Sharing is caring!

Както ви обещах, сезонът вече тече, готвене, опитване на вкусни ястия, откриване на нови места, преоткриване на стари места. И разбира се кулинарни изкушения с нови събеседници, пикантни и сладки разговори.

И така, стартираме с дълго жадуван от мен събеседник. Поради множество ангажименти около земното кълбо и завладяващи изпълнения по световните сцени, все не успявахме да се уговорим за интервю. Защото малкото пъти, в които се срещахме, предпочитахме да оценим други аспекти от живота и да захранваме приятелството ни.

И ето, представям ви Владимир Стоянов. Професия – оперен певец. Тембър – баритон. Човеколюбец, обичащ стойностните и вкусни неща в живота, оценяващ детайлите и съкровените моменти, които му се предоставят.

В Aubergine звучи лек джаз, и докато слушам записа си ми става едно приятно и уютно.

• Кой си ти?

(смее се) И аз си задавам този въпрос. Какъв съм? Добър, лош? Всякакъв. Не мога да кажа какъв съм. Непоносим съм. Човек съм странен. За теб съм лош още от малка (смее се). Не мога да си дам характеристики, другите трябва да кажат. Имам самооценка, но тя си е за мен. Всеки може да каже кой съм за него.

• Несбъднати мечти имаш ли?

Имам и добре, че е така, иначе всичко приключва. Имам си мечти. И това е най-хубавото нещо, човек да си фантазира, да си мечтае. Имам си моите мечти, много съм реализирал, слава Богу.

• Какво е храната за теб, с какво я свързваш?

Храната е много важен компонент от моя живот. Всички ние, обичаме да сме на маса, да хапваме вкусни ястия, да опитваме хубаво вино. Уважавам храната, не съм я превърнал в център на моето съществуване, но съм любител на добрите продукти и въпреки, че ще се повторя, качественото вино. За някои хора храната е повече от жизнено необходима. Смятам, че не бива да се превръща в самоцел. Аз я приемам като украшение на биологичния ни живот. Разбира се, когато е украсена с добра компания, с добрите приятели е още по-вкусно. Храната за мен има и естетическо значение. Не мога да се похваля, че съм голям кулинар, но пътувайки непрестанно, често ми се налага да готвя и тогава фантазирам, измислям рецепти, експериментирам. Както се казва в един анимационен филм: “Всеки може да готви!” (смее се) Но си е само за моя консумация, не бих ти предложил!

• Следващият път ще ни сготвиш и ще ни предложиш.

Трябва да е много изпипано! Да е проверено! (смее се) Но се имам и за човек, който обича да създава и храна!

• Ти си успешен. Мислиш ли, че си постигнал всичко в живота? И какво си пропуснал в името на кариерата ти, която отнема доста сили, време и не на последно място здраве?

Бих се квалифицирал като успешен човек, в смисъл, че съм постигнал много от нещата, които съм искал. Но да си успешен в сегашната действителност не означава само да си се изградил професионално. Успешен означава, не само да имаш къща, кола и каквото и да е било материално. Успешен означава да си в хармония със себе си!

В живота се пропускат много възможности, но в крайна сметка трябва да се оставим и на съдбата, не можем да постигнем и да имаме всичко. В действителност имам много, но не бих искал да имам всичко! Би било прекалено самоцелно. Най-добре е нещата да стават с лекота, полагайки се нужните усилия и енергия, без да се търси на всяка цена успехът. Той не може да се планира. Много хора полагат неимоверни усилия, но така и не идва.

• Това дозата късмет ли е?

Да, абсолютно! Колелото на щастието, и ако съвпадне дозата усилия с посоката, в която се полагат, тогава магията става! Успех на всяка цена не е хубаво, той се отплаща по друг начин.

• Какво е музиката за теб?

Какво беше това? (смеем се) Няма да кажа, че е всичко, но заема 80% от моето съществуване. Което не е малко. И театъра. Това е начин на живот, на комуникация, на светоусещане. Музиката е много важен компонент от моята личност.

Не си пускам музика за фон. Обичам да ми е тихо. Много ми се натрупва, идва ми в големи количества и тъй като аз я виждам по друг начин ме изтощава. Понякога е и много болезнена за мен, не винаги е естетическо изживяване.

