брилянтни и вълнуващи, изтънчени и древни на планетата.“

Ясното сексуално напрежение между Майлс и Мая подсилва силата на диалога, който влияе на отношението към Пино Ноар и самото това отношение често е използвано като метафора за самия Майлс, точно както виното, той е деликатен, отчаян, но и мил, с който публиката се връзва. Като резултат от тези силни визуални картини, продажбите на Пино Ноар за една нощ се увеличили драстично, както и няколко отделни специфични бранда, които са присъствали в филма. Същото важи и за винения туризъм в областта и по-точно същите места от винения тур, който предприемат в филма.

Списъкът с филми за вино или показващи по някакъв начин виното, различни брандове, или които разказват за вино и храна, са много – цяла книга би могла да се напише и анализира всеки филм. Мога да спомена няколко мои любими:

• A good year

• Red obsession

• Haute cuisine

• A hundred-foot journey

• Bottle shock

• Julie and Julia

Във всичките виното е или центъра на събитията и историята, както документалния филм Red obsession и игралния филм A good year или със сигурност е не маловажен елемент. В Една добра година, виното присъства на няколко нива и символизира няколко различни елемента – то е постоянното присъствие почти през целия филм, като тероар, като цветове, като земя. Виното придава усещането на уют, на дом и на топлина на земята, където е произведено. То символизира също така връзката между чичото и младия Макс, връзката, която остава за цял живот в сърцето на героя десетилетия след това, връзка, която се ражда в семейството по кръвна линия, минава през лозята и се превръща в една чаша вино.

Вино, за което чичото, перифразирайки “in vino veritas” казва „Наслаждавам се да правя вино, защото този изящен нектар е просто неспособен да лъже. Няма значение дали прекалено рано или прекалено късно се бере, виното винаги ще прошепне в устата ти с цялостна и неподправена честност всеки път като си отпиеш“. Виното ни разказва също така историята на шатото, историята на Дюфло, който се е грижил цял живот за тях, как той им пее, придава на зрителя усещане за смирение и учудване, за любов. Любов, която се преплита в срещата на двамата герои, любов, която се сблъсква буквално в началото, но я проследяваме в нейното превръщане на нещо мило, съкровено и прекрасно за двамата, които чрез няколко различни бутилки, успяват да се вплетат и да вържат корените в очакване на една още по-добра година.

Филмът е изпълнен със символика, цветове и вкусове, мрачен и сив Лондон със сини оттенъци описвайки светът на брокерите и ежедневната сурова рутина, от другата страна меките цветове на Прованса, слънчевите лъчи, озарените лозя, топлите цветове на всяко едно кътче и камъче. Там където всички се влюбват едни в други след едно стресирано и очукано начало, там където виното придава своята вековна сила и топлина и където то прави своите чудеса.

Със сигурност не можем да прекратим темата без да споменем символични и легендарни вина, които се появяват в различни филми, както и филмови звезди, които притежават винарни изби. Някои от най-престижните вина, като Шато Марго, Шато Латур, Шато Лафит Ротшилд, Шато Ангелус, Дом Периньон, Тетанжер, Кианти, Болингер, се появяват в още толкова популярни филми – Thank you for smoking, Sherlock Holmes, James Bond (няколко), The silence of the lambs, Ratatouille, Hannibal и т.н. Много звезди прехвърлят любовта си за артистично към лозята и инвестират в този бизнес, кой за кеф, кой за престиж, кой пари, кой за любов към виното. Важното е, че това изстрелва някои вина, сортове и региони в една по-различна посока, придавайки им съвсем друго измерение. Звезди като Дру Беримор, Карол Буке, Бранджелина, Ал Бано, Франсис Форд Коппола, Стинг и много други, използват реномето си и за да си позволят по-високи цени. Друг е въпроса, дали вината им са реално качествени и хубави.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…

Текст Адриана Гюзелева

© 2018 – 2019, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2023

Sharing is caring!