• Виното е …

Виното е …. кръвта в организма ни, на обществения организъм. Виното трябва да се приема като качествено измерение, не като количествено. Изключително го ценя като напитка и символика, това е елексир!

• Важно ли е съчетаването му с храната?

Да, фундаментално! И не съм го измислил аз.

• Как избираш вино?

Имам приятели италианци, от които знам, че цената не е определяща. Доскоро не бях на същото мнение, но започнах да се замислям и да се опитвам да разбера какво

имат предвид. За да оцениш виното, трябва да опитваш, а за да опитваш трябва да знаеш какво да търсиш в него. Не мога да кажа, че съм специалист, но предпочитам фруктовите вина, по-кръглите, по-корпозните, по-ароматните. Пак подчертавам, за да започнеш да разбираш от вино, трябва да си пробвал много вина.

• Щастлив ли си?

Много, но винаги има какво да се желае. Ако в момента ме питаш – да. Чувствам се добре в кожата си.

• Любов за теб е …

Всичко. После идва виното и хубавата храна. Като кислородът е, не можем без нея да съществуваме.

• Някои казват, че е химическа реакция, както когато ядем шоколад, например. Вярваш ли в това?

Не. Може и да е така, но ако измерваме нещата във формули, тъжна работа!

• Вярваш ли в преражданията? В душата…

Да, вярвам, защото ако не вярвах, щеше да е много тъжно всичко. Така вярвам, че ще се случи нещо още по-хубаво по-нататък, в следващ живот…

• За културата на храната. Какво мислиш, че може да се направи у нас, за да се подобри и осъзнае значението и културата на храната и на продуктите?

Не смятам, че нямаме уважение към храната. Напротив, смятам, че имаме доста висока кулинарна култура, като качествени продукти, като начин на приготвяне и поднасяне. Друг е въпросът, че това, което следва е по-малко развито –обслужване, комуникация с клиента, добри обноски и маниери в ресторанта. Но определно имаме невероятно добри продукти, оригинални. Кухнята ни е много разнообразна. Не бих казал, че кулинарната култура ни е ниска. Дори смятам, че се наблюдава тенденция да гледаме навън и да привнасяме. Ако човек търси хубавото, ще го намери. В България се яде много добре, и го потвърждават хора, които са с кулинарна култура много по-висока от нашата, като италианците например, ти знаеш. Идват тук и им е толкова вкусно, и толкова им харесва, това не може да е случайно!

• Най-хубавият ти спомен свързан с храна?

Качеството на храната се измерва с качеството на компанията с която си. Едно и също блюдо може да бъде възприето по различен начин всеки път! Изживяването, зависи от ситуацията, от хората около масата. Например, последния ми хубав спомен е от снощи. Съпругата ми сготви дроб сърма, а аз много обичам.

• Какъв ти е графика на хранене?

За голямо съжаление, Ади, ям когато ми се яде и това е проблем. От друга страна, ако не се ограничавам в храната, щях да съм поне 100 кг! Боря се с храната, защото не просто я обичам, аз я обожавам, лаком съм! (смее се) Ако се отпусна да ям и да пия каквото искам, вероятно щях да съм двоен.

• Закусваш ли?

Никога не съм закусвал. Сега много рядко, но се случва. Обикновено го правя, когато съм на хотел. Много харесвам малките кроасанчета и всички глезотийки, които предлагат. Вкъщи не закусвам. Ставам и си правя кафе, еспресо, разбира се.

• Твоята рецепта за живота …

Оооо, ако имах рецепта за живот, или щеше да е свършил или не знам… (смее се) Нямам рецепта за живот, защото в този живот има един друг важен фактор, който много рядко отчитаме… сещаш ли се кой е?

Горе, Шефа! Не можем без него да си правим рецептите.

• А съставките кои са?

Добри приятели, хора, на които можеш да се опреш. Хора, с които не само можеш да седнеш и да хапнеш вкусно. На масата всички сме много добри приятели, но извън нея е по-важно. Рецепти нямам!

Интервю и текст: Адриана Гюзелева
Снимки: Антон Чалъков и архив (сценични)

© 2018 – 2019, Adriana Ghiuseleva. All rights reserved. InFoodVeritas 2023

Sharing is caring!